За Бусманци с любов и омерзение

Вчера Давид писа, че Аревик се връща от МВР болница в Бусманци и никак не се чувства добре с това. Това ме провокира най-после да отворя уста за неща, които си мисля от известно време – за това как може да се облекчи положението на пребиваващите в Специален дом за настаняване на чужденци у нас. И мислите ми не се въртят толкова около това какво може да направи държавата, а около това какво биха могли да направят загрижените граждани … стига държавата да не им пречи.

Гражданите могат да се борят за извеждането на чужденци от този дом и го правят; аз дори се включих в групата „Закрийте концлагера „Бусманци“ и освободете затворените там!“, тъй като смятам, че някои от от пребиваващите там чужденци според законите (дори и българските) не би трябвало да се намират там, а освен това условията в Бусманци в някои отношения са по-тежки от тези в затворите. В същото време, обаче, съм наясно, че такъв специален дом трябва да съществува, тъй като за хората, подлежащи на депортиране, за които има опасност да се укрият, трябва да има такова място – особено за онези, които представляват заплаха за сигурността на други граждани.

Предполагам, обаче, че за някои от пребиваващите в Бусманци това е единственото място, където биха могли да намерят подслон, докато се вземат решения за статута им. Това е единственото място, където биха могли да бъдат нахранени. Това са хора, които са пристигнали в България с оскъдни средства, които нямат познати тук, и на които би се наложило да спят на улицата и да се хранят с отпадъци. Ако домът бъде закрит, къде ще се озоват всички тези хора? Колко от нас, които искаме закриването на Бусманци можем и искаме да подслоним в собствените си домове и да издържаме освободени от Бусманци хора? А има ли и достатъчно други желаещи?

Някои хора (включитено и аз), смятат, че трябва да съществуват домове, различни от Бусманци, но предполагам, че всички можем да си дадем сметка, че такива домове не се строят за един ден и за жълти стотинки, че след като се построят, за да бъдат наистина такива, каквито смятаме, че трябва да бъдат, е нужно да бъдат снабдени с подходящ персонал, а също и доброволци. Не смятам тази кауза за предварително обречена, но мисля, че докато видим първия такъв дом в България, е хубаво да се фокусираме и върху съществуващия сега, върху затворените СЕГА в него хора, без значение дали очакват депортиране, решение за статута си или нещо друго.

Тези хора имат нужди, които не могат да бъдат адекватно задоволени с предоставените от държавата ресурси, но в крайна сметка, не можем да искаме всичко от държавата; ако сме толкова загрижени, бихме могли не само да се борим на думи за тези хора, а да им помогнем на практика.

Те имат нужда от връзка със света навън, психическа подкрепа, медицинска помощ, витамини, по-добра храна, дрехи, играчки  и какво ли още не. Навън пък има хора, които имат ресурсите да им помогнат. Тези хора могат да се свържат по Интернет, а някои от тях и на живо, да обсъдят нуждите на затворените и наличните ресурси и пр. Мисля, че дори някои части от интериора биха могли да се променят с помощта на дарения или пък дори да се привлекат ЕС и други финансирания. Огромните „стаи“, например, биха могли лесно да бъдат преградени с подвижни стени, които позволяват преконфигуриране винаги, когато има нужда. Самите настанени биха могли да вършат част от работата, което не само ще спести средства, но и ще им осигури смислено занимание.

Преди това, обаче, е важно да се идентифицират конкретните нужди на пребиваващите в дома. Най-добрият начин да стане това е доброволците да бъдат допуснати в дома, да разгледат условията и да разговарят с настанените и персонала.

Горното, обаче, може да бъде проблем. Доколкото знам, в Бусманци има часове за свиждане (май два пъти седмично по 30 минути), когато можете да се видите с конкретен пребиваващ след предварителна заявка. Но много от нас биха искали да помогнат на хора, които не познават, дори на групи от хора – как, в такъв случай, да оформят заявката си? Освен това, никъде в Интернет не можах да открия данни за контакт – адрес, електронна поща, телефон на дома в Бусманци. В сайта на МВР открих единствено кратка Powerpoint презентация на структурата на Дирекция „Миграция“, от която научих, че такъв дом има и в Любимец, но никакви данни за контакт. А би било хубаво да има и публично достъпен регламент за свиждания и пр.

Предполагам, че всички тези неща – публикуването на данни за контакт, изнасянето на ясни правила, както и осигуряването на достъп на доброволци са неща, за които не са нужни инвестиции и кой знае колко труд. Достатъчна е добронамереност от страна на компетентните институции и доброволците. Колкото и странно да изглежда, понякога, институциите и доброволците биха могли да са от един отбор, и всъщност така би трябвало да бъде.

Обръщам се към всички хора, неформални доброволци, нестопански и стопански организации и свързаните с проблема институции за предложения и съдействие. Вярвам, че можем да обединим усилията си и да постигнем значителни резултати. Всъщност, когато миналият ден гледах участието на Адвокат Иларева и Директора на дома в Бусманци в предаването на ББТ ми стана някак тъжно. Защо трябваше да се получи така, че двамата да се озоват от двете страни барикадата? Вярвам, че парадигмата може да се промени, а всички ние можем да бъдем промяната, която искаме да видим. Всичко от което се нуждаем е добронамереност и комуникация.

Advertisements

10 thoughts on “За Бусманци с любов и омерзение

  1. Като ще си говорим за „Бусманци“, първо нека видим това:
    (едни най-обикновени факти)

    http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2469&sectionid=2&id=0000204
    14.11.2006 г.
    „България изпусна 2.5 млн. евро за бежански център“

    „Одисеята с изграждането на транзитни центрове, които са изискване на ЕС, започва през 2002 година. Първоначално проектът беше за строежа на два еднакви центъра в Бусманци и с.Пъстрогор, Хасковско. За тях ЕС отпусна общо 5 млн. евро“

    „В Бусманци местното население провали с протестите си проекта и ЕС си прибра обратно половината от отпуснатите пари.“

    Ето и реакцията на местните хора в Бусманци:
    http://www.bghelsinki.org/index.php?module=news&lg=bg&id=473
    „…след като стана ясно, че Министерски съвет ще отпусне 31 дка земя за транзитен бежански център. „Имаме си цигани, бежанци не ни трябват“, отсичат неделните обитатели на хоремага в Бусманци“

    Другият такъв център, който е трябвало да бъде в с. Пъстрогор, и в който е би следвало да бъдат настанени част от тези хора, които в момента са в „Бусманци“, също още не е построен. Ето как стоят нещата там:

    http://news.svilengrad24.info/?p=1978
    февруари 17, 2010
    „Строителството на бежанския център край Пъстрогор започна още преди 8 години, но все още не е приключило. Въпреки че в центъра са хвърлени почти 6 млн. лв., той още няма акт 15 и акт 16, което го прави неизползваем. Реалното строителството започва през 2006 г. с 2 млн. 300 хил. евро по програма ФАР. През април 2009 г. обаче европарите свършват и тогавашният министър на финансите Пламен Орешарски отпуска още 1 млн. на фирмата изпълнител Сиконко Билдинг. Те са усвоени, но и досега обектът не е пуснат в експлоатация.“

  2. Още една причина да се фокусираме върху съществуващия и действащ център. То и в Любимец, където според сайта МВР е другият център, май нещата са в строеж/ремонт

  3. как може едновременно да казваш, че е несправедливо хората да бъдат затваряни там, без да са извършили престъпление, а после като ‘примерен гражданин’ даваш дори съвети на държавата как да направи престоя им по-приятен?
    да не говорим за използването на думата „дом“ и „настанени,“ които евфемизми самата власт ги е измислила, за да прикрие какво се случва в бусманци.
    относно бездомността: аз лично предпочитам да съм на улицата, или да спя на пода в дома на приятели, отколкото да ме затворят в затвор, дори и ремонтиран да е.

  4. Да предположим , че емигрирам в Индонезия (да ме прощават индонезийците,но какво ли ще търся там). То аз ще имам ясната представа какво ще правя там, какво ще ям,как ще живея. Предлагам да се запитат кандидатите за бежанци какво са очаквали. Ох, извинете, забравих, че няма как да установим контакт. Затова ще изнеса доза предположения:
    Множество от тези бежанци влизат от Турция.Там те са се укривали , работили нелегално, може и престъпления да са извършвали, може и за два картофа цяло село да са помитали. Защо не остават там? Защото са се информирали , че в правова държава от Европейския съюз се получава социална помощ. Анджък! Тук те не идват, за да ги хвърли някой на улицата и да ядат отпадъци.Те идват тук, с надеждата за легално пребиваване , документи, работа. Надяват се на помощи, докато се установят. И това като го чуе потенциалния добороволец и му се дръпва…ентусиазма. Виж по-горе примера с „имаме си цигани“.
    Крайно време е българите да започнат да се държат цивилизовано и към свои и към чужди , а не само да крадат, пардон усвояват средства и после ни ху, ни ду!

  5. @ бай далай: изброих различни категории хора, които пребивават в Бусманци. Едни са законно, а други незаконно затворени там. Едни ще излезнат скоро, а други не. Да настоявам незаконно затворените (като Аревик) да излезнат не е в противоречие с това да ме е грижа как преживяват там, докато излезнат. Не мога да си затворя и очите пред факта, че докато някои са на свобода и чакат решения за статута си няма къде да спят, с какво да се хранят и т.н.

    Не ми е безразличен факта, че на Аревик, например, й прилошава – не просто заради лошата храна, а и заради психическото й състояние. Щях да съм по-щастлива ако Саид Кадзоев не беше изтезаван по време на престоя си в Бусманци.

    А ти как се чувстваш с тези неща?

  6. Прочетох текста ти харесаха ми мащабните ти цели за по добър живот на тези хора,но за съжеление реализирането на такива мащабни „мечти“ не може да стане с възможностите на 1 или 2-3 хора като нас,изисква се мнение и съгласие на мн хора доброволци…
    А що се отнася до по дребните „жестове и подпомагане“ сигурен съм че ще се намерят доста хора които биха дали по късче за да се чустват тези хора пълноценни,макар и краткотрайно за съжеление. но да бъдем оптимисти и да вярваме че по големите ти споменати желания също биха могли да се реализират. 🙂

  7. Хайко, да не би по-близко осъществима цел да ти се вижда закриването на Бусманци, освобождаването на всички хора там и промяната в законодателството?

    Ти самият имаш ли конкретни идеи и възможности да помогнеш с нещо?

  8. Pingback: Случаят на Аревик и Давид получи безпрецедентен обществен отзвук « Правна клиника за бежанци и имигранти

  9. Аз самият имам идеи и възможности да допринеса за тези хора с неща които съм споменал в една от темите на дискусиите в ФБ групата,която е направила Стайкова,ако искаш можеш да потърсиш и да видиш за какво говорим,аз нямам намерение да се повтарям в всички блогове. а що се отнася за закриването на бусманци и освобождаване на хората от там,мисля че би било хубаво,но трудна работа, мястото децата,майките,бременните жени и изобщо хората които нямат документи не е ЗАТВОР!

  10. Хайко, Стайкова съм всъщност аз :), но не виждам твои коментари в групата за доброволците за Бусманци. Ако искаш, можеш да копираш от другото място, където си обсъждал какво можеш да направиш като доброволец в групата за доброволците; в тази тема: http://www.facebook.com/topic.php?uid=115305021844073&topic=50 Просто копи и пейст 🙂

Коментари са забранени.