Математик ли е Бог?

В рамките на 270 страници Марио Ливио представя една загадка, която от столетия се опитват да разрешат философи и математици, физици и психолози – привидното за едни и очевидно за други вездесъщество и всемогъщество на математиката.

Преди години, докато четях една биографийка на Айнщайн, научих, че докато работел по своите теории, се оказало, че не му достигат знания по математика; ето защо се наложило да се обърне към един математик, който му дал нужното, за да завърши работата си. Вече не си спомням дали този математик специално развил нова част от математиката, която да свърши работа на Айнщайн или пък просто му посочил вече съществуваща такава … по-важното е, че и двата подхода съществуват отдавна и показват, че математиката е нещо, което понякога върши работа на тези, които са били сигурни, че няма да им потрябва.

Всъщност книгата не е написана с цел да покаже неподозирани употреби на математиката, но така или иначе го прави, а това може да се окаже интересно за онези, които пък чак толкова не се интересуват от отговорите на обсъжданите в книгата въпроси като „Октриваме или измисляме математиката?“, „Математиката човешко творение ли е или начинът, по който е устроен светът?“, „Ако математиката е човешко творение, дали ако съществуват извънземни цивилизации, тяхната математика ще съвпада с нашата?“ и пр.

Макар че проследява опитите да се разреши загадката в хронологичен ред, все пак тази книга далеч не е история на математиката, нито пък на логиката или астрономията, макар че на някои читатели може и да им се привиди като такава.

Книгата търси обяснение на необяснимата ефективност на математиката, но показва и още по-удивителната й неефективност😀 и чудатостите на много от хората, които използват или изследват математиката, и ако сте чували за това как Архимед е посрещнал смъртта си, сигурна съм, че не сте чували как Гьодел се е държал на интервюто си за американско гражданство.

Ако се питате за какво  ми е било на мен да похарча 16 лв. и няколко часа, ще споделя, че си купих книгата, защото: 1) искам да знам мислите на Бог, дори и ако той не съществува и 2) искам да осмисля същността на математиката, за да мога да я преподавам добре поне на следващото дете.

Не узнах мислите на Бог, нито пък вникнах достатъчно в същността на математиката, но пък си прекарах добре, а освен това съм съгласна, че

“ философията трябва да бъде изучавана, но не защото ни дава конкретни отговори на поставените от нея въпроси, тъй като за подобни отговори не можем по правило да сме сигурни, че са истинни, а по-скоро заради самите тези въпроси, тъй като те разширяват разбирането ни за това, какво е възможно, обогатяват въображението ни и намаляват догматичната увереност, която пречи на ума ни да се впусне в абстрактни разсъждения, но най-вече защото, поради величието на света, който тя ни кара да съзерцаваме, умът ни също се изпълва с величие и добива способност да встъпи в единение с вселената, което е най-висшето благо.“ (Бертранд Ръсел)

One thought on “Математик ли е Бог?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s