За Аревик, чужденците в БГ и правната ни грамотност

Темата във форума на БГ Мама набъбна на 11 страници към момента. Дискусията там не се отличава от дискусиите по темата на останалите места – някои искат да помогнат, други смятат, че Аревик и Давид трябва незабавно да си ходят в Армения;  едни се опитват да проумеят какво се случва, а други не се опитват. За да се включите в тази дискусия, трябва да се регистрирате във форума. Предполагам, че някои активисти за и против каузата биха се хвърлили в дискусията, но може би се въздържат заради изискването за регистрация. Момичета и момчета, това става бързо и лесно, стига да преодолеете предразсъдъците си спрямо клишето / стереотипа „БГ мами“. Аз отдавна имам регистрация там и бих писала по-често ако ми оставаше време.

Разбира се, остава да си отговорим на въпроса дали си струва труда да образоваме хората, които не си правят труда да се образоват сами. Нямам ясен отговор на този въпрос. Като цяло смятам, че ако искаме хората да знаят, трябва да имаме търпението да им обясняваме. И все пак не мисля, че си струва да изпадаме в крайности и да повтаряме едно и също до безкрай. Можем да даваме връзки към вече генерирани обяснения за да отговорим на въпроси които се повтарят. Нямам предвид злонамерените въпроси и подмятания на хора, които всъщност не се интересуват от отговорите, а от дискредитирането на каузата или по-скоро на някои нейни активисти.

Докато се опитвам да преглеждам информацията за Аревик, започвам да попадам на все повече текстове за проблемите на бежанците и имигрантите в България и си мисля, че трябва да започна да събирам линкове по-усърдно отколкото правех досега с помощта на Туитър. От start.bg така и не получих регистрация за частната тема „Аревик“ и не знам дали изобщо да се опитвам да пробвам да регистрирам такава за общата тема „бежанците в България“. Май delicious.com ще свърши най-добра работа засега. Но това са неща, които по-скоро касаят засега пасивното ми участие във Фейсбук групата „Защита правата на имигрантите в България“

Хората, които се заинтересуваха от случая с Аревик, започнаха да се питат как у нас нещата могат да се променят принципно, за да не се стига систематично до случаи като този на Давид и Аревик, както и на много по-драматични. Все повече (но далеч недостатъчно) хора осъзнават, че се налагат промени в законодателството. Едни предлагат  България да ратифицира Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство, а други настояват, че първо е наложително да се гласува законът за регулирането на статута на нелегалните имигранти, който към този момент не е дори внесен в парламента, а съществува на етап … петиция (можете да я подпишете!). Да не забравяме, че не всеки в България може да внася законопроекти в Парламента. Нужно е вече да си във властта (например в ролята на депутат) или да успееш да лобираш пред хора, които вече са във властта. Дали и това не следва да се промени?

Хората започнаха да (си) задават въпроси и в опитите си да намерят отговори, започнаха да чоплят съществуващите закони и наредби. Валерия Иларева пък започна да намира време да се грижи за правното им образование. И така, хората се замислиха дали пък още в средното училище не следва да се образоваме по-адекватно в областта на правото. Едно е сигурно: самообразоването вече започна – не само под формата на четене, но и на дебати (не само в коментари под публикации, но и в темите за дискусия на Фейсбук групата) , пък и на самотни размисли … не само в моя блог. Вижте, например, това.

Радва ме и това, че Валерия Иларева и ръководената от нея Правна клиника не са единствените юристи, които защитават правата на чужденците в България. Запознайте се и с Адвокат Диана Даскалова, съучредител на Център за правна помощ „Глас в България”, който осигурява правна защита на чужденци – бежанци и емигранти на територията на България. Разбира се, някои от активно коментиращите противници на каузата твърдят, че за да се захванеш с тази област на правото или го правиш за да изкараш много пари или пък защото не те бива за нищо друго.

И все пак, какво ново около конкретния случай? Преди няколко дни помолихме Адвокат Валерия Иларева да ни помогне с изготвянето на хронология по случая, тъй като в различните медийни изявления се появява откъслечна и несинхронизирана информация. Най-после е готов списъкът със стъпките, предприети от Аревик пред българските институции. Копия от документите и доказателствата можете да намерите публикувани като снимки във Фейсбук групата.

Тъй като днес нямам много време, ще ъпдейтна файла с медийните отразявания утре.

16 thoughts on “За Аревик, чужденците в БГ и правната ни грамотност

  1. „Все повече (но далеч недостатъчно) хора осъзнават, че се налагат промени в законодателството“

    Единствено се налагат заради Давид, заради липсата му на гражданство. Никой не споменава причините за безумието. Чух за арменската армия, но това не може да е причина. Нещо по-дълбоко е вкоренено.

    „Нужно е вече да си във властта (например в ролята на депутат) или да успееш да лобираш пред хора, които вече са във властта. Дали и това не следва да се промени?“

    Не. Както и медицината не следва да се практикува от не-лекари.

  2. Ч.Р.Д. Лидия ! Много ми е интересно коя си ти, та се замисляш да образоваш и другите хора ??? Много високи цели си поставяш и май искаш да надскочиш сянката си! Не може да ни убедиш че с викове, крясъци и протести ще помогнеш на всички чужденци! По добре оставете държавните институции да си вършат работата , защото не смятам, че ти и двете адвокатки В.И. и Д.Д. сте по компетентни от тях!

  3. Сутринта по ВВТ ми беше много весело да наблюдавам В.И. и С.Е. как се опитват да убедят всички колко са лоши ДАБ и МВР, че са си свършили работата! Дерзайте госпожи, останаха още няколко телевизии, които не сте обиколили да търсите подкрепа!

  4. Правото, освен на конкретни законови разпоредби, се крепи и на общи принципи.
    Много от българите не познават не само конкретните разпоредби (които изискват по-задълбочени познания), но и общите принципи (които са съвсем прости и разбираеми).

    Затова нека започнем от общите принципи (за да стигнем след това и до конкретните разпоредби).

    И в международните, и в нашите нормативни документи правото на свободно придвижване е формулирано така: всеки има „правото да напуска пределите на страната си и да се връща в нея“. Записано е точно така – а не например „всеки има правото когато си поиска да влиза в която си пожелае страна, и оттам после да влиза в която си иска друга страна“.

    Обърнете внимание, че НЕ е записано „право“ да влизаш (и да оставаш) в произволна друга страна – т.е. ти имаш право да напускаш своята страна, но дали конкретна друга страна
    ще те приеме, това си е нейна работа. По-нататък: след като пък вече си излязъл от страната си, единственото безспорно право, което имаш, е да се върнеш в нея (т.е. от факта, че си успял да влезеш в дадена друга страна, не произлиза „право“ да останеш в нея).

    След това нека уточним защо изобщо съществуват два различни типа статут: „статут на бежанец“ и „хуманитарен статут“. Отговорът е прост.

    И двата могат да бъдат получени от чужденец по Закона за убежището и бежанците. Всъщност чужденецът подава по-общо молба за статут, а Държавната агенция за бежанците (ДАБ) трябва да разгледа случая му и да определи дали човекът действително се нуждае от статут и какъв точно. ДАБ може да даде „статут на бежанец“, може да откаже „статут на бежанец“, но да даде „хуманитарен статут“, а може и да не даде никакъв статут (т.е. може да прецени, че чужденецът не се нуждае от „международна закрила“ и за него е безопасно да се завърне в своята страна на произход).

    Единият („статут на бежанец“) съществува по-отдавна и се дава на хора, пострадали (или застрашени) по, най-общо казано, политически причини (т.е. поради силно дескриминационно отношение към тях в собствената им страна поради тяхна расова, национална, етническа, политическа, религиозна, или друга принадлежност).
    Другият („хуманитарен статут“) се дава на хора, които, дори и да не са подложени на дискриминация, идват от страна, в която поради някакви други причини (например състояние на война, размирици, природно бедствие, масова епидемия или цялостна стопанска разруха) хуманитарното положение е лошо.

    Друго важно принципно положение, с което много хора у нас изглежда не са запознати, е, че и международното право, и евро-директивите по въпроса, и българските закони са предназначени да подпомогат хора, които спешно, в даден конкретен момент, се нуждаят от помощ, каквато не могат да
    получат в своята „страна на произход“. Това е основният принцип: първо се проверява, дали проблемите на съответния човек могат да бъдат решени в рамките на неговата страна, и ако това се окаже невъзможно, се търсят начини проблемите му да бъдат решени извън неговата страна, т.е. с помощта на други страни, към които той може да се обърне, за да получи „международна закрила“.

    Това важи и за нашия закон: независимо кой от двата статута желае да получи едно лице, той ще му бъде даден само ако то спешно, в конкретен момент от своя живот, се нуждае от това. Това личи съвсем ясно от „Закона за убежището и бежанците“: предвидено е (Закон за убежището и бежанците, Чл. 13, ал. 11), че чужденец, който е влязъл в България по законоустановения ред, ако „в разумен срок от влизането си“ не заяви пред компетентен орган, че иска закрила, молбата му за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като „явно неоснователна“.

    Друг важен момент, който заслужава специално уточняване: бременността на Аревик.
    Този въпрос има две страни. Бременността от житейска гледна точка безспорно е „ново обстоятелство“ – а от законова безспорно не е. Бременността можеше да се превърне в „ново обстоятелство“ от законова гледна точка, само ако в Армения наскоро е бил приет някакъв закон, който поставя в особено неблагоприятно положение бременните жени (тогава тя щеше на това основание да получи статут на бежанец), или ако в Армения е налице някаква епидемия, която покосява именно бременните жени (тогава тя щеше на това основание да получи „хуманитарен статут“).

    Още един важен въпрос, който се поставя от адвокатката на Аревик: нейното право на семеен живот, което България е длъжна да гарантира. Тук отново важи общият принцип, че за проблемите на хората първо се търси решение в тяхната страна на произход, и едва след като се установи, че тези проблеми не могат да бъдат решени в тази страна, се търси възможност те да бъдат решени в друга страна. В случая няма данни в Армения да има пречки за семейния живот на Аревик и Давид.

    Следващ важен въпрос: правилно ли е Аревик да бъде „задържана в Бусманци“. Аревик, разбира се, не е престъпник, и престоят й в дома в Бусманци не е наказание за извършено от нея престъпление. Тя може да напусне дома във всеки момент, в който заяви, че желае да се върне в Армения. Същото важи и за всички останали пребиваващи в този дом – на всеки от тях, който заяви, че желае да бъде върнат в страната, от която е дошъл в България, ще му бъде дадена възможност да стори това.

    Това е правното положение към момента. Остава да обсъдим по-конкретно кой какво предлага – какво в законите трябва да се промени.

  5. Dafar Shaban, навсякъде съм писал като Г. Иванов! Това на „Pepa“ го прехвърлих от БГ Мама и затова не мога да претендирам за авторско право ! Всеки има право на мнение , колкото и да не те устройва това !

  6. Лидия, в България няма закон, който да регламентира най-основния инструмент на Гражданското Общество – Петициите, какво остава за правата на клетите души зад бодливата мрежа на Бусманци.
    Гражданското Общество, roro_z@abv.bg, не Полицейската държава!

  7. Не г-н Дафар ! Не петициите ви и протестите ви ще решат съдбата на момичето, а единствено Българските закони и Българския съд могат да вземат това решение! А сега стъпете малко на земята и се осъзнайте в коя държава живеете !

  8. Както и друг път съм казвала, гледни точки много. Както и мотиви.

    Г-н Сирков, вече няколко пъти изложихте една и съща теза и отказахте да чуете аргументите на Иларева, но няма значение, всеки има право да повтаря мнението си – все ще се намери кой да го чуе. И ние така правим.

  9. Драга Лидия, аз пък от вашите писания досега разбирам, че Вие имате доверие единствено на аргументите на адвокат Иларева – въпрек иче имате всички възможности и сама да си съставите мнение по въпроса, след като съпоставите българските и международните норми по въпроса.

    Тъй като виждам, че нямате доверие на българските институции, можете поне да се запознаете с начина, по който третират подобни въпроси европейските институции.
    Ето ви
    Директива 2004/83/ЕО на Съвета
    от 29 април 2004 година
    относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила
    http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32004L0083:BG:HTML
    В тази директива е посочено на какви условия трябва да отговарят лицата, които молят за статут на бежанец, както и тези лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила

    Погледнете
    „“““““““““““
    ГЛАВА V
    УСЛОВИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СУБСИДИАРНА ЗАКРИЛА

    Член 15
    Тежки посегателства
    Тежките посегателства са:
    а) смъртното наказание или екзекуцията, или
    б) изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход, или
    в) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт.
    „“““““““““““

    Вижте също и дефиницията за „лице, което може да търси субсидиарна закрила“
    „“““““““
    Член 2
    Определения
    За целите на настоящата директива:
    ….
    д) „лице, което може да търси субсидиарна закрила“ е всеки гражданин на трета страна или всяко лице без гражданство, което не отговаря на условията за бежанец, но за което има сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако бъде изпратено обратно в страната си на произход, или в случай на лице без гражданство — в страната на обичайното си пребиваване, би било изложено на реална опасност от тежки посегателства, така както те са определени в член 15
    „“““““““

    От тези текстове става напълно ясно, че никакви обстоятелства, свързани с молителя, които са възникнали в страната, в която той е подал молба (в случая – в България), не се разглеждат като имащи значение за определянето на неговия статут – значение имат единствено обстоятелства, свързани с неговата страна на произход, при това такива обстоятелства, които могат да се определят като „тежки посегателства“ и свързани с „безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт“, включително и „нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител“ – обаче, забележете: отново „в страната му на произход“ !

    Сега можете отново да прегледате „правните аргументи“ на адв. Иларева и сама да прецените доколко те са действително „правни“.

  10. Драги Сирков,

    Имам доверие на Иларева, защото е действащ адвокат, който има спечелени дела, в областта, в която работи. Убедена съм, че тъй като това е основната й работа, е по-наясно от Вас … най-малкото следи промените в законодателството, а нима Вие доскоро не цитирахте стара версия на един от законите?

    Може би не успявам да си съставя същото мнение като Вашето, тъй като не съм толкова умна като Вас.

    Освен това, вече няколко пъти помолих да не се отклонявате от темата с обсъждане дали молбата на Аревик има шансове да бъде одобрена. Факт е, че молбата й е приета за разглеждане и толкова. Кампанията в подкрепа на Аревик има една единствена цел: демонстрирането, че задържането й е незаконно и настояването да бъде освободена и да дочака съдебното решение при подходящи за състоянието й условия.

    Ако искате да поставите темата си, можете да го направите в дискусиите в групата.

  11. Е, ясно е, че като нямате никакви конкретни аргументи срещу това, което съм написал (а няма и как да имате, защото то е обективно представяне на положението такова, каквото е), ще се позовете на „авторитета“ на адвокат, който имал „спечелени дела“ …

    Аз също в началото бях склонен да приема, че подходът на адв. Иларева е правилен – тъй като и аз бях чел положителни отзиви за нея.

    Когато обаче се запознах с конкретните й „правни аргументи“, ми стана ясно, че в целия случай нещо не е наред.
    (Има много потвърждения за това – и едно от тях са т.нар. снимки на „картончетата“, които Аревик е получавала от Агенцията за бежанците, и които са публикувани в групата във Фейсбук. Такива картончета не могат да послужат за нищо. На едно от тях има само подпис, без печат. На други две картончета не се вижда нито подпис, нито печат. Никое от тях няма никакъв входящ или изходящ номер. Не казвам, че Аревик е виновна за това – но просто няма смисъл да се представят тези картончета като „доказващи“ нещо. )

  12. Ами не искам и да се напъвам да имам аргументи. Щом съответната институция е приела молбата на Аревик, значи Аревик има право да подаде такава молба, а Вашите разсъждения по въпроса дали е имала достатъчно основания с тема, която не дискутирам тук. Признах се за тъпа и невежа. С какво друго бих могла да Ви помогна?

  13. Pingback: Случаят на Аревик и Давид получи безпрецедентен обществен отзвук « Правна клиника за бежанци и имигранти

  14. г-н Георги Иванов и г-н Сирков като капак на тенджера но празна цвъкат от форум на форум не, че компетентността им е голяма а злобата им е по голяма и от самите тях. Не виждате ,че от такива компетентни -хора не останаха в България.Моля всеки да подкрепи петицията за регулиране статута на нелегалните имигранти живели в страната повече от 3-5 год. като я подпише, и който има възможност да отиде и да подкрепи митинга на 06.06.2010 год. пред Бусманци.

  15. Именно последните трагични събития в международни води с убитите на кораба, който пътуваше към ивицата Газа, идват тъкмо навреме, за да покажат, че в международен план, когато се говори за „хуманитарни съображения“, се имат предвид много по-различни и по-сериозни неща, а не дали една жена е бременна и дали един мъж трябва да отслужи
    военната си служба в страната, в която се е родил…

    Всъщност всеки, който е поне малко запознат със случилото се, ясно вижда, че там не става дума за „задържани“ и после „изгонени“, не става дума за това, че са били подложени на някакви „унижения“ – не, там девет души направо са били УБИТИ.

    И не са имали възможност нито да се явят пред съдия, нито да подадат жалба, нито да поискат медицинска помощщ.
    И са били убити не защото са „влезли“ и „останали“ на територията на една държава – а защото са се доближили по море до нея…

    Така че нека поне малко все пак имаме едно чувство за мярка и нека да степенуваме нещата, особено когато се увличаме сами да обвиняваме собствената си държава в „безобразия“…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s