Законът ли е върховното указание, според което живееш?

Законът е нещо, което може да противоречи на етичните ми принципи или пък да е нещо, което съм в невъзможност да спазя. Имало е, например, времена, в които някъде било незаконно да се опиташ да укриеш евреи, които иначе щели да свършат в газовата камера. Предполагам, че щях да съм от онези, които нарушават закона. Имало е времена, в които някъде изисквали от хората да плащат данък под формата на яйца, при положение, че същите тези хора отглеждали само зеленчуци, а парите, които изкарвали били недостатъчни да се закупят количествата изисквани като данък яйца – това пък е пример за невъзможност да спазиш закона.

Освен това законът е нещо, което не е неизменно. Сещам се за една история от ученическите ми години – 80те, когато трябваше да ходим на училище с униформи. В нашето училище имаше изискване ако си с панталони, да носиш и сако. Тъй като през зимата повечето от нас носеха якета, а не палта, саката не само че стърчаха грозно под якетата, но и ни караха да се чувстваме като пакети. Често имах проблеми с една от заместник-директорките, докато стигнем до консенсуса да си нося сакото в чантата и да го показвам като пропуск на входа на училището. Един ден това изискване просто се промени и заместник-директорката още на следващата сутрин спря да проверява дали носим сака. А дотогава за нея носенето на сака беше най-важното нещо на света.

Законите се раждат, развиват и умират – заради желанието на някои хора да уредят взаимоотношенията си в съответствие с променената ситуация или променените възгледи на новото поколение, а понякога заради желанието на някои хора да се облагодетелстват за сметка на други. Ако законите бяха неизменни, нямаше да участваме в парламентарни избори, в които да избираме нови законотворци.

Това че някой някъде е решил, че нещо трябва да се прави по определен начин, не означава, че аз трябва да харесвам начина. Ето защо може да ми е интересно да науча как даден проблем е разрешен, да речем във Франция, но това не означава, че бих искала същият проблем да бъде разрешен по същия начин в България. Ето защо понякога настоявам съществуващи правила да бъдат променени или пък новосъздаващите се да не бъдат буквално прекопирани от вече създадени в друга страна. Какво от това, че „Те, хората, са го измислили“?

9 thoughts on “Законът ли е върховното указание, според което живееш?

  1. Lyd, не забравяй, че освен в анархизъм те обвиниха и в деморализиране на България и нарушаване на етническата й чистота.

  2. Поемам вината, пък и мезетата🙂 Особено днес, на рождения си ден😀

  3. Въпросът е, ако не закона, кое трябва да е върховното ти указание. Представи си същия въпрос да си зададат огромната маса маймуноподобни създания населяващи планетата. Не Аревик, никой етнос няма да остане в страната. Ще ги изгонят с факли. Законът е по-скоро достижение на хуманизма – именно той ни принуждава да не потапяме лодките на бежанците още в открито море.

    А, и честит рожден ден🙂

  4. Merci! Изключваш ли възможността да се появят закони, които да ни принуждават да потапяме въпросните лодки? И по-страшни от тези са съществували🙂

  5. Аз не изключвам тази възможност, но я смятам за доста малко вероятна и при всички положения далеч по-малко вероятна от доброволното нерегламентирано потапяне на лодки с бежанци от страна на бдителни граждани. Изобщо за жалост твърде малко от хората, нарушаващи законите, го правят, за да защитават евреи (хора с увреждания, тибетци, планини…). Германия осъществява Холокоста не само като организира газови камери и превоз до тях, а и като ясно намеква на някои свои съюзници, че е желателно да се „погрижат“ за своите евреи и че никой няма да пита къде е отишло личното имущество на въпросните евреи.
    Законът контролира човешкото поведение и за добро, и за лошо; но човек изобщо няма нужда от закони, за да бъде лош. Малко общества са издигнали домашното насилие в официална норма, но във всяко общество има изроди, на които им хрумва да налагат „правото“ си с нож. Затова бих искала закони, които човек да не престъпва току-така поне в сериозната им част, т.е. отнасящата се до физическо насилие.

  6. Мда, ама вървим към по-добро ми се струва.. Няма да се върнат мракобесията. Поне в Европа.🙂

    бтв анонимния в другата тема бях аз, браузъра ми изяде „бисквитките“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s