Леда Милева и моята носталгия по изгубения свят

Прочетох малка книжка, съдържаща огромно интервю с Леда Милева, чиито стихове четях от ранно детство до края на прогимназията и които скоро отново ще чета.

Когато баща й, Гео Милев, е убит, тя е на пет години. Майка й е твърде свободна и артистична натура, за която е невъзможно да работи от 8 до 5 в канцелария, така че доходите на осиротялото семейство са твърде нестабилни. Майката и двете й дъщерички се местят от квартира на квартира;обикновено живеят в една стая и се хранят с хляб, захар и чай. Често не знаят откъде ще се намерят парите за следващото ядене или следващия наем. Въпреки това, запазват не само оптимизма си, но и щедростта си – приютяват и други хора, с които делят залъка си. Оцеляват като птички Божии – понякога добри приятели ушиват палтенце за Леда, а други оставят билети за безплатни представления.

В онези оскъдни времена, хората, за които приоритетите са предимно духовни, намират начини да образоват децата си (по-добре отколкото ние ги образоваме днес), да си доставят духовна храна, да творят.

В онези оскъдни времена, в страната ни има хора с истинско чувство за мисия – и българи, и чужденци. Те намират начини да издават книги и списания, да основават качествени училища, да осигуряват стипендии. Те създават и поддържат много по-истински неща от нещата, които създават и поддържат днес хилядите неправителствени организации с лесен достъп до ЕС и други фондове.

За пореден път си казвам, че след края на втората световна война светът става все по-трудно място за живеене заради нараставащото му институционализиране, регулиране и бюрократизиране. Падането на берлинската стена май не донесе повече свобода отколкото светът е имал преди изграждането й. А междувременно социализмът и държавите на благоденствието унищожиха значителна част от човешката инициативност.

Като че самите хора са попили чистотата и подредеността на стандартизиращия се свят. Днес сме все по-подозрителни към липсата на прави ръбове, модерна дограма, лъскаво офис оборудване, платен хостинг и платена електронна поща.

Когато говорим или действаме от свое име, не получаваме доверието, което бихме получили ако представлявахме институция или се позовавахме на авторитети. Може би това не важи единствено за звездите на спорта и шоубизнеса.

Все по-често изпитвам носталгия по изгубения преди шейсетина години свят.

Advertisements

8 thoughts on “Леда Милева и моята носталгия по изгубения свят

  1. може би само 80-те години – с възраждането на либералните идеи – са изключение от тази тенденция

  2. Мда, пробуждането на надежди, които впоследствие се оказват неоправдани 😦

  3. Моята носталгия е за времето на Аристотел, когато мъдрецът е разбирал от всички теми. В днешни дни ако не специализираш в подобласт на някоя подобласт на някоя област на познанието няма как да минеш за полезен/умен… И колкото повече ставаме толкова по-профилирани ще сме.

  4. O, и на това има лек … да не ти пука и да се опитваш да разбираш от всички теми, макар и да ти се присмиват специалистите – гледай мен 😀

  5. Тази история много напомня на една друга съвременна, която чух миналия ден. Историята на една жена, която както ми беше разказано: „може цял ден да храни децата си само с ориз“ , но в края на седмицата ще е спестила пари, за да им купи книга. Докато има такива хора, нищо не е изгубено, нали? : ) Те ще са антидот за стандартизацията на хората.

  6. 5 Февруари 1920-2013
    Честит рожден ден и почивай в мир, скъпа Леда!
    Благораря за светлината.

  7. Поздравления за чудесната ФБ страница, Лид! Костенурката в полет си играла със зайченцето бяло. Леда и Лид. И двете- любимки на Английският език. Едната, поне с един стих, вече безсмъртна. А другата по следите й в полет.

Коментари са забранени.