Хронология на историята на Аревик и новини

Доста хора изразиха мнения по проблема с Аревик без да са запознати всъщност със случая.  Ето преди няколко дни предложих на Адвокат Иларева да съдейства за изготвянето на хронология – за да не остават хората с впечатлението, че Аревик е в сериозно нарушение на законите. Това впечатление се засилва от изявленията на представители на институциите в медиите.

Адвокат Иларева е доста натоварена в последните дни, така че нямаме възможност да изготвим хронологията. Междувременно ще публикувам нейния отговор относно репортажа на Нова ТВ от тази сутрин:

Насочването на вниманието към предисторията от институциите е отвличане на вниманието. Поставените въпроси са правноирелевантни – задържането й в СДВНЧ Бусманци не е наказание за извършени нарушения, за да обсъждаме пропуснати ли са срокове и т.н., а обслужва една заповед за депортиране, която в моменат по закон е спряна. В момента има НОВО обстоятелство – от установяването на бременността казусът ЗАПОЧВА НАНОВО, затова е и новата молба за хуманитарен статут. Няма изискване по Закона за убежището и бежанците чужденецът да пребивава легално в страната, за да подаде молба за закрила. Напротив – и в национален, и в международен план, търсещите закрила в повечето от случаите дори влизат в страната нелегално.

По закон Аревик не бива да е задържана сега, не бива и да я депортират. Законово нещата не са както ги представя г-н Андреев – неправилно е и заключението на Нова телевизия. Ако спрямо Аревик се спази закона, тя не трябва да е задържана. За Давид има правен вакуум, но за Аревик не.

Не знам защо от сутрешния блок на Нова ТВ не считат за нужно да чуят позицията на адовката на Аревик. Доста неравностойна битка е това – Аревик без адвокат и началникът на центъра за задържане, цитиращ „закона“.

Моето лично опасение е, че щом веднъж българска институция направи грешка, тя и свързаните с нея институции са готови да се заинатят и да направят какво ли не само и само да не признаят грешката.  Изявленията им успяват да се пласират от медиите и да се ползват с доверието на хората, които принципно смятат, че казаното по телевизията / написаното във вестника няма как да не е истина. Когато след време международни институции (съдилища и други) успяват да осъдят държавата ни или пък пишат доклади как тя не си върши добре работата, новините не стигат до същите тези вярващи на нашите медии хора, пък и да стигнат, кой ще помни за какво става въпрос, че да си направи съответните изводи?

А сега новините:

Арменският посланик е подал нота по случая. Надяваме се Аревик да бъде освободена от Бусманци и да дочака в нормални условия решението на съда.

Форумът БГ Мама се включи в обсъждането на темата.

24 часа добави детайли към темата.

В медиапул Ирина Недева написа дълга, но ценна статия за случая в частност и проблемите на чужденците у нас по принцип. Горещо я препоръчвам.

Във Фейсбук групата се заформи интересна дискусия за проблема на Давид – защо е останал без документи, какво е можело да се направи, какво може да се направи. Струва ми се, че е достойна за случай на Шерлок Холмс. Ако искате да си поблъскате главата безпристрастно, заповядайте.

Последна редакция на файла с медийните отразявания arevik_links_30_April_2010.

Advertisements

33 thoughts on “Хронология на историята на Аревик и новини

  1. Сега на кого да вярваме? На държавните институции- МВР, ДАБ, Адм.Съд или на кривозащитниците и додстрекателите в лицето на Светла, Росица и още няколко манипулатора, които подстрекават към незачитане на Българските закони и въвеждат в заблуждение още хора!!! Сутринта по Нова ТВ г-н Андреев им обясни всичко много точно.Навярно даже някой от тях е излъгал момичето, че може по този начин, а сега трупа девиденти като я защитава!

  2. Ами всеки да вярва на когото иска. Аз пиша това, в което вярвам. А това с подстрекателството за неспазване на закона вече е досадно. Тъкмо за спазване на законите говорим през цялото време.

  3. Не само е досадно, но и толкова невярно, колкото и името на този „господин“, който така безочливо клеветничи. Но времето ще покаже кой е прав и кой – крив…

  4. Според нас клеветничи, но може пък да си вярва 🙂 Засега този блог е територия на свободното слово, пък всеки си има глава да прецени на кого да се довери. Така или иначе никой от нас или пък от твърдящите обратното на това което твърдим не е предоставил копия от документи, потвърждаващи едно или друго и на читателите не им остава друго освен да се доверяват или да не се доверяват … на когото и да е 🙂

  5. Значи вие сте толкова велики и знаещи, че никой друг в България нищо не разбира! Толкова институции се изказаха в защита на решението, само вие упорствате и сеете лъжи! Пак ще говорим след ПОРЕДНОТО решение на съда! Много ми е интересно какво ще измислите тогава г-ци кривозащитници ???

  6. Росица, кажете моля поне една моя клевета! Може би не вярвате , че родителите на момчето в края на миналия век правеха стачки и протести в Монтана, с цел избягване плащането на държавна такса! Е те може би са подвели и момичето и са го прецакали по този начин! Всеки сърба това което си е надробил !!!

  7. Както казах – пишем това, в което вярваме. Надявам се и Вие да пишете това, в което вярвате. Всеки има право да протестира срещу каквото си иска, нали? И всеки има право да обжалва съдебни решения, както и всеки може да има мнение за тях 🙂

  8. Престанете, летяща костенурке, лидо, неуютна и пр., защото трябва да сте напълно лишени от мозък, за да не си давате сметка какви демони отключвате с глупавата си история за тези безспорно нагли нарушители на законите Давид, Аревик и …семья. Или сте напълно наясно какви демони отключвате?… Приемам второто, но то е по-обидно от първото и е не само аморално, но и хомофобско, човеконенавистнечоско, както по отношение на българите, така и по отношение на чужденците, които , разбира се, не защитавате. Използвате този случай, който е флагрантно нарушение на всички закони и в България и в Армения и международни конвенции, за да наложите един недопустим за българите режим на свобода на емиграцията и заселването в България. Защо мисля така: Защото четох т.н. ви Петиция в България да няма незаконни емигранти. С това искате в България да стане бойно поле с емигрантите. Вижте какво става в цяла Европа – пълна непоносимост вече има към емигрантите. Такива конфликти сеете и в България. Ако не си давате сметка за това – бих разбрал защо го правите, но съм убеден, че разбирате прекрасно и го правите с цялото съзнание за последиците. И не съм един и същ с който и да е било писал тук или където и да е по този въпрос. Не си мислете също, че това което сте намислили – по-бързо да деморализирате и съсипете етнически България ще стане така лесно, както го мислите. Тези неща поне г-н Борисов ги обсъжда и се вслушва в хората. За разлика от вашите ментори Мартин Д., Костов и под, които вече никой за нищо не пита и няма да пита. Така че – бита карта сте, колкото и злонамерени да сте. Поне стана ясно колко сте злонамерени към българите и България.

  9. Лид, благодаря ти за публикацията!
    Днес подадох в съда искане да бъде изрично разпоредено на Директора на Дирекция „Миграция“ да преустанови действията по депортиране на Аревик съгласно чл.67 от ЗУБ, тъй като получих писмо от него, че заповедта за принудително отвеждане до границата подлежала на изпълнение. Ще ви държа в течение на съдебното решение. Досега Административен съд – София не се е произнасял по случая на Аревик.
    Настоящите незаконни действия по депортиране и задържане на бременното арменско момиче за съжаление не са просто грешка, а са показателни за съществуващата в България административна практика по отношение на чужденците: разкрива как незаконно могат да бъдат депортирани търсещи убежище и свръхупотреба на най-тежката мярка по принудително настаняване. Резонният въпрос е ¿кой има интерес от това българските данъкоплатци да плащат за издръжката на бременната Аревик в СДВНЧ?

  10. Ако действително ще говорим за спазването на законите, дайте поне да дадем тук два линка
    към двата закона, които имат отношение към случая:
    „Закон за убежището и бежанците“
    http://www.aref.government.bg/docs/zyb.rtf
    и
    „Закон за чужденците в Република България“
    http://www.mfa.bg/bg/files/Zakon_foreigner_BG.pdf
    – за да може всеки сам да гледа, да сравнява, да преценява – а не да разчитаме на
    „вярвам“ или „не вярвам“ (или пък на печално известното „вервайте ми“).

    Добре е също да имаме и линк към поне някакви изявления на полицията в Монтана:
    – например към тези, които са цитирани в местния вестник Монт Прес (макар и очевидно не
    съвсем точно и подробно)
    http://www.mont-press.com/index.php?issue=332010&kind=&article=24756

    Сега моята гледна точка:
    Хората, които се вълнуват от случая, най-често не само не са запознати с конкретните
    български закони, но и нямат точна представа как точно стоят нещата с правата на човека в
    глобален мащаб. Мнозина от нас например са убедени, че във възможно най-широк смисъл
    „имаме право“ да се придвижваме свободно.

    Всъщност не е точно така.
    Да, има прогласено право на свободно придвижване – то обаче, въпреки всички тенденции към
    „глобализация“, и досега си остава формулирано по начин, който закрепва човека
    териториално към мястото му на раждане (вероятно поради липса на друго, по-обективно
    основание за определяне на неговата безспорна принадлежност).

    И в международните, и в нашите нормативни документи правото на свободно придвижване е
    формулирано така: всеки има „правото да напуска пределите на страната си и да се връща в
    нея“. Обърнете внимание, че НЕ е записано „право“ да влизаш (и да оставаш) в произволна
    друга страна – т.е. ти имаш право да напускаш своята страна, но дали някоя друга страна
    ще те приеме, това си е нейна работа. А след като пък вече си излязъл от страната си,
    единственото безспорно право, което имаш, е да се върнеш в нея (т.е. от факта, че си
    успял да влезеш в дадена страна, не произлиза „право“ да останеш в нея).

    След това нека уточним защо изобщо съществуват два различни типа статут: „статут на
    бежанец“ и „хуманитарен статут“. Отговорът е прост.
    Единият („статут на бежанец“) се дава на хора, пострадали по, най-общо казано,
    политически причини (т.е. поради силно дескриминационно отношение към тях в собствената
    им страна поради тяхна расова, национална, етническа, политическа, религиозна, или друга
    принадлежност).
    Другият („хуманитарен статут“) се дава на хора, които, дори и да не са подложени на
    дискриминация, идват от страна, в която поради някакви други причини (например състояние
    на война, размирици, природно бедствие, масова епидемия или цялостна стопанска разруха)
    хуманитарното положение е лошо и застрашава техния живот.

    Разликата между двата статута е посочена в закона („Закон за убежището и бежанците“) така:
    Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Чужденец с предоставен статут на
    бежанец има правата и задълженията на български гражданин (с изключение на някои права –
    напрамире правото да извършва политическа дейност и да заема определени длъжности в
    държавата)
    Чл. 36. Чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на
    чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България.

    Друг важен момент, който много хора пропускат, е, че от цялостния контекст на бежанското
    право както у нас, така и по света, произтича извода, че то е предназначено да подпомогне
    хора, които спешно, в даден конкретен момент, се нуждаят от помощ, каквато не могат да
    получат в своята страна на произход.

    Това става съвсем ясно от подхода, прилаган от държавните органи в други страни по света
    – например в Норвегия:
    http://www.udi.no/Norwegian-Directorate-of-Immigration/Central-topics/Protection/Asylum-seekers-and-refugees/Asylum-protection-and-residence-permit-on-humanitarian-grounds/
    изрично е казано, че при искане за получаване на убежище на хуманитарно основание се
    взимат предвид здравното състояние на молителя и какво би било здравното и социалното
    положение на молителя, ако се завърне в страната, от която идва.

    Всъщност първоначално е съществувал само статут на бежанец – едва впоследствие се развива и хуманитарният статут, като основното му предназначение е било да се помогне на хора, които не отговарят на изискванията за бежанец, но по един или друг начин са стигнали до
    границата на страната, и ако не им бъде разрешено да влязат в страната, ще трябва да останат неопределено дълго време на самата граница, където в тяхното състояние няма как да настъпи подобрение.

    Трябва да уточвим също, че по нашия закон и единият, и другият статут се дават на лица, които спешно, в конкретен момент от своя живот, се нуждаят от това. Това личи съвсем ясно от
    „Закона за убежището и бежанците“: предвидено е (Закон за убежището и бежанците, Чл. 13,
    ал. 11), че чужденец, който е влязъл в България по законоустановения ред, ако „в разумен срок от влизането си“ не заяви пред компетентен орган, че иска закрила, молбата му за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като „явно неоснователна“. Смисълът на тази разпоредба е ясен: ако си влязъл в страната именно
    поради крайна необходимост да се спасиш от някакви неприятности, и ако действително се нуждаеш от закрила, значи трябва при първа възможност да подадеш молба. Ако не подаваш молба при първа възможност, значи положението ти не е чак толкова затруднено.
    Именно такъв е случаят с Аревик – тя влиза в България по законоустановения ред, а подава молба за статут едва след като изтичат един след друг няколко срока, в които тя е била
    длъжна да напусне страната (30-дневната виза, след това устно предупреждение да напусне в нов 7-дневен срок, след това писмено предупреждение да напусне в рамките на още 7 дни.)
    Едва след това тя подава първата си молба за получаване на статут.

    Доколкото разбирам, адвокатката на Аревик се надява да използва една алинея (осма) от чл. 9 на „Закона за убежището и бежанците“, според която „Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер“
    Тук законът очевидно оставя на съда тълкува какво означава „други причини от хуманитарен характер“. Да припомним кои по закон са „основните“ (безспорните) причини, поради които
    се получава хуманитарен статут:
    „Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:
    1. смъртно наказание или екзекуция;
    2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание;
    3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

  11. Валерия Иларева , благодаря че ти си защитничка! Последния път защитавахте с Дияна чеченския терорист Саид три години и нещо! Колко време ще цицате Аревик! Ама тя има документи и няма да можете да я доите много! Търсете си друга хранилка!!! СЪВЕТ!!!

  12. Георги Иванов и всичките ти останали псевдоними, вярата ви в българската правна система е трогателна, особено при положение, че няма причини да има такава безусловна подкрепа.
    Не е за първи път отделните граждани да хващат дадени институции в крачка и не е като да не се е доказало колко може да им се разчита. За малък пример, иди провери на Еленко сблъсъка с митниците.
    Или отразяването на Могилино и последвалата реакция на Масларова и ел гранде президенто, който си мечтае да е начело на бабанова република, ама нъц.

    Ако ще си говорим за закони, до този момент много пъти са били излагани аргументите и доказателствата как и защо Аревик НЕ е извършила престъпление и са демонстрирани слабостите на законите ни относно чужденци. Или според вас наистина Бусманци е място, където бихте искали да бъдете?

    До този момент ставате не просто смешен с тези обвинения, ставате жалък. То не бяха клевети, теории за заговори, обвинения за лични цели (много ми е интересно какви лични ползи биха имали 2/3 от хората, които се занимават активно с темата, искам да чуя. Като надухте главите на всички за „опасно амбициозните“ и прочие глупости, искам да чуя каква амбиция движи една учителка да си къса нервите с това да бъде социално активна. Наситина ми е интересно. Чела съм ви почти всички коментари и така и не съм видяла поставени доказателства за твърденията ви.)

    Държавата ни има изключително много проблеми, със сигурност. Адекватни закони и адекватното им изпълнение, независимо дали към чужденци или към българи би било чудесна стъпка напред. Но това, което вие демонстрирате не е желание за закони. Не, това е просто злоба, която се лее във всички посоки, без аргументи, без доводи, просто на база някакви лични теории. Ако искате някой да ви обърне внимание и да се отнася с вас като със зрял човек, опитайте се да започнете да се държите като такъв, а не като улично гаменче с речника на професионален доносник.

    (Сега да видим моите зли планове какви са.)

  13. по отношение на г-н т.нар. иванов

    фиксацията на г-н иванов относно този случай ми изглежда задълбочаваща се бености). Те са главно под формата на мании. Общуването по интернет, в някои случаи ражда мании за величие. При някои наши писатели са налице маниакални състояния от параноялен характер, с налудни самоидентификации и с продукция на налудни мисли и на абсурдни идеи и предложения. Относително по-леките маниакални форми (без такава продукция) се проявяват в доста рязка промяна и разстройство на представата за себе си, мегаломанно себевъзвеличаване, океанически (заради световната нет мрежа) чувства, обладаност, нарцисизъм. Обичайно е и наличието на краткотрайни екстатични преоформления на личността на писателя, които стават по-често на масовите (общите) писателски събирания.
    Забелязвам все по-често у някои писатели особени илюзии по отношение на собствената им персона. Има такива синдроми у някои „професионални“ интернет наблюдатели. Те като че ли са напълно убедени в своята безпогрешност (илюзия за безпогрешност) само защото са придобили по един или друг начин някакви (понякога напълно илюзорни) йерархични правомощия. Много комична е илюзията за ментална състоятелност. Казано с други думе, това е случаят, когато един по-прост човек се чувства и е убеден във високата си интелигентност и съответно на тази своя илюзия се изказва по сложни за него въпроси, иска да взема важни решения, държи се високомерно, предизвикателно и др. Така че очевидно ще трябва да приемем г-н т.нар. иванов и неговото ментално състояние като шум в/от системата. Надяваме се да не навреди на близките и околните (изразяващи се в безпричинни атаки срещу чужденци да речем) Но не е лошо да си имаме едно на ум.

  14. Не се безпокойте за мен! Гледайте себе си! Аз моята цел я постигнах – казах истината на хората и изразих мнение различно от вашето! А по това как се засуетихте и озлобихте, разбрах , че съм ви ударил по болното място! Чакам съда в София да се произнесе и после ще говорим отново! За едно сте прави – аз вярвам за разлика от вас в БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ !!!

  15. Тъй като Лидия по-горе категорично заяви, че „тъкмо за
    спазване на законите говорим през цялото време“, дайте поне
    да дадем тук два линка към двата закона, които имат
    отношение към случая:
    „Закон за убежището и бежанците“
    http://www.aref.government.bg/docs/zyb.rtf
    и
    „Закон за чужденците в Република България“
    http://www.mfa.bg/bg/files/Zakon_foreigner_BG.pdf
    – за да може всеки сам да чете, да сравнява, да преценява –
    а не да разчитаме на „вярвам“ или „не вярвам“ (или пък на
    печално известното „вервайте ми“).

    Добре е също да имаме и линк към поне някакви изявления на
    полицията в Монтана: – например към тези, които са цитирани
    в местния вестник Монт Прес (макар и очевидно не съвсем
    точно и подробно)
    http://www.mont-press.com/index.php?issue=332010&kind=&article=24756

    Хората, които се вълнуват от случая, най-често не само не
    са запознати с конкретните български закони, но и нямат
    точна представа как точно стоят нещата с правата на човека
    в глобален мащаб. Мнозина от нас например са убедени, че
    във възможно най-широк смисъл всички ние „имаме право“ да
    се придвижваме свободно.

    Всъщност не е точно така.

    И в международните, и в нашите нормативни документи правото
    на свободно придвижване е формулирано така: всеки има
    „правото да напуска пределите на страната си и да се връща
    в нея“. Обърнете внимание, че НЕ е записано „право“ да
    влизаш (и да оставаш) в произволна друга страна – т.е. ти
    имаш право да напускаш своята страна, но дали някоя друга
    страна ще те приеме, това си е нейна работа. А след като
    пък вече си излязъл от страната си, единственото безспорно
    право, което имаш, е да се върнеш в нея (т.е. от факта, че
    си успял да влезеш в дадена страна, не произлиза „право“ да
    останеш в нея).

    След това нека уточним защо изобщо съществуват два различни
    типа статут: „статут на бежанец“ и „хуманитарен статут“.

    Отговорът е прост.
    Единият („статут на бежанец“) се дава на хора, пострадали
    по, най-общо казано, политически причини (т.е. поради силно
    дескриминационно отношение към тях в собствената им страна
    поради тяхна расова, национална, етническа, политическа,
    религиозна, или друга принадлежност).
    Другият („хуманитарен статут“) се дава на хора, които, дори
    и да не са подложени на дискриминация, идват от страна, в
    която поради някакви други причини (например състояние на
    война, размирици, природно бедствие, масова епидемия или
    цялостна стопанска разруха) хуманитарното положение е лошо
    и застрашава техния живот.

    Друг важен момент, който много хора пропускат, е, че от
    цялостния контекст на бежанското право както у нас, така и
    по света, произтича извода, че то е предназначено да
    подпомогне хора, които спешно, в даден конкретен момент, се
    нуждаят от помощ, каквато не могат да получат в своята
    страна на произход.

    И по нашия закон е така: и единият, и другият статут се
    дават на лица, които спешно, в конкретен момент от своя живот, се нуждаят
    от това. Това личи съвсем ясно от „Закона за убежището и
    бежанците“: предвидено е ( Чл. 13, ал. 11), че чужденец,
    който е влязъл в България по законоустановения ред, ако „в
    разумен срок от влизането си“ не заяви пред компетентен
    орган, че иска закрила, молбата му за предоставяне статут
    на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като „явно
    неоснователна“. Смисълът на тази разпоредба е ясен: ако си
    влязъл в страната именно поради крайна необходимост да се
    спасиш от някакви неприятности, и ако действително се
    нуждаеш от закрила, значи трябва при първа възможност да
    подадеш молба.

    Доколкото разбирам, адвокатката на Аревик се надява да
    използва една алинея (осма) от чл.
    9 на „Закона за убежището и бежанците“, според която
    „Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други
    причини от хуманитарен характер“
    Тук законът очевидно оставя на съда да тълкува какво
    означава „други причини от хуманитарен характер“.

    Да припомним кои по закон са не „другите“, а „основните“
    (безспорните) причини, поради които се получава хуманитарен
    статут:
    „Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да
    напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй
    като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки
    посегателства, като:
    1. смъртно наказание или екзекуция;
    2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
    или наказание;
    3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността
    му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен
    или международен въоръжен конфликт.“

    Виждаме, че „хуманитарен статут“ по принцип се дава, когато
    лицето е силно застрашено от насилие – а състоянието на бременност в
    никакъв случай не може да бъде прието като такъв случай.

    Друг аргумент, който адвокатката на Аревик според съобщения
    в медиите възнамерява да изтъкне, е „правото на личен и
    семеен живот“, което щяло да бъде нарушено, ако Аревик не
    получи възможност да остане в България. (Всъщност именно
    заради тази идея Аревик, очевидно под влияние на своята
    адвокатка, в редица свои изявления нееднократно говори за
    Давид като за свой „съпруг“ – нещо, което звучи доста
    пресилено – в България не е прието да се нарича така човек,
    който не е сключил граждански брак.)

    Действително наскоро (февруари 2010) излезе едно
    решение на Административен съд – Варна, в което отново на
    арменец беше даден статут именно на това основание – за да
    не бъде откъсван той от „неговата семейна и социална
    среда“. Само че разликите между двата случая са твърде
    големи: в случая от Варна става въпрос за човек, който „от
    шестнадесет години живее в България, женен е за българска
    гражданска, има дете, което също е български гражданин“.
    Всъщност съдът посочи, че административният орган (който е
    отказал хуманитарен статут) не е разгледал „съществения
    въпрос за съществуващата към този момент връзка на
    чужденеца с държавата по произход (по преписката има данни,
    че цялото семейство е напуснало Армения), доколко тя изобщо
    е запазена и ако не – дали е възстановима.“ На това
    основание съдът върна преписката на административния орган,
    за да се произнесе той отново дали връзката на чужденеца с
    държавата по произход е запазена и дали може да се
    възстанови.

    В случая с Аревик мисля, че е очевидно, че нейната връзка с
    Армения е напълно запазена, така че поне този въпрос няма
    да стои пред съда.

    Така стоят нещата – ако се стараем да спазваме законите.

  16. Както вече казах, този блог не е съд и не следва да разиграваме симулация на предстоящото съдебно дело, което ще реши дали Аревик да остане в България. Напомням, че до този момент единствената цел на кампанията за Аревик е тя да дочака съдебното решение извън Бусманци. Толкова малко и просто.

  17. Аз се намесвам дотолкова, доколкото е необходимо, за да може интересуващите се от случая да получат по-пълна информация.

    Общо взето, става ясно, че в България за пореден път се опитваме да използваме закона не за това, за което е създаден, а за някаква друга цел.
    Самата цел – да се намери някакво решение за Аревик и Давид – е похвална. Но покрай това има опасност да пострада както спазването на законите в по-широк смисъл, така и авторитетът на административни и съдебни органи (от които ние, като граджани на страната, ще имаме нужда и по други поводи, а не само по този.

    Всеки, който си направи труда да прочете двата закона, към които съм дал линкове, ще се убеди, че е имало и други, да ги наречем „по-реалистични“ възможности Аревик да остане в България.

  18. Понякога става въпрос за начин на тълкуване на закона 🙂 Понякога става въпрос и за назряла необходимост (според някои) от промяна на закона. И т.н. Благодаря за времето, което отделяш, но понякога просто преливаме от пусто в празно, повтаряйки едни и същи аргументи 🙂

  19. Ти започваш поста си с констатация, че доста хора коментират, „без да са запознати всъщност със случая“. След това по-надолу даваш множество линкове, цитираш мнения, но липсва най-важнотж – линкове към текстовете на законите.
    По-нататък изказваш опасения, „да не остават хората с впечатлението, че Аревик е в сериозно нарушение на законите“.
    Всъщност това няма значение – не става въпрос за това, че тя е извършила някакво сериозно нарушение и поради това е лишена от правото да пребивава в България – става въпрос за това, че тя никога не е придобивала правото в този момент да пребивава в България.

    Въпреки това за теб няма никакво съмнение, че институциите са допуснали грешка – и затова почваш да разсъждаваш по следващия въпрос: защо след като са допуснали грешка, не си я признават…

  20. Да, противниците на заемането на гражданска позиция (нещо, което е толкова рядко срещано в България, че само по себе си е достойно за уважение) се опитват да изместват дискусията от това защо най-тежката мярка по задържане е приложена спрямо една бременна жена, към която успешно може да бъде приложена по-леката мярка на подписка и спрямо която в момента има забрана за депортация, към дискусия просрочила ли си е визата и има ли право Аревик да остане или не. Разбира се, можем да говорим и за това, винаги е по-лесно да изгониш някого – особено ако е слаб и уязвим, отколкото да намериш начин да му помогнеш да остане. Наистина, може да се дискутира как България спазва задължението си да уважава правото на семеен живот съгласно член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, налагайки на Аревик забрана да влиза в страната за пет години (това е максимално възможния срок според европейската директива за връщането). Но сега най-важното и спешното е да бъде спазено основното човешко право на Аревик на свобода и основното човешко право на живот на нейното дете чрез прилагане на съществуващите ясни законови резпоредби и нейното незабавно освобождаване от СДВНЧ-Бусманци.

  21. Откакто отразявам историята съм дала доста линкове – може да не са към законите, но пък са към правната аргументация на Иларева. В нея са споменати и законите, на които се позовава. Темата си има таг „Аревик“ и който иска да се задълбочи, може да прочете всичко и да проследи всички линкове.

    Освен това, в твоите коментари по предишни текстове също имаше цитирани закони, а аз също поне веднъж ти отговорих с цитат. Така че не е като да не се споменават закони.

  22. Какъв семеен живот? Те нямат брак и се познават от няколко месеца! Никой не ги спира да отидат в родината си (Армения) и да се обичат дълго и щастливо!!! Много ми е смешно това момиче като казва по телевизията“искам у дома при съпруга си“ !!! Нито у дома е в Монтана, нито има съпруг там!

  23. „Георги“, знаеш, че те се познават от 5 години. Предполагам, че знаеш, че мога да направя така, че коментарите ти никога да не се появяват тук. Но пък си трогателен в усърдието си 🙂

  24. А да копирам нещо на Иларева:

    Продължавам да повтарям, че спрямо задържането на Аревик има ясна законова уредба – нужно е само нейното ПОЗНАВАНЕ и прилагане. В тази връзка копирам и линк към Решението на Съда на ЕС в Люксебург от 30 ноември 2009… See moreг, в което е постановено, че търсещите закрила не са нелегални имигранти и ако властите искат по изключение да ограничат правото им на свободно придвижване, трябва да издадат отделна заповед въз основа на бежанското право с мотивите си, спрямо която да има право на отделна жалба. В случая на Аревик тя продължава да бъде задържана въз основа на заповедта й за депортиране, въпреки че от 30 март 2010г. е търсеща закрила по ЗУБ и съгласно чл.67 от ЗУБ не може да бъде депортирана. Ето тук има линк към и информация за решението на съда в Люксембург: http://lcribg.wordpress.com/2009/12/01/саид-кадзоев-и-имигрантите-в-ес-бележа/

  25. Този последният линк, който давате, вече съвсем няма никакво отношение към случая, кйто обсъждаме. В линка става въпрос за случая с Кадзоев, който е толкова различен от случая с Аревик, че просто няма никакво място за сравнение.
    За да видите колко огромни са разликите между двата случая, ето основните факти:
    Кадзоев е задържан в България през октомври 2006 г. без документи за самоличност. Няма данни да е влязъл легално в България. Първоначално се представя под друго име. От 3 ноември 2006 г. е в дома за временно настаняване в очакване да стане възможно изпълнението на принудителна административна мярка за отвеждане до границата, тоест до получаването на документи, позволяващи му да пътува в чужбина“. …
    „…според Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезания, Върховният комисариат за бежанците при Организацията на обединените нации и Amnesty International, г н Кадзоев вероятно е бил жертва на изтезания, както и на унизително и нечовешко отношение в неговата страна по произход.“ „Въпреки усилията, положени от българските власти, от някои неправителствени организации и от самия г н Кадзоев за намирането на трета сигурна страна, която да може да го приеме, не е постигнато никакво споразумение и до настоящия момент той не е получил документи за пътуване. Така Република Австрия и Грузия, към които българските власти са отправили искане, са отказали да приемат г н Кадзоев. От своя страна Република Турция, към която българските власти също са се обърнали, не е дала отговор.“
    Т.е. при Кадзоев действително има пречки да бъде върнат в неговата страна по произход (Русия, и по-точно Чечня), а и не се е намерила друга страна, която да пожелае да го приеме, и освен това той действително е престоял в дома за временно настаняване прекалено дълго (малко над 3 години!).

    Нищо подобно не се наблюдава в случая с Аревик.

  26. Съдът на Европейския съюз в Люксембург, за разлика от Еропейския съд по правата на човека в Страсбург, не решава конкретни казуси на индивиди, а дава само принципно тълкуване на приложимото европейско законодателство. Ако погледнете диспозитива на решението на Люксембургския съд от 30 ноември 2009г, той не се отнася конкретно за Саид Кадзоев, а дава принципно тълкуване на директивата – вече националният съд трябва да приложи така даденото тълкуване към конкретния индивид, чийто случай разглежда. Един от тези принципни въпроси, на които дава отговор съдът в Люксембург, е че търсещите закрила не са нелегални имигранти и от това следват съответните заключения относно тяхното имиграционно задържане (описани в параграфи 40 и следващите от решението).

  27. До адв. Илариева.
    Вие говорите, че в случая с Аревик ще настоявате на „спазването на основното човешко право на живот за нея и нейното дете“. Абсолютно никой не е застрашил основното човешко право на живот на Аревик и на нейното неродено дете ( което е правилно да се нарича човешки ембрион, а не „дете“), освен самата Аревик.
    Първо – като Аривик е поставила на риск детете си, съзнателно игнорирайки законите на страната, в която е дошла „на гости“ (а не да зачева и ражда).
    Второ – обявявайки и провеждайки гладна стачка, което би било фатално за нейния плод (ембрион).
    Адв. Илариева, дали не трябва да започнете вече да защитавате плода на Аревик от самата нея, защото тя е поставила с две съзнателни и много опасни виновни действия правото му на живот и по-точно правото на оцеляване на ембриона, до толкова, до колкото абортите са свободни в България, а не са забранени като напр. в САЩ. Какво би предвидил закона и какво би отсъдил съда напр. в САЩ, ако Аревик беше извършила всичко това на територията на най-демократичната и правова страна в света? При- пренебрегване на законите за пребиваване и второ – като с две съзнати действия (което вече е рецидив) се стреми виновно да убие ембриона си?

  28. Първо – понякога човек не зачева по план. Не знаем как се е случило с Аревик. Да не би всички жени, които са забременели, а след това озовали се (не по свое желание) в неподходящи за израстването на ембриона условия да се третират като убийци?

    Второ – гладната стачка на Аревик трая 2-3 часа, след което беше прекратена. Не мисля, че бременните следва да се хранят без прекъсване за да не застрашават живота на ембриона.

    Трето – тъй като тези неща са очевидни, чудя се какъв е мотивът Ви да се опитвате да вменявате на Аревик опити за убийство.

  29. Аз имам много приятели арменци.Обичам и уважавам арменския народ -многострадален,с древна цивилизация,трудолюбив,сърдечен,близък на нас,българите.Безкрайно обичам свободата и независимостта,но по всичко личи,че някой просто преследва лични цели,раздухвайки тази дискусия.Очевидно защитниците на казуса проявяват нескрита тенденциозност.А и неприкритата заплаха за спиране коментариите на един от участниците автоматически ме поставят на страната на заплашения.Това изобщо не е довод!

  30. Аз не познавам много арменци и не знам нищо за арменската история и култура. Все ми е едно дали Аревик е арменка, българка, французойка или арабка. Всъщност аз дори не я познавам лично, както и Давид.

    Да, проявявам нескрита тенденциозност: на страната на премазания от онези, които действат от позиция на силата съм.

    Да, може и друг път да се случи да заплаша някого с блокиране на коментари. Което води до рискове някои четящи да се съсредоточат върху моето поведение вместо върху разисквания въпрос, но това така или иначе се случва и без да заплашвам. Днес нямам време да разсъждавам над причините защо се случва това. Пък и едва ли би било от полза на Аревик.

  31. Pingback: Случаят на Аревик и Давид получи безпрецедентен обществен отзвук « Правна клиника за бежанци и имигранти

  32. Добър ден,

    Мога да ти помогна с кредит трябва, чрез въвеждане аз съм един почтен, надежден, поименни, акредитирани заемодателя пари. Предлага кредитите за частни, така и бизнес фирми с ниска лихва от 3%. Свържете се с мен днес за вашия кредит обработка, ако заинтересованите чрез имейл: jesswarrenloans@gmail.com
    С уважение,
    Г-н Джес.

Коментари са забранени.