Дресировката

Слушам подсвиркването на съседа, който „говори“ с гълъбите си и се чудя дали и ние ще се научим да общуваме с нашия гълъб. Преди години за известно време съжителствах с каракачанки. Не се опитах да ги дресирам – така както и не съм правила съзнателни усилия да възпитавам Стоян – някак не ми идва отвътре – подобно на покойния ми приятел Вельо Чешита, който продаваше малки немски овчарки и на въпроса на купувачите „Какво може да прави това куче?“ отговаряше: “ Каквот’ си го научите. Аз бъхтани деца и бъхтани кучета не обичам.“

Често съм чувала да казват, че кучетата от еди коя си порода били умни, а от еди коя си – тъпи. Не знам как измерват кучешката интелигентност, но ми се струва, че я приравняват с готовността за подчинение. В този ред на мисли, би трябвало  животните, които предпочитат да останат верни на природата си и да следват свой дневен ред, да отстояват независимостта си, да са най-тъпите.

Дали хората не възприемат същия подход и спрямо децата? През първите осем години от училищното образование, Стоян беше възприеман от солидна част от учителите си като дете с психически отклонения – най-вече заради това, че опитите на същите учители да му покажат, че Силата е на тяхна страна не предизвикваха една от двете считани за обичайни реакции – а) страх; б) гняв, а странната позиция, която може да бъде формулирана така: „Разбрах Вашата гледна точка. Моята е различна. Разбирам и приемам последствията.“

Понякога учителите му са ми съчувствали открито за това колко ми е трудно да се справям с това дете. А аз съм се чудела какво му е трудното да разговаряш с човек, който настоява да разбира. Да, може да е по-икономично откъм време и усилия да се подчинява незабавно. Да, може би е нормално за един тийнейджър автоматично да се бунтува без кауза, след което да бъде подкупен или наказан.

Всички тези „нормални“ начини, обаче, изхождат от чужд за същността ми модел – на опозицията „господар-подчинен“, „дресьор-дресиран“. Ето защо малкото текстове за възпитание на децата, които съм се опитвала да чета не са ме вдъхновявали.

Спомням си разговора между две лелки във влака. Едната разказваше как двегодишното дете на нейни близки преди да си легне сгъвало и подреждало на столче дрешките си. Другата я попита „Ами как са го научили? Отговорът беше: „Ами с бой, как?!?“.

Признавам, че досега никога  не съм постигала и половината от такива висоти на дресьорското изкуство – нито с кучетата, нито със собственото си дете.Може би не се чувствам фрустрирана точно защото не съм правила сериозни опити. Май не съм ги правила, защото никога не съм имала желанието да наложа волята си, да утвърдя егото си … не и чрез децата и кучетата. Струва ми се, че когато става въпрос за възпитание и образование, не става въпрос за фокусиране върху моята личност. Разбира се, ако кучето или детето се опита да нарани или разруши, бих се опитала да го спра. С твърдостта ми в такива случаи са се сблъсквали и възрастни😀

5 thoughts on “Дресировката

  1. Животните не „предпочитат да останат верни на природата си“ – те, като чада природни, се нагаждат максимално добре към средата, в която живеят. Точно за това служи интелигентността – за да може поведението на един индивид да не зависи изцяло от вродени инстинкти, а да може той да осмисля (доколкото му е възможно) новата информация за промени в средата и да реагира съответно. Това увеличава шансовете за оцеляване.

    В този смисъл, наистина има разлика между послушно и интелигентно куче и дете, но според мен приравняването на куче с дете при възпитанието не е коректно.

    Интелигентно куче не е това, което „се подчинява“, а това, което успее бързо да разбере какво иска стопанинът му от него. Разбира се, крайният резултат е изпълнение на това нещо, но разбирането е функция на интелигентността, а не подчинението.

    При човека интелигентността е доста по-сложна, поради което често се получават ситуации като тази със синът ти, в която разбирането не е обвързано с подчинението точно поради по-високата интелигентност и нужда от още информация.

    Прочее, такава грешка може да се получи и при по-умните кучета, обучени за специфични задачи. Представи си куче, което знае да отрива наркотици – което докато е на ветеринар започне да лае по доктора. Гледачът му може да го помисли за глупаво и страхливо, но … кучето просто е надушило наркотик в престилката на доктора. Просто пример🙂

  2. Поздрави на Гълъба!
    Общуването между хора и птици (дори полетът!) е възможно нещо, ако повярваме на „Пилето“ (Birdie – by William Wharton).😉
    Дресировката е вид общуване, което не винаги се основава на принципа на подчинение.

  3. Разликата между дресировката и възпитанието е в това, че дресировката има за цел да създаде навици (или още по-елементарното – условни рефлекси), а възпитанието – да създаде принципи и ценности.

    От това следва, че на дресировка се поддава всичко живо, а на възпитание – само разумното. Едно дете може да се дресира, но едно животно не може да се възпита. Макар че, поради твърде фриволната си (и често целенасочено такава) употреба, думата „възпитание“ се е превърнала в евфемизъм за „дресировка“.

    Възрастен човек също може да се дресира: има какви ли не перфидни методи за неутрализиране или измама на съзнанието плюс такива за въздействие върху подсъзнанието. Всъщност, всички ние сме ежедневно и ежечасно обект на опити за дресиране. Наукообразно му викат psychological engineering.

    Дресирането – т.е. създаването у живо същество на модели на поведение, без то да осъзнава смисъла и значението им – не е непременно нещо лошо. При животните това е единственият начин те да бъдат оптимално вписани в човешката среда, оползотворявайки инстинктите им в името на взаимноизгодната симбиоза човек–животно.

    При децата също не е непременно лошо. Поради неразвития им в ранна възраст интелект и липсата на знание и опит, не може да се очаква те да осъзнават смисъла на всички правила, които трябва да спазват. Така че дресирането (и то чрез чиста проба манипулация) е съществена част от процеса на възпитание на детето. Няма смисъл да се правим на госпойци и да го отричаме – така е, така е било и така ще бъде. Доброто възпитание включва създаване на навици, това е факт – но включва задължително и осмислянето и препотвърждаването им, на по-късен етап.

    Лошото настъпва, когато дресирането стане самоцел. Когато е предпочитан вариант дори тогава, когато вече може да се премине към етапа на възпитанието. Когато вместо трудното изграждане на принципи и ценности се предпочете значително по-лесното насаждане на навици; когато се предпочете потискането на разума, вместо използването му; когато целта е комуникацията да се осъществява на база инстинкт, а не на база интелект.

    Защото подмяната на възпитанието с дресиране инвалидизира човека. И то го инвалидизира откъм една от най-ценните му способности: тази да се развива като самостоятелен индивид. В този смисъл дресирането на човек е еквивалент на поробване.

    А най-лошото е, че дресирането като стил и метод се мултиплицира автоматично през поколенията. Просто защото е значително по-лесно от всичко друго – все пак хората сме част от животинския свят, макар и притежаващи екстрата „разум“.

    От което следва, че ако не иска да бъде дресиран/поробен, човек трябва да свикне да не позволява на инстинктите си да вземат връх. Член първи от конституцията на homo sapiens. Човек, който е способен да дръпне внезапната спирачка на инстинктите си чрез силата на разума, е изключително трудно (ако не и невъзможно) да бъде дресиран. Това съвсем не е сигурно обаче за онези, които са убедени, че първичността е най-естественото (че и най-очарователното) нещо у човека.

    Лид, аз малко се отплеснах – ти разсъждаваш предимно за децата, а на мен pet peeve (дето викат ингилизите ;)) ми е дресирането на възрастни. Но то си е пак част от същата тема.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s