Уточнения по случая Аревик

Доста информация по случая се носи из Интернет, но не е съвсем подредена, избистрена, а това не я прави много полезна. Ето защо е нормално доста от хората да не разбират, да се съмняват и пр. Днес се занимавах основно с издирване и систематизиране, което по-нататък ще придобие удобен и достъпен за всички вид, но тъй като това предстои, бих искала да споделя това-онова:

Защо настояваме за освобождаването на Аревик?

ПЪРВО: Защото е незаконно. В Бусманци по закон принудително се настаняват чужденци, за които е официално решено да бъдат депортирани. В момента спрямо Аревик няма такава мярка. На 30 март е регистрирана молбата й за получаване на хуманитарен статут. Докато трае съдебната процедура, законът повелява Аревик да бъде на свобода. (Ако искате да проверите според кои закони, членове и алинеи, можете да посетите публикацията в блога на Правната клиника за бежанци и имигранти – към края й ще откриете линк – документ, в който Адвокат Иларева е изложила правните си аргументи)

ВТОРО: Тя не представлява заплаха за националната сигурност. Родителите на приятеля й са поели официално отговорността за нейното настаняване и издръжка.

ТРЕТО: Освен че е бременна, здравословното й състояние е силно влошено, а в Бусманци не могат да й бъдат осигурени нормални условия и медицинско обслужване.

Ако героите на историята са невинни, защо законът не е на тяхна страна?

Тези, които са били разделени от близките си, особено ако са в различни страни, знаят, че законът не винаги е на тяхна страна. Или пък ако е, бюрократите не са. Понякога попадаш в лабиринт от наредби и чиновници и не можеш да се измъкнеш без компетентен съвет – от адвокат или приятел, минал през съвсем същия лабиринт. Това се случва не само на влюбени, но и на разделени родители и деца. Случва се и в държавите, които смятаме за доста по-цивилизовани от нашата. А дори и ако получиш най-добрите съвети, в много от случаите се налага да чакаш дълго, дори и ако ти е невъзможно. Ще спомена само един пример: една моя позната все още не може да вземе в Канада пълнолетната си, но нуждаеща се от грижи поради умствено увреждане дъщеря; нищо, че майката отдавна има гражданство, а грижещите се за дъщерята баба и дядо са болни и на преклонна възраст; минаха повече от 10 години).

Защо арменското посолство не помогне?

Не знам. Негови представители убеждават момичето да си върви в Армения. За тях няма значение, че тя има право да дочака решението на съда, което може да е в полза на оставането й, а в това време е законно да бъде на свобода.

Защо има разминаване между това, което твърдим ние, обикновените граждани, и онова, което твърдят представители на компетентните институции в медиите?

Разминаването се е случвало и друг път. Питайте, например, активистите, които се борят за безплатните лекарства на онкоболните деца – в техния случай разминаванията са още по-нелепи и странни. Хубавото е, че в случая с Аревик разполагаме с документи, които могат да докажат истината – кой на коя дата пристигнал, каква молба подал, кога го задържали и т.н.

Та на въпроса: защото представителите на институциите не винаги са добре осведомени, а понякога откровено лъжат. Това е лесно, понеже тъкмо към тях най-често се обръщат големите медии, които достигат до повечето хора, а повечето хора не само че не ползват Интернет, ами нямат навика да сравняват и сверяват информация. Част от тях не допускат, че представител на институция може да се появи неподготвен по телевизията или да си позволи да лъже, след като е публична личност. Признавам, че и аз понякога залитам по последното, но трябва да свикна с идеята, че не всички публични личности биха направили това, което аз бих направила  на тяхно място.

Какво можем да направим?

За това ще пиша по-късно, понеже се налага да излизам. Можете да гледате най-актуалното от медиите по случая: интервю с приятеля на Аревик по Нова ТВ (първите 15 мин). А след това да споделите ценни идеи в коментарите🙂

16 thoughts on “Уточнения по случая Аревик

  1. „Ако героите на историята са невинни, защо законът не е на тяхна страна?“
    Закона РЯДКО е на страната на невинните.

    „Защо има разминаване между това, което твърдим ние, обикновените граждани, и онова, което твърдят представители на компетентните институции в медиите?“
    Защото това е НОРМАЛНОТО състояние на нещата. даржавата (никоя държава!) не е наш приятел. Тя е инструмент, предназначен да ни контролира или поне да се опитва.

    „Какво можем да направим?“
    Трудно е да се каже. Аз лично смятам, че по този случай за съжаление нищо няма да може да се направи.

  2. Щом е дошла като турист, трябва да си замине в определения срок!!! Ако толкова се обичат нека заедно да заминат за родината си ( Армения)!!!

  3. Много полезен пост, благодаря, Лидия! Не мога да повярвам, че има хора, които призовават да уважаваме лишаването от медицинска помощ на една бременна жена в нужда. Няма закон, който да оправдава това.
    Мартин, от текста става ясно, че тя не е със статут на турист, а на кандидат за убежище, може би трябва да се прочете, преди да се коментира.

  4. ДАБ и е отказал статут на бежанец! Административния съд в Монтана също се е произнесъл в полза решението на ДАБ и Дирекция Миграции! Ти Василена в законова държава ли искаш да живееш, или в държава в която всеки си прави каквото реши ??? Не се подвеждайте по внушенията на Светла,Росица,Лидия и Давид !!! В интернет пространството те открито призовават да не се зачитат законите, институциите и техните решения в Република България! Дано да им се потърси отговорност за това !!!

  5. Не, Георги, не само че не призоваваме да не се зачитат законите, но и предоставяме писмена информация относно правната аргументация – дали сме линкове🙂 Вие сте този, който не се позовава на конкретни закони, а на действията на институции, които понякога са в нарушение на законите🙂

  6. Страхотен пост! Закона не е на странта на невинните защото някой има облага от това. Това е престъпление което се случва с момичето и някой трябва да бъде наказан, но този някой очевидно има силен гръб…

  7. Хубаво е да се търсят решения на случая, но това трябва да бъдат реалистични решения. Към момента това, което е направено – подаването от Аревик на молба за получаване на хуманитарен статут – по-скоро прилича на опит да се използва мудността на нашата съдебна система (каквито опити правят и много от действителните престъпници).

    Вече има решения на Върховния Административен съд, от които става ясно, че на практика няма как човек в положението на Аревик да получи хуманитарен статут.
    Вижте например следното решение (по жалба на иракчанин):
    http://www.sac.government.bg/court22.nsf/3ee50e2c21f30614c225662c003d58f0/df43356ffa96899ec225756f002f74f9?OpenDocument

    РЕШЕНИЕ № 2897
    София, 03/05/2009

    Там ясно е посочено, че:
    „Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.“

    „Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата -поради липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх у лицето от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като- смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата.“

    При това съдът отчита, че „Установява се, че административният орган е възприел становището, че обстановката в Ирак следва да се характеризира като „ситуация на високо вътрешно напрежение и безредици““
    – и въпреки това съдът ОТХВЪРЛЯ жалбата на Казем Махди Казем Хатеф, срещу решение № 498 от 04.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ).

    Мисля, че всеки е ясно, че положението в Армения (особено в сравнение с това в Ирак) в никакъв случай няма да бъде прецено от съда като представляващо непосредствена заплаха за Аревик.

  8. Ами точно това май е проблемът: избистрянето на разликата между бежански и хуманитарен статут. В някои съдебни решения май не личи тази разлика да е направена. Скоро ще пишем по въпроса.

  9. Четейки закона („Закон за убежището и бежанците“):
    http://www.aref.government.bg/docs/zyb.rtf
    виждаме, че каквато и да е молба на Аревик за получаване на хуманитарен статут е неоснователна.
    В този закон от член 13, алинея 11 става ясно, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като „явно неоснователна“, когато чужденецът е влязъл в страната и пребивава по законоустановения ред и „в разумен срок“ от влизането не заяви пред компетентен орган, че иска закрила, освен в случаите, когато закъснението е по независещи от него причини.

    Хората изглежда масово се заблуждават, че „хуманитарен статут“ е предвиден да се получава от лица, които в момента са в България и са в някакви затруднени обстоятелства. По закон обаче (виж чл. 9) „Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства“.

    Т.е. за да получи арменец хуманитарен статут в България, е необходимо в неговата страна по произход (Армения) да е бил изложен „на реална опасност от тежки посегателства“.

  10. Чл. 9

    (8) Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

    Все пак ние не сме съдът. Законно е да изчакаме решението на съда, а докато го чакаме Аревик има право да бъде на свобода. Всъщност въпросът тук не е какво ще реши съдът, а дали в момента задържането на Аревик е незаконно, и ако е незаконно защо не я освободят. Това е въпросът.

  11. Добре е все пак да сме запознати как вече са процедирали съдилищата у нас при аналогични случаи.
    Вижте например:
    http://www.adms-pv.bg/spravki/dela/SD/0261d808/31722309.HTM
    Административен съд Пловдив разглежда жалба на П. Л.А., гражданка на Армения, депозирана чрез адв. Х.Д.К. *** против Решение № УП -127/24.11.2008 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отхвърлена молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

    Съдът решава, че:
    „“
    По отношение на Погосова Л.А. не се установяват причини за основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Спрямо жалбоподателката не са налице условия и за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като за нея не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал.1, т. 1-3 от ЗУБ.
    „“

    При това обстоятелствата на съответната арменска гражданка по делото в Пловдив са далеч по-близки до това, което си представяме, когато става въпрос за „бежанец“. Както е записано в решението на съда:
    „Жалбоподателката твърди, че след разпада на бившия СССР нито една от бившите съветски републики не е уредила статута на лица като А. и тя е бежанец, тъй като е пристигнала в Р България през 1994г. като турист със съветски паспорт. “
    и още:
    „“
    Изследвани са причините, поради които жалбоподателката не желае да се върне в Армения. Обсъдени са твърденията й, че от арменското посолство в Р България, били и казали, че след като е родена в Грузия, не е арменска гражданка и отказали издаването на паспорт, респективно на пасаван. Грузинското посолство също устно й отказало издаването на грузински паспорт, въпреки, че е родена в Грузия.
    „“

  12. Да, хубаво е да знаем какви решения са вземани досега, което не значи, че могат да се вземат и различни… случаите не са идентични, както и адвокатите и пр.🙂 Пък и у нас правото не се основава върху прецеденти, доколкото ми е известно, а върху закони🙂

  13. Да, вярно е, че адвокат Валерия Иларева (която подкрепя Аревик) още през 2003 г. е получила специална награда за „най-добър съдебен оратор“.

    Обаче правото в случая не е на нейна страна.
    За да не повтарям тук конкретни законови текстове и съдебни решения (които днес вече посочих тук и на други места), само ще обобщя: общият принцип, по който са изградени правните норми (и международните, и нашите!) за получаване на убежище в друга страна, се състои в това, че за да поискаш и получиш убежище, условието е в страната, от която идваш (а не в която пристигаш!), да ти се е случило (или да има опасност да ти се случи) нещо много неприятно (да го кажем най-общо). Това е! Това важи както за получаването на статут на бежанец, така и за получаването на хуманитарен статут. Тъй като подобни бедствия – независимо дали от политическо или природно естество – се случват често, затова и съществуват във всяка съвременна страна закони от типа на нашия „Закон за убежището и бежанците“. Това и най-необразованият човек би трябвало да го разбира – че „бежанец” ставаш, когато бягаш от нещо (а не към нещо!).

  14. Ще ти отговоря с отговора на Иларева до журналисти, за да подчертая, че Аревик не иска бежански статут, понеже не бяга от страната си:

    Журналист: Доколкото разбрах, Вие имате аргументи, че тя има право на статут по хуманитарни причини, моля да кажете какви са?

    Иларева: Причината е основното човешко право на семеен живот, закрепено в чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека. Депортирането на Аревик бременна, с детето на Давид, придружено от наложената забрана да влиза в България за пет години, нарушава целостта на семейството й с Давид. Давид е без документи и не може да пътува. В този смисъл бременността на Аревик е хуманитарно обстоятелство, което съгласно чл.9, ал.8 от Закона за убежището и бежанците ДАБ са длъжни да обсъдят и ако решат, че отказват хуманитарен статут, трябва да се мотивират защо. Такива мотиви липсват в решението.

    А после ще кажа, че не сме в съдебната зала, а чакаме съдебно решение. Докато излезе това решение, законът повелява Аревик да бъде на свобода. Това е и смисълът на целия шум – че в момента не е законно да я държат в Бусманци. Другото е отклоняване от темата. Няма смисъл да повтаряме 100 пъти едно и също. Нека изчакаме съдебното решение

  15. Част от казаното от адв. Иларева няма отношение към правното разглеждане на случая. Например фактът, че „Давид е без документи и не може да пътува“.
    Дори и ако към момента Давид вече беше получил такъв статут, какъвто сега Аревик се надява да получи, това нямаше да им помогне много. Според Чл. 9. ал. 7, („Закон за убежището и бежанците“):
    http://www.aref.government.bg/docs/zyb.rtf
    „Когато чужденец с предоставен хуманитарен статут сключи брак с друг чужденец, той може да получи хуманитарен статут само на собствено основание.“

    Освен това законът действително предвижда възможност семейства да бъдат събирани – но не преди, а след като чужденецът получи съответния статут:
    „“Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.)
    Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България.
    „“

  16. Pingback: Случаят на Аревик и Давид получи безпрецедентен обществен отзвук « Правна клиника за бежанци и имигранти

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s