София на простолюдието

Опит за социология на града от Милена Якимова, към 200 стр./12 лв.

Купих си книгата, защото исках да науча за живота в София след Освобождението, за зараждането на различни социални групи и техните взаимодействия. Намерих каквото търсех, но … в пестеливи количества, тъй като основната част от книгата е заета от разсъждения и уговорки за метода. Нямам нищо против да чета такива неща, защото те подпомагат и задълбочават разбирането ми за същинската част, но … това е на теория. В конкретния случай авторката като че ли е заета основно с това да обсъжда не просто защо е избрала един подход, а и защо не е избрала друг, поръсвайки обилно всички тези обяснения с имена на авторитети. Не знам, може би това е приетият академичен начин да се излагат открития и собствени мисли – черпейки увереност и легитимност от авторитети, но на мен ми дойде в повече.

Не искам да се оплаквам от стила и изобилието на неразбираеми и полуразбираеми за мен думи. Наясно съм, че за да чета текст в определена област, трябва да съм наясно с терминологията, но в същото време не мога да не се озадача от факта, че досега ми е било по-лесно да чета чуждестранни, отколкото български автори (независимо дали става въпрос за антропология, социална психология, PR, физика и пр.)

Започвам да подозирам българските академични писатели в комплексарщина, която симптоматично се проявява в прекомерно позоваване на авторитети и неизменно предпочитание към по-малко известните на широката публика думи.

А може би проблемът е в това, че такива книги са написани, за да бъдат четени само от специалисти, но се разпространяват по канали, които ги отвеждат до невежи читатели като мен, а това май е неизбежно в малка страна с малко читатели, още по-малко специализирана публика, четяща на малко известен език.

И все пак, ако бях на мястото на въпросните бг автори, щях да се поуча от Джоузеф Кембъл, Джаред Даймънд, Робърт Стърнбърг, Брайън Грийн и други автори, които успяват да превърнат специализираната литература в бестселър. От една страна, така  бих допринесла за просвещаването на повече хора, а от друга, бих пожънала слава и пари.

А може би не всяка научна статия си струва да бъде раздувана до размерите на книга. Какво неприлично има в това да си остане статия? Може би отговорът на този въпрос има нещо общо с това, че от една моя приятелка, която завърши една от онези икономически магистратури, създадени единствено с комерсиална цел, поискаха дипломна работа от минимум 200 (двеста!!!) страници.

Още малко по темата:

авторитети

Платон и птицечовката

Advertisements

17 thoughts on “София на простолюдието

  1. „А може би проблемът е в това, че такива книги са написани, за да бъдат четени само от специалисти, но се разпространяват по канали, които ги отвеждат от невежи читатели като мен“
    Asked and answered. Книгата вероятно е написана за специализирана публика, вероятно като част от научна степен или за резюмето на авторката- не че има нещо лошо в това, напротив, даже е правилото за тези, които искат да са част от световния академичен обмен. Не мисля, че сте „невежа читателка“, нито че авторката е сторила нещо нередно като не е писала на разбираем (народен) език- просто е недоразумение или разминаване- все едно Вие искате да отидете на театър, но отваряйки вратата на залата, установявате, че там тече лекция…. или религиозно събиране, или каквото и да е. Вие сте в правото да се учудите/възмутите, че това все пак е театър, а не университет/църква- (=купили сте си книгата от място, където си купувате друга литература, защо сега са почнали да предлагат и специализирана?!?), а организаторите са в правото да си продължат, защото са наели залата и са сложили съответните обяви на съответните места (авторката си е написала, издателите са издали книгата- вероятно по името на издателя или по обяснението на корицата отзад човек може да се ориентира за какъв тип литература става въпрос).
    „А може би не всяка научна статия си струва да бъде раздувана до размерите на книга. Какво неприлично има в това да си остане статия?“
    За хората, занимаващи се с научна дейност не е „все едно“ дали имат само статия- напротив, доразвиването на статия или магистратура/докторантура като книга е плюс, и често е някаква форма на aкадемична специализация (например, postdoc). Предназначението на тази книга най-вероятно е да бъде „научен труд“, и макар и да има автори, които могат да пишат еднакво добре и научни, и популярни книги и статии (да пишат мнения във вестници, и академични статии), доста остават само в специализираната сфера. Това, което аз лично правя е (ако нещо ми е харесало от даден автор, но е било или на прекалено популярен език, или прекалено специализиран език), е да проуча какво друго са издали или къде другаде са писали, и да прочета още нещо за сравнение. Може би въпросната авторка вече е писала някъде в списания/вестници, или е дала интервю, и е резюмирала (на понятен и общодостъпен език) изводите от изследването си? Потърсете.

  2. Разминаването с очакванията ми е очевидно 🙂 Може би в някои случаи не е достатъчно да видя какво пише на корицата и да попадна на няколко интересни пасажа … понякога е невъзможно предварително да се изчисли каква част от писанието е същината на изложението и каква част е уговорки и оправдания. Всъщност моят основен проблем е тъкмо в това съотношение.

  3. Съвсем вярно. Книгата е написана претенциозно, на всичко друго, но не и на български език. Макар да има интересни идеи, информационната стойност на изданието е ниска. Общо взето – разочарование.

  4. Лид, познавам Милена и не споделям теоретичната й парадигма в много отношения. Не съм чела книгата й. И все пак, социологическата литература е специализирана литература. Нормално всяка наука развива терминология и сума ти парадигми, които пък развиват вътрешна терминология. За социалните и хуманитарните науки това важи в още по-голяма степен. Понеже предметът на тези науки е човешкият свят, много е важно да се изработват такива „погледи“, които да са различни от погледа на „всекидневния човек“. Иначе говорим не за наука, а за нещо друго. Една от основните цели на терминологията в хуманитарните и социалните науки е именно тази – да се изгради и обоснове определен тип не-всекидневна позиция към предмета.

    В специализираната литература също така е прието и всъщност – задължително, да се цитират различни автори. Защото начинът, по който авторът е видял и анализирал своя предмет, нямаше да е възможен, ако не е прочел това и това и това. И като някой друг специалист седне да чете, ще си каже – а, това е Фуко, това е Бурдийо, това пък е Вебер… Ще излезе, че авторката е плагиатствала, ако не цитира. Не съм чела книгата, както казах, и не мога да преценя дали Милена Якимова се е позовавала на автори повече от необходимото. Но известно позоваване е задължително.

    И накрая – книгите се правят за определен тип читатели. Ако аз си купя книга за хидравлика или съпротивление на материалите, проблемът ще си е мой, че нищо не разбирам, а не на автора. Смятам, че и със социологията е така. Често пъти стремежът науката непременно да се хареса на масовия читател е за сметка на качеството и. Справка – филмът „Двойникът“ :-).

  5. Именно затова не мрънкам конкретно заради терминологията тук, понеже не съм толкова компетентна да преценя, а заради съотношението собствени мисли и открития:позоваване

  6. Е, това си е характерно за някои от представителите на тази парадигма (но, пак казвам, не съм чела книгата). Понякога „номерът“ се свежда до това да проиграеш предмета през изледователските оптики на Бурдийо, Фуко, Мамардашвили и т.н…. И ако си достатъчно школуван, можеш да го правиш грамотно, но от това, само по себе си, не следва нищо (т.е. не следва собствена мисъл). Понякога многото цитати и позовавания обаче са, за да обосноват собствените мисли. Зависи.

  7. Причината според мен е съвсем проста. Ако книгата не бъде написана в този стил и няма достатъчно позовавания на съществуващата литература (т.е.на автори, които най-вероятно са й рецензенти), просто няма да мине рецензията и авторката няма да си вземе парите/титлата, заради които е написала книгата 🙂

  8. „Уговорките“ и „оправданията“ са част от академичния подход- от личен опит го казвам (пиша докторантура в Дания)- просто е задължително да се обясни метода (за да могат колегите да решат грешен ли е, ако се повтори изследването с него и/или с друг подход, същите резултати ли ще се получат), както и да се демонстрира „скромност“ или „субективност“ (т.е. авторът признава, че има и други теоретични призми, през които може да се гледа, и т.н.- ако не го признае, задължително ще бъде критикуван). Явно текстът е много специализиран, а щом казвате, че се цитират много авторитети, явно е писан и по западен стандарт. Академичните традиции са много различни- спомням си, че докато учех в СУ, за изпитите книгата/лекциите на даден преподавател бяха „закон“- нищо друго не важеше, нямаше позоваване на други автори, все едно лекторите са измислили топлата вода. 🙂 Западната традиция е точно обратна- не само не можеш да изкажеш собственото си мнение преди да цитираш 3 автора преди теб и 3 автора след теб, но и трябва задължително да демонстрираш „критично мислене“ и да изказваш съмнения дори и за собствените си заключения.:-)

    Обяснявам това, защото има „изгубване в превода“, докато академичната общност в Б-я явно се напасва по западните стандарти, и то не само по въпроса „за коя публика се пише“. В Дания например, в нашия университет се опитват да балансират стратегията между това научните сътрудници да се появяват по-често в медиите, и да обясняват на достъпен език материята, в която са експерти, и това да публикуват повече в световноизвестни академични издания, на съвсем друг език. Но дори и в Дания научните работници не биха се наели да говорят пред широката публика за Фуко, или да се опитват да убедят аудиторията в неща като „котките и кучетата не съществуват реално, а само ако говорим за тях“. Спомням си преди време, че една българка и нейн френски колега бяха направили деконструкция на част от българската история, и медиите и блоговете в Б-я я бяха разпънали на кръст как може да поставя под съмнение едно или друго. На Запад би било съвсем приемливо академично упражнение (това е целта на деконструктивните теории и на постмодернизма, и много неща са just for argument’s sake), но това, което ме учуди навремето беше, че медиите се бяха втурнало (предвидимо) да искат коментари от български историци- които, естествено, реагираха с възмущение/отричане вместо обсъждане на резултатите на този труд на българката и французина. Това са старата генерация професори-като тези, които на мен са ми преподавали навремето, които са зациклили в позитивизма и са си избрали или измислили някаква теория, без да трябва да четат нищо ново по въпроса и да знаят как са се развили социалните науки, да не говорим да са публикували нещо в световната академична общност, и да е трябвало да слушат критики по свой адрес.
    Но такова академично упражнение (като българката и французина) дори и в Дания извън университетите би било еднакво неразбираемо за широката публика, която е свикнала с това, което е учила по история в училище, и е малко излишно (или „анатема“) някой си да я занимава някой с „нов поглед“. Такива автори на Запад ще издадат книжката си и тя ще замине за библиотеките или в университета, и едва ли ще стигне до книжарската мрежа. Това, което е различното, обаче, е, че в Дания медиите са наясно с търсенето (както Вие, например, сте си купили книгата, защото сте искали да научите нещо повече) и информационната стойност на научните трудове (тук се правят проучвания и изследвания за какво ли не, и се дават много пари от бюджета за това), и винаги ще намерят начин да съобщят за резултатите. Вестниците изобилстват от кратки съобщения за току-що излезли докторантури и 2-3 годишни изследвания, а понякога и магистратури, със сдъвкано резюме за какво става въпрос и какво е новата интерпретация или откритие. Телевизиите правят предавания или канят за кратки интервюта в новините експерти, които са издали еди-какво си или работят по еди-коя си тема/страна. Има по-голям синхрон и по-тясна връзка между широката аудитория и академичния свят, това искам да кажа – че и публиката знае коя публикация е тясно специализирана, както и знае, че някъде има по-неспециализирания вариант на това изследване (в някоя медия, сайт на университета/института- достатъчно е да пусне интернет търсачка), а и специалистите знаят (или се научават след няколко появявания/писания) как да комуникират на достъпен език (без методология, теория и цитирани други автори) изводите/откритията на своите научни работи.

    Това, което искам да кажа е, че има известна „про

  9. Но все пак, когато нещо се издава като книга (особено такава, дето ще се продава и в провинциалните книжарници), дипломната работа (или нещо друго подобно) може да бъде преработена, защото публиката няма да се състои само от академичната комисия, пред която трябва да се защити работата.

  10. Може би някои скромности, уговорки и самосъмнения, могат да се изразят и по по-елегантен начин … в смисъл на по-кратък от основното изложение. Да не би на Запад на има изискване точно тези неща да заемат 2/3 от труда? Наистина, като човек, който е навътре в тези неща, какво съотношение смятате, че е нормално, какво съотношение смятат за нормално колегите ви в академията?

  11. „Може би някои скромности, уговорки и самосъмнения, могат да се изразят и по по-елегантен начин … в смисъл на по-кратък от основното изложение. Да не би на Запад на има изискване точно тези неща да заемат 2/3 от труда? Наистина, като човек, който е навътре в тези неща, какво съотношение смятате, че е нормално, какво съотношение смятат за нормално колегите ви в академията?“
    Зависи… подозирам, че това, което на Вас Ви изглежда като методология или увод, може би е теория, или прилагане на теорията (oсобено ако е постмодернистична теория или комбинация- понякога подбора на теории, или несъответствието на теория и метод създава вътрешните напрежения и противоречия в текста, и този тип „въртене и сучене“ или дълги обяснения, които нищо не обясняват). Трябва да погледна книгата като си дойда в Б-я, заинтригувах се 🙂
    „Но все пак, когато нещо се издава като книга (особено такава, дето ще се продава и в провинциалните книжарници), дипломната работа (или нещо друго подобно) може да бъде преработена, защото публиката няма да се състои само от академичната комисия, пред която трябва да се защити работата.“
    Е, това е въпросът- дали книгата се издава от институт/университет/академично издателство (не знам дали цената от 12лв е някаква индикация) или „нормално издателство“- и дали някой по търговската линия не си е свършил работата (не е седнал да я прочете, а е разчитал, че заглавието звучи интересно и ще има интерес от публиката- която, като Вас, ще се раздели с 12 лв от желание да научи нещо повече по въпроса). Разбирам разочарованието, че за платената цена не сте получили годен продукт.. но къде трябва да е рекламацията? 🙂
    Нямам нищо против поста- така публиката ще научи за книгата, както и какво да очаква от нея (и да си прецени за собствените 12 лв), просто се включих с мнение, че може би книгата не е писана за широката публика.
    Ако обаче смятате, че авторката я е издала от суетни съображения (а не като част от работата си) и че по издателството, тиража или други сведения (ако я е промотирала другаде) си личи, че книгата е предназначена точно за широката публика, но е написана на неадекватен език (академичен/абстрактен), то тогава приемам критиката Ви (=рекламацията, че за цената от 12 лв можеше продуктът да е еди-какъв си- ако беше наистина със социална насоченост, а не да гъделичка егото на автора и т.н.)

  12. Ами не е на университетско издателство, а на Изток-Запад, което обичайно издава неща за неспециализирана публика. Ето това закачливо текстче може да се прочете на задната корица:

    „1910 година. София е столица от 31 години. Населението й е 103 хиляди души.

    1926 година. Столичното население е 213 хиляди души – 10 хиляди нови столичани за 16 години. През последните 6 от тях градът нараства с повече от 25 души средно всеки ден, с около 800 души на месец.

    Как живеят те? Как тези хора, които София превръща в простолюдие, намират своето място в социалното пространство и в моралния ред на града? И защо заговарят на тарикатски?

    Отговор на тези въпроси търси и книгата, и този весел колаж, направен от Вероника Димитрова. Тя избра първия слон за софийския зоопарк, впрегнат да изоре землището на двореца Враня, за сюрреалистичен символ на града – го качи на телеграфните жици. “

    Нямам идея как е била промотирана книгата. Просто я видях в книжарницата. И освен това я разгледах преди да я купя.

    Може и да не мога да отлича теория / прилагане от теорията от методология или увод, но все пак обещанието на автора е да изследва конкретен проблем, а не да изследва теории на авторитети. В този смисъл очаквам повече обем изследване на конкретния проблем 🙂

    Е как пък става така, че като чета книги на Юнг, примерно, не се давя в толкова теория?

  13. Mда.. от описанието отзад и колажа със слона (който почти си визуализирам 🙂 ) е представена за книга за масовата публика… Сигурно издателя е приложил трика на „жълтите издания“ с корица, която обещава какво ли не, но съдържанието вътре не отговаря на заглавието. Голям минус за издателя и за авторката (но все пак ще я прегледам тази книга 🙂 ), че са взели „готов“ академичен материал и са решили да го (пре)издадат като „масово четиво“… но поне сега знаем „за следващия път“.
    По въпроса за теорията и Юнг- както казва Светла по-горе, всяка дисциплина си има свой стандарт как се пишат нещата (аз лично не знам в психологията как е…може и да не се изисква това, което се изисква в социологията/политологията ). Освен това има автори, на които им се удава да пишат оригинални неща без да цитират други- но едва ли са го правили, докато са преследвали научна степен и/или академична кариера 🙂
    А и в крайна сметка, всеки от нас може да чете различни неща, затова имаме любими автори, и автори, които избягваме (освен ако не е задължително да се четат в училище/университета). И не е въпрос на интелект, а просто на предпочитание и вкус. Аз лично не мога да чета Хегел, просто не мога- на 4тия параграф се изгубвам и не мога да следя мисълта му- и е досадно да трябва да се връщам и да препрочитам, за да вникна пак. Има още 100 такива автори, които не са за мен… 🙂 Tака, че… на пазара на идеи е като на всеки друг пазар.
    Може въпросната книга да е „стока менте“ (като толкова други неща на българския пазар)- изглежда лъскаво, с подходящата опаковка.. Аз лично отдавна не съм си купувала книги импулсивно (на момента), а винаги правя проучване, чета рецензии (както и на филми не ходя, без да съм чула отзиви или гледала трейлър), защото има толкова много книги и всеки иска да каже нещо, че не си заслужава човек да си губи времето. Ако има нещо оригинално и си заслужава, то ще се чуе, такава е моята (потребителска) логика… 🙂

  14. Тази потребителска логика е хитра, но често неприложима за книги от български автори. Тъкмо преди малко разгледах дали има някакви други отзиви за въпросната книга и не открих нищо. Освен това пазарът е малък и не мога да разчитам кой знае колко хора да прочетат някоя книга, че и сред тях да се намерят достатъчно такива, на които да се доверя … Наскоро говорих с издател на книга, за която писах в блога. Той беше учуден, че някой си я е купил изобщо 😀 Сравнявайки другите два отзива (при това от хора, за които имам някакви впечатления от българското нет-пространство) с моя, открих, че гледаме на книгата през съвсем различни очи.

  15. E, моята потребителска логика е, че не бързам (и не настоявам) да си купя книги (гледам филми и пр.) докато са пресни-пресни, ами си кротувам, докато достатъчно други хора проверят и се изкажат.:-) Ако няма отзиви (положителни или противоречиви), няма да се „излъжа“ да купя този тип продукти (за други продукти съм „импулсивен купувач- само да ме види някой “ в акция“ в супермаркетите, например, и ще се убеди…). Сега например, тази книга ще я купя само заради оформилата се дискусия (и различните оценки за това доколко е успешна, и по кой аршин). И ще се изкажа и аз после (ако не е забравена дискусията след няколко месеца).

    Но от друга страна, разбирам Вашето желание да четете нови български книги, и/или може би обичате да четете по принцип и че сте готова да поемете риска да попаднете на нещо незадоволително- било то българско, било то чуждестранна литература. Предполагам не е първата и последната книга, която не отговаря на корицата си (маркетинга) и очакванията Ви- това се случва на всички ни с филми, постановки, ресторанти и почивки, и други неща, които си купуваме, нали? 🙂 Всеки има различни претенции и потребителска нагласа (аз най-трудно си купувам обувки… най-много се разочаровам от ресторанти…най-лесно ще се прежаля да гледам театър/опера, за които нищичко не знам… повече критикувам филми отколкото книги и т.н.)

    Благодаря за дискусията днес, ще наминавам пак 🙂

  16. Мда, търпението е добродетел, която не всеки притежава 🙂 Заповядайте пак 🙂

  17. Попрелистих в книжарницата този опит за социална антропология. Всъщност езика не е чак толкова неразбираем (е, може би и аз, като бир парче изкушен от антропологията, да съм заразен вече от тази болест), но наистина е досадничко и доста пртенциозно…

    Това, че българските учЕни 😛 са доста комплексирани и ако не пишат „завързано“ и с обилно използване на (често пъти безмислени) чуждици, е ясно. Но това е положението…

    Прочее, тази книга няма да си я купя, нито пък ще седна да я прочета „от кора до кора“. 😉

Коментари са забранени.