В очакване на насилието

Вчера, след тричасов разговор на психолог с пострадалата жена, стана ясно, че тя е в риск – не най-високият възможен, но вероятността за втори по-успешен опит за насилие е достатъчно голяма, за да се обмислят мерки за безопасността й.

Убедена съм, че в подобни случаи е задължително да се направи оценка на риска. Чети „задължително“ в смисъл на „необходимо“, тъй като не ми е известно по писан закон да е предвидено, нито пък да се практикува систематично по инициатива на полицията или прокуратурата, или поне не преди да започнат съдебни дела. В нашия случай тази оценка беше направена неофициално, благодарение на факта, че имам близък, който е достатъчно квалифициран и опитен, а освен това готов да отдели безвъзмездно не само три, а много пъти по три часа. Питам се колко организации, помагащи на жертви на насилие го практикуват и си отбелязвам, че трябва да разбера и да публикувам информацията.

Дотук добре, но днес жената ще бъде изписана от болницата, а оттам накъде? Независимо от факта, че ще се възстановява известно време у свои близки, незабавно трябва да се предприемат мерки за обезопасяване на жилището. В дълбоката провинция не можем да разчитаме на професионална помощ за това, особено предвид факта, че вероятно не можем да си позволим финансово услуга с качеството на предоставената от героя на Кевин Костнър в „Бодигард“, а от „Паник стая“ знаем, че и най-модерните технологии не ни дават 100% гаранция. Затова пък разполагаме със собствените си мозъци. Струва ми се, че фокусирането върху непосредствен практически проблем мобилизира духа и интелекта и дава покой на душата, която иначе може да бъде смачкана от страха и самосъжалението. Хубавото в конкретния случай е, че пострадалата (забележете, че не я наричам жертва, защото е запазила удивително самообладание по време на инцидента и продължава да мисли трезво) не е изгубила присъствие на духа, и макар че не е наясно как точно може да се справи, е твърдо решена да го направи и обмисля варианти и разчита най-вече на себе си. А можеше да е съвсем различно, и тогава щеше да бъде доста тъжно ако обкръжението й също не беше адекватно на ситуацията.

Като стана дума за обкръжение, бих искала да споделя твърдото си убеждение, че шансът да се превърнеш в жертва е толкова по-голям, колкото си по-изолиран. В нашия случай, пострадалата е израснала на село, в твърде изолирано семейство, и до съвсем скоро не е имала приятели, а мъжът й не й е позволявал дори да говори със съседите; роднините й не са я разбирали и подкрепяли. Всъщност, сега нямаше да пиша за нея, тъй като нямаше да я познавам (а аз я познавам от няколко дни) ако не се беше запознала с мой приятел в Скайп. Ако той не й беше дал телефонния си номер, а тя не се беше осмелила да му прати sms, нямаше да разбере за случилото се, тъй като е твърде далеч от България.

От собствен опит знам, че дори и ако познаваш много хора, дори и ако често се виждаш с някои от тях и смяташ за близки, процентът на онези, които биха предприели нещо, с което да нарушат спокойствието си или да се лишат от някое удоволствие за да ти помогнат, може да се окаже нищожен. Факт е, че когато имах нужда от свидетели, които да напишат показания в полицията, в крайна сметка само двама отделиха време да го направят. Факт е, че само един ми услужи с кола. Факт е, че най-близкият ми от години приятел отказа да ме придружи и ми разви теорията, че трябва да отида съвсем сама и да се конфронтирам с човек, който веднъж ме е пребил, а след това многократно е нахлувал в дома ми е успешно ме е плашил и изнудвал. (Тук вмятам, че смятам за напълно противопоказно жертвата да се остави сама с опасния човек; не мисля че оттук нататък тя трябва да общува с него, поне не и в близките месеци). Но също така е факт, че благодарение на това, че познавах доста повече хора от тази жена и на това, че не се срамувах да споделя проблема си, събрах доста информация, и в крайна сметка се намериха цели трима души, които ми помогнаха на практика и свършиха най-важната част от работата. Двама от тях не бяха лично мои приятели, но не искаха заплащане и поеха риск, който професионалните мутри отказваха да поемат, а полицията, прокуратурата и адвокатите ми обясняваха „Бухалкаджиите са за това“. Та колкото по-голям е светът ти, толкова повече спасение те дебне от повече места. А днес, когато вече имаме Интернет, съм уверена, че мога да получа още повече информация, пък и помощ. Всъщност, един блогър вече ми изпрати предложение за конкретна сума, която може да отделя на месец за лична охрана.

Та нека се върна на охраната. За момента ми се струва, че не е нужна такава, а за бъдещето – мисля, че 1) не можем да си позволим доживотна охрана 2) дори и да можехме, това щеше да пречи на жената да живее нормално.

В момента е нужно да се съсредоточим върху обезопасяването на жилището, в което ще се възстановява и да не подценяваме риска, въпреки факта, че там през цялото време ще има и други хора. Първо, насилникът може лесно да разбере, че е там. Второ, отлично познава мястото. Трето, той е огромен на ръст, а през голяма част от времето там няма да има хора, които са в състояние да му се противопоставят ако проникне. От собствен опит знам, че и най-ненадеждните врати и прозорци могат да бъдат обезопасени с подръчни материали, сръчност и въображение. Важно е още в самото начало да се обезопасят всички възможни и невъзможни входове. Тъй като аз не предвидих това навремето, стана така, че ги обезопасявах един по един, откривайки след всяко проникване в дома ми, че можело да се влезе и оттук, че и оттам …

Вероятно се чудите как е възможно някой да влиза с взлом многократно в жилището ви без да крие самоличността си. Ами възможно е – ако ви е бивш партньор, полицията и прокуратурата могат да решат да си затворят очите и да не се месят в семейни разправии. Когато се случи няколко пъти, просто спирате да разчитате на тях. Това има и преимущества, и недостатъци. Навремето съвсем се отказах да търся помощ от държавата и това ми спести време, което можех да изгубя в напразни надежди. Тогава се справих, но си давам сметка, че ако се налага да се водят съдебни дела, не задължително наказателни, ами дори съвсем „безобидни“, като такива за развод, местоживеене на детето, родителски права, е хубаво злодеянията да бъдат надлежно регистрирани – ако не друго, поне да се пишат жалби и да се внимава дали тези жалби наистина се завеждат в институциите по надлежния ред. Предупреждавам за това, тъй като един прокурор просто беше решил, че няма нужда да го прави, и аз си пишех жалби, а той ги вземаше и вероятно е изхвърлял в кошчето, докато един ден проверих в канцеларията на съда и стана ясно, че ги няма, а въпросният прокурор не се посвени да каже на една от секретарките „Ами аз тая жалба съм я прикрепил към предишната“, макар че от въпросната жалба нямаше и следа, а секретарката му го каза. Така че действайте на момента и изисквайте да ви дадат номера, под който е заведен съответният документ. Ако може да го напишат собственоръчно и подпечатат бележката, още по-добре, но не знам дали в съда е част от прецедурата.

И отново за сигурността. Струва ми се, че в случаи като този би било добре пострадалата да отиде в друг град. Първо, защото насилникът е доста примитивен човек, който няма ресурса да я открие ако е извън нашата област. Второ, защото така или иначе няма нито имущество, за чиято сигурност да се притеснява ако изостави, нито пък истински близки хора, които много да й липсват. Въпросът е къде би могла да отиде (с дете на почти 4 години) и с какви средства. Предплагам, че роднините й, които в голяма степен са допринесли за ситуацията и сега не са в състояние да окажат кой знае колко адекватна подкрепа, биха били против. Предполагам и това, че ако тя поиска да замине, ще го направи независимо от реакциите на роднините – така, както е дръзнала да се раздели с насилника преди няколко месеца след десетгодишна връзка. Ето къде се появява нуждата от помощ.

Не знам дали у нас съществуват защитени жилища за жертви на насилие, какъв е редът за постъпване в тях, какви са условията за живот, колко време може да се пребивава там. Предстои да науча. Струва ми се, че в нашия случай тази стъпка може да бъде прескочена, тъй като жената може да се справя с живота си и би искала да го прави, така че са й нужни жилище извън областта ни, работа и детска градина. С което не казвам, че е излишно да работи с психолог / група за самопомощ.

Накрая ще кажа нещо и за самата нея. Израснала е и е завършила средно образование на село. Вадила е хляба си с последно в шивашки цех, за преди това не знам. Аз и още двама души я оценяваме като доста по-интелигентна от средното ниво. Всъщност не познавам много хора, с които да не ми се налага да адаптирам (разбирай „опростявам“) речта си – и откъм идеи, и откъм речник. С нея говорих съвсем свободно, и тя разбираше всичко и ми отговаряше в същия дух, с доста по-богат речник от повечето хора, които познавам, изразявайки доста задълбочени мисли.

Мисля, че на 32 тя може да започне да учи свъсем целенасочено и в недалечно бъдеще да бъде в състояние да си вади хляба с работа, която я вдъхновява. Не съм говорила с нея по тези въпроси, но не мисля, че някога е имала възможностите, които повечето ми познати наоколо приемат за даденост. Всъщност тя дори вече няма достъп до компютър, откакто сестра й се е омъжила наскоро и е взела компютъра си със себе си.

Накратко, тя е човек, в който си струва да се инвестира, на когото е нужен начален тласък, който може и иска да се справя сам с живота си, който досега се е справял по най-добрия възможен начин предвид обстоятелствата.

7 thoughts on “В очакване на насилието

  1. Лид, възхищавам се на способността ти да се отдадеш така на проблема на друг човек. Както и на позитивизма и действеността, с които отразяваш ситуацията и търсиш изход.
    Какво пречи мъжът да бъде съден за опит за убийство?
    Идеята за друг град определено е добра (а защо не и друга страна). Нямам идея как да помогна, но се надавам спасението, както казваш, да издебне жената и да й предложи решение. Дано само мъжът не насочи гнева си от нея към други, които й помагат. Дано се намери кой да го спре – ако не прокурор, то ‘биячи’… Иначе за организации за жертви на насилие сигурно знаеш: http://www.animusassociation.org/
    Консултират и по телефона. Много са опитни. Мъжът й ползва ли интернет? Дали има възможност да следи блога ти и идеите за измъкване от примката?

  2. Мъжът й не знае как се ползва компютър; израснал е на село при мама до над 30 годишна възраст, а сега пак живее на село при мама. Отделно, че не споменавам имена. Не познава никого от приятелите й, понеже тя доскоро не е имала и приятели. Така че си пиша спокойно🙂 Как точно ще бъде съден е отделен въпрос. За нас по-важно е тя да е на спокойствие отколкото дали и какво наказание ще получи той. По-скоро му е нужен психотерапевт и образование.

  3. Е, не е трудно да се досетиш и без имена. Историята са я споменали и по телевизията. Хората я разпознават. А неговото наказание е в пряка зависимост с нейното спокойствие – с реална или условна присъда би бил по-малко опасен. Психотерапевт, образование – идеалистично, но реално кой ще плати? Скъпи удоволствия, а и ако човек предпочита да бие, вместо да учи или да се терапевтира, не можеш да му помогнеш. Виж ако го затворят и му патиш терапевт… сигурно ще бъде по-склонен да приеме (поне един човек ще го изслушва и опитва да му помогне). Моето мнение е че не бива да се пропуска моментът да се търси присъда. Има реален опит за убийство. Той може и да се повтори.

  4. Липсата на компютър в днешно време е почти немислима – аз ще помогна с laptop.

  5. Трудно ми е да преценя в този случай коя присъда ще бъде по-благоприятна за нея. Затворът може и да влоши нещата в дългосрочен план. Но това са мои лични разсъждения, от които не зависи нито решението на съда, нито нейното. Нито пък от нейните решения зависи решението на съда. Съд ще има неизбежно, защото завеждането на дело в такива случаи не зависи от желанието на потърпевшия.

    Дали е реален опит за убийство – тук съдът може и да реши какво ли не, независимо как ние виждаме случката. Ако влезе в затвора, няма да е за кой знае колко дълго. А след това?

    А за досещането без имена – да, ние, които сме в нета всеки ден можем да се досетим, но тези, които не докосват компютър и нямат такива близки, няма как, така че всичко в тази връзка е ОК, не се притеснявайте🙂 Така или иначе няма да обсъждаме конкретни планове за действие в блога🙂

    Благодаря за предложението за лаптопа. Ако някой иска да помага с нещо или има конкретни предложения, които не са за публично обсъждане, да ми пише на мейла, който се вижда под снимката ми в лявото меню🙂

  6. http://demetra-bg.org/

    Това е сайта на Асоциация Деметра- Бургас.
    Освен другите им дейности от години се занимават и с помощ на жени, претърпели насилие. Имат и добри психолози и социални работници. Ако нямат възможност да осигурят подслон на жената, надявам се поне да ви посъветват към кого да се обърнете.
    надявам се, че тази информация ще ви бъде полезна.

  7. Pingback: Престъпление и Престъпление | полетът на костенурката

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s