Из невидимия свят под носа ми

Преди повече от година, докато се разхождахме из покрайнините на града, в удивителна  близост до един от известните паркове, съвсем недалеч от разрастваща се жилищна зона, попаднахме на доста странно изглеждащ имот. Едно момче ни каза, че не е безопасно да минаваме оттам, понеже се организират кучешки боеве. Едва след този разговор започнахме да забелязваме младите мъже, които привечер разхождат кучета от специфичните бойни породи из близкия парк, както и закачени на въжета автомобилни гуми, които висят от дърветата – използват се за тренировка – за захапване и висене на захапка.

Вчера разходката ни отведе до мястото, където току що бяха приключили боевете. Публиката се разотиваше. Собствениците се уговаряха за деня и часа на следващия турнир. В едно открито ремарке унило чакаше окървавено куче, което не рискувахме да снимаме. На метри от мястото влюбена двойка си правеше снимки на полянката, бабички се връщаха от разходка, един дядо си прибираше телето, а групичка млади майки наглеждаха невръстните си дечица.

Чудя се какво мислят за това защитниците на животните, които покрай кучето с отрязаните крака се заеха да прокарват закон, с който да инкриминират насилието над животни. Чудя се какво си мислят, че ще постигнат.

И кражбите са инкриминирани, но в нашата страна е пълно с хора, които не спират да крадат, въпреки многократно налаганите им от закона наказания (съвсем ефективни, например затвор). За тях кражбата е начин на препитание – така както е за други отглеждането на бойни кучета и организирането на боевете им.

В центъра на града деца се забавляват като стрелят с прашки по гълъбите, и не само че не им пука за гълъбите, но и не се притесняват, че може да уцелят и някои от множеството щъкащи наоколо едва проходили дечица, а това не впечатлява седящите наоколо родители.

В училищата децата ни не само се бият жестоко без да впечатляват с това училищния персонал, но и ъплоудват заснетите на телефоните си клипчета. Ето линк към едно от безобидните.

Модерно е да участваме в подписки и да искаме справедливост и наказание. Но пък не е наша работа да помогнем на децата да се научат на емпатия и да открият по-интересни занимания от насилието, но пък е наше право да ги бием с възпитателна цел. Още по-малко е наша работа да създаваме алтернативи за онези невидими наши съграждани, сякаш излезли от филмите на Кустурица. От Биг Брадър на Биг Брадър не усещаме как ставаме все по-грозни, мръсни и зли, или поне такава става все по-голяма част от представителната извадка.

7 thoughts on “Из невидимия свят под носа ми

  1. Евала! Много точно казано! Съгласен съм напълно с теб, веднага го слагам в графата Фейворитс. Интересно, колко души наистина са същата философия за истинска справедливост, каквато си представила ти тук, колко я разбират и колко просто не вникнат в смисъла, а го правят ‘шоту й модну и у фейсбука има голяма групичкъ за тия рабути…
    Но хайде, пак да не издребняваме, хубаво че и този пост го има. Поздравления за което!

  2. Е много си права! По-добре не знам дали някой може да изрази ситуацията с децата. Потресен съм от клипчето…. просто не знам…

  3. Oтносно протестите срещу мима а не срещу боевете с кучета, вероятно важи същия принцип като този за протестите срещу носенето на кожа:

    „People are more violently opposed to fur than leather, because it is safer to harass rich women than motorcycle gangs.“

  4. Хахаха, да има нещо такова ;–)
    Но за протестантите за закона за инкриминиране, доколкото успях да се осведомя от блога на Лонги, май си нямат много идея какво правят, нито от легална, нито от морална гледна точка, само дето в основата им лежи идеята да няма хора, които да се гаврят с бездомните животни. Пак недомислена работа, ама мисленете е нещо, което хората полагат огромни усилия да не правят. Или по-скоро резултата от усилията им е огромен, не е трудно да не мислиш много-много.

  5. Хаха, верно още никой не ме е обвинил че участвам в геноцид, заради коженото ми яке с което карам мотора. ЧУДЯ СЕ ЗАЩО ЛИ?!?!?!

    Иначе тренирането на кучета за бой са забранени и в текущия закон. Като бележка, струва ми се нагло да решаваме, че за едно куче е по-добре да е кротко и хрисимо, вместо да е машина за убиване. Никой не пита кучето какво иска😉.

    Разбира се, когато става въпрос за интеракция с хора, е крайно време да се прилага закона кучета по-големи от булонки ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се разхождат с наморници …

  6. единственото куче, което ме е хапало е булонка

    големите кучета са по-добродушни и особено към деца са направо удивително търпеливи, докато дребните са злобни

  7. Пак изказвания на хора, които си нямат идея за какво става дума и само са чували или виждали отдалече… Да, кучетат след бой нерядко изглеждат ужасно, но след едно къпане и един ден сън си изглеждат жизнени и бодри. Това поне съм го виждал.😉

    Има различни видове боеве – както абсолютно идиотски организирани, така и почиващи на доста строги и точни правила. На повечето кучета от доста породи им ХАРЕСВА да се бият.
    Напълно съм съгласен с мнението на Боно. Носенето на намордник е излишно, защото едно обучено по съответен начин голямо куче може напр. да ти натроши ребрата С НАМОРДНИКА, докато иначе само ще те ръфне няколко пъти, което в 99 % от случаите остава само синини (а ако си с дебели дрехи и синини няма).
    Знам какво представлява ухапване от куче – и съм виждал, и съм го изпитвал на 3-4 пъти…😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s