Леда Милева и моята носталгия по изгубения свят

Прочетох малка книжка, съдържаща огромно интервю с Леда Милева, чиито стихове четях от ранно детство до края на прогимназията и които скоро отново ще чета.

Когато баща й, Гео Милев, е убит, тя е на пет години. Майка й е твърде свободна и артистична натура, за която е невъзможно да работи от 8 до 5 в канцелария, така че доходите на осиротялото семейство са твърде нестабилни. Майката и двете й дъщерички се местят от квартира на квартира;обикновено живеят в една стая и се хранят с хляб, захар и чай. Често не знаят откъде ще се намерят парите за следващото ядене или следващия наем. Въпреки това, запазват не само оптимизма си, но и щедростта си – приютяват и други хора, с които делят залъка си. Оцеляват като птички Божии – понякога добри приятели ушиват палтенце за Леда, а други оставят билети за безплатни представления.

В онези оскъдни времена, хората, за които приоритетите са предимно духовни, намират начини да образоват децата си (по-добре отколкото ние ги образоваме днес), да си доставят духовна храна, да творят.

В онези оскъдни времена, в страната ни има хора с истинско чувство за мисия – и българи, и чужденци. Те намират начини да издават книги и списания, да основават качествени училища, да осигуряват стипендии. Те създават и поддържат много по-истински неща от нещата, които създават и поддържат днес хилядите неправителствени организации с лесен достъп до ЕС и други фондове.

За пореден път си казвам, че след края на втората световна война светът става все по-трудно място за живеене заради нараставащото му институционализиране, регулиране и бюрократизиране. Падането на берлинската стена май не донесе повече свобода отколкото светът е имал преди изграждането й. А междувременно социализмът и държавите на благоденствието унищожиха значителна част от човешката инициативност.

Като че самите хора са попили чистотата и подредеността на стандартизиращия се свят. Днес сме все по-подозрителни към липсата на прави ръбове, модерна дограма, лъскаво офис оборудване, платен хостинг и платена електронна поща.

Когато говорим или действаме от свое име, не получаваме доверието, което бихме получили ако представлявахме институция или се позовавахме на авторитети. Може би това не важи единствено за звездите на спорта и шоубизнеса.

Все по-често изпитвам носталгия по изгубения преди шейсетина години свят.

Хронология на историята на Аревик и новини

Доста хора изразиха мнения по проблема с Аревик без да са запознати всъщност със случая.  Ето преди няколко дни предложих на Адвокат Иларева да съдейства за изготвянето на хронология – за да не остават хората с впечатлението, че Аревик е в сериозно нарушение на законите. Това впечатление се засилва от изявленията на представители на институциите в медиите.

Адвокат Иларева е доста натоварена в последните дни, така че нямаме възможност да изготвим хронологията. Междувременно ще публикувам нейния отговор относно репортажа на Нова ТВ от тази сутрин:

Насочването на вниманието към предисторията от институциите е отвличане на вниманието. Поставените въпроси са правноирелевантни – задържането й в СДВНЧ Бусманци не е наказание за извършени нарушения, за да обсъждаме пропуснати ли са срокове и т.н., а обслужва една заповед за депортиране, която в моменат по закон е спряна. В момента има НОВО обстоятелство – от установяването на бременността казусът ЗАПОЧВА НАНОВО, затова е и новата молба за хуманитарен статут. Няма изискване по Закона за убежището и бежанците чужденецът да пребивава легално в страната, за да подаде молба за закрила. Напротив – и в национален, и в международен план, търсещите закрила в повечето от случаите дори влизат в страната нелегално.

По закон Аревик не бива да е задържана сега, не бива и да я депортират. Законово нещата не са както ги представя г-н Андреев – неправилно е и заключението на Нова телевизия. Ако спрямо Аревик се спази закона, тя не трябва да е задържана. За Давид има правен вакуум, но за Аревик не.

Не знам защо от сутрешния блок на Нова ТВ не считат за нужно да чуят позицията на адовката на Аревик. Доста неравностойна битка е това – Аревик без адвокат и началникът на центъра за задържане, цитиращ „закона“.

Моето лично опасение е, че щом веднъж българска институция направи грешка, тя и свързаните с нея институции са готови да се заинатят и да направят какво ли не само и само да не признаят грешката.  Изявленията им успяват да се пласират от медиите и да се ползват с доверието на хората, които принципно смятат, че казаното по телевизията / написаното във вестника няма как да не е истина. Когато след време международни институции (съдилища и други) успяват да осъдят държавата ни или пък пишат доклади как тя не си върши добре работата, новините не стигат до същите тези вярващи на нашите медии хора, пък и да стигнат, кой ще помни за какво става въпрос, че да си направи съответните изводи?

А сега новините:

Арменският посланик е подал нота по случая. Надяваме се Аревик да бъде освободена от Бусманци и да дочака в нормални условия решението на съда.

Форумът БГ Мама се включи в обсъждането на темата.

24 часа добави детайли към темата.

В медиапул Ирина Недева написа дълга, но ценна статия за случая в частност и проблемите на чужденците у нас по принцип. Горещо я препоръчвам.

Във Фейсбук групата се заформи интересна дискусия за проблема на Давид – защо е останал без документи, какво е можело да се направи, какво може да се направи. Струва ми се, че е достойна за случай на Шерлок Холмс. Ако искате да си поблъскате главата безпристрастно, заповядайте.

Последна редакция на файла с медийните отразявания arevik_links_30_April_2010.

Дресировката

Слушам подсвиркването на съседа, който „говори“ с гълъбите си и се чудя дали и ние ще се научим да общуваме с нашия гълъб. Преди години за известно време съжителствах с каракачанки. Не се опитах да ги дресирам – така както и не съм правила съзнателни усилия да възпитавам Стоян – някак не ми идва отвътре – подобно на покойния ми приятел Вельо Чешита, който продаваше малки немски овчарки и на въпроса на купувачите „Какво може да прави това куче?“ отговаряше: “ Каквот’ си го научите. Аз бъхтани деца и бъхтани кучета не обичам.“

Често съм чувала да казват, че кучетата от еди коя си порода били умни, а от еди коя си – тъпи. Не знам как измерват кучешката интелигентност, но ми се струва, че я приравняват с готовността за подчинение. В този ред на мисли, би трябвало  животните, които предпочитат да останат верни на природата си и да следват свой дневен ред, да отстояват независимостта си, да са най-тъпите.

Дали хората не възприемат същия подход и спрямо децата? През първите осем години от училищното образование, Стоян беше възприеман от солидна част от учителите си като дете с психически отклонения – най-вече заради това, че опитите на същите учители да му покажат, че Силата е на тяхна страна не предизвикваха една от двете считани за обичайни реакции – а) страх; б) гняв, а странната позиция, която може да бъде формулирана така: „Разбрах Вашата гледна точка. Моята е различна. Разбирам и приемам последствията.“

Понякога учителите му са ми съчувствали открито за това колко ми е трудно да се справям с това дете. А аз съм се чудела какво му е трудното да разговаряш с човек, който настоява да разбира. Да, може да е по-икономично откъм време и усилия да се подчинява незабавно. Да, може би е нормално за един тийнейджър автоматично да се бунтува без кауза, след което да бъде подкупен или наказан.

Всички тези „нормални“ начини, обаче, изхождат от чужд за същността ми модел – на опозицията „господар-подчинен“, „дресьор-дресиран“. Ето защо малкото текстове за възпитание на децата, които съм се опитвала да чета не са ме вдъхновявали.

Спомням си разговора между две лелки във влака. Едната разказваше как двегодишното дете на нейни близки преди да си легне сгъвало и подреждало на столче дрешките си. Другата я попита „Ами как са го научили? Отговорът беше: „Ами с бой, как?!?“.

Признавам, че досега никога  не съм постигала и половината от такива висоти на дресьорското изкуство – нито с кучетата, нито със собственото си дете.Може би не се чувствам фрустрирана точно защото не съм правила сериозни опити. Май не съм ги правила, защото никога не съм имала желанието да наложа волята си, да утвърдя егото си … не и чрез децата и кучетата. Струва ми се, че когато става въпрос за възпитание и образование, не става въпрос за фокусиране върху моята личност. Разбира се, ако кучето или детето се опита да нарани или разруши, бих се опитала да го спра. С твърдостта ми в такива случаи са се сблъсквали и възрастни 😀

Новини за Аревик

Благодарение на гражданския натиск Аревик беше преместена от стая с 8 души в самостоятелна. Това, обаче, не подобри достатъчно положението й в Бусманци. За подробности вижте интервюто с нея от миналия ден.

Вчера Аревик е започнала гладна стачка с решението да не отстъпва докато не я освободят от Бусманци. Новината е отразена от БНР, Агенция Крос, Труд, 24 часа и др.

Към  нея се присъединяват с гладна и жадна стачка пред полицията в Монтана нейният любим Давид Артюнян, майка му Светлана и неговият баща Гагик.

По-късно в Бусманци отива арменският посланик, който разделя проблема на Аревик на юридическа и хуманитарна част. Той няма намерение да се намесва в юридическото разрешаване на проблема, тъй като то е от компетенцията на българските институции, но е готов да се ангажира с хуманитарната част; заявява, че ако Аревик е съгласна, ще подаде молба до българските институции да й разрешат да напусне Бусманци и се настани на адреса в Монтана, където тя е живяла. Там тя ще може да чака решението на съда във връзка с молбата й за получаване на хуманитарен статут – нещото, за което настояват досега ангажираните със случая граждани.

Радваме се, че арменският посланик пое ангажимент да помогне, тъй като преди него в Бусманци имаше друго посещение от арменското посолство, по време на което Аревик беше притискана да замине за Армения, въпреки че има право на свобода да дочака съдебното решение.

В резултат на посещението на арменския посланик вчера вечерта гладната стачка беше прекратена.

Някои граждани смятат, че Аревик и Давид следва да бъдат незабавно прогонени от страната. Бих им препоръчала да се запознаят по-подробно със случая и така да осъзнаят, че едно шестгодишно дете не може да отговаря за решението на родителите си да емигрират. Когато това дете израстне в новата страна и навърши възраст, в която то следва да продължи образованието си в гимназия, това му е отказано, въпреки че родителите му и сетсра му са законно пребиваващи в страната. От него се очаква да отбие военна служба в страната, в която е роден, но която не познава, тъй като е израснал в България. След заминаването му от България го очаква 10 годишна забрана за връщане в нея. Представете си това да се случи с вашето дете – да бъде прогонено за поне 10 години от страната, в която живеете, в която е израснало и да бъде изпратено в страна, в която няма близки, чийто език не владее. Ето какво се случва ако подкрепите детето си да остане в страната, която чувства като своя.

Защо Аревик настоява да живее в България? Защото тя смята, че домът е там, където е съпругът й. Според нея, Давид следва да остане в България, в която има близки и е добре адаптиран, за да може успешно да се грижи за семейството си. Така смятат и родителите на младото семейство.

Най-новото (от Агенция Крос): Арменският посланик ще представлява Аревик пред българските власти. Адвокатът й ще изготви нужните документи и ще ги предаде на посланика. Целта е Аревик да бъде освободена от Бусманци и да се върне в Монтана, където да чака решението на съда.

Какво се случва с Аревик и не само

Както знаете, повече от месец и половина арменското момиче Аревик е в Бусманци, а ние настояваме за освобождаването й, защото задържането й там е незаконно, защото тя не представлява заплаха за националната (пък и ничия друга) сигурност, защото е бременна и в лошо здравословно състояние. В този текст кратко и ясно съм обяснила тези съображения, както и други ключови неща относно случая. Вчера Агенция Крос публикува интервюта с Давид (приятелят на Аревик, който говори за състоянието й в момента ) и Валерия Иларева ( от Правната клиника за бежанци и имигранти, адвокат на Аревик, която обяснява как Агенцията за бежанци не си е свършила работата по най-добрия начин, какви са основанията Аревик да моли за хуманитарен статут и на какво основание следва да бъде освободена от Бусманци).

Искам да напомня на любителите на правото, че този блог не е съд и не следва да излизаме със съдебни решения – нека оставим тази работа на съда. Припомням и това, че конкретната цел на активистите, които работят за освобождаването на Аревик е единствено освобождаването й от Бусманци. За любителите на прецедентите и практиката в българското право, споделям този линк, който показва, че правото на личен  и семеен живот, закрепено в член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), бе уважено в Решение  на Варненския административен съд.

Случаят Аревик не е изолиран, а симптоматичен. Писала съм за това няколко пъти в категорията „бежанци и имигранти“, където съм публикувала и връзки към други източници. Споделям материал от вестник СЕГА, от който можете да се убедите, че у нас твърде голям брой чужденци “ … стават жертва на правен вакуум, който ги засмуква в ситуация без изход. Ако човек по някаква причина загуби легалния си статут у нас, няма никаква законова възможност да си го върне, дори да е от дълги години тук, дори да има деца, да сключи брак с български гражданин.“ Това означава, че понякога човек се оказва извън закона не защото иска да нарушава законите, а заради пропуски в самите закони. За да се запълнят тези пропуски, отдавна призоваваме за подписването на петиция за регулиране статута на бежанците и имигрантите. Надяваме се промените в правилата да направят възможно обикновените невинни хора, които искат да живеят почтено в България да живеят спокойно в България. Ако темата ви интересува, следете я и в Туитър.

Време е българите да разберат, че в България могат да изгубят свободата си не само чужденци, и не само истински нарушители на закона, а и българи, за които няма никакви доказателства да са извършили престъпление. И могат да я загубят за неопределено време. Ако не сте чули историята на Максим Савов от Пловдив, време е да научите за нея – от Фейсбук или Националното Радио.

Спомнете си с какъв патос маси хора у нас защитаваха медицинските ни сестри в Либия, без дори да се усъмнят, че може и да са виновни; дали невинни и заслужаващи помощ са само тези, са които се вдига шум на равнище национални телевизии, национална и международна политическа сцена? Както и друг път съм казвала, обичам да работя за каузите на малките хора, които без помощта на други малки хора като нас не биха имали никакъв шанс.

А сега да отговоря на тези, които се интересуват дали има изгледи Аревик да бъде освободена. Не знам.

Аз лично изпратих хартиени писма на Директора на полицията в Монтана, който е издал заповед за задържането й, както и на Министър Цветанов – с обратна разписка. Сигурна съм, че още няколко души със сигурност са го направили. Предполагам, че някои членове на Фейсбук групата и читатели на блоговете, които писаха за случая са изпратили електронни писма. Би било хубаво да имахме координация и да знаехме какво е изпратено и как е отговорено, за да си направим съответните изводи за това как действат въпросните две институции, но за съжаление нямаме такава координация. Ако аз получа някакъв отговор или науча, че някой друг е получил, ще съобщя.

Някои предлагат да се организират протести. В Бусманци вече имаше протест, в който участваха около 30на души. Сега вече има и Фейсбук групи, които искат да защитават правата на имигрантите в България и да закрият дома в Бусманци. Надявам се да се намерят достатъчно активни граждани за следващи действия.

Аз пък се чудя дали не би било по-ефективно Аревик да съди институциите, които са отговорни за незаконното й задържане в Бусманци, но, както знаете, спечелването на дело не е нещо, което се случва бързо. Ние дори не знаем кога ще има решение от настоящото съдебно дело, в което се разглежда молбата й за хуманитарен статут. Което означава, че Аревик може и да роди бебето си в Бусманци – ако тя и бебето успеят да оцелеят, де.

И накрая, да съобщя личната си класация на медиите: най-адекватни засега са Агенция Крос и Нова Телевизия. Списък с медийните отразявания до момента можете да изтеглите оттук arevik_links_28_April_2010.  В червенко съм отбелязала най-важните. За всеки случай публикувам и трите най-важни видео-материала тук:

Нова ТВ   23. 04. 2010 http://www.novatv.bg/bg/videos/view/3238/ (най-адекватното от телевизиите до момента)

TV7 23. 04.2010 http://tv7.bg/news/51422.html (Адвокат Савова)

Нова ТВ 25. 04. 2010 http://www.novatv.bg/bg/videos/view/3255/ Централна емисия новини: Интервю с Валерия Иларева – от 15 до 21 мин

Питанки относно ФБ и друг онлайн активизъм

Харесвам опцията Фейсбук групите да могат да изпращат лични съобщения едновременно до всички членове. Лошото е, че няма как да се направят настройки такива съобщения да отиват само до онези, които биха искали да ги получават.

Оказа се, че когато броят на членовете надхвърли 5 хиляди, изпращането на такива масови съобщения става невъзможно. Всъщност, невъзможно е и да пратиш копи-пейстнати съобщения до повече от 20 души един след друг, понеже ФБ започва да подозира, че не ти е чиста работата и да те предупреждава, че може да ти блокира профила и подобни.

Невъзможно е и да изпращаш масови съобщения до списъци със свои приятели ако списъците надхвърлят някакво двуцифрено число, да речем 30 или нещо такова.

Може би във всичко това има смисъл, понеже колкото и да са големи ФБ групите, активните им членове са малък брой. Можем да сметнем, че активните биха си правили труда да следят ставащото в групите – движенията в дискусиите, по стената. Но не е задължително да е така. Има хора, които нямат достатъчно време да го правят и биха били благодарни някой да отсява ненужната информация вместо тях и да им изпраща обобщение на полезната.

Можем да решим, че повечето членове в групите така или иначе скоро след регистрацията се превръщат в пасивен баласт, но как да разберем кои са тези и кои са онези, които биха помогнали за каузите, но нямат време да четат всичко? (напълно ги разбирам – по стените има купища излишни възгласи и глупави коментари) Преди време трябваше да пиша мотивационно писмо, за да ме приемат в една Гугъл група. Скоро след това спрях да получавам информация от нея и открих, че са ме изключили – предположих, че е защото нямах време да участвам активно в дискусиите и пр. Истината е, че в този период нямах и време да чета, но си оставам вярна на въпросната кауза и ще продължа да си работя за нея както мога, колкото мога, и с каквато честота и скорост мога, но няма как да координирам усилията си с активистите от групата. (напълно ги разбирам – не искат пасивен баласт)

Хубаво е различни видове комуникация да могат да се управляват от една платформа, а от тази платформа да може да се достига до голям брой потенциални съмишленици, но не живеем в толкова прекрасен свят. Чрез Фейсбук можем да стигнем до хиляди непознати хора, но после не можем да им напомняме за себе си. Чрез собствен сайт и поща, можем да подаваме информация до много хора, но не можем да ги съберем толкова лесно и бързо, както можем чрез Фейсбук. Ето защо смятам, че засега най-добрият начин за водене на кампании е чрез използването на комбинация от различни инструменти, а това пък е деликатна работа, тъй като не бихме искали да досаждаме на някои хора с многократно споделена информация.

Престъпление и Престъпление

Тези дни имам два повода да мисля за Закона. От една страна, случаят Аревик, а от друга страна, нападението над моя позната.

Относно историята на Аревик: някои хора смятат, че върху това момиче следва да се стовари цялата суровост на закона, защото законите трябва да се спазват, иначе ще настане хаос.

Хайде да помислим какво е нужно да направи човек за да спази някои закони – да речем имиграционни или свързани с бизнеса. Трябва да е грамотен и да знае отлично български, за да открие и прочете съответните закони и наредби. Трябва някак да разбере кои са всички необходими закони и наредби, които се отнасят до него. Трябва да знае към кои служители да отправи въпросите си, както и да има късмет въпросните служители да са компетентни, добросъвестни, информирани за последните изменения и единодушни по всички брънки от веригата, за да не става така, че от гише # 1 да го пращат на гише # 2, а на гише # 2 да го навикат и да го питат какво пък търси при тях. Трябва много да внимава да не закъснее, защото сроковете понякога са много кратки, да речем тридневни. Тъй като някои бюрократични процедури у нас не са ясно регламентирани и актуална и изчерпателна информация за тях не е достъпна за всички по всяко време – да речем на сайтове на институции – поне на български ( а аз смятам, че е нужно и поне на английски, но това е просто мечта), ако човек иска да бъде изряден пред закона, най-доброто решение е да наеме добър адвокат (или съответно счетоводител и пр.) От собствен опит знам, че добри адвокати ( и други специалисти) не се намират лесно, а в някои населени места (включително сравнително големи градове) просто липсват адвокати, които да се занимават с определени области от правото. В такива случаи се налага да се търсят в други градове, а как да разбереш кои са добрите адвокати в далечен град, в който не познаваш никого? А и това струва скъпо, а ако нямаш достатъчно пари? И каква е гаранцията, че ако разполагаш с най-добрия адвокат и направиш всичко и навреме? Накрая отново зависиш от начина, по който казусът ти ще бъде тълкуван от хора, които може да не са непременно компетентни и добросъвестни.

Колко от вас са съвсем нясно как да процедират, да речем с НАП, митниците, здравната каса и пр.? Нима адвокати и счетоводители, които смятате за добри не са били прецаквани именно заради неяснотата и бюрокрацията? Да, понякога човек неистово се опитва да спази правилата, но не успява. С което не застрашава или наранява когото и да било освен себе си и евентуално близките си, на които всъщност се е опитвал да помогне.

Относно историята на нападнатата жена: налице е фактът, че е прободена в корема, че на косъм е избегнала смъртта, че лежа в болница, а сега няма възможност да работи, защото й предстои продължително възстановяване. Какво предвижда Законът? Дознанието събира и обобщава информация. В случая – запознава се с две версии по случая – на жена, която твърди, че е нападната от вмъкнал се тайно и без позволение в дома й мъж (две пъти по-тежък от нея), и версията на мъжа, който твърди, че е повикан в този дом от жената, заключен и нападнат от нея, и след самоотбрана е успял да избяга и да спаси живота си. Свидетели няма. Няма доказателства, че години наред въпросната жена е била насилвана от същия мъж, а в становището на дознанието няма как да се отбележи, че в момента тя се страхува за живота си и прекарва дните си като затворник, а мъжът заплашва роднините й. Становището ще бъде предадено на прокурор, който ще реши дали има достатъчно данни за извършено престъпление. За любителите на прецедентите и практиката ще спомена, че в такива случаи, когато телесната повреда е средна, а причинителят й с чисто досие, когато липсват свидетели, прокуратурата може да реши, че няма основания да продължава да се занимава със случая. Ако пострадалата повдигне обвинение по частен път, няма гаранция, че ще убеди съда, че мъжът е извършил опит за убийство, а ако случайно успее, може да го осъдят на пет години затвор, след което да излезе след затвора след две и половина и да повтори опита си, понеже е от онези хора … както и да е.

В първия описан случай, можеш да попаднеш в концлагера в Бусманци и да останеш там за неопределен срок, въпреки че няколко от най-добрите адвокати в страната без да се наговарят споделят с интервюиращите ги медии, че не е законно да бъдеш задържан там. Във втория случай можеш да се разхождаш на свобода и да застрашаваш живота на хора – дори не ти е нужно да търсиш информация или пък да плащаш на адвокат.

В първия случай може да си извършил нарушение, за което юристите смятат, че е с тежестта на неправилно пресичане и де факто без присъда да бъдеш лишен от свобода. Във втория случай може да извършиш опит за убийство и след като дръпнеш една опашата лъжа да си отидеш вкъщи – да, без да се притесняваш за спазване на срокове и представяне на какви ли не документи.

Мисля си за това, че докато някои от нас растат, ги учат да не убиват и насилват, но не ги учат постоянно да си отварят очите за неподозирани бумаги и разпоредби. Вероятно днес в тази страна е по-прагматично да бъде обратното.