Михаела Петрова и други глаголи

Преди няколко дни отидох на среща с Михаела Петрова, автор на книгата „Секс, любов и други глаголи„. Купих тази книга преди две години – заради две статии, които бях чела в Егоист – за добрите момичета и лиглите. Бяха толкова ценни, че Лъчо ги фотокопира, за да раздава на своите многобройни приятелки, а с Радина известно време дразнехме любопитството на участниците във форума на ученическия вестник, подхвърляйки многократно понятието „лигла“. Сега, след като прочетох цялата книга (сборник с вече издавани статии за секса и любовта, но като че повече за секса), мога да заявя, че ще запазя книгата точно заради тези две статии – те са истинските, а благодарение на срещата с Михаела знам защо.

Не мога да възприема останалите като истински – не защото смятам, че е невъзможно човек да има опита, описан в тях, ами заради тона, който сякаш настоява, че точно така стоят нещата по принцип – нищо, че на срещата Михаела каза нещо в духа на това, че не смята тези неща за универсален опит. Не знам какви са били намеренията й, когато ги е писала като култур-просветни за списанията, но съм убедена, че точно като „така стоят нещата“ ще ги схванат доволно количество читателки, особено от категориите на младите неопитни момичета (да, има и такива; никой не се ражда научен, дори и днес) и на жените на средна възраст, които са се омъжили млади, не са имали кой знае колко партньори преди това, а може би само един след сватбата и доскоро са отглеждали децата си, но вече имат време за себе си. Всички те ще поемат риска да се опитат да се освободят чрез похотта, което може да им отнеме доста време и да не ги доведе до освобождение ако не пробват и други неща. Все пак ще им стискам палци.

Михаела ми е симпатична с това, че чете доста, но мисля, че трябва да внимава с употребата на ерудицията си, че току виж е продължила да прави гафове, самоубивайки Мисис Далауей и вкарвайки Посланието на Апостол Павел до коринтяни в Евангелието от Матея.

Повече ми харесва, когато разказва истории, отколкото когато се опитва да преподава уроци, особено за неща, с които няма собствен опит, но пък когато внимава, успява да улови есенцията на чуждия. Надявам се да се гмурка по-дълбоко, въпреки че това може да не попълва банковата й сметка – заради самата себе си. И току виж написала книга, която бих могла да препоръчам с ръка на сърцето🙂 Бих искала също да погледа внимателно „Сексът и града“, за да започне да пише някак по-леко и изящно.

И накрая, в духа на лайфстайл писание, ще споделя, че на живо не изглежда такава светска лъвица, каквато можете да я видите на задната корица на книгата. И двата й образа си имат специфично очарование, но тя си знае дали някой от тях е повече от роля.

Очаквайте следващата й книга, вдъхновена от заниманията й с йога🙂

One thought on “Михаела Петрова и други глаголи

  1. Срещнах името на Михаела Петрова като автор на статия в „Една“. Мисля, че е откровена и със себе си и с читателите. А това че се опитва да ни накара ние тук, в България да погледнем на човешкото с човешки очи, само това, дори като опит /прочее, според мен доста сполучлив/ , това заслужава адмирации!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s