Блогът на Павлина

Наскоро прочетох за него, но нямах време да го разгледам; днес, обаче, се появи в Блогосферата и реших, че е крайно време.

Блогът на Павлина може да се чете с утилитарна цел, но едва ли това е най-добрата причина да бъде четен. Ако сте от онези, които вярват в Едиствения Правилен Отговор, по-добре се обърнете към филолог-пурист, какъвто Павлина не е. Можете да бъдете сигурни, че не е, защото иначе не бих си направила труда да пиша за нея, въпреки че според клишето, би могло да се очаква от мен, понеже не само че съм филолог по образование, но и учител по език на практика.

Истината за мен, обаче, е че не съм правописен виртуоз и че не се интересувам от Единственият Правилен начин на писане. По-скоро съм доста либерална по отношение на писането и смятам, че най-важното е текстовете да са лишени от двусмислици (освен ако двусмислиците не са търсени – нали съм любител на парадоксите като път към истината), но пък да са пълни с ескпресивност; искам да покажа на един покоен философ, че езикът може да бъде доста адекватно средство за общуване, а на учениците си, че писмените текстове могат да бъдат не по-малко адекватно средство за общуване от разговорите на живо и че днес човек трябва да умее да пише и чете. Ей затова си позволявам да нарушавам правилата които познавам и да не дълбая в тези, които ми изглеждат маловажни.

Ако сте редовен читатели и любители на правилното писане, вероятно сте забелязали, че имам доста либерално и непоследователно отношение към запетайките (ако не сте, погледнете предното изречение). Това е защото харесвам повече логиката на американската пунктуация, която ми се налага да набивам в главите на децата, които се готвят за SAT, но пък не искам да изглеждам съвсем невежа по отношение на българските правила – за да не изгубя някои от грамотните си читатели-пуристи 🙂 Понякога напрежението между езиковия ми усет и суетата ме разкъсва 😀

Каква е причината да чета блога на Павлина от днес нататък? За успокоение – ще се чувствам по-добре, когато знам, че съществува професионален коректор, който не се придържа към буквата на правилата, а към духа на езика.

Advertisements

5 thoughts on “Блогът на Павлина

  1. Благодаря за представянето. 🙂 Интересна интерпретация на моя блог – като място, където не се проповядва Единственият Правилен Начин на писане. Ще се радвам, ако и други хора го възприемат така. Впрочем нещо подобно написах в коментар към представянето ми от Бистра – че не искам публикациите ми да звучат като истина от последна инстанция.

  2. Аз пък харесвам Блога на Павлина от чисто егоистични подбуди. Работя в институция, която не искам да посрамвам с неправилно писане и да си имам „под ръка такъв учител“ ми е повече от полезно. Но и винаги съм била „фен“ на правописа. Говори много за човека. Не съм професионалист и се надявам Павлина да не ми се обиди, че наблягам най-вече на ПОЛЕЗНОСТТА от блога й.

  3. „ще се чувствам по-добре, когато знам, че съществува професионален коректор, който не се придържа към буквата на правилата, а към духа на езика.“

    Добре казано и споделям напълно.

    Не споделям обаче един учител и филолог да има такова безотговорно отношение към езика си. Вас визирам, Лид, на основание на горното Ви изказване:

    „имам доста либерално и непоследователно отношение към запетайките… Това е защото харесвам повече логиката на американската пунктуация“.

    Едно е да чувстваш духа на езика, прескачайки някои несвойствени му правилца, съвсем друго е да прокарваш едно зловредно влияние, което и без друго е пуснало доста опасни корени у нас.

    Дано ме разбирате правилно. Поздрави 🙂

Коментари са забранени.