Държавата, държавните служители и техните осигуровки

Част от държавните служители може да са излишни, безполезни, мързеливи, некомпетентни и каквото ви дойде на ум. Може би не заслужават нито заплатите си, нито по-дългите си отпуски и каквито и да е други екстри. Може да ви изглежда справедливо и те като всички простосмъртни да плащат осигуровки. Какво, обаче, означава хей така изведнъж държавните служители да започнат да плащат „сами“ осигуровките си?

Означава, че държавата ще продължи да плаща същите като размер осигуровки и че същата сума ще продъжи да постъпва в осигурителните сметки. Това е така, защото доходите на държавните служители идват единствено под формата на заплащане от техния единствен работодател – държавата.

Означава и това, че държавните служители ще получават по-малки „чисти“ заплати, тъй като парите ще се отчисляват от сумата, която са получавали досега, вместо да се дава допълнително от държавата. Означава също й че държавата ще спестява пари, намалявайки заплатите на държавните служители.

Това, обаче, ми изглежда като нарушение на договор – едностранно, от страна на работодателя, като по този начин се ощетява служителят. Държавните служители са кандидатствали за позициите си при едни условия, които са им изглеждали достатъчно привлекателни, за да се откажат, например, от извършването на какъвто и да е друг труд срещу заплащане – за да избегнат конфликт на интереси и да служат единствено на държавата.

Може би има по-голям смисъл да се закрият излишни структури и да се съкратят излишни служители, отколкото да се намалява заплащането на тези, които наистина са необходими. Намаляването на заплатите на държавните служители създава предпоставки за понижаване на мотивацията им и повишаване на корумпираността им. Кой печели от всичко това? Мързеливите, некадърните и недобронамерените, за които тази работа е единствената или поне най-високо платената от тези, които биха могли да си намерят. На работливите, кадърните и добронамерените може да им писне и да си тръгнат. Печелят ли от това данъкоплатците?

За написването на този пост ме вдъхнови държавната служителка Пипи, която не само ще работи при нови условия, но и ще роди дете при нови условия.

23 thoughts on “Държавата, държавните служители и техните осигуровки

  1. Не си права, защото като съм кандидатствал на работа в частна фирма, осигуровките бяха изцяло за сметка на работодателя. И после ги промениха, а моят доход спадна.

    Това не е ли едностранно променяне на условия?

  2. И аз съм права, и ти си прав : и в двата случая имаме едностранно променяне на условия🙂 Принципът е един и същ, както и резултатът.

    Разликата е в детайлите – че в твоя случай държавата налага и на работодателя и на теб нови условия и ви принуждава да водите предоговаряне, при което все пак (поне теоретично) има пространство за някаква гъвкавост. Не знам дали такова съществува в отношенията държавен служител и неговия работодател.

  3. Да, тъжно ми е за хилядата кадърни държавни служители, които ще бъдат ощетени. Както са ощетени стотиците хиляди частни служители, чиито заплати си намалени или, по-често, чиито придобивки (обучения, семинари, team building-и, бонуси) са жестоко орязани поне от една година насам, докато държавата се правеше, че кризата ще ни подмине. Да не говорим за освободените в частния сектор, които съюо са доста.
    Обаче за огромната маса киселяци комплексари скатавковци и т.н. държавни служители някак си не ми е тъжно.

  4. izvinqvam se 4e pi6a taka no prosto nqmam vreme v otgovor na posledniq komentar moga da kaja samo 1 ne e vajno na men da mi e dobre vajnoto e na vute da mu e po zle …

  5. това означава, че осигуровките няма да ги плащам аз, от моя джоб, като начало

  6. Анонимчо, а защо не го формулираш така:
    Не е важно на другите колко им е зле, аз моето „добре“ не си го давам

  7. Кое предпочиташ, ако си държавен служител, джобът ти да изтънее с 10% или да останеш на улицата?

    Това е въпрос, на който трябва да си отговорят всички протестиращи и е време Дянков да представи антикризисен план.

  8. „държавата налага и на работодателя и на теб нови условия и ви принуждава да водите предоговаряне, при което все пак (поне теоретично) има пространство за някаква гъвкавост. Не знам дали такова съществува в отношенията държавен служител и неговия работодател.“

    не предполага никаква гъвкавост. заплатите на държавните служители се изчисляват по някакви сложни системи и имат определен таван. заплатите се вдигат единствено при повишение, което обаче зависи от годишни атестации (които приключиха за тази година). което значи, че при приемането на тези промени държавните служители няма как да компенсират разликата.
    факт е, че в много от институциите се получават премиални (т. нар. ДМС), които обаче също се облагат с всичките данъчни тежести на нормалните заплати. освен това единици са хората, които вземат наистина големи премии.
    аз самата съм държавен служител. заплатата ми е 500 лв. до момента вземах чисто около 380 лв. премии се получават веднъж на 3 месеца и то ако министерството, под чиято шапка сме,благоволи да ни ги отпусне.
    много от държавните служители, извън конкретната структура в която работя, не получават премии. да речем служителите на по-ниски нива във Външно министерство. има хора там, които получават чиста заплата около 280-300 лв. и не стававъпрос за помощния персонал и хигиенистките.
    да не говорим за количеството документация, които подписваш за конфиденциалност, анти корупция и прочее, ограничаващи те в това да си намериш допълнителни доходи.

    dzver, за някои сужители това изтъняване може да е равнозначно на оставане на улицата.

  9. Това колко и какви данъци и осигуровките ще плаща някой не е част от трудовият договор а се приема със закон от парламента. Така, че няма нито формално, нито реално нарушение на договор.

  10. Здравейте, според мен проблемите са 2, едното е, че както и да е формулирано това си е около 10 % намаляване на заплатите, просто казано по друг начин , ние ще ви ги дадем, вие ще ни ги върнете, и управляващите трябва да се замислят как ще повлияе това на мотивацията дори и на 1000 къдърни,😉 за тях ми е дерта иначе останалите те и с10 % отгоре 10 отдолу :):) но като изгоним малкото останали които работят и искат да работят, къде ще го дири държавата така наречения административен капацитет да усвояваме европари и т.н. не ми е ясно, второто е след като махаме правата на тези хора не е ли редно да махнем и ограниченията които има забраняват да има каквито и да е други доходи , работа … констируцията казава равни права равни задължения🙂

  11. ми да, ама моите осигуровки не си ги плащала ти досега. така че – нищо лично, но не очаквайте съчувствие по темата

  12. Мисля, че решението е някъде по средата: държавните служители да си поемат техния дял от осигуровките, като едновременно с това намалението на чистия доход да се компенсира с повишаване на заплатитите, за което парите да се осигурят от освобождаването на некадърните. Вие говорите за нарушаване на договора, сключен между държавата и нейните служители, но точно с този договор се нарушават куп други, които казват, че здравното и социално осигуряване е солидарно. Иначе излиза, че реалният сектор, и то основно хората, работещи на трудови договори в него, издържат целия този административен апарат. А реалният сектор и без това се задъхва в момента. Е, къде е солидарността, пък за равноправието да не говорим…

  13. „Това колко и какви данъци и осигуровките ще плаща някой не е част от трудовият договор а се приема със закон от парламента. Така, че няма нито формално, нито реално нарушение на договор.“,

    А би трябвало да има…

    По принцип промени трябва много да настъпят в страната ни и повечето от законите така или иначе трябва да се променят, но според мен, и това което аз съм усетила откъм смяна на закони в Холандия, е че най-правилно е някои от тези закони да важат от момента в който те са приети и само за тези които тепърва влизат в системата след променянето на закона, а останалите си карат постарому.

    Аз примерно „хванах” един закон, който ми осигурява определена сума от Холандската държава само заради факта че съм студентка, и една година след пребиваването ми закона се затегна, давайки тази сума само на Холандци, но понеже през първата ми година съм била в правото си на тази субсидия, вече 5-та година я получавам, а за новодошлите е различно… По същия начин има и променени закони, които ме „ощетяват” по един или друг начин, но не ми минава и през ум да се оплаквам, понеже това е закон, така е сметнато, че трябва да стане и аз просто съм попаднала в държавата в такъв момент…поне знам какъв е закона и мога да решавам дали ми отърва или не.

    Не знам дали съм права, защото в момента, в който се замисля малко повече, излизат и доста противоположни аргументи, но специално за този закон, мисля че това е правилна маневра.

  14. Виж какво, казваш че частният сектор издъхва, но никой не се замисля че ако действително както казват държавните са 150 хиляди, като им се смъкнат с по 100 лева заплатите ,15 милиона лева на месец излизат от оборота на частният бизнес като покупка на стоки и услуги , защото затягайки колана тези хора ще купуват по малко, а не виждам как това ще подейства благотворно на който и да е било ??? Вярно ще оправи фискалната политика на страната, но не виждам как ше се гордеем с преизпълнение на бюджета като сме докарали хоарта до изнемогване.Не знам, не съм икономист но мисля че тези мерки не стимулират никого!!!

  15. „Чл. 56 (4) Неизползваният размер на платения годишен отпуск може да се ползва от държавния служител до прекратяване на служебното му правоотношение.“ от ЗДСл. Знаете ли , че има държавни служители с изплатени неползвани отпуски от по 150 дена. Средно на заплатата им от по 1000 лв. смятайте какви пари вземат. А дали не са си оставали в къщи изобщо без заповеди за отпуски.

  16. Но аз не казвам, че трябва да се намали чистият доход на държавните служители🙂

  17. Уважаеми анонимен, случвало ли ти се е да работиш държавна работа? имаш ли представа от адмнистративния апарат като цяло? и от бюрокрацията и бумащината? при положение, че пишеш докладни и финансови предложения ако ти потрябва дори един кламер, смяташ ли,че някой просто може да излезе от работното си място и да не се появи една седмица и никой да не забележи?? в твоята частна фирма биха ли пропуснали факта, че теб те няма без уважителна причина?
    няма да коментирам дните отпуски, факт е, че има много такива служтели (причини за това колкото искаш), но от края на миналата година шефовете им принудително ги пускат в отпуска, за да няма такива натрупвания. да не споменаваме новия закон (не съм напълно убедена, че го приеха, на се коментира сериозно), според който отпуските трябва да се вземат в рамките на годината за която са и за следващата могат да се прехвърлят не повече от 3 (три) дни.
    а по отношение на „средно 1000 лв.“ – що за нелепи обобщения?

  18. Lyd, извинения, че се включвам толкова късно. Ситуацията ми напомни много на учителската стачка, когато пак една група работещи протестираше за правата си, а всички други бързаха да обявят учителите за търтеи (имали огромни отпуски, преподавали частни уроци и т.н.). Мисленето ни е много сбъркано.
    Онзи ден един познат, работещ в частната сфера, ми обясняваше как когато започнала кризата, работодателя му от раз му спрял вредните и кофичката кисело мляко на ден. Мен това много ме възмути, защото когато професията ти предполага труд, който изисква да ти се осигурява кофичка кисело мляко, не можеш просто ей така да престанеш да го даваш на служителите си. Започнах със защотата – ама не протестирахте ли, ама не говорихте ли със шефа, все пак вредните са изконно ваше право, разписано си е в закона… Отговора беше – „Еми, още не ни е намалил заплатите, а с нея ще си купя киселото мляко“. А утре когато и това го удари, ще е късно за претенции, за преговаряне и т.н. И най-вече, съчувствие от мен няма да срещне, приел е случващото се за нормално, заплатата му е сигрна, не си е търсил правата, сам си е нанизал примката и си е ритнал столчето. Жалко е, че и тогава няма никой към никой да прояви разбиране.
    (предварително да кажа, че ще мога да допиша чак довечера, защото в работата блоговете са ми забранени и няма как да коментирам случващото се тук🙂 )

  19. Да, прилича на онази ситуация. В крайна сметка учителите получиха някакво увеличение на заплатите, а аз продължих да се обвинявам, че всеки ден пращам детето си на училище, за да си губи времето, продължих и да плащам частни уроци. Можеш да откриеш писанията ми от онова време в категориите „Образование“ и „Професия учител“. Мисля, че реакцията на хората и тогава и сега е … нормална.

    Всъщност написах този пост не за да изразя съчувствие и съпричастност към държавните чиновници. Мога да вляза и в положението на работодател, който не може да си позволи да продължи да предоставя доскоро предоставяното кисело мляко на служителите си.

    Въпросът не е само в това с какво ще се изхранват група хора; въпросът не е на всяка цена някой да осигури прехраната им. Въпросът е отвъд това и касае и всички останали в обществото – как намаляването на съответните заплати ще се отрази и на тях.

    Скоро ще бъдеш майка и след доста години липса на контакт с бг образователната система, ще се сблъскаш челно с нея. Тогава, вероятно, ще влезеш в положението на онези, които не съчувстваха на учителите по време на стачката.

    Но въпросът не е просто в това дали да съчувстваме или не – въпросът е как да имаме по-добри държавни служители и учители.

  20. О, не говорим за съчувствие в никакъв случай, а нещо, което лесно може да бъде сбъркано с него – разбиране.
    Ако можеше всеки да остави клишетата настрана поне за малко и се опита като теб (не само в случаите със стачката, ами и другите проблеми в обществото ни – ГМО, малцинствата, липсата на лекарства за онкоболните деца, сега този, за който си говорим) да разбере пробелма/нуждите на конкретните засегнати групи, може би по-лесно щяхме да анализираме и откриваме правилната посока за отстраняване на „аварията“ в машината. Вместо това си подхвърляме заучени реплики и представителите на всяка група дърпа черджето в своята посока.
    Мога да назова конкретни мерки, които могат да бъдат предприети, за да се намалят дадени разходи, но когато срещу ми се надигне вълна на неоправдана според мен войнственост, в която няма и грам желание за градивен диалог, бих ли могла да споделя идеите си или по-скоро бих пробвала първо да се защитя от всичката надвиснала омраза? Не можем да обсъждаме как да имаме по-добри такива или онакива специалисти, когато мнозиството от нас не иска да разбере проблемите в сферата им.

  21. Пипи, не мисля, че има нужда да хабиш енергия да се защитаваш от омразата. Тя няма да свърши скоро и не си струва. Но пък си струва да говориш и пишеш, за да може повече хора да разберат за какво става въпрос🙂 Просто не приемай нещата лично.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s