Парите, безработицата и мъжете

Вчера прочетох, че безработицата била най-голямото зло, а днес пък това, че когато американски мъже изгубели работата си, най-често изгубвали и уважението на семейството си. От вчера насам мисля за безработицата.

Съгласна съм, че тя е зло, когато работата която си изгубил е била единствената възможност да оцеляваш физически, но не мисля, че в другите случаи безработицата винаги е зло. Тази тема ще оставя за друг път, обаче. Сега бих искала да се фокусирам върху проблема на мъжете които не изкарват пари.

Като цяло, по време на разни съжителства през по-голямата част от живота си на възрастен съм издържала партньорите си или пък съм изкарвала повече от тях. Това понякога е било проблем за мен, но не в обичайния смисъл – не мога да кажа, че това само по себе си е било причина да изгубя уважението си към недопринасящия финансово мъж. Не съм се притеснявала и от това какво ще си помислят хората, дори и когато не само са си мислели, ами са ми говорели. За мен няма никакво значение откъде идват парите в семейството; все ми е тая дали са изработени, подарени, наследени или паднали от небето – ако ги има, съм благодарна, че ги има и спокойна, че за да ги имам аз, не е ощетен по какъвто и да е начин някой друг.

Не мисля, че човек трябва да се гърчи на някаква гадна и безсмислена позиция само за да го въприемат като сериозен или, още по-глупава причина, като „истински мъж“. В същото време, обаче, смятам, че човек трябва да е готов да го направи ако няма друг начин за оцеляване, а още повече ако от това зависи оцеляването и на негови близки, особено деца. Последното дава на гадната работа смисъл, а на работещия вдъхновение … освен ако не е твърде закоравял егоцентрик.

Не мисля, че е недостойно мъжът ми да е безработен, дори и ако има възможност да изкарва пари, но пък не се налага да го прави, тъй като издръжката на семейството е осигурена. Човек може да прави доста по-смислени неща от това да изкарва пари, без които може да мине – да се опитва да изобрети електрическата крушка, да изследва живота на мравките, да отглежда децата си, да рисува и пр. За мен, обаче, е проблем, когато на мъжа ми му липсва вдъхновяващо смислено занимание, защото тази липса го превръща в егоцентричен досадник, за когото няма ни удовлетворение, ни покой. Всъщност той може да бъде такъв дори и ако ходи на работа, понеже наличието на работа не е равнозначно на наличие на вдъхновяващо смислено занимание.

И все пак, когато някои мъже останат без работа след като дълги години са работили, те не знаят какво да правят със себе си. Това може да е заради факта, че са изгубили възможността да се занимават с това, което смятат за призванието на живота си, но по-често е заради това, че работейки са убивали времето, което не са знаели с какво да запълнят. Ситуацията им не се подобрява от факта, че много от тях са се идентифицирали с работата си и сега са изгубили солидна част от идентичността си; не им помага и фактът, че жените им смятат, че след като вече не носят пари са излишни.

7 thoughts on “Парите, безработицата и мъжете

  1. Проблем , който тресе устоите на американското семейство
    с години и все по-осезателно и българското.
    Бих искал да предложа субективен Холивудки паралел
    като пример как се решава на практика проблема в поп културата
    и внушенията за изход от ситуацията в реалния живот.

    Безработицата, американския мъж и семейството –
    тема великолепно анализирана в филма
    „American Beauty“ 1999 Best Picture( Американска Красота..?)
    когато предишната рецесия в САЩ отнесе работата и семействата
    хиляди на американци.
    Главния герой ( Кевин Спейси ,2-ри Оскар за главна роля) –
    главата на семейството бе убит в края на историята
    като ненужен и несправящ се с живота.
    Уби го тайничко съседа, бивш военен, герой от предишната война.
    Артистичната трактовка на този социален проблем,
    предложен от Алън Бол и режисьора Сам Мендез,
    бе толкова вярна и разтърсваща , че заглавието на филма
    се превърна в идиоматично нарицателно –
    неКрасотата в Американското семейство.
    Проблема бе тържествуващ факт и обществото търсеше отдушник
    или разрешение на кризата.

    След това се случи 11 септември 2001
    и за хиляди американски мъже бе намерена работа в
    армията, военната индустрия и службите за сигурност.
    Гласуван бе Закон за Защита на Държавата и
    врагът посочен ясно на цялата нация.
    Липсата на мъжество в семейството
    бе компенсирано с национализъм, страх
    и боен дух. Жените в армията получиха
    още повече равенство, а в реалния живот
    увереност да се справят сами и бъдат мъжествени.

    Десет години по-късно отново в Холувуд.

    Джеймс Камерон предлага на вниманието на света
    антивоенната приказка ‘Аватар“.
    Катрин Бигьлоу – героичната военна драма „Бойната е Опият“.
    Куриозното е в случая на този пример е,
    че двамата режисьори са бивши съпрузи
    и че тяхното семейство се разруши в годините,
    които пресъздаде гореспоменатия филм „Американска Красота“.
    Едва ли мога да твърдя ,че съм поклонник на Камерон,
    но идеите на “Аватар“ далеч превъзхохдат внушенията на
    „Войната е Опиат“.
    Колко късмет извади Катрин Бигълоу
    в политическата и социалната конюнктура на Оскарс 2010.
    И находчивост, разбира се. Не случайно режисерката, в речта си пред Оскаровата академия, персонално благодари на специалните служби на американската армия и агентите на ЦРУ в Йордания , за оказанато и съдействие и помощ в създаването и реализацията на филма.

    В 2010 се оказва ,че политическата коректност в едно бившо холивудско семейство почива повече на мъжественоста на таланта на жената,
    отколкото на миролюбиите послания на бившия и съпруг.

    Тоса е моя паралелен пример за илюстрация на проблема
    за парите, безработицата и мъжете
    в американското ми ежедневие и от гледна точка на това
    как възприемам посланията и метафорите на киното –
    най-американското от всички послания към света.

  2. Радвам се, че разсъждаваш така, Лид… Наистина🙂 Но твоите мъже не са ли имали психическата бариера да печелиш вместо тях?:/

  3. @ Бисер: филмът е чудесен. Гледала съм го доста пъти и всяка година препоръчвам на учениците. На български е „Американски прелести“

    @ Sickdreamer: а трябва ли да имат психическа бариера?

  4. „Аватар“ не е антивоенна приказка. Дори бих казал, че е възпяващ войната, но от едн друг тип, който съвременото общество е забравило. „Аватар“ е по-скоро приказка, насочена срещу ценностната система на съвременото общество. Много по-голям грях от някаква си антивоенна позиция…

  5. Намирам, че е съвсем закономерно да имат – особено в Източна Европа, да не говорим за Ориента🙂

  6. @lid – добре преведено “ Американски Прелести“ , благодаря Лид.

    @Black Wolf – Да, и тази трактовка на „Аватар“ е валидна –
    преоценка на цялата съвременна ценностна система.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s