Промиване на мозъци

В края на 40те и началото на 50те комунистическата власт в Китай провежда кампания в национален мащаб, която цели да създаде нови хора, които да градят новото комунистическо бъдеще (на английски я наричат thought reform). Основни обекти на реформата са интелектуалците (понятие включващо всички, които имат средно и по-високо образование) и тийнейджърите. Интелектуалците са нужни на страната, но тъй като повечето от тях произхождат от сравнително заможни семейства или пък благодарение на образованието са успяли да се издигнат до по-високи социално-икономически позиции, се смята, че са се отдалечили от „народа“ (разбирай бедните и необразованите) и за да му служат истински и безкористно, трябва да се приемат „правилния“ комунистически светоглед и да изкоренят „вредните“ си нагласи. За младежите пък се смята, че все още не са ориентирани. Организират се курсове в гимназиите и университетите, а също и специални „революционни университети“. Разбира се, част от хората се превъзпитават и в затвора, а ако се окаже че не подлежат на превъзпитание, се елиминират. Към курсовете се прибавят и кампании на омразата към японските окупатори, американските империалисти и пр.

На превъзпитание в затворите подлежат и чужденци – бизнесмени, лекари, християнски мисионери, някои от които са прекарали голяма част от живота си в Китай.

Робърт. Дж. Лифтън е американски психолог, който провежда изследване на това явление като интервюира през 1954-55 в Хонконг десетки негови обекти – китайци, европейци и американци – всички от тях хора, които са напуснали завинаги Китай – като бежанци или експулсирани.

Различните части от книгата са посветени на индивидуалните истории на интервюираните, на очертаването на модела на реформата, на някои аспекти от китайската култура, както и на въпроси доколко религията, образованието и политиката по принцип представляват промиване на мозъка. Особено интересни са опитите на автора да обясни различните реакции на изследваните във връзка с индивидуалния им характер и минало, групирането им в няколко общи категории, проследяването на развитието на изследваните години след реформата.

За разлика от други опити за промиване на мозъци, тази реформа не разчита на електрошокове, химия и хипноза, а на дейности, които се базират основно върху използването на езика – четене, писане, разговори (ако не броим физическото насилие в затворите, което липсва в останалите „реформиращи“ институции). Китайците за заимствали това от руските комунисти, но с течение на времето са въвели доста свои подходи. Докато четох тази книга, си спомних за Владимир Свинтила – в неговите книги се разказва за подобни практики у нас. Мисля, че филмът „Иван и Александра“ би могъл да даде известна представа за 50те в България и нашенските „меки“ методи за промиване на мозъци. Можете да го гледате тук – част 1 и част 2.

Мислих доста за това как аз самата бих се справила в подобни ситуации, отново се зарадвах, че завърших гимназия през 1989 и не ми се наложи да си вадя хляба и да отглеждам деца през социализма и си пожелах никога вече да не ми се случва да живея в тоталитаризъм, па ако ще и да съм се превърнала в същински Буда.

Книгата е издадена тази година, 400+ страници, цена 27.00 лв. Ето я и на английски.

7 thoughts on “Промиване на мозъци

  1. Да, аз също се радвам че не съм била принудена от съдбата имено в соца да отглеждам деца и да робувам на нечие разбиране без право да изкажа лично мнение и много се радвам че сега не е така. Дано никога не се върне тоталитаризмът.

  2. Тъй като от доста години се интересувам от историята и културата на Китай мога само да кажа, че това не е нещо измислено от комунистите, нито 100, нито 200 години преди комунистическия режим…😛
    Много по-древно е. Поднебесната винаги е била един гигантски тоталитарен организъм, където промиването на мозъците е вървяло в различни посоки, но винаги е било поразително успешно.

    Тоталитаризмът е сложно понятие. Ниема една страна, в която „мейнстрийма“ еднозначно сочи материалното преуспяване, кариерата и натрупването на пари за висша ценност и смисъл на живота, а изповядването на други ценности може и да е уж „свободно“, но те оставя (всъщност директно изритва!) зад борда на обществото и живота, нима тази страна не е тоталитарна?…😉

    Да, свободен си да бъдеш различен, но когато си различен от основната маса, винаги си повече или по-малко аутсайдер.
    Така че съвременото общество, без значение дали е по западному „демократично“, комунистическо или каквото е там, Е тоталитално.

    И това, че в западното „демократично“ общество заради различието от мейнстрийма не те прибират на топло (или студено😉 ) не променя факта, че да си различен е МЕКО казано незавидна съдба.😉

    Хората има още много боб да изядат, докато научат (всъщност докато си спомнят) какво означава да си свободен човек наистина.
    Нашето разбиране за свобода е доста сходно с разбирането за демокрация – наричаме с това име нещо, което в 90 % от случаите е подигравка с истинската демокрация. Не става въпрос за България…

  3. Статистически мозъци:
    90% промиваеми
    10% творчески, относително независими – No Matter What !
    Биология.

    „Тоталитаризмът“ : „Демокрацията“ = 90% : 10%
    В рамката на една култура или раса или епоха.
    Диалектика.

    90% здрав. 10% болен и умиращ.
    Живот.

    Щастлив – Щастлива …..

  4. На мен ми стига да не съм зад решетките … бих казала, че съм благодарна дори🙂

  5. Не мога да се сдържа да не пусна коментар, когато прочета глупости като тези на Black Wolf. Разликата между тоталитаризма и „демократичното“ според теб обсхтество е огромна., но йажно ти не си живял при „комунизма“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s