За блогоегото – размисли край кухненската печка

Тази сутрин, докато готвех, си мислех за една личност, която обича да блогва презрителни забележки за разни личности, понякога блогъри. Не ми е толкова интересно защо го прави; по-интересно ми е защо някои от тези личности се впрягат дотам, че да блогват своите негативни реакции на нейните забележки. Едни изразяват възмущение, други отвръщат на удара, и пр.

И така, докато продължавах да се чудя, вече край компютъра, попаднах на подобна ситуация. Разликата е в това, че един блогър не блогва публично, а праща мейл на друг блогър – задава му въпроси – неудобни, поставящи под съмнение професионалните качества и постижения на получателя. На свой ред, получателят отговаря публично, защото чувства, че е необходимо да се защити, не спестявайки възмущението си.

Наблюдавала съм случаи, в които блогърите се защитават (понякога агресивно) и от текстове, които аз съвсем не успявам да разпозная като нападки.

Всички тези агресивно защитаващи се блогъри, обикновено получават подкрепа от читателите си, под формата на възмущение и нападки, защото … на блогър такива неща не се правят?

Може би за блогърите блогърът е нещо като свещена крава, за която … или хубаво или нищо. Освен ако нападнатият (този път лично и наистина) блогър не е изкупителната жертва на останалите блогъри. В такъв случай е политически коректно и дори желателно да се генерират презрителни, подигравателни и пр. коментари и постинги. Ангел Грънчаров и до ден днешен остава моят христоматиен пример за изкупителна блогожертва (съжалявам, че не открих онзи текст, в който се чудя защо беше изваден от Блогосферата).

Политически коректно е блогърите да споделят радостта от потупванията по рамото, особено ако са под формата на покани и награди. Не съм отделяла време да проверя дали получават доста допълнително подкрепящи коментари или пък такива, които критикуват понякога твърде натрапливото за моя вкус самохвалство.

Но иначе читателските (особено идващи от други блогъри) потупвания по рамото са нещо обичайно. То е в основата на вече сформирани групички от блогъри, за които това е толкова насъщно, че понякога прави някои градивни коментари политически некоректни, ако в тях бъде надушено несъгласие. Друга интересна форма са поклонническите коментари пред някои блогоикони.

Всичко това показва, че блогърите по нищо не се различават от простосмъртните.

27 thoughts on “За блогоегото – размисли край кухненската печка

  1. Всъщност аз цитирах само едно име и то не беше женско🙂 А дали, Майк, другите блогъри се смятат за нИщо повече от блогъри?

  2. Всеки знае себе си. Не могат да бъдат разглеждани като едно цяло, дори обособените групички, за които споменаваш.
    Като ударим чертата, в крайна сметка отново говорим за възпитание. Нищо повече.

  3. Точно там е проблемът – не цитираш имена. Всеки може да е блгогър и веряотно сме едан от групите, за които е най-грешно да се правят обобщения.

  4. От скоро съм блогър,но определено ми направи впечатление,че има някакви групички …,но все пак всеки знае себе си! 😉

  5. Хех, и аз съм забелязала тенденцията, някои блогъри да приемат субективни потупвания по рамото с отворени обятия, но не приемат субективна критика- като кажеш на някого, че не си съгласен и не ти харесва тезата му – това е хейтване.

  6. Лид, исках да кажа, че има хора, които гледат презрително на блогърите и смятат себе си за нещо по-висше.
    Лъчезара, „субективната критика“ си е хейтване. Ако „критикуваш“ някого без обективни аргументи, значи просто го оплюваш.

  7. Еми каква е разликата между субективната критика и субективната похвала? Единствено, че първото гали егото, а второто удря по него.
    Естествено не става въпрос за нецензурни изкавания, псувни и т.н.

  8. Мда, всъщност някои хора смятат, че тяхното мнение е обективно, докато на несъгласните с тях е субективно🙂 Други, обаче, смятат, че обективни мнения няма.

  9. Всъщност, (почти) всички смятат така.🙂
    Отстояване на гледна точка, позиция…
    Истината е, че всички мнения са субективни и това е една обективна истина.🙂

  10. Истината е, че… няма истина, а всеки блогър (че бил той и реално-нормален-офлайн човек) си измисля такава и/или (сляпо) вярва на своята🙂

    Групи-мрупи, оплюване, похвали… нормални шитхепънс неща, за които независимо от нарицателното (блогаджия, скандалджия, телеграфаджия) винаги се намират критерии на разделение, заради които сформираните в последствие групички да си правят живота по-мастурбационно наситен.

    Социопатно: Проблемът си има лице – Човекът !🙂

  11. „Всичко това показва, че блогърите по нищо не се различават от простосмъртните.“

    ахм, че ти някога имала ли си съмнения за нещо друго? аз поне – не.

  12. Lyd, благодаря за поста. помогна ми да погледна по друг начин на ситуацията. признавам, че се получи тъпо. просто не трябваше да се връзвам. истината е, че в крайна сметка всички сме хора.

  13. блогър не значи нищо повече от човек поддържащ някакъв лог, няма нищо друго което да свързва тези хора в някакви групи по интереси, предпочитания, характер, качествени показатели…

  14. Тоз последният, неолиберал, е прав! Кеф ти неолиберали, кеф ти лесбийки, кеф ти анархисти, кеф ти поети… Но ти имаш предвид – свирките които прави горният неолиберал на долният, примерно, нали!

  15. Лид, ако под его, включваш и комплекси, съм напълно съгласна с теб.
    Ако си фрапиращо неуверен, независимо какви са ти уменията, агресията спрямо околните е начин да се почувстваш значим.
    Много хора възприемат критиката към тях като лична обида. Според мен това е свързано до някаква степен и с образованието, защото рядко дебатират и излагат собствени мисли по начин, че да се получи дискуия. Писането на есета и писмени работи, поне в гимназията е повтаряне на папагалски фрази (спокойно можеш да завършиш с папагалски фрази, ако не ти се занимава). И де факто първите истински сблъсъци с критики са на доста късна възраст. И когато идват от непознати… всичко отива в кофата или свършва с рисувани фигурки на пейнт по нечии принтскрийн, гарнирана или не, със словесна помия.

    Възможно е анализът ми да е погрешен, ти като преподавател смяташ ли, че тези неща са свързани – липсата на практика на дебати и липсата на търпимост и разбиране към критика?

  16. От къде идва тезата, че блогърите са нещо по-различно от другите хора онлайн, пък и от тези, които още не са открили Интернет?

    Лидери? Експерти? Герои? Или просто графомани и многознайковци? Има ги и едните и другите, не можем да обобщаваме „блогърите са…..“.

  17. …и тънкият момент предизвикал реакция в случая, който lyd пропуска.

    Писмото с нападки не е написано само до един човека, но и до медии….това е малко по-различна ситуация.

  18. Не че съм споменала конкретно писмо, но … до които медии е изпратено това, за което ти говориш?

  19. Обръщайте повече внимание на нещата, ставащи на живо и всичко ще си дойде на мястото…😛

    Колкото и да се напъват някои да доказват, че нещата онлайн са също толкова истински, колкото нещата извън Мрежата, всяко общуване онлайн, вкл. блогърството, си остава повече или по-малко непълноценно. Така че не му обръщайте чак толкова внимание…😉

    Лично аз затава не съм седнал да блогвам, а и много пъти на въпроси на разни хора, които искат и даже молят да обсъждаме дадени теми в някой форум и пр., отговарям, че аз по дадени въпроси говоря само на живо…😉

  20. Тва разделение наживо-намъртво ми е доста странно, улфът; даже срещнах жена в библиотеката, която каза че ще кара ваканцията си извън интернет ?!?

    Може би е възможно в Африка. Тая седмица ВВС откача нета на десет южнокорейци и закача едно село в Африка – експериментът трябва да ме обори, да те обори, че 2010 срещите наживо са по истински от срещите намъртво. От години се срещам онлайн с хора, дето не познавам офлайн. Така е и с Лидия – дори да и насипя още една река буквички в блога, шансовете за наживо са нула. Л, нищо лично!

    Цитираният случай е конкретен пример, онлайн, за липса на разбиране и подготовка какво е проект, какво е управление на проект, какво е стойност на маркетингов проект и има ли той почва в бг. От едната страна на кантара тежат тежки претенции, от другата – резултати от последните десет години (като храна на трапезата на дузина бг семейства).

    Затова не може да се говори за блогоегото в бг блогостреда, дето не е напускало тъмните дебри на форумите под адрес дир.бг в главата Бон тон. Може да се говори за тежка форма на завист, мъки как да форсирам трафика към блога си и що не съм аз в нейните чехли.

    Човек може да медитира дълго върху Дневник блогосферата; има дни, в които четящата аудитория трябва да се компенсира за времето прекарано в четене. Конкретният ден бе такъв, но тва са болките на растежа.

    С блогове няма да се навакса изпуснатото време за създаване на култура. Тъжно.

  21. Казваш го, защото просто не си виждала наща, които наистина вземам насериозно…😉

  22. Не съм запозната с предисторията за първоначалния „обмен“.. но мисля, че принципно „обратната връзка“ от читателите (било то хейтъри) има или няма значение в зависимост от това кой за какво блогърства. Ако даден блог е полупрофесионален или пряко свързан с работа на автора, разбира се, че нещата се приемат „вътрешно“ и разбира се, че репликите и дупликите трябва да се обмислят, защото ще рефлектират (отново) на имиджа на професионалист на автора. Ако блогът е за развлечение, коментарите нямат (толкова голямо) значение-аз лично след няколко различни форми на блогърстване ( и при Блогър и при Уърдпрес) сега предпочитам (българските) читатели да не ми оставят коментари (хи-хи) и вече преминах към опцията „Одобряване на коментари“ и „Коментари само от регистрирани потребители“- има голям превентивен ефект за „умниците“.
    Българските интернет-потребители или не са достатъчно опитни, или пък им липсва култура на дебатиране и не знаят нито както да поднесат конструктивна критика, нито как да изразят несъгласие без да обиждат опонента… а може би и българският език не е особено подходящ, не знам- често съм си препрочитала собствени коментари или реплики, и на втори прочит са ми се стрували по-строги, отколкото съм имала намерението да ги напиша… Не знам🙂
    Всеки използва интернета и блогосферата различно, в крайна сметка…. Докато пиша настоящия коментар си давам сметката, че аз лично пиша за развлечение и несериозни неща, но нямам нищо против да чета чужди блогове/постове на сериозни теми и да коментирам. С други думи- не че сериозните теми не ме интересуват или няма какво да кажа по тях, но не се наемам да блогърствам за тях, защото няма да се получи.. няма да мога да се изразя подходящо, най-вероятно ще бъда неразбрана и естествено, най-активните читатели/коментиращи ще бъдат тип „хейтъри“, с които обсъждането ще се върти в кръг или ще е безпредметно… просто (за мен лично) не си заслужава- но успех на тези от вас, които имат енергията и желанието..🙂

  23. staro-novo,

    не само на българските коментиращи им липсва култура на дебатиране, не само на българските…

    разликата е, че на българските собственици на блогове и модератори на форуми им липсва култура на безкомпромисно триене на хейтърски коментари, която имат по западните сайтове, по мои наблюдения

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s