За онлайн групите, петициите, бюрокрацията и медиите

Вчера говорихме за Фейсбук групи, петиции и подобни, и един ученик ме попита дали наистина смятам, че от всички тези неща няма смисъл. Отговорих му, че може и да има, а може и да няма, в зависимост от начина на употреба. Ако много хора кликнат върху един линк, за да изразят възмущението, подкрепа и пр., но не направят нищо друго, дори и това да се поинтересуват по-късно какво се случва с групата и каузата, няма смисъл. Ако, обаче, групата / петицията е един от няколко, а не единствен инструмент, ако (критична част от) хората продължават да са ангажирани доста по-дълго време след кликването върху линка, тогава може да се постигнат доста неща. Така че не вярвам в простото кликване, с което спасяваме живот, но вярвам в упоритостта, търпението и потенциала на обединяването на усилия.

В последните няколко месеца у нас се случиха доста неща, които си струваха всичко, изброено по-горе – законите за подслушването и ГМО, спирането на лекарствата за онкоболните, но пък в същото време огласяването на подкрепа за съмнителни лекове. Това са само нещата, за които се заинтересувах аз, а вие бихте могли да добавите още. Интересът ми към тези проблеми не доведе до решаването им, но пък ми донесе доста умора и а-ха да си намеря оправдание да се откажа от всички тях наведнъж и да се отдам на нещата, за които се чувствам създадена и които не бих изоставила и за ден ако простотиите не никнеха като гъби напоследък. Проблемът е, обаче, че не спирам да мисля простотиите и като си легна, а като заспя ги сънувам.

Снощи сънят ми беше прекъсван от натрапливата идея, която нарекох „Шерлок Холмс“ и която се изливаше в изречения, сякаш създадени за блогване. Сега, в средата на деня, от тези изречения не остана и следа, но пък необходимостта да запиша някои прозрения остава.

Сблъсъкът с бюрокрацията

Винаги съм се опитвала и в повечето случаи съм успявала да избегна този сблъсък. Едната ми тактика е да не искам нищо от властта, дори и ако по закон ми се полага, или, както казваше покойният Лама Тубтен Йеше – „Не искаш нищо от другия, нямаш проблем с него.“ Понякога, обаче, става така, че другият иска нещо от теб, а ти поискваш да те остави на мира. Оттам и втората тактика – делегираш удовлетворяването на исканията на някой друг – счетоводител, адвокат и пр. и плащаш на кесаря и на експертите. Уточнявам, обаче, че става въпрос за моето лично житие-битие, в което, за щастие, не е имало поводи за сериозни сблъсъци с бюрокрацията.

Напоследък, обаче, в извънличното си битие, във връзка с изброените горе простотии, поводи за сблъсъци с бюрокрацията колкото щеш. От борбата за спасяване на онкоболните деца, в която не участвам пряко, стана ясно, че съществуват множество документи, както и множество институции, които по някакъв начин са свързани с проблема. Резултатът е сложност, непрозрачност, прехвърляне на отговорност. Изясняването на ситуацията не е по силите на един човек, особено ако не разполага с юридически и други специализирани познания. Струва ми се, че в такива случаи най-доброто решение е да се сформира екип – доброволен, нает или комбиниран, но екип – за да се разпредели работата и да се свърши по-бързо и качествено.

Силата на групите в тази връзка? Ами сред хилядите хора може да се намерят такива, които да се заемат доброволно и сериозно с преплаване на бюрократичното блато (и не само, но да не бързаме), или, както казах вече, със солидната подготовка за сблъсък с бюрокрацията, но въоръжен с нейните камъни не само от нейна страна. Пример за добра практика е Правната клиника за бежанци и имигранти. А хилядите хора, могат да участват с минимални суми, за да съберат някакъв фонд, от който да се плаща на експерти, когато е необходимо.

Медиите

Изглежда, че официалните медии не се интересуват от теми, които изискват сериозни журналистически разследвания, особено такива, които имат потенциала да стигнат до неудобни за овластени хора истини. Тъжното е, че дори и да не става въпрос за такива неудобни истини, като че повечето журналисти ги мързи или пък сериозното разследване е нещо, което просто не се прави, по принцип.

Ясно е, че и в двата случая не може да се разчита на журналистическо разследване. Остава единствено онова, което си направиш сам. Примери? Валя Ахчиева не си даде много труд, за да разследва проблема с лекарствата за онкоболните деца, а Нова Телевизия положиха нулеви усилия да изяснят поне дали онова чудодейно нанодиамантено лекарство наистина е вече разрешено за употреба в Русия, дали наистина са направени нужните изследвания с хора, дали не се заформя поредната пирамида, която не само да ужили финансово поне няколко хиляди болни от рак, но и да влоши състоянието им, ако не и да ги убие. Моите опити да изясня ситуацията ми подсказват, че второто разследване е доста елементарно в сравнение с първото и дори не изисква експертен труд, така че не би било кой знае какъв проблем за която и да е медиа.

Какво да се прави? Самостоятелни разследвания, което да се предлагат готови на нашите медии. Ако не искат да ги проверяват и огласяват, има и чуждестранни медии. Нали си спомняте, че BBC направи филма за Могилино?

Останалите мисли ще оставя да отлежат. Благодаря за вниманието.

3 thoughts on “За онлайн групите, петициите, бюрокрацията и медиите

  1. Това което можем да направим е не да разчитаме на Валя Ахчиева или не знам си кой, който всъщност не е засегнат, а да станем и да излезем пред управялващите ни с един прост въпрос, а именно „А ако бяха вашите деца и вие нямахте толкова средства за да ги лекувате?“

  2. Така си е. Всеки е хубаво да прави това, което умее най-добре. Но когато има пропуски е хубаво да му се обърне внимание, да се поправят нещата, да тръгнат в правилната посока…. Май често не става така в България. Разследващата ни журналистика е изключително слаба. Щом можем да открием пропуски в дадено разследване – това означава, че е правено за отбиване на номера.
    Мисля, че този път групата обединена около лекарствата за онкоболните деца , ще бъде чута. Резултат ще има!

  3. Pingback: Внимание смъртна опасност: здравеопазване без регламент! | На "ти" с парите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s