Защо държавата да плаща за всички?

Тези дни държавата спря да осигурява лекарства за онкоболните деца, както и лечението за болните от множествена склероза. Мама Меми се ядоса и започна кампания за  натиск върху държавата да възстанови огигуряването на лекарства за онкоболните деца (можете да се включите във Фейсбук групата).

Въпреки, че искам да помогна на децата, аз още не съм се включила в групата по принципни съображения. Не съм убедена, че държавата трябва да плаща „на калпак“ за лечението на всички хронични и тежки заболявания по принцип; не смятам дори и това, че трябва да плаща здравните осигуровки на всички деца. Има хора, които могат да си позволят да плащат за лечението си (ако не за всякакви видове лечения, то поне за някои), както и такива, които могат да си позволят да плащат здравните осигуровки на децата си. Ако хората, които могат да си плащат си плащат, ще има повече пари за тези, които не могат да си плащат.

Това у нас би затруднявало още повече чиновниците, но мисля, че трябва да се намери начин ако не искаме да разхищаваме средства, а да ги влагаме там, където наистина има нужда.

Знам, че сега някои читатели ще се сетят за скъпите държавни коли и пр. Мисля, че това е друга тема. Това е темата за това, че позволяваме на държавата и общините да назначава много чиновници, но как да не позволяваме като част от нас са чиновници или имат такива в семейството и не биха искали да останат без работа, дори и ако тя е не само излишна, но и създаваща пречки. Това е и темата за това, че поверяваме толкова много неща на държавата, осъзнавайки, че тя не иска и не може да се справи с тях, но нали е по-лесно да оставим някой друг да върши работата, а ние да му гледаме сеира и да обясняваме какво бихме направили на негово място.

P.S. Докато се води борбата с държавата, някои родители се чудят откъде да намерят пари за лекарствата и как да ги внесат в България. А някои хора помагат като изпращат шишенца с лекарства.

P.P.S. Може би има начин да се установи кои деца не могат да си позволят лекарствата, колко струва лечението на месец, как могат да се изпратят пари / лекарства?

P.P.P.S. Може да се намерят фармацевти, които са готови да внасят лекарствата в България, дори и ако не печелят достатъчно от това. Нали няма и да губят?

Предаването на Валя Ахчиева за спрените лекарства на децата

Advertisements

61 thoughts on “Защо държавата да плаща за всички?

  1. Помисли така:

    Получаваш голяма заплата и затова плащаш максималната осигуровка. Разболява се детето ти (пу-пу, пепел ми на устата) и едни чиновници ти казват: „Ооо, ама ти имаш възможност да купуваш лекарствата сама! Значи няма да ти ги отпуснем, въпреки че си изряден платец и то на едни доста големи суми“.

    Правилно ли ти звучи? На мен не… Не може да даваш и отнемаш права с лека ръка.

  2. При условие, че здравният данък е задължителен, и при това е цели 8%, редно е лечението на всички заболявания да се поема от държавата. Щом взема парите на всички, ще трябва да лекува всички от всичко.

  3. Нали за това плащаме данъци? За взаимопомощ. Държавата определено трябва да плаща лечението на болните деца.

    Държавата може да си помисли да не плаща за лечението на болните възрастни, които не са внасяли здравния данък, но децата нямат вина за това, че някой родител не си е платил осигуровката.

  4. Значи приемате този данък за даденост, както и всичко, което прави и не прави здравеопазването, което се издържа от здравни осигуровки? Все пак здравната каса не поема изцяло лечението на когото и да е, нали? А ако не поема цялото лечение, то тогава може да се преосмисли какво да поема и какво не.

    Какво предлагате да правят междувременно онкоболните, на които са спрени лекарствата И не могат да си ги позволят?

  5. Винаги ще се намерят противници и подръжници на това кой да получава и кой не безплатни лекарства. Нормално е да има различни мнения. Но докато има деца, които трябва да получават дадено лекарство, а дори не се внася, ще има такива групи. Пристрансна съм към темата, затова спирам до тук.

  6. За онкоболните не знам, но според мен не си права за осигуровките на децата.
    Просто някак си игнорираш корупцията и укриването на доходи. И ще има случаи на хора, които надвишават прага за осигуряване с 1-2 лева и други, които имат скъпи коли и по документи получават минимална заплата, примерно.
    А и така или иначе е ясно, че проблема не е в липсата на пари, а в правилното им разпределение.

  7. „Може да се намерят фармацевти, които са готови да внасят лекарствата в България, дори и ако не печелят достатъчно от това. Нали няма и да губят?“

    Бизнесът не работи така, това никога няма да се случи.

  8. Я пак ми кажи защо след като децата ми няма да получават нищо от МОИТЕ осигуровки дали изобщо ще се осигурявам?

  9. Защото ние плащаме за всичко на държавата (това първо). Второ, защото иска да останем да живеем в нея, вместо „да си бием камшика“ към някоя бяла държава. Трето, защото децата ни може да не доживеят, докато чиновническата машина се задвижи. (иначе съм ок с предложението ти и се надявам след няколко години да не се налага да го коментираме. Но ако само чакаме и си бъркаме в носа няма да се случи). Четвърто, защото тези, които не могат да си плащат са от сорта на онези, които те бяха врътнали преди време, че не могат да си плащат. Няма начин да си ги забравила. Пето, онези, които си плащат го правят с цената на… не искам да изброявам, защото е неплатима. Шесто в групата, която направиха във ФБ искаме повече, за да получим достатъчно. Присъединих се към нея и не само това. Нищо, че се чувствам като куче, което лае след керван. Ще продължа да говоря да пиша и да говоря, и да лая, защото нямам застраховка, че утре това и на мен няма да се случи. Седмо – някои си мислят, че са Го хванали за шлифера, обаче въобще не им е ясно какво има под него. Осмо – благодаря ти за публикацията, защото провокативните мнения са изключителна полезни. 🙂 Девето – Поздрави!

  10. Не мога да преценя реклама ли си правите с този текст, действително ли Ви интересува какво точно става или просто, ей така, си запълвате блоговото пространство. Като майка и бъдеща такава, би трябвало нещо да Ви жегне. Виждам, че не е. Или поне до толкова усещам поста Ви. Не разбирам. Чудите се какво ще е, ако родите дете с увреждания, но, май, е само за привличането на запалянковци. Ако бяхте прочели внимателно какво съм писала, ако бяхте проследили хронологията, ако бяхте вложили сърце, едва ли постът Ви щеше да е такъв – посен, безличен и безчувствен. Повече би трябвало да се очаква от Вас. Много лесно е да приказваш и разнищваш кой какво прави, докато сам не си засегнат. Лесно е и, защото всеки, малко или много, си мисли, че е Господ. Не ми го отричайте, дълбоко в себе си знаете, че е така. Всеки го прави. Човешко е. Чудя се какво ли би станало, ако Вашето дете беше болно и нямаше лекарства за него, и то не, защото Вие не му ги осигурявате или защото нямате пари, а, защото държавата не иска да ги внесе поради, кой знае, какви причини. Не ми давайте примери, защото не сте на моето място.
    Честно, не мога да повярвам, че на гърба на нещастието на толкова ДЕЦА, изобщо могат да се пишат подобни неща.
    Лека бременност и всичко най-добро!

  11. @ deni4ero Този текст не е посветен специално на Вас и Вашето дете и има две цели. Да сподели вижданията ми за начина, по който се организира здравеопазването у нас. И да насочи вниманието към тези, които в момента се нуждаят спешно от помощ. Вие самата можете да помогнете – познавате родителите на децата, които се нуждаят от лекарствата във Вашия град, а освен това имате и популярен блог. Можете да помогнете да се осъществи връзка между тези, които имат нужда и тези, които биха искали да помогнат – с пари и лекарства СЕГА, докато се събират подписи за да се реши проблемът от държавата … неясно кога. Ето защо последните изречения са в оранжево, за да се виждат ясно.

    По какъв начин аз ЧУВСТВАМ нещата – дали нещо ме жегва по начина, по който смятате, че БИ ТРЯБВАЛО да ме жегне има ли значение? Ще помогне ли на Вашето дете и на всички останали деца?

    За мен е без значение дали ме смятате за жестока, безчувствена и търсеща известност на Ваш гръб, но не е без значение дали за децата ще има лекарства. Ето затова зададох въпроса „Може би има начин да се установи кои деца не могат да си позволят лекарствата, колко струва лечението на месец, как могат да се изпратят пари / лекарства?“. Вие можете да ми помогнете да открия отговор. Искaте ли?

  12. Тези, които ме „врътнаха“ преди време … не пожелавам никому да е на тяхно място. Никога не съм съжалявала, че им помагах. Истината е, че направих най-малкото, на което бях способна – изкарвах повече пари и можех да си позволя да им давам, а можех да отделя повече време и да им помогна повече. Там въпросът е доста по-сложен, така че сравненията са нелепи.

    В случая, който разискваме сега отново някой спешно има нужда от пари. Това е част от проблема. Има и хора, които биха искали да помогнат с пари за доставката на лекарството, независимо кой е виновен за липсата му. Остава някой да свърже едните с другите. Това НАСТРАНА от подписките и кой какво мисли за здравеопазването. Е?

  13. Лид, ти искаш хем да има държава, която има право да налага правилата си със сила, хем да не разчитаме на нея, а да изграждаме структури на обществено самоуправление, които да са по-ефикасни от държавните.

    Коренът на проблема е в липсата на вяра, че държавата може да бъде променена от гражданите в полза на последните. Тази липса убива действията и подсилва още повече безверието, което още по-безмилостно убива действието… и така става лавина. Между държавата и хората зейва пропаст.

    В Нова Зеландия няма задължителни здравни осигуровки – всичко се финансира от данъците, а лекарите обръщат внимание на пациента и неговите нужди, а не на формуляри за клинични пътеки, отчети и други бюрократични глупости.

    Икономизацията на здравеопазването превръща пациентите в портмонета, а лекарите и фармацевтите – в шмекери.

    Като е толкова добра пазарната икономика, защо не направим пазар на деца за осиновяване – който плати повече за изоставеното от биологичната си майка същество, той го взима. Като приватизацията на държавните активи…

  14. Лидия, когато човек иска да помага, не се държи като Савската кралица и Крюела Де Вил, взети заедно; не задава провокативни въпроси и не предлага неприемливи социални модели… Ако наистина иска да помага, не пита заядливо и назидателно: Искате ли?
    А ако все пак го прави, после не би трябвало да се чуди защо няма положителен отклик.

  15. @ Жоро – не искам такава държава и не съм казала, че подкрепям начина, по който се събират парите за осигуряване. Тук разглеждам само един въпрос, а не цялата здравна система.

    @ Милена (Меми) – предлагането на социалния модел е едно, а предлагането на конкретна помощ е съвсем друго. А трето е това как някой възприема НАЧИНА на предлагане. Щом не подкрепям искането на вашата Фейсбук група, значи съм против болните деца и се държа като Савската царица и Крюела Де Вил? Може би не правите разлика между двете предложения?

    А сега, Меми, ще ми отговори ли някой наистина се нуждае от помощ за осигуряване на лекарството? Или може би всъщност не е толкова спешно колкото го представяте? Въпросът ми беше простичък – има ли някой, който знае за хора, които не могат да си го позволят и как можем да се свържем с такива хора. От реакциите на теб и deni4ero да разбирам ли,че няма?

  16. Струва ми се, че идеята да се покрива лечението само на който не може да си го позволи, за съвсем добра и съвсем социална. Нали самата идея на солидарните данъци е тези, които имат, да помагат на тези, които нямат? В тоя смисъл Лид просто предложи система, която да заделя повече пари за тия които нямат възможност за лечение, като не покрива лечението на тези, които имат финансовата възможност…

  17. @ Mилена (Меми): аз не съм тук, за да пиша оценки и да раздавам квалификации. Предложих помощ, искайки помощ от вас, хората, които сте във връзка с хора, които вероятно спешно се нуждаят от помощ. Не ви хареса начина, по който го направих, не искате да си играете с мен и затова отказвате да помогнете на други. Това ли всъщност се случва, Милена? Не мисля, че с този текст се подигравам/ гавря със страданието на деца и родители, но вие го разбрахте по този начин. Няма кой да ви пише двойка; има хора, на които вие можете да помогнете ако решите. Аз не мога да предложа кой знае какво освен малко пари и разпространяване на информацията до няколкостотин души.

    Ще споделя една мисъл на Марин Лутър Кинг: когато си прав, не можеш да си позволиш да си прекалено радикален; когато грешиш, не можеш да си позволиш да си прекалено консервативен.

  18. Децата, в чието име си правим труда, не печелят нищо от възникналия спор. Дори основният проблем не е дали има или няма пари за лекарства. Проблема е, че НЯМА РАЗРЕШЕНИЕ ДА СЕ ПРОДАВАТ В БЪЛГАРИЯ ВЪПРОСНИТЕ ЛЕКАРСТВА И НИЕ СЕ ПРЕВРЪЩАМЕ В ТРАФИКАНТИ. Това е първото, което трябва да се реши и чак тогава финансирането. Ако това го има, ще се намери някой заради PR да подсигури известни суми. Но това са лекарства, които НЯМАТ заместител.

  19. Но докато се разреши спора, децата не могат да чакат без лекарства, така че трябва да ги трафикираме, за което са нужни и пари. Или нещо бъркам? Прочетох, че едното лекарство вече не се произвежда … това означава, че трябва да се потърси заместител. Прочетох и това, че някакъв експерт щял да уточнява новото лекарство. Какво се случва с това?

  20. Да си призная, не знам много по темата и конкретното законодателство, но имам лични наблюдения за кратките ми престои в страната ни… Да се спират лекарства за онкоболни деца и да няма достъп до такива не би трябвало да е нормална практика в нормална държава, той като освен данъци хората са длъжни да плащат и осигуровки, да имат здравни застраховки…да мислят за здравето си и това на децата си; да имат достъп до необходимите медикаменти.

    Ама това, което аз виждам всеки път когато отида да си изчиствам осигуровките е, че има поне по 20 чакащи, които трябва да постъпят в болница (или техни близки), а не са плащали осигуровки с години (в много от случаите по 20 години и повече)…и това не са само хора, които нямат възможност…

    Защо по начина, по който ние скачаме срещу държавата постоянно, не вземе и тя да скочи срещу някои от нас, особено когато става въпрос за събиране на пари… Kак е възможно толкова огромен процент от населението да се осигурява на минимална работна заплата?

    За повечето ми познати в Холандия, месечния бюджет първо отива за квартира, след това за осигуровки и здравна застраховка и след това за всичко останало…понякога останалото и за тях е малко (това колко ние получаваме не е от толкова голямо значение, заплати-такси са си пресметнати според стандарта на живот)…
    Имам и познати, които при една година не плащане на задължителни такси трябваше да се явяват на съд – държавата vs. този, който след време ще иска нещо за себе си или за детето си.
    Имам и бивш работодател, който беше глобен 8000 евро за това, че вместо да пише, че съм работила за него по 50 часа на седмица, е писал 30, а по банков път е превел по-голяма сума… Дори и потърпевша, бях много доволна от случилото се, защото един в обкръжението ми си помисли, че е над държавата и че не и е длъжен, и си получи заслуженото.

    Докато се ослушваме и си траем, когато работодателите ни ни осигуряват на минимална работна заплата и ни подхвърлят по някой екстра лев, докато самите ние сме такъв тип работодатели и такъв тип бизнесмени с неплатени осигуровки за по 20 години, докато стоим и гледаме как това се случва около нас, много ясно, че няма да има пари за здраве и много ясно, че децата ни ще страдат, и техните деца също…и много ясно, че след като няма съвестни граждани, няма да има и държава… и пазар за лекарствата, от които имаме нужда.

  21. Пламенка, ами тя държавата в момента всъщност скача доста сериозно да събира осигуровки, а причината много хора да не искат да плащат по-големи осигуровки е тази, че тези по-големи осигуровки не им осигуряват кой знае какво … тази тема е дълга и широка. Тук става въпрос за това, че докато се реши въпросът с вноса и кой да плаща за лекарствата, внос няма, а някои хора нямат и пари за лекарствата. Който може ги купува от чужбина засега, но не всеки може.

  22. на 19 декември някой е оставил този коментар: Лъжа е че Пуринетол е спрян от производство. Аз го купувам за приятелско дете от гърция и там струва 23 евро опаковка от 25 таблетки. Намира се и под името 6-меткаптопурин. Направила съм пълно проучване и това е най-неската цена, на която може да се намери извън страната ни. В аптеките в Гърция се разрешава купуването на една опаковка без рецепта от една аптека. Така отивайки до там, може да се обиколят пет-шест аптеки и да се вземе по една опаковка, та да има детето поне за 5-6 месеца (според дозировката). Като няма доставчик, поне да приемат касовите бележки и да ги осребряват от МЗ.

    (C) Plovdiv24.bg | Източник: http://news.plovdiv24.com/126428.html#ixzz0ewUjRi96

  23. Никое лекарство не е спирано от производство. Не се внасят в България, поради нежелание на белгийска фирма -производител. Което е нейно право, след като /с голяма вероятност/ са и предоставени неизгодни условия от наша страна. Няма значение причината, важен е резултатът.

    Както ми писа представител на АПОЗ:
    – МЗ е задължено при подобни обстоятелства да реагира адекватно и да осигури други, подходящи според националните си консултанти,
    медикаменти, без никакво напрежение за пациентите и техните близки.
    – необходимо е да има предпазни клаузи и гаранции в нормативните
    документи, орегулиращи достъпа до такива медикаменти.

    Това е. Нищо повече, нищо по-малко. Та, затова се борим. И това трябва да бъде постигнато в бързи срокове. И има индикации, че ще бъде постигнато. Ако междувременно искаш да помагаш парично, влез в save-darina.org – там има много линкове към други благотворителни сайтове и организации, имена на деца, случаи и възможности за парична помощ..

  24. Милена, ако имаш време,хвърли едно око по следващата ми публикация. Ще се радвам ако имаш полезна информация, която да добавиш.

  25. Драга Лидия, ако нещата бяха само в черно или бяло, щеше да бъде много по-лесно, защото изобщо нямаше да ни се налага да вземаме решения – отговорите щяха да се налагат от самосебе си. Но за съжаление нещата свързани с проблемите, обсъждани тук са далеч от идеалното. Моделът никога няма да бъде перфектен – няма начин да се осъществи чак такъв контрол. И ако възнамерявате да имате позиция по този въпрос, трябва да я вземете при дадените обстоятелства. Или сте държавата да не плаща на никого, за да не се възползват имащите и тогава се рискува живота на деца от по-бедни семейства. Или за да не се рискува детски живот, си затваряме очите, че някои с много пари, които вероятно не внасят дължимото в държавата според истинските си доходи, ще ползват безплатни лекарства. Предполагам, че сте още твърде млада и живеете с убеждението, че можете да преминете през живота си без да допускате компромиси със собствената си съвест.

    Недейте да се палите толкова по въпроса, че досега никой не ви е дал информация как можете лично да помогнете на някои от нуждаещите се деца. С поста си създавате убеждението, че сте готова да помогнете само на такива, които със сигурност нямат средства за лекарствата. Работата е там, че нито аз, нито някой от останалите включили се в инициативата не може да ви удостовери документално (а не се сещам за друг сигурен начин) какви са доходите на конкретни семейства. Ние останалите не успяваме като вас да се отърсим от емоциите и други ирационални фактори, които влияят на логичната и трезва преценка. Общо взето се НАДЯВАМЕ и ВЯРВАМЕ, че помощта ни (колкото и малка и недостатъчна да е) ще попадне при тези, които имат най-голяма нужда от нея.

    И накрая – надявам се няма да се засегнете от една лична забележка, която искам да ви направя. Имате претенции да сте интелигентно и ерудирано момиче. Но прочетох коментара ви към една от засегнатите майки (че не е важно дали и какви емоции изпитвате по този наболял въпрос и как това ще помогне на нейното или нечие друго дете). Не смятате ли че подобно мнение е наивно. Ще засегнете майките на болните деца, повярвайте ми. Не е възможно в продължение на година, две да трепериш за ЖИВОТА на дететто си и да не изпиташ болка и горчилка, когато студено поставяте под въпрос правото на най-скъпите им същества да се възползват от всеки шанс, който заслужават да бъдат здрави. Майките са тези, които се грижат за болните дечица и повечто от тях са на предела на силите и емоциите си. Така че, моля ви, не ги призовавайте да оставят емоциите на страна и да не приемат нещата лично.

    Извинявам се за твърде дългият коментар. Ако прецените, можете да го изтриете.

  26. vilford, аз не казвам на майките как би трябвало да се чувстват, но някои майки смятат, че могат да си позволят да ми казват как да се чувствам. Не знам къде прочетохте, че имам претенции да съм интелигентна и ерудирана, пък още повече и момиче (почти на 40 съм), но … както вече казах … тук не става въпрос за мен или за когото и да е лично, така че аз не приемам лично реакциите на майките, които приеха лично моите разсъждения.

    А ако ще говорим за идеята ми как да се плащат лекарствата … тези, които имат ниски доходи могат да го покажат … понеже не им се налага да укриват доходи 🙂 Така че опасността те да останат без помощ не е толкова голяма 🙂 Но няма значение, наистина. Всъщност Вие не се интересувате от темата, която поставих, а от това какви емоции БИ СЛЕДВАЛО да изпитвам.

    Освен това, нито агитирам против кампанията, нито пък омаловажавам усилията Ви. Напротив, осведомявам хората за това какво правите, а те имат собствен ум и могат да вземат решение дали да Ви подкрепят. Някои читатели го направиха.

    Аз не искам да удостоверявате документално кой какви нужди има. Предполагах, че познавате хора, които имат реални нужди сега – спешно да се помогне на децата им, и се надявах да насочите вниманието към тях, да пишете как може да им се помогне. Далече бях от мисълта да искам доказателства. Колкото и да е странно аз също ВЯРВАМ, че deni4ero и Меми не биха злоупотребили с това.

    Може би не сте разграничили двете теми: едната – как би ми харесвало да е организирано здравеопазването, и другата – как да помогнем спешно на нуждаещите се – СЕГА, не някой ден, когато се реформира системата или когато успее кампанията Ви.

    Но някои хора бяха твърде заети с моята личност – какво чувствам аз, каква съм и пр., та не чуха това, за което помолих – да свържат желаещите да помогнат с пари или внос на лекарството с тези, които имат спешна нужда от него.

    Не е нужно да ми обяснявате как се притесняват майките – аз от почти 17 години съм майка.

    Не се паля по въпроса защо никой не ми дава информация. Просто недоумявам. Може би отговорът е, че имаме някакъв проблем в комуникацията.

  27. Не прочетох всички коментари – ядосах се още от публикацията (извинявайте, lyd, но съм достатъчно пораснал, за да мога да се ядосвам).
    Децата или са приоритет № 1 – и целият този спор е не само излишен, но и абсурден – или не са.
    Който смята, че не трябва да са, да си каже ясно и без заобикалки!
    Може би сте противници на Конвенцията за правата на детето? Защо в нея казват на детето без „ако”:
    „Ти имаш право на живот и твоята държава осигурява оцеляването и развитието ти по най-добрия начин.”

  28. Графе,

    Нарушение ли е на Конвенцията за правата на детето ако в страната се продават лекарства и родителите, които могат да си ги позволят ги купуват, вместо да ги получават безплатно? Здравната каса покрива лекарствата за заболявания, които доста родители могат да си позволят – например за астма. В същото време не покрива инцидентно изписвани антибиотици, да речем заради пневмония, но пък има доста родители, които не могат да си ги позволят. Защо здравната каса да не поема това, което родителите наистина не могат да си позволят – независимо от диагнозата? Да не би да смятате, че това е в ущърб на децата?

    Конвенцията за правата на детето не върви с лекарствен списък, нали?

    А какво смятате за предложението ми да изпратим пари / лекарства на спешно нуждаещи се? И това ли е в нарушение на правата на децата?

  29. lyd,
    мислех да не коментирам повече (прекалено гневен съм, станах груб), но ще Ви отговоря накратко.
    Въпросът е принципен. Децата или са №1 за България, или не са.
    Ако са №1 те са само в категория „бъдеще” и не могат да бъдат категоризирани по никакви социални, имуществени и каквито и да са други признаци.
    Можем да помагаме на бедните и го правим. Но това е индулгенция на властимеющите. Ако са на мястото си, няма да има нужда да си помагаме един на друг помежду си.
    Предложението Ви за диференциален подход според доходите само привидно е логично. Здравният данък не е фиксирана сума на глава, а процент от дохода, нали? Защо тогава този, който плаща данък примерно 10 пъти повече от мен трябва да си плаща и здравните грижи, а аз не? Задължителна благотворителност…

    Между другото, Конвенцията не върви и с имуществен списък…

  30. Това нежелание от белгийска страна дали не е заради новата лекарствена политика на НЗОК да се купуват само най-евтините от дадена категория лекарства? Т.е. казали са им – или продавате на 3 пъти по-ниска цена, или няма да ви купуваме лекарствата?

  31. Това е важен въпрос. Освен това само белгийците ли произвеждат лекарството? Доколкото знам – не.

  32. Постът на Лид не ме възмущава, но не съм съгласна с нея по няколко причини.
    Първо, всяко поставяне на доход като условие създава работни места за легион чиновници, които да събират и издават служебни бележки за този доход, така че в крайна сметка на държавата й излиза по-скъпо.
    Второ, изоставянето от държавата на децата на богатите поставя тези деца в пълна зависимост от родителите им. Знам случай, при който млада жена се разболява от бъбречна болест със скъпо лечение и разчита на баща си да й го плати. Баща й казва: „Нинче, не се сърди, но от едната страна поставих теб, а от другата – жълтиците и жълтиците натежаха.“ Момичето остава без лечение и умира.
    Трето, смисълът на здравното осигуряване е не само да можеш да получиш лечение, а и да го получиш, без то да срине личните ти финанси. Днес лекарствата и лечебните процедури са толкова скъпи, че дори и богат човек, който уж „може да си ги позволи“, ще трябва да се лиши от някои неща. Да не забравяме и че човек наглася разходите си според доходите и колкото и да печели, намира за какво да го харчи, и то месец за месец. Защо трябва богат човек, записал голямото си дете в скъпо училище, да му търси спешно място в държавно училище, за да плати лечението на малкото си дете? Защо трябва да се отказва от вилата си, която за него е не само удобство, а и място за душевен покой?
    Не съм съгласна и с мнението на Лид, че който плаща по-висока осигуровка, трябва да получава повече. Нали това е смисълът на здравните осигуровки – хората да плащат различно според доходите си, но накрая да получават едно и също, т.е. това, което може да им предложи съвременната медицина. Нима трябва на мен, ако съм бременна и имам тесен таз, да осигурят цезарово сечение, а за циганката-чистачка, понеже е плащала по-малка осигуровка, да използват добрия стар форцепс?

  33. Ъм, не, това май не го казвам никъде – че който плаща по-висока осигуровка трябва да получава повече. Единственото, което казвам е, че има лечения, които са си доста евтини за доста хора, но се поемат от касата – от това може да се направи икономия 🙂

  34. доста странна гледна точка (лично според мен – самоцелно различна), но може и да греша. Дано никога не ви се налага да зависите от българското здравеопазване.

  35. точката не е чак толкова странна … просто предлагам тези, които могат да си позволят някои не чак толкова скъпи лечения, да си ги плащат, така че да се спестяват пари, и един ден, когато на тези или други хора им се налага нещо, което не могат да си позволят, да има повече парички в хазната. В същото време, има хора, които не могат да си позволят наглед тривиални неща, за които на никого не би хрумнало да се включат в позитивните списъци – да има начин да има достъп до тях. Просто повече гъвкавост.

  36. кой ще преценява кога някой може и кога не може да си купи лекарства? Кой ще преценява кои лекарства са скъпи и кои евтини? Какво се случва, когато някой си укрива доходите? Всички равни здравни вноски ли ще плащат? Ако да, не е ли малко странно едни да пълнят хазната И да плащат за всичко? Кой ще следи статуса на хората, защото в милата ни родина днес може да имаш пари, утре да си на улицата? Има ли въобще държава, която да работи по тази система?

    Не се заяждам, просто исках да споделя въпросите, които на прима виста ми идват. Ще се сетя и за още, но не ми се мисли по темата.

    Здравето е еднакво ценно за всички, сигурно съм твърде голям идеалист, но всеки трябва да има и равен достъп до него.

  37. Ами именно заради равния достъп предлагам този принцип, но пък не казвам, че е лесно да се осъществи с наличните механизми 🙂

  38. да, ама по принцип пари в системата има именно заради тези, които могат да си го позволят – лечението и всичко останло. Ако услугите се откажат на тях и системата остава без пари…Защото те могат да си ги набавят тези услуги и на пазарен принцип. И ще търсят начин да го направят, защото може и да не могат да си позволят двойното облагене, което предлагаш. Дори и да оставим настрана всички останали доводи против, които с лопата човек да ги рине…

    Ако това се направи, участието на хората с пари в системата не бива да е на базата на данък, а на благотворителни начала. Така де, ако се търси справедливост.

  39. Ами на практика точно така става. Хората, които могатда си го позволят ходят направо на частни прегледи или си плащат при специалист или си купуват лекарствата без субсидии, защото за да се възползваш от тях, яде много време, което голяма част от хората не могат да похарчат.

    Другия момент, защото спомена астмата и аз знам нещо за нея – лекарствата са безплатни по целесъобразност. Въпреки че лечението не е ужасно скъпо. Но пък е доживотно, което прави разхода за много хора огромен с годините. Но ако не се провежда лечението добре (а заболяването е циклично и много хора се изкушават) в дългосрочен план струва много скъпо на системата (и здравната и социалната) като болничен престой, като отсъствия от работа, като загуба на нетрудоспособност. За пневмонията: за децата специално пневмонията преди поне (8-10 години) беше основание на хоспитализация и всеки, който не може да си купи антибиотика може да получи лекарствата там. И зад това също има логика, но съвсем се отплеснах…

  40. И една последна вметка – по принцип застрховките съществуват точно за да ни помогнат, когато се случва нещо, което е извън нашия капацитет да се справим. Това мотивира хората да се зстраховат, ако някой вече не ги е принудил.
    И затова когато системата няма пари да се справи (макар тук в случая нещата са забуксували още преди да се стигне до бюджета), тя следва да напарви платени услугите, които всеки може да си позволи и които са спорадични и остават без дълготрайни последствия. Логично би било, ако системата няма пари, да направи платен прегледа за хрема при ГПто(който може да ти разклати месечния бюджет, но не и да те вкара в гроба), а не да кара хората да плащат лечението, ако ги покоси рядко заболяване с дълготрайно последици. Или да постави праг, че плаща за лечението след първите ХХ лева…
    Всяка система си има своите недостатъци, но нашата прекрачва базови принципи – да е предсказуема, да има ясно дефинирани и публично защитени принципи на действие и да има проследимост на действията й. Може би, ако започнат да се спазват тези правила, ще се повиши и събираемостта на вноските… Кой е мотивиран да плаща сега, ако не може да очаква, че системата ще му даде шанс да се бори за живота си?

  41. Деница напомня истината, която често забравяме, когато говорим за солидарно носене на някаква тежест, за всеобщо облагане. На практика се облага единствено частният бизнес. Всички работещи в публичната сфера се облагат, но върху пари, които идват от частния бизнес, така че е все тая дали държавата ще ти даде фиш за заплата, в който пише, че ти е удържала данъци … На практика истински се облагат шепа хора, което значи, че парите не са толкова много колкото си представяме, н пък държавата е за всички и търим начини да разпределяме справедливо. Ако искаме всичко да се финансира за всички от един източник – здравната каса, май никога няма да има достатъчно, но пък и ще се харчи неразумно в доста случаи. Мисля, че здравната каса трябва да се съсредоточи върху осигуряването на специалисти и техника за всички, а лекарствата да се осигуряват по друг начин. Не че съм обмислила начина, де.

  42. Но пък хоспитализацията на дете с пневмония не струва по-евтино от снабдяването му с безплатен антибиотик и лечението му у дома. Има доста различни състояния и за да вземем по-добри решения за отделните хора и системата като цяло, трябва да се вложи доста повече мисъл и гъвкавост, отколкото са вложени досега.

    Точно така е – има хора, които така или иначе се отказват от много от услугите, за които им е взет здравен данък, за да не губят време и нерви.

  43. Именно, именно! Точно защото доста хора не са мотивирани, се въведоха глоби. Мисля, че доста хора могат да си позволят да платят прегледа си, и съм чувала, че в ЕС страни плащат повече от нашите два лева (или колкото са там), против които много от нас роптаят. Предпочитам когато имам пари да си платя прегледа, не за да получа по-добро обслужване, ами защото знам, че човекът е добър специалист, а не получава кой знае колко, понеже зависи от направленията, които GP-то благоволи да даде. Знам чудесни лекари, които всеки път ме убеждават да не им плащам сега, ами да си взема направление и да им го занеса – някак им е неудобно да вземат, а получават доста по-малко от куп малоумни GP-та. Познавам прекрасни хирурзи със смешни заплати – повечето от тях няма как да си вършат работата „на частно“ и стискат зъби и си я вършат съвестно за жълти стотинки в отделенията. Сегашната система докара доста, меко казано, странни несъответствия.

  44. За деца до 18 години се прави единствено застраховка детска злополука и здраве, които не покриват такива състояния. Закона за застраховането забранява да се застрахова детският живот, както и критични заболявания на детето.

  45. хоспитализацията не струва по евтино, но в някои случаи дава някакви допълнителни гранации, че лечението ще бъде проведено докрай и както трябва…

  46. Това сериозно ли е така? Не можеш да си купиш частна застрохвка за детето си?!? като се има предвид какво се случава сега, това още повече изостря ситуацията, защото човек съвсем няма алтернативен вариант да упрявлява подобен риск за децата си, което съвсем поставя хората в безиходица. А сиг не може да се правят застрховки, защото уж държавата покрива това лечение… човек няма верен ход така…

  47. Лид, когато прочетох думите ти:
    „…причината много хора да не искат да плащат по-големи осигуровки е тази, че тези по-големи осигуровки не им осигуряват кой знае какво…“, реших, че според теб хората, които плащат по-големи осигуровки, трябва да имат право на повече медицински услуги. Възможно е да не съм те разбрала правилно.

  48. Децата не отговарят сами за собствения си живот и с цел да се предотвратят опити за застрахователлни измами за сметка на детския живот, затова не се застрахова живота на детето. Прави се училищна злополука, която покрива счупвания или подобни състояния в училище, както и застраховка здраве, която е с лимит на отговорност. Тъй като риска при децата е доста голям, икономически неизгодно е, особено за деца под 12 години да се правят застраховки за големи застрахователни суми. На практика от една такава застраховка, може да се плати лечение до 100 – 150 лв в рамките на годината за която е валидна застраховката. Незнам компания, която да изплаща повече от 7% от застрахователната сума при злополука. На една застрахователна сума от рода на 10 000лв, за която вноската за годината ще е от порядъка на 60 лв, вие си направете сметката. Като трябва да се знае, че независимо от застрахователната сума, при смърт на детето се изплащат до 2000 лв. Затова казах, че на практика няма смисъл от тази застраховка. Хубави са груповите детски застраховки(но при поне 30 деца), защото там срещу 10 до 15 лв годишна вноска по застраховка, може да се поеме около стотина лева обезщетение при счупване(зависи от времето за възстановяване) и 50-60 лв за лекарства. Верно е че не са кой знае колко, но все пак са помощ. Трябва също да се знае, че тези застраховки са тип „каско“ – има щета изплаща се, няма – не се възстановяват.

  49. Ние сме имали здравна застраховка в чужбина, при която децата бяха застрхования при същите условия като нас, при по-ниски премии за дете, но при условие, че цялото семейство се застрахова с тази полица. И ставаше дума точно за тежки зболявания и инциденти, не за доболнично здравеопазване. Но пък включваха целия процес – диагностика, лечение, възстановтелен период, физиотерапия, покриване на разходите на близките, ако се наложи лечение в друг град, психолог/терапевт и т.н. Ако няма събитие, единствено се получава намаление накакво от премиите за следващата година. Пекета не се предоговаря, ако клиента не потърси промяна на условията, но пък качават цената на премията за да могат да го покрият съпбразно инфлацията в региона, за който е валидна застраховката.
    А застраховка живот за децата не може да се направи май никъде по наормалните страни.
    Това, което цитираш обаче ми звучи много ограничено за съжаление. Излиза, че здравната каса няма алтернатива дори и да имаш пари, ако няма по-добри застрахователни продукти, които да покриват лечение при появата на тежки и хронични заболявания:(

  50. Онзи ден ми попаднаха едни книжлета на ING, от които разбирам, че за децата може да има здравни застраховки за по-сериозни неща. Исках да науча повече за това от сайта им, но там има още по-малко информация и опцията да се видя със застрахователен агент да ми разясни – доста разочароващо, понеже бих искала сама спокойно да разгледам всичко и ако имам въпроси, да говоря с агента, ама нейсе.

Коментари са забранени.