Приказка за бананите

Бананите, които ядем днес са стерилни и нямат семена. Те се клонират непрекъснато от резници. Тези банани са генетично стари – може би от каменната ера 🙂 Липсват им гените, които могат да се справят с вредители и болести. Да се развият нови сортове без полово размножаване е скъпо и времеемко. Ето така стандартизацията на растенията води до намаляване на естествените им способности да се развиват и оцеляват.

До 50те на пазара е доминирал сортът Gros Michel – докато не е бил нападнат от някакви гъбични организми, известни като Панамска болест. Химическите препарати се оказали безсилни и фермерите просто напускали заразените земи … докато не останали незаразени земи. Така дошъл краят на Gros Michel.

Неговият наследник, Cavendish, който ядем днес, не е толкова вкусен, но се наложил заради устойчивостта си. Днес, обаче, и той е застрашен – от болестта Black Sigatoka, което пък принуждава фермерите да го пръскат с химикали около 40 пъти годишно. В резултат на това работничките в плантациите заболяват от левкемия и раждат деца с увреждания два пъти по-често от средното, а за работници се твърди, че 20% са стерилни. Фермерите, които употребяват естествени пестициди не страдат от въпросните заболявания, но това не значи, че се справят с болестта по растенията. Освен това, Панамската болест се завръща с пълна сила под изменена форма (tropical race 4). Южна Африка, Австралия и голяма част от Азия вече са заразени; достатъчни са няколко грама пръст по нечия обувка, за да се пренесе и в Америка.

Няма как да се усъвършенства сортът, тъй като всички ядливи банани са стерилни; единствената надежда е в спонтанна мутация. Възможно ли е генетичното модифициране да помогне? Всъщност това може да се окаже единствената надежда, след като в продължение на една година 30 000 растения са били ръчно опрашвани с полени на фертилни азиатски банани, а от произведените 400 тона са получени 15 семена, от които само 4-5 са покълнали. По-нататъшните опити за кръстосване са произвели устойчиви банани, но те имали по-скоро вкус на ябълка и засега само кубинците били склонни да ги ядат. Отделен е въпросът дали бихме искали да ядем генетично модифицирани банани и какъв вкус биха имали те.

Бананите не са единственият застрашен културен вид. Фермерите обикновено се фокусират върху отглеждането на ограничен брой сортове заради качествата, които се ценят на пазара. Естествената устойчивост на вредители и болести намалява, а междувременно генетичните „складове“ за стари видове и диви роднини се занемаряват и изчезват. Така пръскането остава единственият начин за справяне … докато е възможно.

В разни кътчета на света все още се намират убежища за някои растения и шепа ботанически Индиана Джоунсовци са се отдали на откриването им. Някога съветските учени са събирали неизвестни видове растения в Централна Азия, но след оттеглянето им през 1989, тези места изчезват – както се е случило в Туркмения по времето на ексцентричния й държавен глава Туркменбаши, който изкоренил държавните ботанически градини и орязал финансирането за други растителни колекции.

Ако продължаваме да застрашаваме биоразнообразието, един ден ще можем да разчитаме единствено на генетичното модифициране, за да запазваме някои видове и сортове. Струва си да помислим какви биха могли да бъдат последствията от това.

Advertisements

12 thoughts on “Приказка за бананите

  1. Еееееееее, последно, генното инженерство спасение на биоразнообразието ли е или е унищожител на биоразнообразието? Или просто ние българите така сме свикнали да увличаме по крайностите, от пълна забрана на ГМО до пълна либерализация на ГМО.

  2. Иначе казано, ние си играем с природата от векове, ГМО не е нито толкова различно, нито толкова неочаквано като стъпка в тази насока.
    Но незнанието какво се прави с тях, мисля, че то е опасното, не самото бърникане.

  3. Уви, така представено ГМО се оказва, че е добрата фея за обичащите банани. Но и мен ме притеснява фактът, че незнаем почти нищо за ГМО. А от незнанието ни и не осведомеността се оказва, че ги хапваме без да знаем, май.

  4. Браво за текста! Не съм се съмнявал че генетичното модифициране има две страни, както всяко друго нещо в живота. Въпросът е не да слушаме клетви, истерии и дитирамби, а да намерим смислен баланс в законодателството ни докъде може да отиваме и каква точно да е регулацията по отношение на ГМО.

  5. Преди да бъде опитомен, бананът е трябвало да бъде ВАРЕН, за да стане за ядене, и изобщо не е имал тази удобна за хващане форма (според някои християни в Америка, сегашната форма направо е проектирана от бог за наше удобство още в самото начало).

    Постепенно е стигнал до познатата ни форма, но е бил зелен на цвят, отново е трябвало да бъде варен, и не е бил толкова вкусен. Жълтият банан е мутация, която сме запазили. Трябва да изкопая мястото, където бях разбрал това, но би ми отнело доста време.

  6. Не съм казала, че генното модифициране е спасител или унищожител – зависи от начина на употреба. Важно е да помислим за това каква е ролята на естественото биоразнообразие, какви могат да бъдат последствията от загубата му, за какво можем и за какво не можем да разчитаме на генното модифициране, ако разчитаме само на него, до какво би довело това – в различни аспекти. Така че с този текст поставям въпроси, а не давам отговори.

  7. Първоначално бананите са култивирани от праисторическите народи на Югоизточна Азия и Западна Океания.
    Първи сведения за бананите има от будистки текстове от 600 г. пр.н.е.
    Защо са им обърнали внимание в ония времена, щом не са били ядливи сурови?
    А как са ги отглеждали?
    Май проблемите с бананите пак са заради ръцете на хората…

  8. Избрали са да отглеждат най-вкусните сортове и са се постарали да ги култивират в желаната посока.

  9. Ако говорим за ГМО, култивирането на бананите преди векове няма нищо общо. Селекцията на сортове и породи е едно, ГМО е друго нещо.

    В ГМО прим. към домата се „включва“ генетичен материал от жаба (имаше доста приери на подобни „царевицо-хлебарки“ или „краставицо-гущери“). 😉

    Селектирането на един сорт на базата на други сортове от същия вид е нещо съвсем различно. Все едно са сравняваме едно мулатче със същество, създадено от смесването генетичния материал на човек и тигър…

  10. Темата не е за ГМО, а за това какво се случва, когато по един или друг начин унищожим биоразнообразието. Така че тук нищо не сравняваме. Извън темата, обаче, не съм убедена, че при ГМО винаги се включва генетичен материал от друг биологичен вид.

  11. Su4ywstwam na bolnite ot lewkemiq i na ostanalite postradali ot pesticidite. ( i mi e mnogo liuboritno kakwi sa bili na wkus bananite gros michel)
    P.S. izwinete me za kirilicata, no foneti4nata ne mi raboti 😦

Коментари са забранени.