Загадките на фасула

Допреди 2 седмици бях готвила фасул по-малко пъти отколкото са пръстите на двете ми ръце и обикновено получавах доста безвкусно бистро нещо. Знам, че за да се сдобия с кашичка, мога да поразбъркам малко брашно, но не ми харесва идеята да имам нишесте във фасула. Знам и това, че мога да питам и да разгледам разни книги (каквито всъщност имам доста), но когато готвя, по-рядко стъпвам на раменете на гиганти, а по-често правя мисловни експерименти преди да започна, а след ядене анализирам резултата, отбелязвам на ум пропуските и правя и планове за следващия път. Бих напредвала по-бързо ако си записвах добрите попадения, тъй като паметта ми е къса, но истината е, че в други области записвам доста неща, но така и не се връщам към написаното (да препрочитам или помня написани от мен неща е по-скоро изключение) и всеки път откривам отново света🙂 Предполагам, че това не е чак толкова лошо, тъй като ме предпазва от изграждане на стереотипи и рутина, както и от затвърждаване на негативни реакции. С годините ми е все по-лесно да приема, че не знам почти нищо за света и се утешавам с мисълта, че може би бавно и полека у мен остават само важните неща – чудесно утешение ако сте от тези, които не са родени за ерудити🙂

Фасулския пробив направих наскоро, когато си дадох сметка, че никой вкъщи няма да хареса това, което се беше получило. В омерзението се роди тази идея: в тефлонов тиган с малко мазнина на дъното започнах да задушавам накълцани моркови и лук, а после добавих и малко домати от буркан, както и чорбица от фасула (което ми дава повече време на компютъра преди да загоря манджата). Накрая с голяма вилица намачках зеленчуците (така, както си бяха в тигана – нищо му няма, понеже е TEFAL, пък и аз все пак не стържа по дъното с острието на вилицата) и ги върнах в тенджерата да поврат заедно с фасула. Добавих сол, млян кимион и купешка смес за фасул, която съдържа червен пипер, джоджен и още нещо, но важните неща за джодженът, кимионът и пиперът. За пръв път ме похвалиха за фасула и казаха, че са готови отново да ядат такъв.

Днес сложих и праз ( а може би и предните успешни пъти съм слагала, но не помня), но пък се въздържах от целината ( още не мога да реша дали предните пъти слагах). Получи се добре – току що изядох една порция🙂

P.S. Никога не сменям водата, понеже ми изглежда по-скоро като суеверие, пък и не ми се чака да заври отново и отново, но пък накисвам от вечерта. Количеството вода определя дали ще се получи чорба или яхния🙂

7 thoughts on “Загадките на фасула

  1. Това с кимиона трябва да го пробвам🙂
    А иначе праз и запръжка на зеленчуците е задължително. Целина(керевиз, пащърнак и/или дивисил) по желание. Аз слагам нарязани: лук/праз, моркови и пипер, джоджен, чубрица и босилек, а магданоз след като е готов.

  2. Аз пък като сваря боба си правя една лучена запръжка с брашънце, за да го сгъстя. Разбира се, с червен пипер. Става – мммм!🙂

  3. Някои по-рано, други по-късно откриваме топлата вода. май пак опитът си е казал думата! Относно поправките всеки слага, което му харесва или както мама го прави!😛

  4. Обичта на мъжа към жената
    минава през стомаха…..
    казали французите.
    Още едно потвърждение в тенджерата на Лид !

  5. Когато съм готвила фасул, НИКОГА не съм ползвала брашно, и винаги съм имала отличен резултат. Защо? Защото солта /и доматите, ако го правиш с домати/добавяш след като бобът вече е добре сварен и започва да се разварява.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s