Площадната демокрация

„Управляващата класа най-после успя да се застрахова срещу всякакви протести, които биха могли да смутят спокойствието й. Пред парламента, Министерския съвет и президентството вече няма да могат да се правят протести, митинги и шествия. Това решиха депутатите вчера с окончателното приемане на промените в закона за митингите. Измененията бяха гласувани единодушно от представителите на всички парламентарни групи.“ (в-к „СЕГА“)

Първосигнално щях да се съглася с първото изречение, но се запитах дали това решение наистина застрашава свободата. Струва ми се, че не.

Решението не забранява протестите, митингите и шествията по принцип. Толкова ли е важно такива да се провеждат пред парламента, министерския съвет и президентството?

Някои ще кажат, че е важно, защото това са пространствата пред ключови институции, така че имат символично значение. Предполагам, че в такъв случай е важна и видимостта на тези инициативи. Дали, обаче всички проведени на тези места събития  биха имали кой знае каква видимост? Зависи от националните медии дали за тези събития ще разберат и хората, на които не се е наложило да минават покрай тези места по време на събитията. Нека не забравяме, че България е повече от центъра на София и че повечето българи не се информират от независими Интернет източници. В такъв случай, ако събитията се провеждат в някой парк, но пък са отразени от националните медии, повечето ни сънародници ще знаят за тях, отколкото ако са проведени пред парламента и шепа блогъри са публикували информация.

Не съм привърженик на физическия натиск, освен ако не са изчерпани всички други средства. Да, да, знам че става въпрос за мирни шествия, но когато стотици таксита блокират централни улици, на практика се упражнява физически натиск на всички, на които се налага да шофират по тези места, например. Тук се сещам за онези протестиращи гръцки земеделци, които с дни бяха блокирали граничния пункт миналата зима и пречеха на нормалното функциониране на българския бизнес.

Някои ще кажат, че мисля за дребнобуржоазното си удобство, вместо да се вслушам в народния глас. Моля? Да не би всяка група, която се протестира за нещо да представлява целокупното население? И изобщо възможно ли е от броя на участниците в митинга да преценим доколко е значим проблемът за всички български граждани и дали изпълнението на исканията ще подобри или влоши ситуацията на всички засегнати групи?

Дали протестите, митингите и шествията, са най-добрият начин повече граждани да се осведомят за съществуващ проблем, да се спечелят за кауза? Може би за повече време, с повече търпение от страна на повече хора, могат да се съберат подписи за петиции, да се разговаря лично или с такъв брой хора, че да се разясняват истински проблемите – както, предполагам, е действал Левски, за да изгради мрежа от комитети. Така се тръгва от корените, вместо да се налагат идеите с площадни крясъци. Интернет може да подпомогне този процес.

А когато подкрепата за някоя кауза е наистина широка и осмислена, има вероятност повече хора да се ангажират активно и с други действия, като, например, мирно гражданско неподчинение – ако много хора смятат, че не е хубаво децата им да изучават география, биха могли да ги насърчат да не посещават часовете по география😀 Ако повечето хора не са съгласни да изпълняват определено решение на правителството и им стиска да не го изпълняват, то тогава има по-голяма вероятност решението да отпадне, отколкото ако хората просто направят площадна демонстрация и после продължат да се подчиняват. Свободата не е ли в това да направиш това, което смяташ за правилно и да понесеш последствията?

21 thoughts on “Площадната демокрация

  1. Pingback: Площадната демокрация « полетът на костенурката

  2. Целта на всеки протест не е просто да изразиш себе си, това може да стане по много други начини, а да създадеш и известен дискомфорт на властта. Без елемента на дискомфорт, протестите стават доста по-лесно поносими и съответно неефективни.

  3. Ми доста неефективно би било да се събере множество в Южния парк, което да протестира срещу не знам кой си закон. Кой ще му обърне внимание?

  4. Самият факт, че явно се очакват доста протести е притеснителен. Явно нищо хубаво не ни чака. Като застраховка ми се вижда цялата тази работа. Нямало да е законно да е под тяхните прозорци… Дано ситуацията в страната не ни озвери до там, че да се налага да нарушим законите им. Подслушвания, места неподходящи за протести. Само според мен ли има страх в управляващите от гнева на народа?

  5. като нареждаш своите разсъждения така спокойно и уверено – си толкова нагла. отвратително ми е от теб. протестите не са физически натиск. хората трябва да се интересуват и да го показват – те са шефовете на властта – образовани или не, няма значение – никой никога не е техен собственик. тези неща са важни за всички ни.

  6. За мен е по-важно такива решения да се оповестяват преди да са станали закони и да се подлагат на обсъждане в обществото. Ако има диалог, ще се намери решение и няма да има нужда от това да се протестира толкова често. Законите приемани на „тъмно“ изнервят хората и дистанцират още повече властта от нейните избиратели, което е една от основните причини за негативното отношение към политиците.

  7. @Марфа, съгласен съм с теб.

    Тези места са в центъра на София. Ако са на друго място, нито ще се чуе за тях (медиите в повечото случаи послушничко ще си затраят), нито някой ще обърне внимание.
    Именно това е целта на закона – много точно преценена.

    Подписи, петиции… Лидия, толкова ли си наивна? Кой В БУЛГАРИСТАН обръща внимание на такива хартишляци?

    Естествено, че управляващите се притесняват. Естествено, че се чакат протести.

  8. Интересно, всички коментари досега са еднозначни, съгласна съм с тях, много ясно…:-)
    Петициите са предварителният етап на протестите, или спомагателен инструмент, или за нещо, което е дългосрочно и не толкова наболяло. Протестите са да се стреснат! И ето че най-после виждаме реален резултат – стреснаха се дори само заради очакванията от протеста против интерфейса – това беше добре.
    Но ето, че отстъпиха за една полицейщина, за да наложат брутално друга.
    Наистина ли си съгласна с това?

  9. Демократикно избран парламент.
    Демократично обсъждан законопроект.
    Закон, гласуван от всички парламентарни групи.
    Закон !
    И въпреки всичко грамотната и талантлива опозиция
    скандира дружно –
    „Свободата не ще Екзарх – иска Караджата !“
    защото трябва
    „Око да види и ръка да пипне“
    точно на най-невралгичните места в столицата.
    Демократично – първосигнални протести
    в посттоталитарно митингаджийски стил
    в задръстванията на „задръстената“ ни демокрация.

    Намирам поправките на закона за митингите логични.

    Колко е добре , че от креслата пред
    Софийския Университет „Климент Охридски“
    ни наблюдават Евлоги и Христо Георгиеви,
    а не Хаджи Димитър , например.

    Усъвършенстването на парламентарната демокрация изисква
    време, лично участие , петиции, подписи, пари, търпение…
    в рамките на юридическите процедури установени от закона.

    Жалко е , че дори грамотни участници в демократичния процес
    не вярват на “ такива хартишляци“ като законодателна инициатива
    започваща от корените на електората.
    По скоро са единодушни, че поправките в единодушно
    гласувания от всички политически групи закон е
    “ замяна на една полицейщина, за да наложат брутално друга.“
    Неуместна метафора или смешен плач.

    В световната практика има свежи примери потвърждаващи тезата изразена в „Площадната Демокрация“ .
    Зад алегорията на протеста стои дълга и продължителна работа
    и вяра , че закона може да стане по-справедив.
    От „I have a dream…“ до „Yes We Can !“
    От Мартин Лутер Кинг до Барак Обама.
    От протеста до тържеството на законодателството – 45 години.
    Интернет кампанията, създадената мрежа от „комитети“
    „Обама за Америка “ и набирането на 2,5 милиона доброволци и минималната им финансова подкрепа бе решаваща
    за победата му в президентските избори на САЩ в 2008.
    Вярвам, че в България интернетната демокрация
    има повече бъдеще от площадната.
    Като цяло българите са не по-малко грамотни от американците.

    Намирам поправките на Закона за Митингите логични,
    както и правото на протест съобразно съществуващите закони.

    От

  10. Бисер, звучиш като човек, който не живее съвсем в нашия свят. Като нахъсан студент по политология в нормална страна? Или дори като чиновник в Парламента, попаднал там отскоро, с повече теория в главата си, отколкото практика, затварящ си очите и оправдаващ нередните неща, които се разиграват всеки ден?
    Намираш поправките за логични? Вярваш в законите? В тези закони, които депутатите арогантно нарушават пред очите ни, като се започне от „незначителни“ като пушенето, скоростта за движение и паркирането, и се стигне до конфликт на интереси, семейни отношения и недеклариране на връзки и имоти /както скоро разбра цяла Европа/ ?
    В тези закони ли вярваш? Тези закони ли спазваш?

    Нашите депутати са единодушни само в приемането на закони, облагодетелстващи тях, техния статут, привилегиите на семействата им и ограничаващи правата на хората да им търсят отговорност. Там са супер единодушни и обединени, наистина.

    И не изтъквай тези примери от Щатите, защото са съвсем не на място. Тук ако не са били Левски, Хаджи Димитър, Ботев и Караджата, не знам още къде щяхме да бъдем… Нещата са на несъпоставими основи.

    За каква интернет демокрация говориш, при положение, че едва ни се размина /засега/ следенето и слухтенето, че привикват хора на разпит, осмелили се да пишат против …нещо си там, очевидно важно за някои /препратки към официален сайт, с призив за непозволен протест; въпроси относно системно обгазяване на въздуха на голям град/…?
    Тук не само че не позволяват интернет демокрация, но връщат назад и площадната.
    Смешен плач, казваш, а?…

  11. Dear Milena / Memi,
    You are rite about me.
    I am so sorry that I make you sad again.To bad.
    Please, accept my apologies in your blog.
    I would like to safe ourselves the discomfort of difference over hire.
    Vive la difference – it is not your cup of tea.
    Be well.
    Bisser

  12. Ако хората не могат да бият шута на правителство което не работи за тях по мирен път, тогава за каква демокрация става въпрос? Да съгласен, тази забрана не може да устои на сериозни протести. Но ти помниш ли как жандармерията пребиваше протестиращите на протестите миналата зима? А смъртните случаи в ареста. Е, тази забрана е просто стъпка в същата посока. И така на малки стъпки.. лемингите вървят към пропастта. А какви са мотивите за забраната? Страх от „народната любов“? Плутокрацията е неспокойна? А ти помниш ли предизборните обещания на ГЕРБ? Някакво разминаване между тях и законотворчеството им не намираш ли? Да не се обажда същото неприятно усещане на ръба на съзнанието което изпита докато четеше Клайн? Неприятните факти не стават по-малко обективни, поради нехаресването им от този или онзи. „Струва ми се“ дали е достатъчно обективно? Левски е разчитал предимно на себе си, и с право. Предали са го тези които се е опитвал да освободи. Същите на които им „се е струвало“ че е по-добре да не ритат срещу султана.. чорбаджиите. Предателството на поп Кръстю е творение на тоталитарния историцизъм. „Площадните крясъци“ понякога са единствената преграда пред лобистките интереси на този или онзи олигарх.. се оказва в нашата мила родина.

  13. Не, не помня обещанията на ГЕРБ, защото не си направих труда да ги слушам. Не претендирам за обективност. Не е задължително мотивите да са страх от народната любов, но в момента в блогосферата е конюнктурно да се дава такова обяснение. Аз дори не се опитвам да обяснявам мотивите им. Темата и тезата ми не са конюнктурни, затова и, предполагам, повечето коментиращи не се фокусират върху тях.

  14. Лид,
    Напротив. Коментиращите се занивмават изключително с тезата ти и аргументите ти.

    Аз също съм съгласна, че площадните „крясъци“ са ефективно средство за протест, защото медиите им обръщат много повече внимание, отколкото на петициите. Освен това не трябва да се подценява физическото присъствие на единомислещи в едно порстранство.

    Разликата между площадните протести и петициите прилич малко на разликата между интернет запознанствата и срещата на живо. Двама човека могат да изглеждат много съвместими във виртуалното пространство и да се окаже, че съвсем не си пасват, като се видят на живо. Предаваме много информация за себе си с присъствието си на определено място, която думите не предават.

  15. Между другото гръцките земеделци избраха печеливша тактика, блокирайки границите. По този начин исканията им добиха международен отзвук.

  16. Последно: Казваш, ако протестираш срещу изучаването на география в училище, можеш да насърчиш детето ти да не ходи в тези часове.

    Това е стратегията, която веганите в САЩ са избрали, за да протестират срещу жестокостта срещу животните, която е системна според тях в производството на животински продукти, както и срещу конумеризма, в който виждат първопричината за горната жестокост. Ефектът: въпросните производства си действат с пълна сила, а веганите на практика са създали пазарна ниша, където се предлагат продукти с високо съдържание на протеини от растителен произход. С други думи, веганите продължават да участват в консумеризма, който критикуват.
    За сметка на това организациите за защита на животните, които организират кампании по училищата, книжарниците и други обществени места и привличат медийно внимание с физическото си присъствие са успели да променят поне донякъде производствените практики във въпросните индустрии.

  17. @ Еna – терористите привличат още по-голям международен отзвук🙂 Веганите не са против консумеризма по принцип, а против консумацията на животински продукти; уважавам ги заради това, че практикуват това, което проповядват. Бих искала да чуя аргументи в полза на събирането на тълпи🙂

  18. Всички вегани, с които съм говорила аз–а тук в Чикаго има много–изтъкват консумеризма като основна причина за жестокостта спрямо животните. Това е основна тема и във веганската литература, която аз съм чела.

    Вярно, че терористите привличат голям отзвук: именно защото оставят белези върху физическата реалност; именно защото са готови ТЕЛОМ, а не само словом, да заявят позицията си: взривявайки се.

    Далеч съм от мисълта, че тероризмът е начин да се решат социалните проблеми в една държава. Но събирането на протестиращи множества (не бих ги нарекла тълпи) в определено пространство е ефективно именно защото тези хора заявяват позиция телом и словом. Това е аргументът ми за ползата от събирането на множества.

  19. Абе хора, на кой свят живеете?!?…
    Пръво – човек ИМА ПРАВО да протестира. И след като има това право, трябва да го прави по най-ефикасния начин.
    Ефект от протести в удобно за властта място (напр. някой парк) – никакъв.

    Ефект от подписки и подобни дейности – почти никакъв.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s