Разхвърляно за Свинтила, концлагерите, социологията и приматите

Допреди няколко месеца мислех Владимир Свинтила за някой от соц. култур-трегерите – нещо като Ярослав Радев или Любомир Левчев (не че от статията в Уикипедия днес изглежда различно), така че никога нямаше да се заинтересувам от него ако в някой блог не бях видяла линк към негова лекция и да реша, че си струва да го чета. Вчера си купих „Кладенецът на мълчанието“ – спомени за концлагера в Богданов дол (близо до мините на Перник), където се е озовал през 1949 на 23 години, опити да се осмисли сталинското безсмислие. Книгата е написал четиридесет години след описаните събития.

Владимир Свинтила твърди, че никой не се е опитал да разработи социология на сталинизма, поне не и по времето, в което за него е било насъщно да я проумее, за да оцелява – ден за ден. Може би ако Иван Хаджийки не беше загинал във войната, щеше да се опита, но може би точно този опит щеше да отведе и него в лагер. На някого може да звучи предвзето идеята, че за да оцелява, човек има нужда от социология, но аз осъзнах тази необходимост преди години, когато започнах да планирам сама рекламните си кампании и да осъзнавам, че американските книги за маркетинг, реклама и пр са чудесни, но упорито неприложими в нашия град. Тогава една моя позната, на която се налагаше да прави същото в същата сфера и в същия град ми каза:“Не ми трябват книги по маркетинг. Стига ми да чета Иван Хаджийски“. Социология ми беше нужна за да проумея поведението на някои учители спрямо детето ми и мен, постоянния провал в общуването между нас и тях. Открих част от нея в „Мемоарите на един примат“, спомените на Робърт Саполски за работата му с бабуини. Но има още толкова за виждане и осмисляне.

Книгата на Свинтила се намести между книги и размишления за социализма и капитализма, за да не забравям, че нещата са по-сложни и от това, благодарение на културата. Докато четох за онези, появили се от нищото и сеещи нищо хора, си казах, че съм на прав път с това, че съм нащрек от лятото на 2005, когато осъзнах, че съществува „Атака“, а тя пък си има твърде много симпатизанти. Това ми помогна да забележа и учредяването на ГЕРБ година по-късно, както и да прогнозирам още тогава победата им на следващите избори. И какво от това? Ами нищо кой знае какво в прагматичен план, но за мен в важно да проумявам полекичка света, отколкото да не се опитвам изобщо. Това ми е по-важно и от физическото оцеляване.

Когато тази сутрин дочетох книгата и отидох да си взема душ, ме споходи мисълта, че е лесно да философстваш за нещо, когато не си го изпитал на гърба си и дори не се опитваш да научиш повече и да си се представиш в съответната ситуация. Още по-лесно е просто да повтаряш клишета, които си прочел или чул и да си мислиш, че мислиш.

Радвам се, че досега не съм била толкова силно засегната от кухите хора и се надявам да продължи да ми се разминава. Открих и някакви откъси от дневници на Свинтила от 90те.

А книгата си струва – не само като едно субективно свидетелство за онези времена, не само като опит за осмислянето им, но и като част от лична история.

7 thoughts on “Разхвърляно за Свинтила, концлагерите, социологията и приматите

  1. Тъй като познавах Свинтила и имах възможност многократно да беседвам с него, мога да кажа, че той беше истински ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ.
    Не само заради това, че знаеше перфектно 4-5 езика (и много добре още 5-6), не заради това, че е брилянтен преводач и талантлив разказвач, просто цялото му излъчване, както и излъчването на приятелите му създаваше една особена атмосфера.

    Благодарен съм му и за юношеската книжка „От светкавици озарени“, която прочетох някъде в 7-ми клас и която ме запали трайно за археологията и въобще за изучаването на човешката култура.😉

  2. И аз познвах Свинтила. Бургаският поет и настоящ тв- водещ Любомир Захариев е негов зет. И с него дружим.
    Свинтила беше наистина много висока топка! Но Иван Хаджийски е силно надценен полуинтелигент, който така и не е проумял бита и истинската душевност на истинския българин.
    Хаджийски е един ласкател на българщината, а от Достоевски знаем, че с ласкателство можеш да превземеш всяка една крепост. Затова Хаджийски е и толкова популярен.

  3. Да, Свинтила, истински българин, светец, който трябва да се споменава от амвона, но не от др.Максим, а от някой истински български патриарх, който няма нищо общо с ДС-то.

  4. Хайде сега обяснете следния парадокс от биографията на др. Свинтила – през 1949 е въдворен в лагерите Богданов дол и Куциян, а през 1952 завършва право в Софийския университет?
    Или по-добре замълчете.
    Това прилича много на биографията на др. Стефан Савов, полагал изпити по право в СУ по времето, когато е бил уж в Белене.
    Слава богу, че Свинтила не е сред живите – кой знае какво щеше да излезе от Комисията на Евтим незнамсикой.

    Иначе хич не отричам интелектуалеца Свинтила.

  5. Рядко, но има хора, които си вземат изпити -две години за една.А често има хора,които през това време завиждат и рушат.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s