Безкръвен сценарий за края на бедността

Чета Howard Zinn , превъртам в ума си Модерни времена и Гроздовете на гнева и си спомням простичките думи на Лама Тубтен Йеше: „Искам нещо от някого – имам проблем с него. Не искам нищо от него – нямам проблем с него.“ От собствен опит знам, че ако не искам да имам вземане-даване с някого, в повечето случаи успявам да го избегна (освен ако не е представител на властта или престъпността – там е по-трудно). Мисля, че досега ми е било най-лесно да го правя с търговци, потенциални работодатели и клиенти. От едните не купувам, а  на другите казвам, че съм некомпетентна или заета.

Тези дни често мисля за конфликтите между служители и работодатели, някои от които са се превръщали в кървави битки, въвличащи хиляди участници. Дали е било възможно някои от тях да не се случват – служителите просто да си тръгнат след като не харесват условията?

Докато на мен в повечето случаи ми е било лесно да прекратя трудови / бизнес взаимоотношения, дори и ако не съм имала предвид конкретни алтернативни източници на доходи, за много хора това е било и все още е невъзможно. Защо?

Досега съм можела да си позволя да откажа работа, която не ми е по вкуса, тъй като е имало достатъчно търсене за услугите, които мога да предложа. За много хора това не е вярно – знанията и уменията им не се търсят или пък има твърде много други със същите знания и умения, готови да предложат труда си на още по-ниска цена.

Поуката? Когато твърде много хора знаят и могат точно това, което знаеш и можеш ти, е крайно време да разбереш, че трябва да научиш нещо ново. Или пък да помислиш как наученото може да се приложи в област, за която не си се сещал. Щеше да е по-добре ако се беше сетил по-рано.

Това, обаче, не е всичко. Има хора, които знаят и могат повече от теб, но въпреки това са без работа или получават малко. Защо?

Една от причините е, че не успяват да покажат на другите, че биха могли да им бъдат полезни. Те често не си дават сметка какво знаят и могат, защото не излизат извън рамката на квалификациите, описани официално на хартия.

Поуката? Когато мислиш, че не можеш да предложиш нищо, от което хората да се нуждаят, помисли за онези неща, които си научил извън училище, за онова, което вкъщи правиш най-добре, за хобитата си. Така от бивша учителка по руски, която умее да преправя артистично старите си дрехи, можеш да се превърнеш в нашумял моден дизайнер от местна величина, а по-късно да отвориш магазин, а след време да го пренесеш онлайн, за да продаваш на повече хора набираща популярност своя модна линия.

Може пък да си открил, че знаеш и можеш много, да преливаш от интересни идеи, но да не можеш да си вадиш хляба с тези неща, понеже хората наоколо не се сещат, че всъщност им трябва нещо, което можеш да предложиш.

Поуката? Научи се да показваш на хората нужди и възможности, за които не се досещат; научи се да убеждаваш и вдъхновяваш. Или пък се кооперирай с приятел, който умее тези  неща, но няма нищо за предлагане.

Това, разбира се, не е гаранция, че ще станеш пророк в собственото си село, защото хората наоколо може просто да не ценят тези неща или пък да не могат да си ги позволят.

Поуката? Дай си сметка за това, че по света живеят милиарди хора. До много от тях можеш да достигнеш онлайн. Май е време да повишиш виртуалната си култура.

Всъщност е твърде лесно да напиша всички тези неща. Истината е, че в момента те са неприложими за две големи групи трудоспособни хора – тези, които не могат да си представят, че е възможно и онези, за които е обективно невъзможно, защото са необразовани и прекалено бедни за да задвижат сами измъкването си от бедността. Истината е, че и двете групи се нуждаят от помощ – психологическа, образователна, финансова.

Вярвам, че е възможно тези, които не искат да работят в условия които не харесват, могат да си създадат нови работни места. Вярвам в това, че е възможно като потребители да подкрепим организациите, които смятаме, че предлагат не само качество, но и добри условия за труд и добро заплащане. Вече съществуват инициативи като Fair Trade, както и растящ брой хора, които отказват да купуват от непочтени производители и търговци. Същото правят и доста организации, включително бизнес компании. Вярвам в това, че е възможно като доброволци и социални предприемачи да помагаме  на хората, които искат да работят почтено, а като граждани да настояваме правителствата да подпомагат тези, които смятаме, че са в нужда (вкл. чужденци) – с нашите пари, събрани като данъци / като филантропи да даряваме пари на нестопански организации или сами да създаваме помагащи организации / като акционери да инвестираме в новопрохождащи фирми и кооперации – всеки да избере според левотата или деснотата на ценностите си 🙂

Не е нужно да водим кървава класова борба, да изискваме национализация или правителствен натиск върху непочтените експлоататори (които биха могли да корумпират правителствата). Можем да помогнем на почтените експлоатирани да се превърнат в конкуренти на непочтените експлоатиращи.

Още по темата:

Убий  хлебарката!

Социалното предприемачество

Краят на бедността

Колко струвам

Далай Лама за капитализма

Като нямат хляб, да ядат пасти

Какво са писали в Cosmopolitan през 1907

Модерни времена 2008


Гроздовете на гнева

17 thoughts on “Безкръвен сценарий за края на бедността

  1. Супер! В последно време блога ти повече ми харесва. Не знам от промяна във моето възприемане ли или ти си променила нещо. Определено ме караш да се замисля върху темите, за които пишеш, може би защото и аз съм мислил по някои от тях. Поне за мен, вече започва да прилича на шътокуа.
    Дай малко инфо за книгата или, където си чела за ламата.

  2. 🙂 Може би си в период, в който те интересуват точно нещата, за които пиша. За книгата на Ламата, виж връзката „Далай Лама за капитализма“ под текста.

  3. Погледнах коментарите, под другите ти записи. Надали е само просто, защото съм в определен период.🙂

  4. Ако питаш за другия лама, Тубтен Йеше, мисля, че го бях чула да казва тези неща на една лекция.Иначе съм чела книгата му „Въведение в Тантра“ съм му направила фен група във Фейсбук: http://tiny.cc/TYCEN

  5. Ще се повторя🙂 Супер! Благодаря за инфото.
    Да не пренебрегна темата на записа🙂
    Капитализъм и демокрация са думи, които имат толкова дефиниции колкото хора има по земята. С това според мен доказват, че са добри идеи. Идеи, които могат да се приспособяват към реалността.
    В момента идеята на някои хора за капитализма от времето на индустриалното общество е подложена на бавна и унищожителна атака. На хоризонта се задава ново масово разбиране за капитализма. Лид, го забелязва и ни запознава с него, за което и благодаря🙂.

  6. Разликата между левите и десните е, че при левите бедността е причина, а при десните – следствие. Като цяло каузалността на връзката между бедността и редица социални явления е съмнителна и според мен се касае само за корелация (други процеси причиняват и бедността и социалните явления и са свързани с културата и интелигентността на хората, които се формират от макроисторически процеси)

  7. Лид, хубава теория си развила и тя е достойна за уважение като търсене на спасение от бедността, но искам да изразя обезпокоението си, че акцентът сякаш отново е върху човекът като трудещ се човек и човек на бизнес израстването – първата поука е да ставаме все по-квалифицирани, ефективни и ценни за материалния свят, втората е да се учим да рекламираме себе си, а третата е да търсим нови пазари (в интернет). Като наръчника на Тръмп или на Богатия татко. Съзнавам, че трябва да се съобразяваме с реалността (която за момента значително е материална размяна на блага и други), но все пак ме тревожи сякаш абсолютния акцент върху перспективата за човека като работна ръка (стока) или ориентиран към материален (кариерен) успех.

    Просто изразявам бележка. И ще си позволя да цитирам отново любимия на Жоро Торо:

    Нека преценим начина, по който прекарваме живота си.

    Тоя свят е място за труд. Какво само непрекъснато суетене! […] Прекрасно би било поне веднъж да видя човечеството в бездейство. Всичко е работа, работа, работа. […] Ако някой като дете падне от прозорец и осакатее за цял живот или пък, изплашен от индианци, загуби разсъдъка си, най-често го жалят, защото е станал негоден за… работа! Според мен нищо, та дори и престъплението, не противоречи до такава степен на поезията, на философията, на самия живот, както тоя неспирен труд.

    PS: Ако обичаш, изтрий горния ми коментар, беше по грешка.

  8. @ Приятел – да, този текст е с точно такъв акцент🙂 За да се излезне от материалната бедност, следва да се направи нещо в материалния свят. Което не изключва нуждата от духовност, но все пак духовността може да се постигне от живите, които слагат нещо в стомаха си за да бъдат живи. Колкото и по-поетично и лесно да е другото – да нямахме материални тела и нужди🙂

  9. Хм, според мен проблемът е по-скоро в полето на духовното – ако дори 2/3 от хората бяха достатъчно мъдри и сърдечни, нямаше да има никакви финансови катаклизми. Аз вече съм само духовен комунист, вече смятам, че пътят е първо през духовния свят на хората.

  10. Проблемът е и в двете полета. Ако има достатъчно храна, можем мъдро и сърдечно да си я поделим. Ако няма достатъчно храна, децата ни ще умрат преди да помъдреят. Ако искаме хората да порастват мъдри и сърдечни, трябва да ги поддържаме живи, а за това е нужна храна. Ако имаме достатъчно храна, но не сме мъдри и сърдечни, ще оставим някого гладен. И така нататък. Като кокошката и яйцето🙂

  11. Разбира се, че не може без материалното поле – но тъй като (мисля) храна и други благини има разсипнически предостатъчно в материалния ни свят, проблемът реално е в духовния, а именно – управлението, поддържането и разпределението на материята/благата.

  12. Поздравления за добрата статия! Всичко е много точно и уместно казано и ако бях министър на труда и социалната политика щях да накарам всички безработни и социално слаби да го изчитат.
    Що се отнася до подобряването условията на труд, в България, сайтът bgrabotodatel.com върши много добра работа в разкриването истинските лица на доста фирми и какво стои зад еднакво звучащите обяви за добро заплащане, добра екипна атмосфера, възможности за развитие … Трябва да се направи и един сайт, посветен на българските мениджъри и да се пише за тях от опарени или от доволни хора, за да сме наясно с какъв мошеник си имаме работа доста преди да ни засегне и нас, а не само да им четем ПР-а по списание Мениджър!

  13. @ Sickdreamer Дали си запознат какво коства на хората и природата производството на всички тези храни и благини? Не съм сигурна, че повечето от тях падат от небето и остава само да ги управляваме и разпределяме. Колко пъти ти се е случвало да участваш в или поне да наблюдаваш от близо създаването на храни и други материални благини?

  14. @sickdreamer в допълниение на казаното от lyd, „разсипнически предостатъчно“ има само в мечтите ти. Ако се огледаш малко по-надалече (от носа си, примерно), ще забележиш милиарди хора, за които няма дори достатъчно ориз. И дори и всичките богаташи да си дадат парите/храната на тях, пак няма да е достатъчно. И това е въпреки всичкия труд, който се хвърля за храна. Ако хората не се бяха размножили като хлебарки, може би щеше да си прав, може би диворастящите дървета щяха да стигат, за да хранят всички лесно, а пещерите – за да ги настаняват. И ако искат нещо повече от храна и пещери, пак ще трябва да работят с ръцете и умовете си, за да го имат.

  15. Разпределението на благините, което препоръчваш, ще съсипе производството им… което е изобилно именно защото не се ръководи от идеализъм и късогледство.

    Това е все едно да считаш, че ще организираш метаболизма в тялото си по-добре (щото така или иначе си здрав като бик) и напомпвайки едно нещо, което намираш за онеправдано (примерно мозъка, тъй като е най-важен от всичко) да скапеш и лишиш от ресурси всички останали неща, за които дори не подозираш. И в резултат да отчаеш всички органи, които са работили до степен изобщо да не искат да правят каквото и да е.

    Парите, ресурсите и благините не падат от небето, нито пък са безкрайни. Те се произвеждат, защото има система от печалби и загуби, която предотвратява както ненужната работа, така и паразитизма. Разруши това и съвсем скоро няма да има какво да раздаваш.

  16. Бинго! Тия дни прочетох „Машина за богове“ на Серж.. вече забравих кой, прощавай..🙂 Та там в една от главите прави разграничение между механична и органична солидарност. Първата е онази която се опитаха какскетите от недалечното ни минало да ни наложат и от която българите бягат като дявол от тамян, втората е тази за която ти пишеш в текстовете си, и която българите също отричат поради неспособността си да я разграничат. Между другото, дарасни ми на мейла ако имаш желание да прегледаш книгата. Не е от евтините, може да ти я пратя по автобуса..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s