Гроздовете на гнева

Тази книга на Стайнбек е била публично горена и горещо дискутирана, а нобеловата комисия смята, че това е велика творба и една от основните причини за решението й да присъди на автора наградата за литература. Аз мисля, че тази книга е хубаво да бъде прочетена от всеки, който не е гладувал и не се е притеснявал как ще плати следващите сметки. Хубаво е да бъде прочетена и от тези, които се смятат за комунисти и социалисти. Някои от тях ще разберат защо.

Действието се развива по време на Голямата Депресия през 30те в САЩ; стотици хиляди бедни фермери са принудени да напуснат домовете си в Оклахома и съседните щати и да се отправят на запад, към Калифорния, където се надяват да намерят работа като селскостопански работници. Стайнбек описва опитите за оцеляване на едно семейство от Оклахома, като по този начин илюстрира действащите тогава в САЩ икономически и политически механизми. Същите механизми, обаче, са в действие на други места по света днес.

След като прочетох книгата не станах нито повече нито по-малко лява отколкото съм. Ако четях по-повърхностно, можех да си кажа само колко са лоши американците, които са заграбили земите на мексиканците и да не видя аналогията между гладните американци, които заграбват земята на мексиканците и гладните селскостопански работници, които крадат, за да удължат живота на децата си с още един ден и мечтаят за земите, които принадлежат на богатите. Когато гладните се нахранят, те замечтават за уиски и танци, също като богатите – когато се снабдят с лъскава кола, замечтават за яхта.

Лявата ми страна продължава да смята, че на бедстващите трябва да се помага – от една страна заради самите тях, а от друга заради онези, на които биха могли да навредят в отчаянието си. Дясната ми страна продължава да смята, че да помогнеш не означава да вземеш насила от един и да дадеш на друг.

Макар че четох за плодове, които биват пръскани с керосин, за да се намали предлагането и да се вдигнат цените, докато деца умират от глад, както и за картофи, които биват изсипвани в реките, а бреговете се охраняват с пушки, да не би някой гладуващ да вземе от изхвърлените картофи, за прасета, които се колят и заравят, не мисля, че на греха трябва да се отвърне с грях. Какво да се прави? Не знам точно какво, но мисля, че имам принципен отговор: да се направи така, че на гладните да не се налага да просят или отнемат със сила, а да им се помогне да отглеждат свои плодове, картофи и прасета. Или пък да произвеждат дрехи, печки и компютри.

Мисля и много други неща, но ще ги споделя по-късно.

За лявото, дясното и връзки към някои стари текстове

47 thoughts on “Гроздовете на гнева

  1. „Или пък да произвеждат дрехи, печки и компютри.“

    Ама когато на бедните в някоя държава чужда компания им даде възможност за това, левите му викат „експлоатация“ и твърдят, че било лошо🙂

  2. Много добро разсъждение, но пропускаш един важен въпрос: какво да направим, ако бедните не искат да произвеждат картофи и прасета, а само искат да ги ядат? Струва ми се в нашата страна манталитета на повечето хора е такъв: Държавата е длъжна да ни дава. Докато гладните продължават да разчитат на това някой друг да се грижи за тях, ще имаме проблем.

  3. @ Майк: Както казах, за другите неща – друг път🙂 Едно по едно🙂

    @ Лонги: имам предвид те самите да станат производители, а не наемни работници, но да, и наемането на работа върши работа, но в някои случаи може и наистина да е експлоатация … зависи

  4. А, не се притеснявай, те левите не падат по гръб:

    Като станат хората в някоя бедна държава производители, левите смятат, че търговците, които купуват продукцията им и я продават другаде, ги експлоатират.

  5. Ами когато им плащат 10 пъти по-малко, отколкото за същия труд в богатите държави, ти как му викаш? Сигурно благадеяние?

  6. „Дясната ми страна продължава да смята, че да помогнеш не означава да вземеш насила от един и да дадеш на друг.“…
    Хм… Доста странна логика. Да помагаш не значи ли да дадеш нещо от себе си?…

  7. @ Black Wolf – да дадеш от себе си не е същото като да вземеш насила от А, за да дадеш на Б. Когато давам от себе си, не вземам от други.

    @ Longanlon – ами защо да не станат и търговци? Аз съм за.

  8. Ако стандартът е 10 пъти по-нисък, може и да не е експлоатация🙂 Аз също получавам доста по-малко, отколкото бих получавала в други страни, но не се оплаквам. Зависи какво можеш да си купиш с получените пари, а не колко са сами по себе си.

  9. Ех, тоя пазарен фундаментализъм. Бих бил щастлив да ми покажете поне едно място на света с чисто пазарна икономика.
    Що за хора сте, та гордо обявявате повечето други за мързеливци? Не сте ли чували за безработица, мутри и монополи? Не знете ли за корупцията, основен пазарен механизъм?

  10. @ Фродо

    Не мога да ти покажа нито едно място с чисто пазарна икономика. Не съм забелязала да обявявам повечето други за мързеливци.

    Чувала съм за безработица и размишлявам за начините, по които хората могат да си осигурят прехрана. Пазарът, разбира се, не е единственият възможен начин. Да седим и да се оплакваме не помага.

    Но на някои е по-лесно да вдигнат ръце и да кажат, че всичко така или иначе е прецакано и няма шанс да се оправи. Това обикновено го казват тези, които все още не са изпитали лично ефектите на глада и студа или не са ги наблюдавали отблизо. Някои от тях, обаче, са иначе големи човеколюбци и социалисти на приказки.

  11. @lyd, ти май не четеш внимателно…😛
    Говорим за помоща и за даването, не за вземането. Виж какво съм написал.😉

  12. Всъщност, като говорим за вземане-даване, знаете ли какво е потлач? И защо се прави (има различни тълкувания)? Ами поинтересувайте се…

  13. аха, значи богатите страни по-добре да не купуват продукцията на бедните, за да „не ги екслоатират“

    пък бедните като няма на кого да продават, да мрат от глад

    много сте умни, ей…

  14. Hello, lyd.
    Мисля, че ме бъркаш с мечтателя утопист sickdreamer. Но нему е простено, млад е и надценява човечеството.
    Отговарям ти и защото ми се струва, че не си угоен офисен мушмурок, който самодоволкно раздава съвети за неща, които никога не е преживял. И се извинявам, не ти, а друг, един либерален талибан написа за мързеливците.
    Не съм против пазарната икономика. Против крайностите и недостатъците съм. Тогава, когато тя се превърне в обществена спирачка се налагат някои регулации, както прави впрочем ЕС понякога – квоти, мита и т.н.
    Забелязвам, че всеки чете само това, което му е угодно. Нищо пазарно нямаше в българския преход. Чрез изкуствено създадена хиперинфлация бяха унищожени спестяванията на хората от социализма и предотвратено създаването на средна класа. Тези, които се изхитриха да оцелеят, бяха своевременно попарени от наемниците-мутри. Така се разчисти пътя за „пазарно“ оцеляване само на определените от ДС субекти. Естествено сега, след победата им, същите апологети на беззаконието са най-върлите защитници на закона. Равния старт не се състоя.
    Друг пазарен елемент, корупцията, незнайно защо се счита за официално неморален. Иронизирам, естествено. Но още Алековия герой бе възкликнал на друго време и място, че „овде йе велика корупция“. Иди обяснявай след това на някой циганин, ох, пардон, ром, че може да продава кръвта си, но е неморално да продава децата си. Ма нали е пазарна икономика?
    Друг голям проблем на прехода е факта, че за голямата част от обществото той се прояви като социална деградация. Вероятно си твърде млада, за да си го преживяла като съзнателен човек. Стотици хиляди образовани и работливи хора се оказаха ненужни и преминаха на дъното на социалната таблица, деградирайки до пазачи и продавачи в най-добрия случай. На тези хора никаква апология на либерализма няма да прокараш, сори.
    Не, не мисля, че държавата трябва да хрантути някого. Но когато някой не може да се справи обективно, той трябва да получи помощ. НО срещу съответна работа по държавни проекти на непазарен принцип. Спомням си, че любимите ти американци бяха приложили нещо подобно при Голямата депрсия.
    Въпроса с безработицата е много сериозен. Факт е, че тя е ниска в богатите страни и висока в бедните. Което автоматично опровергава мантрата, че била „дисциплиниращ фактор“. Факт е също така, че бизнеса всячески се стреми да намали работните места, дори с риск да срине ефективността, само и само да държи ниска цената на труда. И тук трябва да се търси решение, защото икономиката работи за хората, а не обратното.
    В коментара за Стайнбек е описано прекрасно. Супер „пазарно“ поведение е унищожаването на продукция, няма що.
    Аре стана дълго. Поздрави.

  15. Съгласна съм с наблюденията ти и смятам, че ситуацията е сложна и в нея са замесени толкова различни заинтересовани страни, че не е никак лесно нещата да се решат с пазарен или соц. фундаментализъм. Смятам, че има бизнес и бизнес, социалисти и социалисти, на всичкото отгоре🙂 А проектите за помощ не е задължително да са държавни, но това можем да го дискутираме в специална тема – може би ще ти е интересно да видиш последните ми теми в категорията „социално предприемачество“. Относно младостта ми … може и да съм по-стара от теб🙂 почти на 39, така че съм видяла някои неща с очите си🙂 По-важният въпрос за мен, обаче, е не какво се е случило, а какво се случва и какво да правим оттук нататък.

  16. Ех, добрия стар Прудон още преди 150 г. го е казал съвсем точно…
    За собствеността имам предвид.

  17. „аха, значи богатите страни по-добре да не купуват продукцията на бедните, за да „не ги екслоатират“.“

    Линганлон, това ли са двете алтернативи – да се купува на безценица или да не се купува изобщо? Ами в това няма ама никакъв морал или човеколюбие или дори ако искаш – отговорност… И същата тая система на свободния пазар води и до доста освободен морал и освободено чувство за отговорност у хората…

  18. Sickdreamer, как предлагаш да се определят цените при международната търговия?

  19. „Ами в това няма ама никакъв морал или човеколюбие или дори ако искаш – отговорност… “

    Не можеш да накараш някого да е човеколюбив. Ако се опиташ да му вмениш това (например като го задължиш да купува на по-високи цени от бедните държави), той просто… няма да купува от там. Не можеш да го задължиш да купува точно от там, ако не му изнася цената.

    „това ли са двете алтернативи – да се купува на безценица или да не се купува изобщо?“

    Ами решението е на търговеца – може да купи от там, може да купи от другаде. Това са алтернативите. Купува където е по-евтино, заради конкурентната цена. Именно затова има изобщо някакъв бизнес и търговия с развиващите се държави – защото предлагат конкурентни (ниски) цени. Ако продаваха скъпо, кой луд щеше да наема кораби до другия край на света, за да купи от тях, вместо да купи от съседната държава или да произведе в собствената си?!?

    Именно затова и годните

  20. Има хора и организации, които решават да купуват по-скъпо и го правят, и пак са в бизнеса, но засега са малка част от цялото. Приветствам това и го практикувам. Не мога, обаче, да накарам всички да го правят.

    Този подход, обаче, понякога може да означава и насърчаване на мързела и невежеството, така че не смятам, че трябва да се практикува универсално.

    Мисля, че трябва да помогнем на хората да станат по-ефективни в работата си, но и да намерим баланс, защото свръхефективността в много случаи е за сметка на нечовешка цена от страна.

  21. Я виж как хубаво ме изведе до силен аргумент срещу капитализма, Лонганлон! Благодаря!

    Прав си, наистина не можеш да накараш някой да е човеклюбив. Не можеш да го накараш да цени човешката екзистенция (духовния живот) и да е отговорен към него. Както не можеш да накараш някой да цени човешкия живот и да не му посяга. Затова светът е достигнал преди много време такава законова система, та тези, които не уважават човешкия живот и му посягат, отиват в затвора, или пък биват убивани. И ако приемем, че обществото върви в посока ценене все повече на екзистенцията, то може би накрая и тези, които не я ценят и й посягат (защото то е като да не действаш срещу заговор за убийство) ще бъдат елимирани. Така или иначе, като се замисля, се върви в тази посока и в законодателно отношение!😀

    Жоре, аз предлагам цените да се определят на принципа не „търговията е от Бога благословена търговия“, а „камбаната бие за теб“. Или всички трябва да си помагаме по някакъв основен минимален начин – като семейство. Или: според жизнения стандарт на света и нациите в него да се обособи една стойност, която в международен план да регулира цените в международната търговия. Или: ще купиш в Уганда една ябълка срещу толкова български пари, колкото съответстват на угандския стандарт. Разбира се, тогава международната търговия би замряла, както честно посочи Лонганлон, за което го адмирирам, но тук идва моят сценарий за развитието на света и на наказанията🙂

    Впрочем, масите стават все по-осъзнати като сила, поради технологиите и образоваността, тоест те са все повече в състояние да диктуват хода на света. Може би затова и правителствата така се стремят да създадат условия за следене и контрол, уж само за престъпниците…

  22. Не можах да схвана идеята ти за наказанията. Освен това се чудя къде ги виждаш тия осъзнати маси.

  23. Лид, идеята ми за наказанията е проста: преди няколко хиляди години племенните общества са оценили човешкия физически живот и са наложили на посягащите към него наказания; в 21 век човешкият духовен живот става все повече център на културата и стремежите, значи следва и посегателствата към него да бъдат наказвани също. В конкретната ситуация: както на Нюрнбергския процес са осъдили нацистите за техния физически геноцид над физическите пленници, така би следвало и в недалечно бъдеще да има остро осъждане и на нефизическия геноцид върху слабите страни – също пленници на силните страни. Защото – мизерията, недохранването, необразоваността – това е все (и) поради недостатъчна грижа от страна на силните страни…

    Осъзнатите маси са навсякъде, Лид. Във всички световни и местни организации и организацийки, профсъюзите, природозащитническите организации, гей активистите и т.н.🙂 Колкото повече образовано и разбиращо света е населението (което е доста повече отпреди 150 години например), толкова повече ще властва народът, защото той е единствената реална сила в този свят – често спяща.

    Лонганлон, къде е тая мъгла в разсъжденията ми?…

  24. @ Sickdreamer – може да има купища организации и организацийки, но дали те всички се свързват помежду си и изграждат един целокупен народ? Струва ми се, че тези организцийки отразяват шаренията на света; много от тях имат твърде противоречиви интереси, стремежи и възгледи, така че това понятие „народ“ ми изглежда твърде абстрактно🙂

  25. Ее, Лид, аз не съм казал, че народът е изцяло осъзнат и обединен🙂 Той и не бива да е едно еднородно цяло, освен в специални случаи (например на борба). Мисля, че безбройните организации и организацийки са началото на истинския свят на народното управление :]

  26. едно от определенията на лудоста е да изпълняваш едно и също действие отново и отново, очаквайки различен резултат

    при условие, че всички „народни управления“ в световната история са започвали с терор и са продължавали с лагери, не виждам защо да очаквам точно следващия път нещо по-различно

  27. Препоръчвам книгата Animal Farm (Животинската ферма) на Оруел. На английски със сигурност се намира безплатно в Интернет.

  28. Погледни дори досега какво се е случило. В момента хората имат повече чувствителност за хуманитарните и социални проблеми, отколкото преди.
    А nerd-ове като мен могат да процъфтяват. Аз живея за идеи и от идеи и материалният свят остава на заден план (което впрочем не е много хубаво, но факта е, че мога да си го позволя). Да, работя за бездушна фирма, но единствената причина да не съм indie e, че за разлика от indie-тата, още не съм положил достатъчно труд. Ако говорим за изкуство, в момента всеки (който не го мързи) има техническата възможност да го прави. У дома си. Единствено от усилията да се научиш не си освободен… Познай защо.
    Може да кажеш, че това богатство от възможности е достижение на технологията, а не на капитализма, но това не е така… Именно капитализма прави възможно развитието на технологията.

    Притесняват те непросветените маси…🙂 Е, хубаво, и аз бих искал да кажа нещо на другите хора… но бих го направил като пиша книги и правя игри, или като изнасям лекции, а не като отрежа клона, на който седя и заменя сегашното общество с една неработеща и смъртоносна илюзия.

  29. Светът върви към все по-голямо самоосъзнаване. Това води до повече грижа за ближния и по-малко войни. Дотук мечтата на sickdreamer се сбъдва. Проблемът му е като на всички левичари. Всички те смятат, че свръхсъзнание (съставено от хора) може да се получи без йерархия. Не може. Народната маса винаги ще бъде в контрола на елита, защото нито глупавите ще изчезнат, нито умните, просто елитите ще спрат да воюват помежду си и ще се свържат в общ интерес. ЕС е пример за този процес.

  30. Според мен проблемът му е, че не е част от елита, а много му се ще да бъде и да просвещава масите в знание, което те очакват и искат да чуят, съответно е готов да събори текущата парадигма само и само да бъде издигнат от новоспасените за кардинал на добротата.

  31. то това е един от проблемите на всички социалисти…

    не си ли забелязал – социалистите никога не са силните хора в една държава, хората с влияние, хората на съзиданието – инженери, учени от приложните и реални специалности, бизнесмени и т.н.

    винаги са журналисти, „интелектуалци“ и други хрантутници…

  32. Кой е „хрантутник“ е относително. Никола Тесла е останал беден на стари години, въпреки че той е открехнал на човечеството предимството на променливия ток. Не е бил добър търговец, но е обогатил много богаташи-хрантутници.

    Иначе съм съгласен с опасността от социаликтически райове. Вчера се замислих за филма Аватар и се сетих за един реален бунт срещу технологиите, документиран в реалната история – червените кхмери в Камбоджа, ръководени от Пол Пот…

  33. Лонганлон, въпреки че дълбоко се съмнявам да мръднеш от разсъжденията си, ще кажа две думи по определението за социалисти, заради публиката, която е основната причина за споровете:

    – ако приемем, че думите ти са истина, то е съвсем нормално социалисти да са хора на теоретичните/неприложни науки, и определено е крайно естествено да са хора без сила и влияние (разбира се, говорим за икономическо влияние, другото е огромно при социалягите). Защо? Ами защото за да виждаш напред в бъдещето и надълбоко в теориите и реалността е необходимо да си теоретичен тип човек, не човек на приложността на момент. Нужно е да имаш светоглед много над конкретен проблем за момента/годината/десетилетието. Което, обикновено, е характерно за мечтателите, журналистите и… теоретиците, нали? И още – нали не очакваш хора, живеещи и мислещи в силен разрез със системата, да получат влияние и сила от/в нея? Нали се сещаш, че този, който говори срещу царя, обикновено не му е пръв министър?

    Хрантутници е смешно, наистина. Хайде опомни се – хрантутник ли е един умен човек, който прави избор не да се пригоди към системата и да благоденства, а да й се противопостави и да умре като Маркс в мизерия, изгнан от страната си? Хайде по-полека с определенията за полезност и безползност, особено ако спекулата спада към полезността в твоите разсъждения.

    Neuromantic, не зная дали е истински или наизуст, но добре си ме усетила, наистина имам мегаломанска склонност към поучаване и елитизъм.

    Лид, нали си говорихме, че моята липса на търпение (както и тази на всеки друг) е агент в израстването? Всяко действие и бездействие са фактори, ако нямаше нетърпеливи люде, къде щяхме да сме сега?🙂 Все пак, не само алчността задвиждва света, нали?

    Жилов, аз не отричам капитализма напълно. Необходим етап, който просот ще остане назад…

  34. ХАХАХАХАХА, социалист ми казва „Хайде по-полека с определенията за полезност и безползност“ …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s