Малко да сменя темата

Вчера осъзнах, че фокусирането върху теми като капитализма и спасяването на бедните никак не помага на запушения ми нос и болното ми гърло. Ето защо, реших да почета нещо просветляващо и освежаващо като „Тъканта на космоса„, която следобед замених временно с „Windflower“ – книгата, която Невенчето ми изпрати за Thanksgiving, за да я получа по Коледа🙂

Действието се развива неясно къде, но на място, което ми напомня за Испания, неизвестно кога, но във време, което ми напомня за първата половина на 20 век. Книгата не е написана в консистентен стил, но пък това с компенсира с това, че извиква ярки визуални преживявания и тече през главата ми като цветен филм. Преди малко прочетох, че всъщност писателят Ник Банток работел с Едоардо Понти по сценарий за филм, но в един момент решили Банток да напише книгата сам, а някой ден Понти да я превърне във филмов сценарий. Това обяснява нещата.

Книгата ми напомня за „Алхимикът“ на Пауло Коелю …  доколкото си я спомням – по притчовия характер. Разказва се за едно въображаемо номадско племе, което е изгубило пътя си, забравено от божествените си покровители и от десетилетия е заседнало, пардон, уседнало. Всъщност за племето е все по-трудно да пътува и да лагерува на различни места, защото модерният свят оставя все по-малко празни места, а на номадството се гледа с растящо недоверие. Племето може да се „слее“ с „нормалните“ хора и като изгуби идентичността си, да спечели спокойствие; може и да избере да пътува, но е важно да намери път или по-скоро водач, който да усеща истинските пътища.

Едно момиче от племето решава да спаси своите хора като открие пътя и ги поведе. Преди това, обаче, трябва да порасне и да научи за света и за себе си. Ето защо отива в града, където започва работа и няколко любовни връзки.

Интересното в книгата е това, че накрая не само момичето, но и божествените покровители научават уроци.

А аз оставам в размисъл за скитничеството. Ще споделя мислите си след като се наканя да гледам „Без покрив и закон“ – някогашен любим филм, с който най-после успях да се сдобия.

Два стари текста, които имат нещо общо със скитничеството, свободата, Хенри Дейвид Торо и подобни:

1 и 2

2 thoughts on “Малко да сменя темата

  1. ами въпрос на време е хората отново да станат номади.🙂 това е неизбежно. защо ще се случи – оставам като подтема за размисъл в твоята тема.🙂

  2. Истинският скитник не може да има племе. И не може да търси празните места в модерния свят с просто око. Иначе не се различава от индианец🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s