Далай Лама за капитализма

Реших да си почина от агресивността на великата революционерка Наоми Клайн и да видя какво мисли за капитализма Далай Лама.

„Пътят на лидера“ е издадена за пръв път през 2008 ( у нас 2009). Тя е плод на дългогодишно сътрудничество между Далай Лама и Лорънс ван ден Муйзенберг, консултант по мениджмънт, работил с компании в САЩ, Чили, почти всички европейски страни, Близкия Изток, Япония и Индия. По тази книга са работили около седем години.

През по-голямата част от живота си Далай Лама симпатизира на социализма – съвсем естествено за будист – състраданието и грижата за благополучието на всчки живи същества са ценности, доста по-стари от комунизма и социализма🙂

Предполагах, че Далай Лама ще търси начини да помири състраданието и загрижеността с бизнеса и да покаже, че не се изключват взаимно, че и бизнесът може да бъде отговорен и пр.

За моя изненада, Далай Лама отива по-далеч – той казва, че е осъзнал, че комунистическите държави не само не преодоляват бедността и не постигат братство между хората, ами дори не се опитват да постигнат такива цели, че е започнал да вярва в системата на свободния пазар. Далай Лама настоява, че трябва да се осигури приличен жизнен стандарт за всички хора, но смята, че това не е достатъчно – че човешкият дух има нужда от свобода.

За разлика от Наоми Клайн, Далай Лама и Муйзенберг изпълват книгата си с положителни вдъхновяващи истории за положителния принос на  бизнеса към изграждането на повече благополучие и устойчивост.

Далай Лама цени идеите на Адам Смит и Фридрих фон Хайек и не пропуска да покаже, че за тях е важно не само създаването на богатство, но и състраданието, отговорността, етичността.

Какво отличава Далай Лама от Наоми Клайн? Загрижеността му не само за разпределението, но и за генерирането на богатството (левичарите обикновено забравят, че преди да се раздели пицата, някой трябва да я омеси, гарнира и опече), умението му да види голямата шарена картина, доблестта да не изкривява истната, за да защити тезите си, интереса му към търсене на работещи решения на проблемите, готовността му да учи от всичко и от всички.

Бих препоръчала на госпожа Клайн да прочете книгата му. Интересно ми е как биха я интерпретирали запалените левичари, анти-глобалисти и пр. Дали ще излязат с конспиративна теория за това как международните корпорации са купили Далай Лама? Вероятно има сериозна причина Сергей Станишев да не постави портрета му върху книгата си „Защото сме социалисти“😉

44 thoughts on “Далай Лама за капитализма

  1. Peace on Earth !

    Далай Лама в помирителна дискусия с Наоми Клайн –
    укротяване на опърничъвото в желанието
    по пътя на лидерите в еволюцията на знанието.

    Колко добре е да се започне новата година миролюбиво.

    Състраданието , отговорноста и етичноста
    са обект на интереса на читатели на блога
    от САЩ до Нова Каледония.
    В статистиката на коментарите мъжете са по-лоялни ,
    особенно английско говорящите.
    Обичат фертилността на идеите предлагани тук
    и с готовност аргументират джентълменската си логика.

    Попътен вятър в полета, Лид.
    Честита Нова Година !

  2. Бунтът на Наоми в същността си не се различава от този на Карбовски и представлява хвърляне на фекалии по сивите облаци. За да принадлежиш на тяхната група е достатъчно да вярваш, че ако много хора заедно започнат да хвърлят по небето, то те ще го достигнат и ще прогонят мрака. Обаче резултатът е винаги само един – въпросните хора осъмват заринати до уши в собствен материал.

    Щом дори Далай Лама прави крачка встрани от тази пасмина смятайте колко далеч е стигнала миризмата – чак в далечен Тибет.

    Всъщност той не е проумял нещо крайно еретично за духовните умове, напротив, просто е узрял. Открай време основните религии вървят рамо до рамо с дясното и няма как да е иначе, когато за най-голяма ценност се смята свободата на духа. И на тях трябва да разчитаме да просветят левите, че не парите трябва да се споделят, а богатството на духа. Което неминуемо ще доведе до разпределение и на парите, без опасност обществото да се деформира като бонзай. Богатите се чудят за какво да си изхарчат парите, но със сигурност няма да нахранят някоя агресивна кокошка като г-жа Клайн. По-скоро биха спонсорирали красотата.

  3. Метафората за пицата страшно ми хареса. Само бих добавил, че не е нужно да преразпределяме парчетата на една пица. Можем да опечем колкото пици си поискаме.

  4. „Открай време основните религии вървят рамо до рамо с дясното и няма как да е иначе, когато за най-голяма ценност се смята свободата на духа.“

    Моите разсъждения ли са грешни, или свободата на духа доста сериозно се спъва от оскъдността в материалния живот? Все пак е трудно да мислиш за Шекспир и Далай Лама, ако коремът ти е празен или детето ти трета година носи същите дрехи. И друго – когато свободният пазар прави човекът пазарен в своя духовен свят, това не е ли пак вид деформация на духа и неговата свобода?

    Да, би било прекрасно светът да е изграден от силни като характер хора, които да устояват на натиска и изкушенията на пазара, но засега не сме и сякаш няма изгледи да станем – та не е ли по-добре интегрираме емпирично слабите по дух хора в наличната обстановка?

    „И на тях трябва да разчитаме да просветят левите, че не парите трябва да се споделят, а богатството на духа.“
    Нямам право да говоря от името на „левите“, но мисля, че омразните колективисти искаме споделяне на парите, защото това би освободило пространство и време на хората да развиват духовното😉

  5. @sickdreamer

    Свободата на духа ми не е зависела от това дали вземам 200 или 2000 лева… А възможността да капризничиш за това, че детето ти носи трета година същите дрехи е достижение на капиталистите…

    Никой няма да развива духовното, ако може просто да мързелува; а тези, които изобщо нямат духовни ценности, в утопичната земя, за която мечтаеш, при липса на работа просто биха се хванали да паразитират и рушат.

  6. Жилов, съгласен съм за безспорните постижения на капитализма… Макар че имайки предвид експлоатацията, която ги съпътства, съм все по-отвратен от стоките, които потреблявам.

    Свободата на духа обикновено пряко зависи от това колко получаваш. Слава Богу, в днешно време има достатъчно библиотеки, интернет и програми за пътуване и учене, та ако някой има истинско желание да се развива, може да го постигне и с оскъдни средства. Но все пак, ако любимият капитализъм е на по-озверяло ниво, няма как да отречеш, че материалните нужди просто задушават духовните – пак казвам, за повечето хора, нека не правим себе си масов пример. Особено, предполагам, ако живееш в гето – негърско, циганско, мексиканско.

    „Никой няма да развива духовното, ако може просто да мързелува; а тези, които изобщо нямат духовни ценности, в утопичната земя, за която мечтаеш, при липса на работа просто биха се хванали да паразитират и рушат.“

    Твоята теза противоречи на факта, че почти всички велики хора до 20ти век – поети, писатели, учени – реално са били наследствени богаташи и това им е отворило път към развитие и себеизразяване. Да, те може би са изключение, но в моя блог един човек изказа много хубавата идея, че мързелуването не опира основно до възможност, а до ВЪЗПИТАНИЕ, нали – манталитет. ТИ би ли мързелувал, ако някой ти осигурява материалното?

    Драги „десни“, все още вие приемате, че основният упрек към капитализма е неравномерното разпределение на средствата. В Азия несъмнено е така (може би и в Ю. Америка, не зная), но проблемът в Западния свят е, че капитализмът corrupt-ва хората.

    *Първо, кара ги да превръщат в капитал не само труда си, но и личността си – т.е. да транформират в инвестиция и своите принципи и ценности и приоритети.
    *Второ – капитализмът безмислостно налага в обществото висша ценност да бъде успеха – като под това се разбира да имаш професионален успех – който пък съвсем не е достатъчен за истинско вътрешно щастие.
    *Трето – свободният нерегулиран пазар създава и усещането за нрегулиран морал, което изкарва на преден план егоизма, който според мен трябва по-скоро да се трансформира в по-съзидателни от генериране на богатство импулси.
    *И четвърто – капитализмът, посредством ценността „успех“ и специалностите „Маркетинг“, „Реклама“ (масова манипулация) и като цяло чрез поставянето на търгуването (което обикновено си е чиста користна спекула) на пиедестал – култивира егоизма. Което – не е хубаво.

    Проблемът на гадните заблудени глупави „леви“ не е малък. Прочетете малко и Ерих Фром, човекът само с това се е занимавал – особено в „Да имаш или да бъдеш“ (идеален starters), „Душевно здравото общество“ и „Отвъд веригите на илюзиите“.
    🙂

  7. @ Sickdreamer Детето ми носи дрехите си толкова години, колкото успява да се побере в тях. След това, ако стават за носене, продължавам да ги нося аз🙂 И това при положение, че можем да си позволим нови дрехи. Да имаш някакво обяснение?

    Познавам доста не-коруптнати от капитализма хора, голяма част от които нямат нищо против капитализма и участват в пазарната икономика не само като потребители.

    Толкова заучени ми звучат тези точки, които изреди, но може пък и да са твои изводи, извлечени от собствения ти опит. Е, аз само се опитвам да ти кажа, че моят опит е друг, но не правя генерални изводи за човечеството от него.

  8. Добре, Лид, да разбирам ли, че не познаваш парични проблеми, които някога или понастоящем да са ти създали или създават неудобства и притеснения, които ти отвличат вниманието от по-духовни или личностни отношения/проблеми/разсъждения? Нека не са дрехите на детето ти, но наистина ли мислиш, че хората, лишени от средства, не са притиснати от тая

  9. Познавам парични проблеми, може би по-добре от теб. Познавам и хора, лишени от средства. Може би по-близо отколкото ти познаваш такива. Но какво се случва с духа не винаги се определя от битието показват моите наблюдения.

    Казваш, че си колективист, че си за споделянето. Какво можеш да предложиш за споделяне? Какво си споделил? Бих се радвала да чуя такива истории от теб, вместо постоянните нравоучения, че някой друг трябва да споделя.

  10. Добре, Лид, да разбирам ли, че не познаваш парични проблеми, които някога или понастоящем да са ти създали или създават неудобства и притеснения, които ти отвличат вниманието от по-духовни или личностни отношения/проблеми/разсъждения? Нека не са дрехите на детето ти, но наистина ли мислиш, че хората, лишени от средства, не са притиснати от тяхната липса? Колкото до дрехите: просто аз съм износвал дрехи трета ръка и това ми е било обикновено неприятно. Иначе непрахосничеството по нови дрехи е хубаво, стига да не притеснява потърпевшия.

    Моите точки са предимно заети, да. Както, предполагам, и икономическите закони и антропологическите открития, на които се позовават защитниците на свободното търгашество? Но дори да са сляпо копирани от самата Наоми Клайн – има ли някаква груба грешка в тях?

  11. Вече отговорих на част от въпросите ти в предния коментар🙂 И аз съм износвала, освен това съм си купувала и дрехи втора употреба.

    Не разбрах това за точките. В кое да има груба грешка?

  12. Защитниците на свободната търговия не са противници на състраданието и помощта. Голяма част от тях са лично ангажирани да помагат.

    В същото време голяма част от противниците на свободната търговия изискват състрадания и помощ от други, но самите те не са ангажират да помагат.

    Опитай се да поразмилиш над това.

  13. Не разбирам, толкова ли много хора познаваш, които искат другите да помагат, а те самите са пасивни? Освен ако не говорим за представителите на Пресветата Православна Българска Църква като цяло… не виждам защо си толкова скептично настроена към колективистите. Относно мен: споделял съм отпреди да започна да се идентифицирам икономически или политически, споделям и сега. Мисля, че често. Не давам дрехата от гърба си, но и не мисля, че е съвсем малко. И, което е по-важно, винаги следвам принципа на равностойно разпределяне на „благата“ – най-нуждаещите се първи.
    Впрочем, дрехите втора ръка са яко нещо, аз съм им голям фен от една-две години🙂

    За грубата грешка имах предвид – Четирите довода за вредата от капитализма може да са сляпо копирани дори от Наоми Клайн, но има ли все пак някаква значима грешка в тях?

    Лид, защо не ми изброиш кои (или поне колко) привърженици на свободната търговия са лично ангажирани със споделяне и помощ, и колко от червените сърца стоят със скръстени ръце?

  14. Да, познавам МНОГО такива хора. Всъщност такива са повечето хора, които познавам🙂 Но, както казах, това е моят личен опит.

    Нямам нищо против колективистите, нито против индивидуалистите, стига да не изискват всички да бъдат като тях🙂

    Значимата ти грешка е в претенцията за универсалност.

    Демонизираният от Наоми Клайн Джефри Сакс, ултимативният капиталист Бил Гейтс, Сър Ричард Брансън, Далай Лама и много други, някои от които познавам лично.

    Не знам дали сърцата са им червени, но колко са помагащите сред всички, които настояват, това или онова е работа на държавата и точно за това не се захващат да помогнат за свършването им?

    Разбира се, че не мога да ти напиша списъци.

  15. Е, аз не говоря за червните баби и дядовците и откровени мързели, които имат идеята, че някой трябва да погрижи за тях – аз говоря за по-изявените поддържници на колективизма. По… сериозните. А Джефри Сакс не смяташе ли, че трябва значима промяна в света, за да се оправи той? Значима социо-икономическа промяна?

    „Нямам нищо против колективистите, нито против индивидуалистите, стига да не изискват всички да бъдат като тях :)“
    А да НАСТОЯВАТ всички да са като тях или по-скоро да се стараят да са като тях?

  16. Не ми харесва някой да се смята за по-добър от всички и да е убеден, че трябва да му подражават. Мисля, че човек бива да има малко повече смирение и да допуска възможността да не е наясно с всичко. Харесва ми и толерантността, която позволява когато се смяташ за прав, да позволиш на другия да следва собствения си път.

  17. така ако я караш ще бъдеш заподозрян в социализъм🙂 навремето соц-лидерите от СИВ масово са ползвали тоя прийом.

  18. По-скоро съзнанието определя битието, sickdreamer, отколкото обратното.

  19. „бизнес, демокрация“ от таговете ти… Далай иска точно такава бизнес „демокрация“.

    Само незнам защо е да е чудно, че Далай е на толкова консервативни позиции? Все пак той е един човек, който претендира, че е жив Бог и ламти безумно за власт (да управлява Тибет еднолично). Повечето пъти в историята фундаменталистките религиозни лидери застават на ултра консервативна позиция.

    А защитата на Хайек през 2008 г. е точно такава ултра консервативна позиция. Даже папата май не е толкова зле:)

  20. @ бисквит: Е, Далай Лама не ламти за нищо и отдавна обяви, че когато Тибет стане автономна област, а не просто обикновен район на Китай, и когато вече е необходим истински административен ръководител, той ще наруши традицията и няма да заеме този пост. Така че в момента Далай Лама управлява еднолично несъществуваща държавна единица🙂

    Познавайки донякъде будизма, не бих могла да го нарека фундаменталистка религия.

    Но иначе е лесно да се говори в клишета, да🙂

  21. „Не ми харесва някой да се смята за по-добър от всички и да е убеден, че трябва да му подражават. Мисля, че човек бива да има малко повече смирение и да допуска възможността да не е наясно с всичко. Харесва ми и толерантността, която позволява когато се смяташ за прав, да позволиш на другия да следва собствения си път.“

    Какво пречи човек да има смирение, винаги да допуска да има пропуски, но все пак да настоява, че другите трябва да се поучат от него? Или предлагаш всички да сме дотолкова смирени, че да си стоим в индивидуалните светове, в свои си затоврени интелектуални общности, и да не настояваме за промяна в макрокосмоса около нас? Аз също харесвам толерантността и смирението, но също така вярвам и в абсолютната непроменлива Истина, която, дори да е толерантна и смирена, си остава Истина, и трябва да бъде разгласявана.

  22. Съгласна съм🙂 Но има разлика – някои са убедени, че са познали Истината и поучават с пяна на уста, размахвайки пръст🙂

  23. Ами аз съм частични един такъв човек, но то се дължи на яда хората да приемат грозната истина и да помогнат в спасяването на горящия Рим🙂

  24. Можеш ли да допуснеш, че някои хора може да виждат малко по-голяма картина? Не вярвам, че ти би могъл да спасиш когото и да е от самия него. Не вярвам, че който и да е би могъл🙂 Не вярвам, че трябва. Защо да отнемаш на хората правото да грешат и да се учат от грешките си?

  25. Ами тук, отново казвам, съм раздвоен, но като цяло имам теория,ч е хората сме всички в психологически инвалидни колички и не съм сигурен дали сами, без интелектуално насилие, можем да еволюираме. Аз разглеждам интелектуалните и политическите битки като инструмент/агент на еволюцията🙂

    Хитлер, Сталин, Дучето – това са все грешки на човечеството и то се учи от тях. Ганди, Мандела, Френската революция – това са положителни примери. Аз също съм в една от двете графи, въпреки нищножността си, и моят пример, макар и интелектуално насилие, е точно грешка (или достижение)🙂

  26. Не мисля, че всички хора са в психологически инвалидни колички. Не мисля, че еволюцията се дължи на интелектуално насилие. Тя е по-скоро съзряване, порастване, а както знаем, за да порасне едно семенце, не е нужно да го насилваш, а да му осигуриш условия да се развива. То си знае как🙂

  27. Много съм съгласен, Лид. Но семенцето, за което говориш, расте, а за да еволюира трябва да попадне в суша или някакъв друг катаклизъм🙂 Е, така е и с човечеството, нали – след индианския си период все сме били в една или друга форма на катаклизъм – от безсправедлив феодализъм, през църковно диаболично потисничество до капитализъм, възпитаващ неправилни за порастването ценности.

    Социалистите хуманисти желаят да положат човека в благодатна почва. Това, което се опитвам да кажа и вие очевидно не разбирате или отказвате да разберете, е че след примитивния ни период все сме били жертви на някаква физическа или духовна доминация, която е отравяла почвата!

  28. а защо смяташ, че и по време на „индианския“ (предполагам имаш пред вид епохата на ловците-събирачи) период хората не са били под никаква форма на подтисничество?

    тук отново опираме до романтизирането на представата за „свободния дивак“, безгрижен и щастлив и за сблъсъка на тая представа с действителността на отношенията в до голяма степен изолирани човешки групи, управлявани на принципа на силата и създаващи в консервираната си среда абсурдно стриктни обичаи, табута и ритуали, според които да живеят (примерите са добре описани от изследователите на „девствените“ племена не срещали цивилизацията до края на 70-те даже)

    жалко, че не си ходил в казармата – ако беше, лесно щеше да разбереш до какви социални девиации на отношенията води животът в малки групи, управлявани на принципа на силата (каквито представляват войниците във всеки един момент, когато не са под директния надзор на формалия лидер – офицерите).

  29. Не, Лид, далеч не съм сигурен, че зная коя е най-благодатната почва. Но я търся. Виж, знам коя почва не е особено добра и го лая вече два месеца и ти замърсявам блога с лая си🙂

    Лонганлон, отново казваш нещо интригуващо, но не ми е достатъчно, за да те разбера. Чел съм „Анатомия на човешката деструктивност“ на Ерих Фром, където се отделя много внимание на т. нар. примитивни цивилизации – и останах с доста добро впечатление от тях. Доктор Фром разглеждаше племена като пигмеите Мбути, чието социоикономическо и културно устройство е далеч от нашата идея за свободен пазар и въплътява ценности, които Фром припознава като матриархални.

    В книгата се развива идеята, че дивият човек, за който ти не говориш много ласкаво, изначално е бил доминиран от фигурата на жената майка – защото само тя е създавала живот – а по-късно, когато мъжът започва да създава продукция посредством интелекта си, той измества майката от нейния културен престол. Докато патриархалният строй изисква членовете на общността да спазват дадени правила и табута, за да се харесат на бащата, матриархалният функционира съвсем различно – майката е всепрощаваща и всеобичаща и приема всичките си деца без да изисква те да отговарят на някакви изисквания. (Тук можем да направим връзка с капитализма, при който благоденстват най-способните, и социализма, при който благоденстват всички)

    Ако ти имаш да представиш друга картина, особено що се отнася до Индианците – ще ми е безкрайно интересно да го чуя/прочета?

  30. Pingback: Изкуството, Израстване и Революция « Опитите за летене на Оригами Жерава

  31. един съвет – докато си представяш щастливите диваци, живеещи без принуда в хармония с природата, просто се сети, че в точно този момент косите им са пълни с въшки, а дрехите – с бълхи, както е било с практически всеки човек чак до индустриалната епоха (и както е с всички горски животни)

  32. Това си го представям, Макар и не толкова крайно🙂 Нещо друго за размисъл🙂

    Впрочем, ние не се кефим толкова на безгрижието, колкото на липсата на някои социални и културни бремета, които индианците са нямали – като по… „примитивни“🙂

  33. е, културните бремена точно при индивидулистичната философия на капитализма са въпрос на избор много повече, отколкото са били кога да е през човешката история

    а „социалното“ бреме под формата на социална отговорност ти го защитаваш…

  34. Ама, Лонганлон, започвате да ме карате да мисля, че при разсъжденията си за света, всички мои опоненти разсъждавате доста егоистично, та не разбирате, че моят проблем са хората, които не са индивидуалисти по природа – т.е. хиперогромната част. В случая проблем има не индивидуалистичната философия, а колективистичната…

  35. @ Sickdreamer – какъв по-точно ти е проблемът с хората, които не са индидвидуалисти по природа? Какъв е проблемът на колективистичната философия? И изобщо какъв е проблемът на хората, които искат да живеят в колектив и да си помагат? Ние с Лонги ли им пречим?

  36. Лид, проблемът ми с хората, които не са индивидуалисти, е, че те нямат свободомислието да съзрат и разрушат лошата душевна матрица, в която ги полага обществената матрица. Да, вие с Лонги на никой индивидуалист не пречите, но пак казвам, за пореден път, щом като индивидуалистите имат пълната свобода не значи, че светът за останалата част от света – масите – е розов!

  37. Индивидуалисти, предполагам? Не съм сигурен, но мисля, че индивидуалист и колективист не са полюсни – индивидуалист е човек в голяма степен изградил сам себе си и странящ от стереотипите, а колективист – човек, подкрепящ колективизма, или правенето на нещата комунално. Или бъркам?

  38. Въпрос на дефиниция🙂, но разбира се е невъзможно да бъркаш … излишно е да задаваш такива въпроси😀

  39. Далай Лама е сепаратист, работещ за отцепването на Тибет от Китай и поради това тясно работещ със САЩ и заклет враг на Китай, която е комунистическа държава. Китай е и най – развит производител в света.
    Случайно попадам на тази статия и твърдо заявявам, че авторът лъже и инситуира, като се опитва да пробута Далай Лама като социалист /а следователно – поддръжник на Китай/. Това е абсурдно и само крайно глупави хора могат да го вярват.

  40. Господи Боже! Бяхме долно излъгани! Добре че все се намира по един особено аналитичен Чугуниц, който да напомни, че всеки социалист е поддръжник на Китай. Нима е възможно да се сепарираме от наблюдателността на нашия Чугуниц? Другари, бърже редактирайте статията за Далай Лама в Уикипедия!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s