Ефективност без печалба

Съществуват организации, които предлагат качествени продукти и услуги без да разпределят печалба. Такива организации, например, са семействата: няои от тях полагат висококачесвтени грижи за децата си без да печелят и стотинка.

Същото правят и организации, чиито служители не се грижат за свои близки. За някои от тях, например, работят доброволци, които отдават безвъзмездно част от времето си, труда, знанията и уменията си – като преподаватели, консултанти, придружители, санитари, адвокати, лекари и т.н.

Някои организации, обаче, се нуждаят от помещения, оборудване, консумативи и служители на пълен работен ден, а оттам и пари за заплати. Някои от тях набират необходимите средства от дарения.

Други неразпределящи печалба организации (прието е да се наричат нестопански / nonprofit / charity) се издържат сами. Това означава, че все пак продават продукти и услуги и с приходите покриват необходимите за съществуването им разходи. Т.е. тези организации извършват и стопанска дейност, но нямат право да разпределят печалба между частни лица.

Какво следва от това? Тези организации могат да предлагат висококачествени продукти и услуги на достъпни цени и дори безплатно на хора и организации, които не могат да си позволят пазарните цени. Разбира се, за да осигурят достатъчно приходи, тези организации продават и на пазарни цени на тези, които могат да си позволят. В такъв смисъл, те дори се конкурират със стопанските (разпределящи печалба) организации. Нестопанска организация би могла да реализира доста големи печалби и да измести от пазара стопанска организация – предлагайки високо качество, а за някои клиенти и кауза (пример: някои хора предпочитат да купуват картички на UNICEF, защото по този начин подпомагат нуждаещи се деца).

Някои биха попитали как тези организации мотивират служителите си и да ми кажат, че хората може да вярват в каузи, но все пак трябва да се издържат по някакъв начин, че биха могли да се изкушат да напуснат, за да получават по-високо възнаграждение.

А защо смятат, че възнаграждението на работещите в нестопанска организация трябва непременно да е ниско? Ако организацията печели добре, тя може да привлича и висококвалифицирани служители и да заплаща труда им не по-зле от стопанска организация. Да не би най-ценните преподаватели в Харвард, например, да са ниско платени? Да, най-известните американски университети всъщност са нестопански организации, които осигуряват приходите си не само от дарения, но и като продават висококачествени продукти и услуги. В същото време, например, те осигуряват висококачествено безплатно (или на по-ниски цени) образование на студенти, които не биха могли да платят цената.

Ето как е възможно да се предлага високо качество на достъпни цени. Ето един достоен начин за грижа за бедните, който НЕ включва заграбване от богатите. Но пък изисква знания, умения, труд, посвещение … също като бизнеса🙂

13 thoughts on “Ефективност без печалба

  1. Само не разбрах, защо смяташ, че нестопанските организации предлагат продуктите и услугите си на достъпни цени? Да не би картичките на Уницеф да са по-евтини от другите на пазара?

    Специално за Уницеф е ясно, че това е направено, за да се съберат дарения – но на мен като потребител цената не ми е ниска, нали? Същото е и с другите подобни. Високи заплати, лъскав офис, служебни коли, паркоместа под наем и т.н. и т.н. – мога да „изям“ произволна печалба, която иначе би била разпределена.

  2. @ Fon Не съм казала, че нестопанските организации предлагат услуги и продукти едиинствено на достъпни цени. Чети по-внимателно.

  3. Не, ти каза „Ето как е възможно да се предлага високо качество на достъпни цени. Ето един достоен начин за грижа за бедните, който НЕ включва заграбване от богатите.“

    Съответно моя прост въпрос е – дай ми два примера за такава организация/продукт. Тезата ми е, че независимо от това, дали организацията е със стопанска или нестопанска цел, тя не се опитва да се грижи за бедните (освен ако не е сателитна организация на някоя религия), нито пък предлага високо качество на достъпни цени.

    Възможна причина – ако го правеше, търсенето щеше да надвиши предлагането, съответно ще се покачи цената (например като се формира сив или черен пазар, поради невъзможност на доставчика да задоволи потребностите).

  4. Казах това, но и други неща.

    А примери за това, което питаш – дадох пример с образователни институции – в частност Харвард. Търсенето там наистина превишава предлагането – много хора кандидатстват за стипендии, но не всички получават. Нямам информация да се е формирал черен пазар на студентски места в Харвард и подобни места. Ясно е, че една организация не може да помогне на всички нуждаещи се по света, затова и нито една май не се опитва да помага на всички, което не значи, че изобщо не се опитва да помага.

    Корпусът на мира предоставя безвъзмездно доброволци, например🙂 Ако чуеш как вървят на черния пазар, разкажи🙂

  5. Извинявай, но не разбрах как Харвард дава „високо качество на достъпни цени. Ето един достоен начин за грижа за бедните, който НЕ включва заграбване от богатите.“ . Ти говориш за преподаватели и техните заплати, а не за продукта. Стипендиите не се броят, защото се предлагат на хора, изпълняващи определени критерии, което не е свободен пазар. При това стипендиите са СИЛНО ограничен брой и парите за тях се дават от едни други хора, нали? Не съм чул Харвард да приема студенти без пари или на преференциални цени – университета пак си взима парите за обучението, само че, не от студента.

    Корпусът на мира какъв точно продукт или услуга предлага? Как се финансира (да цитирам Уикипедия – „In 1952 Senator Brien McMahon (D-Connecticut) proposed an „army“ of young Americans to act as „missionaries of democracy.“ Privately funded nonreligious organizations began sending volunteers overseas during the 1950s.“)? Как мога да се възползвам от нея – да ми осигури мира и демокрацията в Младост – 3?

    Никаква безвъзмездна помощ няма в посочените от теб примери, има само политически и бизнес интереси.

  6. корпусът на мира всъщност е правителствена агенция, чиито официални цели са да разпространява добрия имидж на сащ в развиващите се държави. лично аз (говоря от няколкогодишния си опит с км) смятам, че съотношението резултати/цена за дейността му е абсурдно ниско

  7. Както справедливо отбелязва Боб Вос в една своя образователна книжка, „печалбата е донякъде факт, донякъде мнение, а много често – само надежда“ (книжката се казва „Корпоративен анализ“, ако не се лъжа, и е писана преди така наречената „криза“).

    Не съм сигурен, Лид, че Далай Лама би се съгласил, че има такова нещо като „печалба“ в този живот. Би казал, може би, че има илюзия за печалба. Временна при това. Но признавам, че това е само предположение…

    Не е проблем, че хората търсят „печалби“ – в определени граници е безопасно. Плашещото е, че мнозина робуват на илюзорни представи за „успех“. Съвременните формални демокрации водят до концентрация на огромна власт в ръцете на много малко опиянени от нея хора, които се имат за „успели“. Те се държат като наркомани – ако постоянно не стават все по-могъщи и все по-богати, просто не могат да живеят. Изпадат в абстиненция и започват войни. Именно те контролират средствата за масово осведомяване, които формират изгодни представи за успех – повече пари, повече известност, повече звания, повече власт. Ако ги имаш, значи си повече от другите. Така се раздават награди от типа „банкер на годината“, „мениджър на годината“, „мъж на годината“ и т. н. Възпитава се цяла армия от професионални лакеи. Ако за това жалко положение на нещата има виновни, това не са наркоманите-властници, а тези, които им дават опасния наркотик в непростимо високи дози. Най-общо казано, това са множеството ръкопляскащи и драпащи за същия „успех“ слепци. Вина имат и разбиращите, но предпочитащи удобството на непротивопоставянето („аз ли ще променя света – имам още много да уча за тази роля“).

    Съжалявам, но Харвард ми прилича най-вече на механизъм за зарибяване на нови наркомани-за-власт, най-вече за поддържане на статуквото. Малко хора от простосмъртни семейства могат да попаднат там, а ако попаднат, то е за да бъдат като „представителна извадка“ от реалния живот, за да не живеят „правоимащите“ (платилите таксата за обучение в пълен размер) в заблуда относно реалностите на живота. Да знаят децата на богатите какво ще им се случи, ако не попаднат в establishment-а на американското общество. Може разбира се и някой беден да се издигне, но само доколкото това е изгодно или поне приемливо за нарко-мафията на властта. Това е, за жалост.

    Корпусът на мира ми изглежда като неефикасно пропагандно мероприятие, нещо тако Комсомола на САЩ в наши дни. Повръща ми се направо от политическото лицемерие на най-развитите държави.

    Лид, кое пречи на теб лично да направиш частно училище, за каквото мечтаеш? Може би въпросът е малко нахален, но който пише интересни статии, трябва да е готов да прочете и такива въпроси. А който ги задава, трябва разбира се да е готов и да не получи отговор🙂

  8. @ Fon Харвард дава финансова помощ на всички студенти с доход под 60 000 долара годишно или нещо подобно (можеш сам да провериш актуалните цифри). Вярно е, че не дава на всеки желаещ да учи в Харвард, а на всеки, когото смята за отговарящ на изискванията. Всеки университет има изисквания за прием, нали?

    @ Fon и Longanlon Корпусът на мира е правителствена, но пък нестопанска организация. Може би примерът ми не е съвсем коректен заради финансирането му, но по-ското исках да отговоря на въпроса на Фон за търсенето, черния пазар и твърдението на Фон, че само сателити на религиозни организации работят безвъзмездно. Корпусът на мира може да ти осигури професионалисти, от които имаш нужда в съвсем конкретни области. Дали конкретният човек ще си свърши работата е отделен въпрос🙂 Моят опит с доброволци от Корпуса досега показва, че има всякакви индивиди … да, включително компетентни и трудолюбиви, които съвсем реално допринасят за организациите, в които работят. Има и мухльовци, които идват на почивка.

    @ Жоро – не се наемам да философствам за илюзиите – просто знам, че понякога съм изкарала пари и мога да си купя хляб, а друг път не. Наркомани за власт и печалба се произвеждат навсякъде. Аз лично познавам и твърде различни учили в Харвард и подобни места екземпляри, така че не бих се наела да правя такива обобщения. Влизането в Харвард и подобни не зависи кой знае колко от това дали имаш пари за таксата, но това е друга история, която не смятам да разказвам сега. Мисля, че имам малко по-близки наблюдения и опит от теб за това кой поема сметките в американските nonprofit университети, тъй като от доста години помагам на ученици да кандидатстват успешно за финансова помощ, но пък информацията е достъпна за всички, така че няма да навлизам в подробности🙂 Само ще ти кажа, че някои от богатите университети предлагат стипендии дори на кандидати, които нямат нужда от тях – защото смятат, че са ценни и не искат да отидат при конкуренцията. Предполагам, че и за това има конспиративни обяснения, разбира се🙂

    Кой ти каза, че мечтая да направя частно училище? Ако наистина много исках, щях да опитам. Засега искам и правя други неща.

    И все пак ако много поискам, това което би ми попречило да направя частно училище в България е следното: липса на добри преподавателски кадри, липса на истински интерес към това, което аз смятам за добро образование (представите ми доста се различават от тези на родителския мейнстрийм), липса на въпросните ваучъри, които да позволят и на неплатежоспособните да учат в това училище преди да се замогна като Харвард и да мога да ги финансирам сама. Мисля, че най-големият проблем са първите две липси. Осигуряването на първоначален капитал е доста малък кахър в сравнение с тях🙂

  9. @ Лид

    За един малък бизнес печалбата наистина може да се определи с „каквото остане като след като си платиш сметките“, но за големите корпорации играта загрубява, защото те използват така наречения „принцип на начисляването“ – ако си свършил договорена работа и имаш право да искаш плащане за нея, смята се, че имаш основание да отчетеш и прихода от работата, дори и да не си получил никакво плащане. Така печалбите могат да се надуват чрез манипулирани сделки, за да се вземат премии от членовете на борда, за се залъжат инвеститорите и т. н. Емблематичен случай от началото на века е компанията Енрон (ръководена от приятел на президента Буш). Тя обяви неплатежеспособност така внезапно, че постави под съмнение състоятелността на счетоводството и одиторската професия. Разбира се, американската бюрокрация прие нови закони, уж в защита на инвеститорите, но търсещите пролуки в законите рано или късно ги намират, защото там, където няма дух, законът е маша в ръцете на най-вероломните.

    За Харвард и аз поназнайвам нещо, макар и да не съм го завършил. И аз познавам завършили тази Мека на западния свят. Но това не е единствения източник на информация – сега тя става все по-достъпна. Ето например една автентична интернет-екскурзия в Харвард http://www.youtube.com/watch?v=kBdfcR-8hEY . Между другото, принципите за приемане в това учебно заведение също се обсъждат в рамките на представения курс – Епизод 9 🙂

    Останал съм с впечатлението, че си отдадена на образованието, защото си споменавала, че имаш ученици. Помня, че беше споменала, че някои от от тях плащат за обучението си, а други си приела безплатно. Затова предположих, че водиш някакви курсове. А и като цяло правиш впечатление на човек, който се раздава безкористно, като форма на самореализация, а не за възможния максимум пари, което ми асоциира с призванието на учителя.

    Една от причините да не създам свой блог (наред с почти паталогичния ми мързел) е усещането, че блогърите са страшно егоцентрични и разединени, въпреки че много от тях, ако имаха достатъчно добър общ език и способност да преглътнат ЕГО-то си, биха могли лесно да постигат съгласие и да предизвикат интересни промени – в града си, в страната, пък и дори в света. Но нека не се размечтавам пак…🙂

    Не вярвам в световна конспирация, но виждам една отчайваща световна бюрокрация и тя е, която превръща милиони живи хора в изпълнителни роботи, а наличието им рано или късно изкушава някой наркотизиран властник да ги използва за война.

    Интересно, ако си гледала филма Аватар, какво ти е мнението за него🙂

  10. @ Лид – имам чувството, че ще гледам този филм втори път. Много ми хареса.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s