В България никога няма да се говори само на български

… освен ако не избием / прогоним всички, чийто роден език е различен от български … поне.

Живея в България, но през голяма част от времето мисля, чета, пиша и общувам на английски. Много пъти са ми казвали, че трябва да говоря със сина си на английски, че е трябвало да започна да го правя още докато е бил бебе. Истината е, че никога не съм говорила с него на английски, освен от няколко месеца насам, само докато посещава моя курс по английски. Да, за мен е важно да научи колкото се може повече английски, но тогава защо никога не бих общувала с него на английски в неформален разговор насаме или в чисто българско обкръжение? Защото не мога. Не ми идва отвътре.

Ако живеехме в друга страна, щеше да е същото. Когато съм била в чужбина, с българите съм общувала на български, освен ако сред нас не е имало чужденци, които не знаят езика ни. Не съм се притеснявала да говоря на български с българи на публични места и не съм забелязала това да е пречило на някого.

Струва ми се, че е естествено човек да предпочита да говори на езика,  на който е проговорил като малко дете с тези, за които същият език е първият, на който са проговорили. Разбира се, има и изключения – понякога хората владеят по-добре езика на детската градина / училището отколкото този, който се говори вкъщи. Но това изключение потвърждава правилото, че повечето хора се чувстват по-комфортно като общуват с определени хора на един, вместо на друг език.

Разбира се, смятам за неучтиво да говориш на един език с някои от участниците в разговора, ако други участници не го владеят, но пък всички умеят да говорят достатъчно добре на някакъв общ език.

Когато вървя по хасковските улици, седя в хасковски кафенета или пазарувам, чувам доста хора да разговарят на турски. Повечето от тях знаят български, но не смятам, че говоренето на турски в близост до неразбиращите ми уши е проява на грубост, тъй като не съм участник в разговора. Не ми е неприятно, когато разговарящи с мен турци прекъсват разговоря, за да общуват по телефона с близките си на турски; не ми е неприятно дори и ако спрат да поговорят на улицата с познати на турски. И как бих могла, след като не съм участник в техните разговори? Нали ако говореха на български, нямаше да ги подслушвам – когато вървя с някого по улицата и той спре, за да говори с други, обикновено чакам на разстояние.

Ето защо няма да се включа в кампании, които настояват в България да се говори на български. Ще говоря където на какъвто език ми е удобно и приятно и ще продължа да настоявам всеки да има това право. Сори!

15 thoughts on “В България никога няма да се говори само на български

  1. Ми това е толкова ясно, че не знам защо го пишеш🙂 Само някакви крайни националисти твърдят, че им пречи, като някой говори на чужд език.

  2. А има ли хора, които искат в България да се говори само на български? Това ми изглежда като ненужна и непостижима цел.

  3. Интересно…на тези същите никак не им пречи ако англичани, живеещи в Бг, си говорят английски.
    Некоректното цитиране на конституцията е едно от нещата, които много ме дразни в подобни „каузи“.

  4. As usually, I am with You, Lid.
    Също общувам с определенио хора на един,
    вместо на друг език –
    свобода на избора ни за комуникация
    и психологически комфорт.

    Освен че владеенето на езици е труд и талант
    е виждане на света от дуга гледна точка.
    Познаването на психологията на езика
    е по-трудно умение от използването на
    многоброен речников фонд.
    Може би и за това езикът в този блог е
    достатъчно убедителен за мен.

    В други времена , други езици , в други съседни държави
    са преодолели национализма си и са реформирали
    писмения си език до такова „светотатство“,
    че са го прописали на латински.
    Реформата в Сръбско-Хърватския език*в 19 век,
    както и в турския език в 20 век
    въвежда употребата на латинска азбука.
    Либерализма на тези реформатори отразява
    космополитното светоусещане на културата на тези нации.
    Освен , че е практично.
    И двете нации имат Нобелови лауряти по литература,
    чийто произведения са написани на Латиница.

    Внаги ме е вълнувал въпроса –
    готов ли е Българския език
    освен на Кирилица
    да бъде писан и на Латиница , някога ?

    В свободата на словото и писмото си,
    се съмнявам , че Кирил и Методий са си общували
    само на Български…

  5. Тук са смесени две различни неща.

    ЕДНОТО е правото на всеки да комуникира на какъвто език предпочита. Упражняването на това право, само по себе си, очевидно не води до някакви значими проблеми. Има държави с толкова пъстро многоезичие, че в сравнение с тях ограничената „езикова палитра“ на територията на България е по-скоро скучна.

    ДРУГОТО е функционалната способност за комуникация в рамките на нормативно дефинирана структура или процес (учебно заведение, фирма, държава, многонационална/глобална организация, междудържавни преговори и т.н.). Затова са въведени понятията „официален език“ (за държави) и „работен език“ (за другите случаи). Това е езикът (или езицИТЕ, ако са повече от един), чрез който/които е гарантирано, че можеш да комуникираш в рамките на съответната структура или процес.

    Специално в случая на официалния език на една държава – той е този, на който се комуникира с всички държавни институции; на който се съставят официални документи; на който е базирана образователната система; и който е основният език на всички официални източници на информация (от пътните табели до медиите). Той е и този, на който трябва гарантирано да можеш да осъществиш формална комуникация на територията на държавата. Затова задължително трябва да се знае – ДОСТАТЪЧНО – навсякъде, където може да се наложи осъществяване на формална комуникация.

    Този език е обявен за официален не от някакви абстрактно-патриотични съображения, а по много по-проста причина – функционално е най-подходящ като база за комуникация. Целта е владеенето на официалния език да ти дава СИГУРНОСТТА, че можеш да комуникираш в рамките на тази държава.
    ______________________________

    Проблем има не тогава, когато двама или повече души говорят на някакъв език – какъвто и да е той и каквато и да е причината, поради която те са решили така. Проблем има тогава, когато на територията на една държава човек НЕ МОЖЕ ДА ОСЪЩЕСТВИ КОМУНИКАЦИЯ НА НЕЙНИЯ ОФИЦИАЛЕН ЕЗИК.

    Няма нищо нередно, ако насред Троян на съседната маса в кафене тече оживен разговор на турски или цигански (или китайски, или какъвто и да е). Дори ако е между хора с български документи за самоличност, които знаят български. Няма нищо нередно и ако баба ти Айше от Кърджалийско не може да върже две думи на български; ако й затрябва официална комуникация, ще викне сина, внука или комшийката да й превеждат. Няма нередно и ако същата баба Айше си приказва с продавачката в магазина на турски, защото и на двете им е майчин език.

    Има проблем обаче, ако аз, който (примерно) говоря само български, на територията на България вляза в учреждение, заведение, магазин и т.н. и не мога да се разбера с хората, чиято работа е да ми дадат информация или предоставят услуга, защото те не знаят български.

    А още по-голям проблем е, ако знаят български, но отказват да го използват в комуникацията си с мен. Тогава проблемът вече не само че не е чисто езиков, а ВЪОБЩЕ не е езиков. И точно в такива случаи е работа на държавата да напомни, че терминът „официален език“ не е измислен само за красота.
    _________________________________________

    Иначе езиковото многообразие е голям купон. Сещам се за един случай отпреди години, в който аз, българинът, седях в едно барче в Южна Франция и превеждах разговора между един чех, който знаеше само чешки и руски, и един унгарец, който знаеше само унгарски и немски🙂 А, и им превеждах поръчките на бармана, който говореше само френски и английски. Ех, да имах в джоба си едно диктофонче тогава…😀

  6. Съгласна съм с всичко казано от теб, Зелени Бетоне, но голямата част от хората, които стартират и подкрепят подписки от рода на „В България се говори на български“ го правят, защото … „мразя да чувам турска реч“. Това за мен е проблем. И за този проблем всъщност пиша🙂

  7. А, това да.

    В него пак има две неща (аз май почнах като Жорж Ганчев :))

    ОТ ЕДнА СТРАНА, става дума за елементарно възпитание. Когато говориш чужд език сред хора, за които той е неразбираем, не е особено възпитано да го правиш демонстративно. Затова, когато ми се е случвало да отида в чужбина заедно с шумна нашенска група, все съм се скатавал по-настрани, да не си личи, че съм част от нея. И пак по същата причина винаги са ми били неприятни американските туристи, чиито разговори редовно са с няколко децибела по-силни от приемливото. Ако не липса на споменатото елементарно възпитание, това най-малкото е дразнеща демонстрация на различност и самочувствие (което, в крайна сметка, пак опира до липса на възпитание). И ако говор на турски в България ме подразни, то ще е най-вече по тази причина. Точно както ме дразни и гръмогласен разговор на български на публично място, между впрочем.

    ОТ ДРУГА СТРАНА е използването – и възприемането – на езика като СИМВОЛ. Едва ли на някой калифорниец би му направило впечатление, ако в мола се разнася испанска реч. Нито на някой швейцарец – ако в швейцарска държавна институция попадне сред смесица от френски, немски и италиански. Пък дори и нас, българите, няма да ни впечатли особено тумбата цигани, която разпалено си плещи на техния език.

    Виж, с турския нещата са по-други. Не заради самия език, а защото самото понятие „турски“ у нас е натоварено с твърде много исторически контекст и се е превърнало в символ. За етническите турци – в символ на тяхната идентичност; за етническите българи – в символ на заплаха за българската национална идентичност.

    А доколко такъв контекст е основателен, е доста спорно. Според мен както демонстративното използване на турски език у нас, така и възприемането му като заплаха, се култивират грижливо от определени политически фактори, за да бъдат извличани облаги от противопоставянето на хората едни на други по етнически признак.

    Но така или иначе „изчистването“ на въпроса с отношението към турския език в България трябва да започне от изчистването на въпроса с контекста на понятието „турски“ (не само относно езика, а въобще). Простичко казано, трябва да си отговорим дали прилагателното „турски“ значи непременно нещо чуждо и застрашително – или е просто характеристика, както „цигански“ и „арменски“. Реакциите срещу турския език са само следствие от факта, че турският етнос не само не е нормално интегриран в българската нация, а през последните 20 години бива умишлено и последователно капсулиран вътре в себе си и противопоставян на българския. Ако това успеем да оправим, проблемът с езика бързо ще изчезне от самосебе си. Но ако тръгнем да търсим консенсус само относно езика, нищо няма да стане. И има още дълго да хвърчат разни подписки.

    Та исках да кажа, че „мразенето“ на турската реч не е проблем. То е СЛЕДСТВИЕ.

    Или, още по-общо казано: ксенофобията не може да изчезне само чрез пропаганда на толерантността към различното. Тя ТРЯБВА ДА СПРЕ ДА СЕ ПОДКЛАЖДА. И проблемът не е нито културен, нито общностен, а най-малко езиков. Той е политически.

  8. Зелен Бетон, страховете и омразата се подклаждат още от детството с тенденциозното преподаване на историята. България е една от държавите с най-шовинистично възпитание в Европа, както, впрочем, и Турция.

    Затова е хубаво да се пише разумно по тези теми – иначе може да се стигне до насилие като едното нищо.

  9. Lyd каза, декември 30, 2009 at 8:59 pm
    „“
    Съгласна съм с всичко казано от теб, Зелени Бетоне, но
    голямата част от хората, които стартират и подкрепят
    подписки от рода на „В България се говори на български“ го
    правят, защото … „мразя да чувам турска реч“. Това за мен е
    проблем.
    „“

    Ако наистина това е основният мотив („мразя да чувам турска
    реч“), хората много правилно са си го формулирали.
    Основният проблем тук е не това, че някой говори с някого на
    някакъв език, а какъв е смисълът да говориш на този език
    толкова силно, че да те чуват и хора, които дори и да искат,
    няма как да те разберат какво казваш.

    Няма нищо по-естествено и по-разумно от това всеки да говори
    толкова силно, колкото е необходимо, за да го чуе човека,
    към когото са насочени думите му (а не да бъдат принудени да
    те слушат всички хора в помещението или всички в радиус от
    15-20 метра наоколо.)

    Това не изисква някакви специални умения и не е въпрос само
    на възпитание и култура, а произтича, ако щете, и от една
    елементарна комуникационна целесъобразност. Достатъчно е 10%
    от хората в едно помещение да заговорят по-силно от
    необходимото, и ето вече имаме ситуация, в която не 10%, не
    дори 50%, а 100% от присъстващите няма да могат добре да
    чуят това, което другият иска да им каже.

    Общият принцип би трябвало да е : щом си в пределите на
    моята чуваемост и щом говориш нещо, което не е предназначено
    за мен, ти на практика (съзнателно или не) чисто физически
    нарушаваш моето лично пространство.

    В този смисъл създаването – във Facebook или другаде – на
    групи или фен-страници от типа на посочената от Lyd:
    http://www.facebook.com/pages/V-Blgaria-se-govori-na-
    BLGARSKI-EZIK/59542476939
    „В България се говори на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!“
    37 989 почитатели

    е една съвсем нормална реакция и при всички случаи е много
    по-слабо дразнещо (за хората, които са на друго мнение) от
    прекалено силен говор на какъвто и да е език в присъствието
    на хора, които не разбират (и не са длъжни да разбират) този
    език.

  10. Nqmam kirilica izvinqvam se. I taka nari4ai te me kakavto iskate no mrazq da 4uvam po ulicite kak se prikazva na ciganski i turski. I dokato imam dve race i moga 6te 4upq glavite na mangali i rezaci. Geroite ni ne sa omreli za tazi zemq za da hodqt po neq takiva pomqri.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s