Karaoke Capitalism

Ако аз бях написала тази книга, на корицата щеше да има една цветна костенурка и множество сиви зайци, вместо множество сиви костенурки и един цветен заек – защото днешният капитализъм ражда повече зайци отколкото костенурки.

Ако аз бях написала тази книга, щях да покажа на читателите същите неща, но без многократни повторения, изморителен патос и повелително наклонение. Ндааа, докато Funky Business може да се прочете на един дъх, Karaoke Capitalism задъхва с твърде много цитати, лозунги и остроумия. Не бих нарекла книгата повърхностна, но част от нея е просто баласт, който можеше да се трансформира в повече дълбочина.

И все пак, бих могла да препоръчам книгата – не само заради многото цитирани имена от много области, което може да се използва като изходна точка за следващи изследвания. Книгата покрива доста аспекти на съвременния капитализъм и би било чудесно учениците в гимназиална възраст да са наясно с тях, за да вземат информирани решения за следващите си стъпки. Всъщност това са неща, за които се опитвам да говоря с учениците си всяка година – с всички, а не само с тези, които смятат да учат бизнес.

Книгата показва и вдъхновяващите и плашещите страни на капитализма, утвърждава идеята, че пазарите са просто форма, инструмент, който ние, хората, решаваме как да използваме. Авторите смятат, че преуспяващите може да имат повече свобода и власт, но всеки от нас допринася за оформянето на света.

Последното няма да се хареса на анти-капиталистите, но съм сигурна, че книгата няма да се хареса и на тези, които превъзнасят капитализма. Това е добър знак – че книгата показва по-нюансирана, т.е. по-близка до реалността картина за света. Това, обаче, не означава, че повечето хора у нас биха разпознали в нея собствената си ситуация – нормално, те все още не са в тази ситуация или не са усетили идването й, нямат и познати, на които да е позната. Това прави книгата още по-необходима на тези, които никога няма да я прочетат.

В края й авторите призовават за капитализъм с човечност, смисъл и кауза. А аз се замислих за извода, до който често стигам – че мнозинството определя правилата, че капитализмът и господарите на света са такива, каквито са многобройните низини. Нали повечето от нас искат по-голяма заплата, по-ниски цени и по-високи лихви върху спеставянията? Тогава защо смятаме, че капиталистите ни са мръсници, понеже искат повече печалба, по-ниски цени на труда и повече доходност на инвестициите?

Подобно на авторите на Karaoke Capitalism, ще цитирам Оскар Уайлд: „Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите“. Хайде сега и Толстой: „Всеки мисли как да промени света, но никой не мисли как да промени себе си.“

Както и да е: без значение дали ще пожелаеш да се адаптираш към света или да го променяш, шансовете ти за успех са по-големи ако познаваш света по-добре. Karaoke Capitalism може да ти помогне с част от картината.

One thought on “Karaoke Capitalism

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s