За бизнеса, смъртните грехове и благотворителността

Когато се чудех защо заглавието на роман на Ник Хорнби е преведено „Трудно е да бъдеш добър“ вместо оригиналното „Как да бъдеш добър“, Теодора ми каза, „Мислиш ли, че някой в България би искал да си купи книга, която се казва „Как да бъдеш добър“?“

Днес в „Karaoke Capitalism“ (на онези симпатични гологлави шведи, авторите на „Funky Business“) чета за начините, по които бизнесът ескплоатира слабостта ни към великолепната седморка от смъртни грехове, дефинирани навремето от Папа Григорий.

Мисля си, че може да е по-лесно да правиш бизнес (и политика) като подръпваш струните на гнева, лакомията, завистта, суетата, мързела и т.н., но това не е единственият начин. Всъщност хората плащат за доста неща, мотивирани от любов, грижа, желания за израстване и пр. Коледното пазаруване на подаръци не е единственият пример. Помислете за Туитър. Създателят му наскоро беше споделил, че е твърде изненадан от множеството начини, по които го използват потребителите, тъй като бил замислил Туитър като инструмент за забавление на нарцистични потребители, които биха искали непрекъснато да занимават света със собствената си личност. Бизнесът, както всички останали неща, може да се използва за да отведе хората както в тъмната, така и в светлата стана.

Бих искала да припомня факта, че в някои духовни традиции е прието учениците да плащат на учителите, за да им покажат, че наистина ценят образованието / посвещението, което ще получат от тях. В моята практика винаги съм имала безплатни ученици. Част от тях, обаче, не ценят това, което се опитвам да им дам и не научават кой знае какво, така както и част от тези, чиито родители поемат сметката. Дали си струва да отнемат от времето и вниманието, което мога да дам на тези, които наистина искат да учат? Забавното в случая е, че е лесно да откажа да работя с тези, за които получавам пари – достатъчно е да кажа, че не искам да преподавам на хора, които не полагат усилия, но ми е притеснително да кажа същото на тези, с които работя безплатно. Познавам хора, които мислят, че благата трябва да бъдат безплатни и достъпни за всички. Твърде лесният достъп ми напомня и за манията на някои хора да даунлоадват всичко безплатно което докопат, презапасяването през социализма, блъскането в Кауфланд за портокали в безплатна кофа и т.н. Последните примери имат връзка с вярата в недостига и страха за собствената кожа, които не са екслузивно присъщи на бедните или богатите, но за това ще говорим друг път.

Advertisements

3 thoughts on “За бизнеса, смъртните грехове и благотворителността

  1. Hедостига от страха,
    страхува Недостига.

    Безплатното знание заплаща всезнание.
    Че бедността е безплатна – твоята тайна.
    Усилието да положиш – е сила.

    Как да бъдеш добър ?
    Трудно е.
    Познавам хора…достъпни за всички.

    Щедроста – безплатно богатство.

  2. Благата ще бъдат безплатни и достъпни за всички единствено след Милениума.А Папа Григорий е шут. Явно не е чел Римляни 6:23 – Грехът е беззаконие, а заплатата на греха е смърт.Във всички варианти.
    Тази версия за 7 смъртни гряха е доста неприемлива.

  3. Да, който е съумял да съчетае грижата за другите с грижата за себе си, всъщност е успял да създаде добър бизнес за себе си. Да мъчиш безплатно приети ученици, само защто изключването им би породило подозрения в егоизъм, ми изглежда лицемерно е деструктивно. По-добре да открият себе си в някакво друго поприще.

    Много лесно се коментира, но в живота е по-неопределено и по-трудно да се отсече решението 🙂

Коментари са забранени.