За екологията на успеха

Специални благодарности на Митачето!

Преди около година Малкълм Гладуел издаде третата си книга ( след The Tipping Point / Повратната точка и Blink / Проблясък ). Казва се Outliers. Не съм забелязала да е преведена на български. Вчера я прочетох.

Тази книга е посветена на хората с изключителни постижения. Основната теза е, че средата играе значителна роля за успеха. Това, обаче, не бива да ви оставя с впечатлението, че индивидуалните вродени качества, положени усилия и пр. са без значение. Просто не това, а екологията на успеха е обект на изследването.

Подобно на предишните книги, Outliers e доста пространно изследване, написано на съвсем достъпен език, с много, но не прекалено много примери. Увлекателността идва от умението на Гладуел да разказва истории.

Бих искала да ви запозная доколкото е възможно със съдържанието:

Въведение: Историята на Росето – имигрантско градче, създадено от италиански селяни в щата Пенсилвания, близо до Бангор. Специалното постижение на Росето е открито през 50те от един лекар – макар че диетата им е типично американска за онова време и повечето от тях са са наднормено тегло, хората там не страдат от сърдечни заболявания и от стомашни язви; освен това не се самоубиват, не страдат от алкохолни и наркотични пристрастявания. В Росето никой не получава социални помощи и всеки умира от старост. Причините?

Глава Първа: Как хокейните и футболните отбори набират талантливи деца, защо някои деца се справят по-лесно с училище в първите години и как се задълбочават разликите между справящи се и несправящи се.

Глава Втора: Историите на Бил Джой, Бил Гейтс и Бийтълс. Защо най-преуспелите през индустриалната епоха американци са родени точно през трийсетте години на 19 век? Как се става велик музикант?

Глава Трета и Четвърта: Историята на Крис Ланган (засега човекът с най-високо IQ – около 190-210), който не успява да завърши колеж и доскоро работи като охрана в бар, въпреки че е посветил толкова време на интелектуален труд, колкото и повечето известни професори, историята на Робърт Опенхаймер, физикът, който ръководи американския проект за създаване на атомна бомба през Втората световна война. Защо става така, че голяма част от хората с високо IQ се представят доста посредствено в кариерата си? Как се отглеждат и възпитават децата на по-бедните и по-богатите в САЩ?

Глава Пета: Как потомците на евреите-шивачи, европейски имигранти в САЩ, завършват право, но заради произхода си не могат да си намерят работа в големите адвокатски фирми и основават свои, които днес са сред най-богатите и престижните. Историите на Джоу Флом и неговите конкуренти.

Глава Шеста: Кървавите родови вражди в Кентъки.

Глава Седма: Защо допреди няколко години е било толкова опасно да пътуваш с корейски авиолинии? Каква е приликата между корейските и южноамериканските пилоти? Как пословично опасни авиолинии стават безопасни?

Глава Осма: Каква е връзката между отглеждането на ориз и математическите постижения?

Глава Девета: Историята на експерименталната програма KIPP в обществените училища в Бронкс, а вече и на други места. Как децата в гетото стават толкова добри по математика, колкото и възпитаниците на престижните частни гимназии? Защо, обаче, не стават толкова добри в четенето? Какъв е проблемът с летните ваканции?

Епилог: Родовата история на автора – за расовите предразсъдъци в Ямайка.

След като разглежда влиянието на семейството, училището, културата, езика, Малкълм заключава, че за да изградим по-добър свят, трябва да изградим общества, в които на всеки да бъде даден шанс.

10 thoughts on “За екологията на успеха

  1. Фен съм на автора и на книгата, но с политически коректното заключение „…за да изградим по-добър свят, трябва да изградим общества, в които на всеки да бъде даден шанс“ не мога да се съглася. Ежедневно виждаме какво правят разни празноглави и импотентни (хубав синоним на българското „безсилни“) некадърници, които по наследство, полит/професионална принадлежност или късмет са получили своя шанс.

    Препоръчвам ти последната му книга, What The Dog Saw. Това е най-доброто от него, наистина.

  2. Към Иван
    Тъкмо липсата на равен шанс за всеки е причината повсеместно на предна линия, било в политиката, било в професионален план, да излизат точно празноглавите и импотентни некадърници, за които говорите! В нашето общество шанс имаш, само ако имаш съответния произход, приятелски кръг, или си от управляващата партия. Без това си просто аутсайдер!

  3. Чудесен коментар и линкове, Лид.
    Гладуел ни представя личности и явления,
    които са „Outliers“- „ни в клин -ни в ръкав“,
    а в същото време са изключителни постижения
    или чудатости.
    В Американският контекст на изследването му на екологията на успеха
    на определен индивид или изолирано общество
    елемента за социално равенство отсъства.
    Еволюцията на явленията и личностите „Outliers“
    е освободена от общоприетите либерални понятия
    за добродетелност и гарантиран шанс.
    Точно това ги прави да са в групата на необикновенните.
    Героите на Малкълм Гладуел гледат от дистанция на
    идеите на Волтер и Русо – все пак са Американци.

    PS: To me you are an Outlier, Lid
    That is the reason to read your blog.

  4. Ще си купя книжката. Ше псочета и другите книжки на Гладуел защото автота има добър стил и представя интереснтни премери

  5. Какъв е симисъла на човешкия живот? Да постигнеш „успех“? Ха-ха-ха…
    Дали успехът и щастието съвпадат?… 8)

  6. Успех означава да постигнеш това което искаш. Ако искаш щастие и го постигнеш, значи си постигнал успех в това начинание.

  7. Iskam samo da vi pripomnja dumite na Jorj Batai (pisatel): Spored nego „… Ima dva razli4ni tipa Zlo: edinija tip e tova porodeno ot Neobhodimostta na edna 4ovewka deinost da prote4e dobre i da postigne Jelanite rezultati (t.e Yspeha). Drugijat tip Zlo e da se prekra4at Saznatelno njakoi fundamentalni tabuta , kato tabuto srewtu ybiistvoto ili drugi tabuta vodewti do njakoi seksualni vazmojnosti“ krai na citata. Spored nego sawto taka tvor4estvoto pri sazdavane na kniga (ili drugo proizvedenie na izkustvoto) e deistvie protivopolojno na Rabotata. „Tova moje da vi zvu4i nelogi4no no e taka. Nai-4udesnite proizvedenija na literaturata sa porodeni ot usilija protivopolojni na Rabota“ (ima se pred vid mehani4nija tryd). No mislja 4e temata tuk za obsajdane bewe Obrazovanieto i Razvitieto na Intelekta u horata. Owte edno pripomnjane na istori4eki fakti: Doktor Mengele e bil s izklju4itelno IQ, no e edin ot osnovatelite na Nau4nija Rasizam, dovejdawt do ne4uvani ujasi ot Vtorata Svetovna. Hudojnikat rabotil v Amerika s holandski proizhod Wilem de Kooning pravi nai-krasivite si kartini sled kato polu4ava bolestta Alcheimer na dosta naprednala vazrast. Uspeha na edna tvor4eska deinost (kakvoto e Obrazovanieto) e process koito ne moje da bade predviden nito ot iz4isljavaneto na IQto nito ot Prekomernite o4akvanija bazirani na genetika ili na pokazani v ranna vazrast vazmojnosti. 4esto horata sa v sastojanie da zagubjat natrupani vazmojnosti i ka4estva obiknoveno pri vazrasti svarzani s hormonalni izmenenija kakvito sa puberteta i klimaksa. No tova e sawto teza pri tova nedokazana – praviloto ima mnogo izklju4enija. Opita da se pravi statistika kojato da predvidi ikonomi4eskata efektivnost na Obrazovanieto e meko kazano idiotsko. 4ovek skoro moje da izpadne v nelepata pozicija da stane za smjah. Ot tuk iskam da se objavja sawto za Absoljutno Ednakvi Vazmojnosti da se dadat na vseki, saobrazeno s interesite na individa i s vazmojnostite na obwtestvoto. Az li4no kato roditel bih iskala moeto dete da u4i v sredno u4iliwte kadeto wte se zapoznae dobre s vsi4ki nauki, a wte izbere samo patja si na 18 da sledva newto drugo, po izbor i koeto e saobrazeno s natrupanite interesi i vazmojnosti. Obrazovanieto ne moje da bade elitaren luks. Taka e bilo v Srednite vekove i v Zorata na Industrialnoto obwtestvo. Da se tvardi protivopolojnoto e opit za nostalgi4en vopal da se vrawta istori4eskija 4asovnik ( i da se napasva po vazmojnost). Sori za latinicata, za sega njamam vazmojnost za kirilica.

  8. Jeenthought,
    Your comment is very eloquent.
    However , may be much easier to reed your postings in plain English
    or BG-Cyrillic. That Bulglish looks and sounds very funny.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s