Сюрреалистично за подаръците

Преди няколко месеца мои близки ми съобщиха, че са ми купили килим. Отне ми доста време да ги убедя да го задържат за себе си, като им припомних, че имам килими, но предпочитам да не ги използвам, защото се чувствам по-добре без килими, че нямам достатъчно място за да складирам още килими. Преди няколко дни ми се обадиха да ми кажат, че са ми купили още един килим и този път трябва да го приема. Отново обяснявах … Вчера разбрах, че са ми купили трети килим.

Не обичам да трупам излишни предмети – не само защото нямам достатъчно място за складиране, а защото мисълта, че имам неща, които не използвам ме подтиска. Ето защо раздавам нещата, които не искам да държа у дома. Това понякога обижда близките ми, които обичат да ми подаряват неща, които не искам – разпитват ме дали ги ползвам, сърдят се, когато заподозрат, че съм подарила подаръците им.

Освен това не обичам да притежавам и използвам предмети, които  не харесвам. Предпочитам сама да си избирам вещите, отколкото да ползвам подарени, които не харесвам, само за да не ги натрупвам като излишни.

Снощи заспах много трудно и сега продължавам да мисля за историята с килимите. В момента съм в такова състояние на духа, че възприемам подаръците като форма на агресия и нежелано навлизане в личното ми пространство. Разбира се на рационално ниво осъзнавам, че не с всички подаръци е така, но  конкретно за тази Коледа реших да дам на всички  племенници пари вместо подаръци – не съм сигурна какво ще харесат.

Снощи си дадох сметка за това, че неведнъж съм подарявала на приятели книги, които ми се струва важно да прочетат, но няма да ги изберат сами в книжарницата. Истината е, че процентът прочетени е минимален. Струва ми се, че тези мои жестове също са били опити да навлезна в пространството на другия без позволение.

Мисля, че освен ако не съм съвсем сигурна, че някой би искал да получи точно определен подарък (наскоро се обадих на една приятелка да я питам дали е чела нещо от автора Х, а тя ми каза, че не е, но много би искала да има книгата У и ако ще й подарявам книга, по-добре да взема тази), по-добре да му дам пари или пък ако не е уместно, да му дам нещо, от което лесно би могъл да се отърве и което със сигурност ще влезе в употреба, тъй като все ще се намери кого да почерпи с него – нещо хубаво за хапване или пийване.

19 thoughts on “Сюрреалистично за подаръците

  1. е, струва си да се замислиш, колко мислят за теб въпросните хора и колко им пука за това какво искаш, след като ти купуват трети килим който си обяснила два пъти преди това, че не искаш и не ползваш…

  2. Цялата тази тегоба с планираната подаръчна истерия ми изглежда като атавистичен рефлекс от времената, в които дипломацията между различни диви и не толкова диви племена се е основавала на размяната на лични дарове. И докато романтиката може би изисква материални стимули, не виждам никакъв смисъл в истеричния коледен шопинг. Не развихме ли вече достатъчно езика? Или думите продължават да не тежат…

    Думите са си думи, ама килимът е с пари🙂

  3. Снощи попитах „Не може ли да имаме нормални взаимоотношения и без всичките тези подаръци?“ Отговорът беше: „Какво искаш да кажеш?“

  4. Чувал съм (не знам дали е вярно), че в Щатите било прието подаръците да се подаряват с касова бележка – за да можеш да си го смениш, ако по някаква причина не можеш да го задържиш. Първата реакция на човек е „аман от тези американски материалисти“, но като се замисля, всъщност е доста практично…

  5. да, така е – много хора в сащ си сменят подаръците на следващия ден

    освен това там са популярни wish-lists – списък с какво искаш, от който приятелите ти си избират какво да ти купят

  6. В случая с книгите е друго. Една приятелка ми подари книга на Пърсиг, която година след подаряването се хванах да чета и се оказа много нужна за душата ми, макар и не по начин, по който авторката на подаръка (или самият автор) са предполагали.

    Книги, представящи светоглед, който не споделям, също са интересни, защото ме обогатяват и ме вьоръжават по-добре (ако все още съм несъгласен). Виж, ако книгата е обидно пропагандна, единствено това би бил лош подарък.

    Иначе за другото – не уважавам животните-роботи и колкото повече безсмислени роботски ритуали мога да си спестя, толкова по-добре.

  7. Все едно слушам историйка за майка ми и баща ми. Замести „килими“ с „хавлии“ и „чаршафи“ и получаваш мойта история. Всякакви аргументи, че предпочитам сам да си избирам хавлиите и чаршафите, падат на пусто място. Като резултат шкафовете и гардеробите ми са натъпкани с чаршафи и хавлии, които не ползвам

  8. Мен ме преследва проклятието на домашните чехли. Държа да отбележа, че никога не съм носила и дълбоко ги презирам. Всеки път се утешавам, че липсата на такт може да вземе още по-застрашаващи размери, като примерно подаряване на бельо.

  9. В защита на традицията за подаряване ще кажа, че има случаи, когато един подарък може да ти отвори очите за нещо незабелязвано преди. Преди време подарих на майка си съвсем нескъпа вещ за украса, която тя оттогава винаги държи до себе си. Когато се наложи да влезне в болница, видях че си е взала същата тази вещ. Ако бях й дал 50 лв. например, нямаше да е същото.

    Подаръкът негласно сазва: „Ние живеем в наш си свят, където стойностите на са пари, а потребностите не са енигма. Ние чувстваме нуждите си достатъчно добре дори без да сме ги обсъждали с думи.“

    Веднъж доста се затрудних да купя подарък за близък човек и дори стигнах до положение да бродя и търся нещо подходящо по задължение, а не с кеф. Тогава си дадох сметка, че може би не съм особено искрен и близък с този човек и трябва да преразгледам нашите отношения.

  10. @ Жоро – често ми се случва да видя нещо и да се сетя, че би било хубаво някой познат / приятел / ученик да го има и ако имам възможност, купувам и подарявам🙂 Не е нужно да познавам човека кой знае колко добре – достатъчно да е познавам част от него, за да разпозная подарък, пасващ на тази част. В същото време имам наистина близки хора, на които ми е трудно да избера подарък, защото не се нуждаят от нищо, което съм в състояние да купя. В такива случаи най-често подарявам някакъв тривиален и практичен консуматив, от който винаги имат нужда, а това което добавям от себе си е непозната за тях марка, която намирам за по-добра. Ето защо най-сполучливите подаръци за баща ми са чорапи, самобръсначки и батерии🙂

    @ всички – не съм взела килимите и твърдо съм решила да не ги вземам🙂

  11. С всички ви съм много съгласен, за това всеки път когато тръгна да подарявам подарък първо питам от какво имат нужда, карам ги да ми кажат няколко неща и аз да избера какво да купя, за да не се губи елемнта на изненадата все пак. А когато наистина не зная, т.е. не познавам добре човека но трябва да подаря нещо, подаръка го врчъвам в бяло хартиено пликче с малко „хартийки“ вътре. „Дресирал“ съм всички близки да не ми купуват нищо преди да са го обсъдили с мен, в началото имаше нацупвания, но след като им обясних че това е по-добрия вариант, от колкото да ми подарят нещо което не искам или не ми върши работа и да го изхвърля/подаря на някого след това, се съгалсиха с мен и от тогава нямам проблем с подаръците, що се отнася до близките ми.🙂

  12. Спомням си един хумористичен разказ от соца. Разказваше се за подарен предмет, за това как бе преподаряван няколко пъти и как накрая се върна подарен при купилия го. Наистина ненужна вещ. Но въпреки всичко изразяваше отношение, грижа, желание да донесе радост и полза, да засвидетелства уважение, симпатия, доброжелателност и обич. Показваше, че човека който подарява не е забравил човека на когото подарява и е мислил за него. Мисля, че „подаряването на пари“ е отбиване на „номера“! Подаряването на истинския, харесвания, желания, доставящия радост и доволство подарък, е цяло изкуство и изразява много. Струва ми се, че не бива да бъдем мързеливи и егоисти, за своето време и мисли необходимо за избиране на най-подходящия подарък. Та чарът и смисълът на ритула за подаряване, нее ли точно в това: да покажем, че сме си мислили за хората на които подаряваме и засвидетелствувайки уважението си към тах и поднасяме своите благопожелания!
    Весела Коледа и Щастлива Нова Година!

  13. @Лид, когато подаряваш тривиални консумативи на близки хора, ти признаваш, че за тебе те са вече прочетена книга и дори са такава книга за самите себе си. Не е вдъхновяващо. Не се поставям над теб – познато ми е това, което си написала. Зная какво е да нямаш муза за добър подарък. Нека просто признаем реалностите.

  14. @ Жоро – не можеш да познаваш толкова добре всички хора, Жоро. А добрият подарък е твърде относително нещо – за една абитуриентка би могъл да е силиконов бюст, но за един пенсионер, който маниакално продължава да записва радиопредавания на аудиокасети, консумативите са важни🙂

  15. Добре, никой не споменава все по-разпространяващата се практика за подаряване на чекове за определена сума – много нормални и он-лайн магазини предлагат собствени чекове, което е перфектен вариант според мен. Е, не че ще се зарадваш на чек от магазин за килими, но… :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s