Краят на бедността

448 стр. 12.60 лв.

Джефри Сакс смята, че има случаи, в които хората не могат да се измъкнат сами от крайната бедност – не поради мързел, лошотия или ниска интелигентност, а географско разположение, климат, епидемии, изтощени почви и т.н. Комбинацията от причини е уникална и трябва да се изследва задълбочено, за да се постави точна диагноза – точно както в медицината – предписаното лечение следва да бъде съобразено с уникалното състояние и история на конкретния пациент, защото лекарството за един, може да се окаже отрова за друг.

Джефри Сакс е от онези икономисти, които не разчитат само на учебникарски теории, а отиват „на терен“ и си цапат ръцете, за да разберат какво се случва не само на абстрактното национално ниво, а в конкретните общности на конкретните хора. Чак когато слезеш от колата в малко село в Малави, можеш да проумееш, например, статистиките за жертвите на СПИН – когато видиш, че наоколо няма мъже и жени в трудоспособна възраст, а само баби, всяка от които се грижи за 10-15 осиротели внуци. Чак когато видиш изсъхналите царевични стъбла, можеш да си дадеш сметка какво означава суша в район, в който единствената вода за напояване са дъждовете.

Джефри Сакс разказва за работата си в Южна Америка, Африка, Азия и Европа. От него научих за полския и руския преход към капитализъм, за разликите в ситуацията на Китай и Индия, защо индийците като цяло са подозрителни към чуждестранните инвестиции, и т.н. Картините, които рисува са сложни и многоизмерни, демонстриращи взаимодействието между политически практики, културни нагласи, природни стихии, инфраструктура, налично познание, здраве и т.н.

От книгата научих и за работата на различни международни организации (от Международния валутен фонд, през УНИЦЕФ до Световната здравна организация), за начините, по които взаимодействат помежду си и с правителства и общности.

Сакс смята, че икономическото образование и в най-престижните университети е доста ограничено, че тези, които помагат на най-бедните от бедните не познават истински проблемите им, че сме свикнали лесно да оправдаваме бездействието си със стереотипи и клишета, че най-бедните страни получават незначителна част от помощите, които си мислим, че получават, че антиглобалистите са колкото полезни, толкова и късогледи и повърхностни, че политиците са щедри на обещания, които не спазват, че науката рядко изследва области, от които имат полза бедстващите страни и т.н.

Препоръчвам книгата на всички, които искат да научат повече за света, който не се намира точно под носа им; в същото време съм убедена, че от нея биха се научили да оценяват сложността на непосредственото ежедневие. Изобщо не е нужно да се съгласяват със Сакс кой трябва да поеме сметката, дали светът може да си го позволи и ако реши, в какъв срок би могъл да се справи и как.

Книгата може да се окаже вдъхновяваща за ученици и студенти, които биха искали да използват ума си толкова добре, колкото и Д-р Хаус, за да открият, че това може да се прави в много други области, не само в медицината. Аз лично, до онзи ден смятах работата на ВиК специалистите за особено скучна, но сега вече знам, че би било доста интересно да се опиташ да водоснабдяваш най-сухите части на Африка😀

Хрумна ми, че би било доста полезно ЕС да реши Европейските доброволци да доброволчестват и извън територии на ЕС и кандидат-членки на ЕС, а също така да премахнат възрастовото ограничение – подобно на практиките на Корпуса на мира. По този начин най-бедните страни ще се снабдят с безплатни специалисти, а специалистите с ценен опит.

7 thoughts on “Краят на бедността

  1. Но „географско разположение, климат, епидемии, изтощени почви и т.н.“ означава че всеки способен е отдавна напуснал (в което няма нищо лошо), а останалите са именно страдащите от „мързел, лошотия или ниска интелигентност“.
    Ако нещо трябва да се прави в борбата с бедността то може да се сведе до три неща – Образование, Образование и Образование. За всички!
    Всичко друго доказано не работи.

  2. Михаиле, какво разбираш под „всеки способен“? Ако цял живот си яздил лама в селце в планината, това прави ли те способен да напуснеш? Превозното средство разбира се е налице.

    Образованието, за жалост, е част от посоченото „географско разположение“. В Африка също се намира тук таме образование, но, прости ми, е не е същото…
    Колкото до „всичко друго доказано не работи“, какво точно имаш предвид под доказано? Всичко което е доказано, че не работи, не работи или обратното, всичко което е доказано, че работи, всъщност не работи или всичко, което по принцип си е доказано не работи?!
    Не че е моя работа да те съдя за изказаното мнение. Просто ме „жегна“.🙂

  3. Тази книга показва именно това, което казваш, Иване🙂 Но когато човек не е виждал с очите си, трудно е да повярва. Образованието е много важно, но също така е важно докато се образоваш да има какво да ядеш и пиеш.

  4. Абсолютно прав е милостивият професор за точната диагноза, ама за съжаление не всеки си има д-р Хаус в най-важните области. Джефри Сакс беше съветник на президента Стоянов, но това не попречи преходът в нашата измъчена държавица да мине доста глуповато. Икономическата диагноза и назначеното лечение бяха точни, но нещо не потръгна в изпълнението. Явно от уравнението на успеха беше изпуснат нашенския манталитет и нивото на управляващите, като резултатът беше един неприятен хаос. В България всички политици са самоуки любители (на шопската салата) и впоследствие експериментираха с рецепти взети едно към едно от съседите ни по съдба. Оказа се, че техният комунизъм не е бил като нашенския и тяхното лечение не помага. А и кой би могъл да предвиди почти леталния изход на заболяването ни с появата на голям тумор от род Сакскобурготски?

    Та какво да говорим за Африка, когато тук все още имаме подобни проблеми… Ето сега финансовият ни министър, който е ниво счетоводител, завързал е здраво кесията за да изкара дефицита на нула и икономиката ни е замръзнала. А бедността тепърва ни предстои. Той си следва рецептата на счетоводния успех. Подобрил ни се бил кредитния рейтинг пред света. Ху гивс а фък? Де е сестро, д-р Хаус?🙂

    Извод: теорията е чудесна, но за разлика от либерализма изисква наистина големи умове.

  5. Pingback: Размишления върху Айн Ранд, справедливостта и морала « Опитите за летене на Оригами Жерава

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s