В защита на дискриминацията от страна на работодатели

Феминистите се оплакват, че работодатели не искали да назначават майки или жени, които може да станат майки. Малцинства и мнозинства се оплакват, че работодатели не искали да назначават хора от определени етноси. Трети се оплакват, че работодатели не искали да назначават инвалиди. Четвърти се оплакват, че работодатели вземали решения вземали предвид външния вид или сексуалната ориентация на кандидатите.

Тези, които са били работодатели или са подбирали кадри, са наясно, че за определена работа е подходящ определен човек – дали защото клиентите им възприемат жените / мъжете / българите / турците / хомосексуалните / хетеросексуалните с повече доверие, дали защото смятат, че стоката би се продавала по-добре ако продавачът е висок и рус, дали защото нямат средства да осигурят удобно и безопасно работно място за инвалиди, дали защото не могат да си позволят да обучат повече служители, така че да могат често да заместват отсъстващи майки и пр. В крайна сметка, за да върви работата, за позицията се търси човек, а не за човека позиция.

Днес, обаче, когато работодател назначава този, когото смята за подходящ, може да бъде обвинен в дискриминация по толкова много точки.

41 thoughts on “В защита на дискриминацията от страна на работодатели

  1. Много съм се чудил как точно ще ме обвинят… правя интервю и назначавам кандидати на база на собствена преценка, за това няма закон. Стига в обявата да не пише „търся висок и рус“, никой не може да претендира че съм или не съм назначил някой на работа.

  2. Нямам предвид да заведат дело срещу теб (макар че знам ли, може и да има вече измислени начини – не познавам трудовото законодателство), а да говорят и пишат ( че и да организират протести), че са били дискриминирани

    А какво лошо всъщност има в това в обявата да пишеш какво точно търсиш?

  3. Не искам да съм невъзпитана, но няма как. Ти си доказано интелигентна жена и се чудя защо не седна да почетеш малко повече по въпроса преди да го постнеш този доста провинциален пост. Отговорите на всичките ти въпроси съществуват, изписани са хиляди страници и много икономики отдавна са доказали, че липсата на дискриминация и подкрепата на равните права продават.

    Само ние в България сме твърдо убедени, че ако продавачката не е руса и с къса пола, никой няма да стъпи в магазина.

  4. Съгласен съм, че за позицията трябв ада се търси човек, а не обратното, но не мисля, че и работодателите са свети води ненапити – мин. година в една фирма, в която работих, не взеха една доста мургаво момче на работата, защото как щяло да обслужва клиентите, кой щял да дойде! Е, браво, ама все от някъде трябва да тръгне де-дискриминацията, нали?

    „В крайна сметка, за да върви работата, за позицията се търси човек, а не за човека позиция.“

    „За да върви работата“ – къде отиде комунистът по душа, Лид?🙂

  5. Леле, това все едно аз съм го писал. Браво!
    Не е и не трябва да е задължение на предприемача да плаща за „решаване на социални проблеми“
    Пропускаш обаче младите нераждали жени – ако аз съм работодател, трудно ще наема жена, която всеки един момент може да напусне за две (или даже четири – 2х2) години, а аз съм длъжен да и пазя мястото (за работа, която след толкова време вече ще се върши от някой по-способен) и да и давам заплата след това (а тя да е изостанала в областта си от колегите си)

  6. значи е важно да се върши работата, а не какво искат и могат хората, не за какво са се борили, не какво чувстват, не как да се реализират.
    капиталистическо, но не и хуманно.
    браво, много умно!

  7. Всички кандидати за някаква позиция искат и могат, борили са се, чувстват, искат да се реализират. Нима да вземем този, който не ни върши работа е хуманно спрямо този, който е подходящ?

  8. Хахаха, всичките кандидати искат и могат, борили са се, но все се оказва, че човекът с увреждане, циганинът и дебелата жена могат най-малко. И това е известно още в момента, в който ги видиш. Няма тест, няма пробен период. Да живее дребния бизнесмен!

    Скоро имаше една подобна тема в бг-мамма. Една жена питаше дали ако наеме кривогледа жена в ресторанта си, която е иначе перфектна за позицията, клиентите ще имат нещо против. Почти всеки каза „не“, доста хора казаха „напротив, ще ми направи приятно впечатление, че явно собствениците не са свине.“ Мен ме е срам, че има хора, които се чудят за такива неща.

  9. Най-тъжното е, че презумпцията в такива постове винаги е, че няма начин един човек да е хем инвалид, хем отличен професионалист или хем млада жена, хем отличен професионалист.

  10. Лид,

    От думите ти излиза, че феминистите и пр. хора, които се борят срещу дискриминацията окуражават наемането на НЕПОДХОДЯЩИ хора за съответните работни позиции. Това е абсурдно.

    Проблемът с предразсъдъците/сексизма/расизма и пр. е, че пречат на работодателите да наемат подходящите хора, просто защото те са жени, роми, етц.

    Преди време писах една статия за уеб бранша в България и ВСИЧКИ, с които разговарях казаха, че жените по-трудно се доказват, но после няма проблеми. Мисля, че жените го имаха като някаква даденост… спокойно, като се докажеш, всичко е наред.

    Но една програмистка ми каза, че като наемат колегите й програмисти, презумцията е, че те са добри специалисти. Реагира се едва, когато се издънят. При жените програмистки практиката е обратната… презумцията е, че не са баш както трябва и се чака да се докажат….

    Твоят текст звучи абсолютно в унисон с разказаното.

  11. Неподходящ не означава непременно неподготвен и неумел – никъде в текста не говоря за липса на подготовка и професионални качества, а за други предпочитания, против които често се протестира. Да, може да изглежда доста повърхностно, но да не би повечето хора да са твърде задълбочени и лишени от предразсъдъци, а повечето хора са в ролята на служители и клиенти. Не отричам, че предразсъдъци има колкото си щеш и съм съгласна, че точно заради такива предразсъдъци работодателят може да се лиши от по-способния кандидат, но когато си работодател, дори и да искаш (не казвам, че всички работодатели по принцип го искат), не винаги имаш възможността да превъзпитаваш клиентите си, както и вече наетите служители, а и (както вече казах в текста) понякога не можеш да си позволиш чисто финансово да наемеш някои хора. При избора на служител могат да са от значение доста фактори.

  12. МТСП има програма за подпомагане на работодатели, които искат да преустроят работното място за човек с увреждане.

    Кой друг не можеш да си позволиш? Младите жени, защото един ден, дай боже, ще станат майки? Служителите, които са на 100% на твое разположение, нямат личен живот и ти струват колкото на теб ти е кеф, се наричат роби. Но даже и робите се разболяват и умират.

    Да се чудиш как се оправят работодателите в по-цивилизованите страни, нещастните.

  13. Сестра ми имаше големи колебания преди време дали да наеме дебело момиче с мустак в магазинчето си за френска био козметика. Чудеше се как сега да й каже да си махне мустака и т.н., ама кво ще кажат клиентите. Накрая тази продавачка се оказа най-добрата й, вършеше си работата с кеф, говореше си с клиентите и беше супер отвсякъде.
    Лид, постът ти е идиотски, честно.

  14. Всеки има право на мнение, в крайна сметка пазарът ще реши кое е по-ефикасно.

    Дали да наема този женствен гей? Не е въпрос само на рационална преценка, а и на интуиция.

    Ако се окаже успешен, добре и за него и за работодателя, но ако се отаже некадърник, зле и за двете страни.

    Ако отхвърля човек с потенциал, замо защото е женствен гей, за моя сметка си е – губя печалби.

    Важното е да кажеш „не мога да ви наема, защото вярвам, че друг кандидат би бил по-успешен“ вместо „не мога да ви наема, защото намирам, че изглеждате като женствен гей и това според мен би пречило на работата“.

    Няма обща рецепта. Всичко е относително. Някой пък би наел точно женствения гей, „дискриминирайки“ мачото-конкурент.

    Темата за дискриминацията е една от благодатните почви за бюрократите, които ни натрапват своята „грижа“ под формата на многословни и противоречиви правила, подплатени със санкции за неизпълнение.

    Проумяването, че различните не са по-лоши, е въпрос на степен на лично развитие и цивилизованост. Ще го наложи разумът, а не държавният закон.

  15. Ауу, какъв политически некоректен пост.. от любимите ми🙂

    Василена, дилемата на сестра ти е била безмислена. Та тя е направила възможно най-добрият избор! В магазин за козметика, посещаван само от жени (джендър жени) продавачът би трябвало да е някоя от сестрите Горгони, за да може всяка нормална жена да се почувства хубава в сравнение. Сложи обаче една такава в мъжки магазин и никой няма да стъпи там. Аз лично се улавям че си купувам често витамин Ц от една аптека в която ми се усмихва една русалка.

    Хуманизмът заплашва да ликвидира най-великото достижение на капитализма -> женската красота. Това е директна атака към либералния пазар, в който дива, първична сила селектира най-добрите сортове жени, до получаване на съвършенство с висока цена, което пък от своя страна изяжда обяда на огромна маса невзрачни създания. Чудя се, ако държавата наложи ограничение на консумацията на красавици, дали ще се повиши жизнения ни стандарт… Ей на това му викам аз нео-кейнсианство. Само че за момент ми се прищя да съм неолиберал.

    Обичам идиотски постове. Толкова са истинни. Живот без маска и без грим, озъбено свирепо куче, както е казал поетът🙂

  16. Много обичам да чета постинги тип „собственик на кафене“.
    Дискриминацията си е дискриминация, независимо с какви благи „либерални“ предлози я оправдаваме. Чорбаджийския манталитет не може да допусне, че хората не са само слаби, руси, с три езика, под 25 години, нераждали и т.н.
    Аз пък съм сигурен, че за не особено квалифицирана работа работа би бил добър абсолютно всеки с малко обучение и с разумно оптимизиране на характеровите му особености.
    Но естествено, най-лесния път е това – нула обучение, нула разход, нула мислене, нула човещина, нула обществено ангажиране.
    Ми тогава да си направим една корпоративна люпилня за хора, най-добре чрез клониране, а останалите да унищожим. Преди време имаше опити.

  17. Хайде сега ми кажете, хуманисти, колко от вас имат собствен бизнес и са фокусирани върху хуманното наемане на хора, които не си представят на съответната позиция?

    Онзи ден си мислех, че ако имам дискотека и я правя по свой вкус (т.е. по вкуса на клиентите, които споделят моя вкус), няма да наема горилите с огромни мускули, които преобладават в нашия град, а слаби и стройни каратисти😀 Чудех се дали ако споделя това в блога си, ще се втурнете да ме убеждавате колко нехуманно дискриминирам горилите с големите мускули, които са прекарали толкова време във фитнес залата да си отгледат мускулите🙂

    Освен това ми е много интересен фактът, че тези, които настояват за човечно отношение от страна на работодателите, обикновено смятат, че служителите не дължат лоялност на работодателите в трудни моменти и пр. Спомням си текстове, които писах на тази тема: позицията неизменно беше „О, това си е техен проблем! Да са се справяли по-добре!“ Това някак ми намирисва на дискриминация🙂

    Когато става въпрос за онази дискриминация, която дава възможност на афроамериканци в САЩ да влизат в хубави висши училища с по-ниски резултати, какво казвате? Аз лично съм за: щом университетът е решил, че иска да има бедни афроамериканци и е готов да ги приеме с по-ниски резултати – да ги приема🙂 Особено ако университетът е частен. Та да го кажем по нашенски: ако за най-желаната специалност в университета са запазени бройки за цигани и турци, щото университетът така е решил и не смята, че ви дължи обяснения и оправдания, ще протестирате ли ако не ви приемат въпреки по-високия ви бал?

  18. Не си коректна по-горе. Работодателите и служителите не са равнопоставени. Тази лоялност, за която пишеш, как да се различи от наглото изнудване за извънреден труд и безпричинното бавене на заплати? Работодателят има много повече права, но и много повече задължения. Кой е по-уязвим, този който фалира фирмата си и се изнася в друг град за да не плаща или работника, загубил средствата си за живот?

  19. Но защо пък коментиращите обикновено приемат, че работодателите по принцип имат повече права и са в по-изгодна позиция, че по принцип са недобронамерени и нелоялни? Аз не бих могла да заема такава принципна позиция.

    Хайде да речем, че съм дребен собственик на кафене (или каквото друго презряно си изберете) – това, че съм взел назаем пари или пък съм решил да вложа скромните си спестявания за да си осигуря прехраната, значи ли, че съм в кой знае колко по-изгодна и силна позиция от опитен атрактивен барман или красива, сръчна, социално интелигентна сервитьорка? Ако нещата не потръгнат, колкот и добри намерения да съм имала като собственик, колкото и добре да съм плащала и т.н. служителите ми могат да не останат с мен в труден период, а да си намерят доста по-добра работа, което, разбира се, е тяхно право🙂 В този случай, обаче, в колко по-силна позиция съм със закъсал бизнес и никакъв кеш, а недай Боже и дългове? Къде се тези велики права, за които говорите?

    Но не, сега ще кажете, че такова животно няма. Е, аз пък познавам такива работодатели. Не казвам, че всички са такива, но не мога да кажа и че всички са онакива. По същия начин и за служителите. Но не е това темата.

    Въпросът е, че когато човек реши да заеме позиция срещу работодателите по принцип, лесно може да пропусне всякакви възможности работодателите да бъдат честни, човечни и пр.

  20. Забелязваш ли как каратистите vs. отгледаните мускули са въпрос на квалификация и подготовка. А дебелата продавачка/турчинът/хомосексуалният са въпрос на стереотипизация какво би привлякло купувачи и на самия работодател. И са черти, които въпросните засегнати не могат да променят.

    Примерът с университетския прием на афроамериканци с по-нисък бал е много добър – университетите просто са проумели, че разнообразието на опита на студентите не е милост за последните, a дава предимство за целия университет. Всъщност тях не ги приемат по милост въпреки техен по-нисък бал, а в самата квалификация за прием влизат доста повече неща освен успех в училище, в това число и препятствията, които е трябвало да преодоляват докато стигнат до личния си успех и ресурсите, които са имали на разположение за това. В сравнение с препятствията и ресурсите на другите кандидати.

  21. Разбира се, че работниците също трябва да се стараят да бъдат лоялни, иначе наистина няма как да се постигне нещо добро в перспектива… смисъл взаимно уважение, mutual reverence🙂

    Но искам да ти обърна внимание на нещо по мое мнение важно, Лид – обърни внимание как се изразяваш:

    …значи ли, че съм в кой знае колко по-изгодна и силна позиция от опитен атрактивен барман или красива, сръчна, социално интелигентна сервитьорка?

    „Опитен атрактивен барман, красива, социално интелигентна сервитьорка.“ Ще извиняваш комуналното ми и всепрощаващо мислене, но свободният пазар, който според Жоро ще реши кое (кой човек) е „по-ефикасно„, не подтиква ли към слагане на етикети на хората? Вече не се ограничаваме в селянин и гражданин или глупав и умен или сръчен и несръчен, ами слагаме все по-сложни етикети – като например социално интелигентен. Това не ми харесва. Наистина винаги е имало някакво определяне на хората, засягащо работническите им дадености, но ми се вижда, че то става все по-подробно, което доближава самите хора (работници, ЧОВЕШКИ РЕСУРС) към стока. Както имаме полезно мляко „Верея“ с масленост 4.5%, така имаме и добър човешки ресурс в отдела с покриваемост на норматива 95%. Проценти и статистики, проценти и статистики is the European way.

    От поставянето на пазарни етикети има и още едно лошо последствие: колкото по-ярки и утвърдени стават етикети като „атрактивен“ и „социално интелигентен“, толкова по-ярки и утвърдени стават и обратните етикети „неатрактивен“ и „социално неинтелигентен“. Което, при пазар, търсещ ЕФИКАСНОСТТА, духовно и неусетно разделя хората на ставащи и неставащи, на добри и лоши – на качествени и некачествени. Защото, нали, естествен подбор.

    Не казвам, че избягването на превръщането на ЧОВЕЦИТЕ в ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ е лесно или постижимо, или че трябва всички да ставаме еднакви и неразличими по качества, но те предупреждавам, че може би ставаш все по-етикетизираща, и то слагаш етикетите не по научни/психологически причини, а по икономически! Бау!🙂

  22. Да, Ели, вярно е, че някои качества са непроменими и вродени, а други не са, но какво от това🙂 Едни качества може да са нежелани в една ситуация, но желани в друга. Нормално е в магазин за комикси да наемеш младежи, а за продажба на застраховки на пенсионери, по-възсрастни хора, с които пенсионерите да се идентифицират🙂 Да, това включва предразсъдъци и стереотипизиране, но това е част от живота. иИ все пак едно е да не искаш да пуснеш негър в частния си басейн, а съвсем друго е да забраниш негри да се къпят в общински басейн. По същият начин негърът може да не покани бялото ти дете на детски рожден ден у тях, но това е различно от забрана за бели деца да играят на общинска детска площадка.

    Това дали приемането на черни е по милост или за да се осигури разнообразие,това, че се вземат предвид много фактори, не означава, че няма протестиращи ( и дори завеждащи дела) бели, нали? Ама много ми се ще някой да се постави на мястото на бял американец, който не е влезнал в колежа на мечтите си, където приемат черни с по-ниски резултати на SAT🙂 и да ми каже честно какво мисли.

    Павка, ами айде да премахнем всички прилагателни от езика, щото винаги има опасност да изпаднем в политическа некоректност.

  23. Освен това се чудя защо повечето коментиращи пишат така, сякаш ако въпросният кандидат не го вземат на работата, за която предпочитат някой от друг пол / раса / сексуална ориентация и пр., за него вече няма никакви шансове.

  24. Аз не харесвам политическата коректност като идея, то е сякаш твърде формално. Старая се да говоря на всякакви теми с точните думи (или поне така искам, а понякога не ми стиска) – важно е само отношението. Дали ще кажеш на един гей педераст, на един ром циганин или на един негър черньо има значение само от отношението на автора на изречението, нали?🙂

    Не искам да подбираш думите си – искам да обърнеш внимание симптом на какво са😉

  25. В някои общества съществуват механизми за минимизация на дискриминацията при наемане на работна ръка, базирани на професионален подход към проблема. Абсолютно вярно и логично е да се наемат работници , които в най-голяма степен отговарят на изискванията на компанията за съответната длъжност. И тук опираме до професионализма на интервюиращият. Винаги можем да наемен кандидата , който желаем без да дискриминираме останалите. Нормално е също така , колкото по-малка е компанията и колкото по-ниско квалифицирана е длъжността , толкова по-субективен да е подхода при наемане на персонал. Затова се учудваме как така взимат черни в колежа след като имат по-ниски резултати. Просто защото се опитваме да оценяваме субективно, обективно взетите решения.
    Далеч съм от мисълта че трябва да харесваме всички и всичко, това просто не е в природата на човека и никога няма да стане. Аз не не мога да кажа че съм почитател на черните и циганите, това не ми пречи обаче да се държа с тях нормално ако те се държат така с мен. А на едно интервю винаги можеш да дисквалифицираш един циганин защото не отговаря на определено изискване за професионализъм а не защото е циганин. От друга страна ако отхвърлиш по-квалифицираният кандидат на базата на субективен признак , който няма отношение към работата ти, просто си лош бизнесмен и няма да присъществуваш дълго на пазара.
    Тоест ако физическата красота или расовата принадлежност са изискване (макар и не явно) винаги има начин това да бъде постигнато без да се налага явно да дискриминираме и да караме хората да се чувстват зле. Ако кандидата си тръгне от интервюто без да се чувасва дискриминиран, дискриминация просто няма.

  26. Лидия,

    Според мен позицията ти е правилна и напълно обоснована. Борбата срещу „дискриминацията“ е логично продължение на борбата за равенство на различни малцинствени групи; проблемът в случая е, че работодателят не се ръководи от „идеалите“ на обществото, а от много по-проста цел – печалба и растеж на бизнеса. Не мога да наема човек в инвалидна количка за работа, която изисква шофиране и доставка, защото той е по-неефективен в тази работа. С удоволствие ще го наема за програмист, ако уменията му са на ниво. Няма да наема млада и привлекателна жена за работа в предимно мъжки колектив, защото ще се развали (почти сигурно) работната атмосфера. Примерите са стотици. Ако държавата и обществото искат да постигнат някаква цел, трябва да ми предложат стимул и тогава е възможно да поема риск и да претърпя неустойки, но да наема „неподходящ“ човек.

    Против съм за преференции при приемане в университет на база на раса или сексуална ориентация, но съм за диференциацията по пол. Ако някой иска да насърчи дадена малцинствена група да учи в университет, да осигури стипендии и да ги записва като платени студенти.

  27. Страхилов, предполагам, че повечето работодатели не казват на ненаетите, че не ги вземат, защото са цигани / бъдещи майки и пр., но това не пречи на ненаетите да обясняват ненаемането си точно с тези факти и да се чувстват дискриминирани. Толкова пъти съм слушала жени да ми обясняват, че не ги взели на някаква позиция, понеже били с малки бюстове, а в повечето случаи на мен ми се е струвало, че точно за тази позиция, изискваща единствено умствен труд и никаква комуникация с клиенти едва ли размерът на бюста е бил от значение, но какво от това – в някои случаи историите за дискриминация са сами по себе си стереотипизиране от страна на тези, които се възприемат като жертви. Някак е по-ненараняващо егото да си обясняваме неполучаването на някаква работа не с недостатъчни знания и умения, а с физически параметри и пр. Но това, разбира се, е друг въпрос🙂

  28. Правен казус:

    Правна фирма разбира, че нейна служителка е болна от СПИН и й остават 2 г. живот най-много. Уволнява я веднага.

    Служителката завежда дело, но го губи – аргументацията на фирмата е, че наемайки въпросната жена, фирмата прави сметки тя да стане партньор след време и на интервюто говорят за дългогодишен ангажимент. След като очевидно жената ще напусне след 2 г., фирмата не смята, че трябва да отделя ресурси за развитието на такъв служител и предпочита да наеме по-перспективен.

  29. Мдаа, на един истински дискриминиран се падат сто безполезни елемента чувстващи се ощетени само защото са чули понятието дискриминация. Ходи обяснявай после какво им липсва.

    Доколкото разбрах какво целят борците срещу дискриминация, те могат направо да кандидатстват за държавно финансиране, тъй като претендират че тяхната дейност подобрява макроикономическия климат. От друга страна ако един гъз не наема определени хора поради странични признаци, като например програмисти с вагини, неговият бизнес не заслужава да оцелява и ако наистина е в грешка ще бъде изхвърлен от пазарните вълни на сухо. Защо да го оставяме насила в морето от блага? За да влачи на гърба си големите, но въпреки това гладни професионалисти? Много противоречива теория.

  30. Ех, Лонги, ти ни пращаш в друга посока🙂 Решението дали въобще да наемеш някого е различно от това дали да се разделиш с вече нает служител, който не е оправдал очакванията ти. Оставям настрана правото и казвам че: не бих искала да уволня служител заради това, че се е разболял от СПИН или пък ще ражда, обаче не изключвам възможността да ми се наложи да го направя – ако не мога да си позволя да му плащам. Била съм работодател и неизменно съм плащала първо на служителите, но пък съм имала ситуации, в които е нямало достатъчно пари да платя дори и на тях.

  31. що ве, не е друга посоката – ако примерно беше казала отначало че е болна и ще живее малко, те нямаше да я наемат точно заради това

    подобно на много работодатели, които избягват да наемат на по-сериозни длъжности млади неомъжени жени, защото шансът след две-три години да се омъжат и да напуснат, за да станат домакини е голям (тва в сащ де, тука не наемат жени с малки деца заради многото болнични).

  32. Посоката е друга, защото служителката може да не е била болна при постъпване на работа, а да се е разболяла след това. Как човек би могъл да гарантира, че няма да се разболее или да го блъсне кола?

  33. Питах Силвия Атипова, собственик на магазини за дрехи в София и Лондон (за нея чети при Петя http://www.openlyfeminist.com/2009/01/noa-noa.html ) дали тя има предвид пола и външния вид на продавачите. Ето какво отговори тя:

    Имам много малък опит за работа в България. Имам магазин по-малко от 2 години и НИКАКВО текучество, така че почти не се е налагало да търся хора и да се замислям над въпросите, които посочваш.
    В Англия съм имала всякакви момичета на работа – едри, кльощави, българки, англичанки, бразилки, шведки, литвиййки, италианки – без значение…
    Магазина е малък и предпочитам да наемам девойки за персонал, но ако момче/мъж покаже искрен интерес към работата, познания в областта и желание да си бъдем взаимно полезни, без замисляне бих му дала възможност за изява.
    Истината е, че красотата/грозотата е вътрешно понятие – срещала съм ослепително красиви момичета, които със себичността си и мързела са ме отблъсквали след само един разговор и обратното – интелигентни, сладко зъбати, леко пълнички и мили девойки, които наистина се интересуват от света извън собствената си вселена са повече от добре дошли!
    Когато интервюирам не се интересувам почти никога от външността. Бих била лицемерка да кажа, че първото впечатление няма или не е важно, но е наистина само едно повърхностно начало, на което не биха могли да се основават по-дългосрочни отношения.

  34. Още по-тъжно, когато се започват такива постове е, че има презумпцията, че няма начин един човек да е хем инвалид, хем да е некадърен или хем млада жена, хем да е недостатъчно добър специалист.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s