Трън в … където ви се харесва

Тези дни се вълнуваме покрай промените в ЗЕС, които могат до доведат МВР, ДАНС и МО до твърде лесен достъп до още лична информация – с кого разговаряме по мобилните телефони, с кого си пишем в Интернет, какви сайтове посещаваме и пр. Хиляди граждани заявиха, че нямат доверие на въпросните институции и се тревожат, че информацията би могла да бъде използвана срещу тях, вместо за да помогне за повишаването на сигурността им. Писах за това тук.

Някои започнаха да следят внимателно как различните политически сили реагират на законопроекта и като че все повече хора стават все по-чувствително спрямо тези, за които са гласували на последните избори. Тъй като аз самата нямам навика да следя внимателно и подробно политическия живот, много се радвам, че има хора, които го правят. Пейо, например, направи страничка, в която следи реакциите на Синята Коалиция по промените в ЗЕС. Бих се радвала ако повече хора правят подобни неща, така че всяка политическа сила ( че дори и конкретни политици, понеже някои обичат да сменят партийната си принадлежност) бъде СЛЕДЕНА от избирателите си. Още по-радостно би било ако това се прави тематично – по различни въпроси – образование, здравеопазване, околна среда и пр. Един от лесните начини за запазване и систематизиране на информация е чрез създаване на различни Twitter акаунти ( ако един човек се грижи за няколко различни акаунта, може да ги управлява лесно от едно „табло“ чрез HootSuite).

Вече се появиха и предложения не просто да следим нашите избраници, ами и да влизаме във връзка с тях – по мобилен телефон, мейл и пр. и да им напомняме защо сме ги избрали и какво настояваме да направят за нас. Разбира се, няма как да се докопаме до номерата  на мобилните телефони на всички, нито пък да разчитаме, че ще прочетат електронните ни съобщения, затова ми се вижда доста практично да се организираме чрез социални мрежи като Фейсбук, форуми, електронна поща и да подписваме онлайн петиции, които не само да им връчваме, но и да уведомяваме медиите, че сме го направили. Хубаво е и да разказваме на свои приятели за това какво са направили нашите избраници и как ние самите сме реагирали на това. Така изискването към депутатите да поддържат връзка с избирателите си и да се чувстват НАБЛЮДАВАНИ и отговорни пред тях постепенно ще се превърне в нещо нормално.

В тази връзка искам да попитам дали избиратели на Синята Коалиция са започнали подобни действия и откъде мога да получа повече информация, за да се включа. Хайде не само да ги избираме, а после да се отчайваме и да казваме, че няма смисъл да гласуваме, ами да ги караме да работят за нас.

Вижте тази публикация за СДС, ДСБ и законопроекта за подслушването.

Advertisements

21 thoughts on “Трън в … където ви се харесва

  1. Синята Коалиция ако имаше сила да се изправи срещу Герб ехее… Друг щеше да е светът ни. Ама не би. Синият цвят не е на почит в тая държава.

    А и нали видяхте какво се случи с Яне. Взе да приказва много и му дръпнаха килимчето изпод краката. Не че съжалявам де 🙂

  2. Лидия, наимно е да мислиш, че хората отиват н Народното събрание, за да служат на избирателите си. Те отиват там, за да осребряват властта си. Виновни сме ние – обикновените граждани, защото търпим тези корумпирани и корумпиращи институции.

    Харесва ми енергията ти да опитваш да променяш живота и да реагираш на държавните безумия. Вярваш ли обаче, че ще успееш, дори да знаеш всички мобилни телефони на депутатите?

  3. Не трябва да седим и да гледаме. Трябва да се протестира!
    Естествено, поправките ще минат. ГЕРБ ще върне най-лошите прояви на милиционерщината, защото такова е мисленето на хората там.

    Но ако имаме поне малко достойнство, трябва да покажем, че не сме съгласни!
    Ето кампанията „Обади се на депутат“:
    https://twitter.com/dansbg
    Пишето до НС. Излезте на протест. Да покажем, че не всички сме безропотно стадо.

  4. lyd,

    Идеята избирателите (работодателите) да контролират работата на политиците (служителите) е фундаментална. Донякъде свободните медии изпълняват тази функция, но това определено не е водещия им мотив.

    В по-стари и развити демокрации, като американската например, тази идея е реалност и всеки избирател може да се информира за миналите и сегашни позиции (изказвания, гласувания) на политиците по основните политически проблеми:
    http://www.votesmart.org
    http://ontheissues.org

    Известната максима „написаното остава“ е в основата на абсолютно необходимия механизъм на обратна връзка, чрез който избирателите да получат възможност да контролират политиците.

    В проекта VoteSmart институционализираните групи за натиск по интереси (NGO) показват оценката си за реалните политически действия на политиците по въпросите, интересуващи групата и така да попречат на политическото лицемерие, което разчита на късата памет на избирателите.

    Работата на политиците е да формулират и отстояват политики по общите проблеми на гражданите – точно затова е абсолютно наложително всички актове на формулиране и отстояване на политики да бъдат първо документирани и второ – достъпни. Защо едва сега протоколите от заседанията на Министерския съвет стават публични, защо е толкова трудно да видим кои са персоните, сътворили и гласували калпавите или лобистки закони? Защото ще се появи механизъм за обратна връзка, а следователно и за търсене на отговорност.

  5. Не мисля, че ще стане посредством набиране на телефонни номера и онлайн сдружения. За това се иска протести \ на улицата\ и то сериозни протести защото Борисов едва ли ще свие знамената туко така. Междудругото опасенията ми се оправдават. Ролята на другите институции все повече се свежда до степен нула. Самият Борисов се превръща в институция -която еднолично взима решения посредством мнозинството, което има в парламента и лостовете които притежава. Янев е пример за опозиция вътре във властта, която начаса бе елиминирана. Мисля, че законът ще бъде факт.

  6. Да, определено имаме проблем с късата памет – човек не може да следи и помни всичко, затова е хубаво да може, когато реши, да октрие нужната информация. На този етап на политиците може да не им дреме, но лека-полека с промяната на културата на избирателите, се променят и политиците … кучето скача според тоягата.

  7. Малко съм изненадан от постановките на въпроса. Не очаквах точно тук да ги срещна. Как да разбирам – не е важно какво се иска, а поддръжник на коя партия го иска?!?
    Следене на специално място дейността на политическите сили? Очевидно разделно. И очевидно всеки ще чете своите… 🙂
    Аз имам друга практика: още от първите години на промяната купувах „Демокрация” и „Дума”. Свърши си работата сам, не чакай на готово – нали така беше? 🙂
    По отношение на депутатите – мисля като Жоро. Няма нужда да ги избиваме, lyd, има си начин – избирателен закон според нашите интереси.
    Безспорно, понякога се налагат и протести. Но за всяко нещо от всекидневието може ли? Да организираме протест, че ББ излъга за миналогодишните коледни надбавки и насъсква работещите против пенсионерите?! Или това е „дреболия”?
    Срещу промяната в закона – не съм по емоциите. Затова не се присъединих към протестните групи. Приемам тази гледна точка: http://viharg.wordpress.com/2009/12/14/българският-интерфейс-за-нарушаване/

  8. Не, Графе. Важно е какво се иска, но е важно един ден като решаваме за кого да гласуваме, да знаем кой как се е проявявал досега, не само какво обещава. Ако повече хора следят действията на политиците и ги публикуват и архивират, ще има достъп до информация за повече политици. Не знам как реши, че е очевидно кой кого ще следи – своите или чуждите 🙂 – хората са различни. Това, което предлагам е аналогично на опита ти с Дума и Демокрация, ако се замислиш. Да, някои хора имат време да следят всичко и всички, но други не, така че би било добре да бъдат улеснени. Аз не съм единственият такъв човек.

    Но да, в момента повече ме интересува как реагират тези, за които съм гласувала, което не значи, че изобщо не ме интересуват другите, но някак върви да държа сметка на първо място на тези, на които съм се доверила и да им напомням какво очаквам от тях.

  9. Лид, струва ми се, но не съм съвсем сигурен, че са необходими акции на гражданско неподчинение, но не от сорта на блокиране на кръстовища – това само изнервя неучастващите в акцията и ги настройва срещу участващите. По-добре да се организират масови предупреждения от хора до Народното събрание (така нареченото), че ако се приемат идиотските промени в закона, ние – обикновените хора – масово ще престанем да плащаме данъците си. Ще ги декларираме, но няма да ги плащаме, като израз на убеждението ни, че държавата се е превърнала в „организирана престъпна група“. Какво мислиш за това?

  10. Мисля, че зависи от конкретната ситуация. По принцип съм за крайни мерки само в краен случай, понеже крайните мерки водят до крайности, въвличане на тълпи и стават неуправляеми, от което, пък, обикновено се възползват не точно тези, които ми се иска.

  11. lyd, първата част на коментара ми се отнася за различните групи за протест. И имах предвид Вашите няколко публикации по въпроса, в една от които прочетох „Нямам време да изследвам всички движения на Вени Марковски по въпроса за подслушването и си оставам с едно неприятно чувство. Може би сега трябва да поканя всички приятели във Фейсбук да се присъединят към групата на Комитата ако не искат да се чувстват партийно обвързани.”
    Вярно, после се извинявате и коригирате, но това сте Вие!

    За другото – не съм против, разбира се. Но това е само едно малко улеснение за този, който иска да е осведомен. Малко, защото за обективна информация пак ще трябва „Демокрация и Дума”. 🙂
    Ако се появи сайт, в който водещите партии и политици да бъдат всекидневно оценявани по делата, а не по това, кои са, то това трябва да е повод за аплодисменти преминаващи в овации!

  12. Изпращането на премислено и разумно предупреждение не е крайна мярка, и не е задължително да въвлича „тълпи“ или да води до хаос. Едно е да кажеж на държавниците „моля ви се, ако обичате, не използвайте парите, които принудително събирате от мен и други като мен, за да надничате произволно в личния живот на хората“, а друго е да кажеш „ако вие си позволите да използвате тези пари за това нещо, ние просто ще престанем да ви ги плащаме“. Това е легитимно, организирано и цивилизовано гражданско неподчинение.

    Само говоренето, което не води до резултат, поражда обезверяване и цинизъм, което в крайна сметка подхранва ирационални и враждебни действия.

    Държавниците във все по-голяма степен се превръщат в организирани престъпници. Не е рационално да ги виним за това и да търсим мъст. Виновни сме най-вече ние – гражданите, защото търпим зле замислени „институции“, които първо изкушават алчните и властолюбиви хора да драпат за държавни постове, а после ги изкушават да затънат до гуша в престъпления, основани върху злоупотреба с властта. Институциите отдавна са се превърнали най-вече в инструмент за прикриване на злоупотребите с власт и чак след това – каквото и да било друго.

    Предупреждението за неплащане на данъци, ако е достатъчно масово, би било тест за действащото „Народно събрание“,както и за мислещите граждани, които могат да се обединяват, без да се превръщат в „тълпа“. Но да, този тест няма да реши проблемите с държавническата престъпност кардинално, а само ще покаже още веднъш – и по много нагледен начин – колко дълбоки са тези проблеми.

    Кардиналното решение е изграждане на модел за нова държава и изработване на план за преход към нея. Това е истинския ПРЕХОД, за който толкова много словоблудстват телевизионните „политици“ (тези лукави шамани на 21 век).

    Интернет дава прекрасна платформа за едно истинско Народно събрание, некорумпирано от власт и освободено от отчайващо глупавия правно-бюрократичен език на българската държава.

    Какво мислиш за това, Лид?

  13. Жоро, имам още много неща да уча – рано ми е да се произнеса по въпроса за новия държавен модел.

  14. Докато се научиш и той животът минал – точно на това разчита бюрокрацията, която представя държавния модел като нещо много сложно и неразбираемо без много „учене“.

    Къде впрочем преподават дисциплината държавно моделиране?

  15. Така е – аз съм философ и прекарвам живота си подготвяйки се за смъртта 🙂 За бюрокрацията не мисля, че чак толкова надълбоко мисли, а какво имаш предвид под „държавно моделиране“ не знам – ако въпросът ти не е реторичен, то знам, че се учат неща за устройството на държавата в университетите – напр. в специалност „Международни отношения“ у нас, а вероятно и в други.

    Така че на този етап не очаквай от мен да стана революционер 🙂

  16. Бюрокрацията наистина не мисли, тя е феномен, роден от нашите предразсъдъци, страхове и безотговорност.

    Как се отнасяш към конституционната разпоредба, според която „изучаването и използването на българския език е право и задължение на всеки гражданин“. По-специално какво е това „право и задължение“? Не корумпира ли това мисленето на хората? Революция ли е да заявиш, че законите са ненужно многословни, противоречиви и преднамерено неясни? 🙂 И да предложиш цялостна преработка на законодателството, неговия превод на човешки език…

Коментари са забранени.