Е ли костенурката либертарианка?

Кака Сийка отдавна ме подозира в либертарианство. Ето защо реших да прочета отдавна купената книга на Дейвид Боаз „Либертарианството. Въведение“ (392 стр., 12 лв.). Изглежда, че съм почти 100 % либертарианка – не защото тестчето в края на книгата казва така, ами защото смятам, че аз, а не някой друг, трябва да вземам всички решения по отношения на личния си живот и икономическата си активност. Държа да се ползвам от правото си да греша и не искам някой голям добър чичко да ме предпазва от собствените ми грешки. Въпреки това, че в Абсолютния ми свят мога да си позволя да съм малка, жалка и безпомощна.

Основна цел на книгата е да обясни защо функциите на държавата трябва да се сведат до опазване правата на хората – да ги предпазва от онези, които се опитват да посегнат на живота, собствеността и всичко, което човек предприема за да се чувства щастлив, стига да не нарушава правото на някой друг  на собственост, живот и търсене на щастие. Или накратко, държавата да осигурява полиция, армия (за отбрана, но не за нападение) и правосъдие – ефективно, без да се увлича в харчене.

Според Боаз, либертарианците смятат, че всеки трябва да бъде оставен сам да избира какво да яде, чете, гледа, дали да изповядва религия и каква да бъде тя, как да възпитава и образова децата си, как да изкарва парите си и какво да прави с тях, като в същото време не пречи на всички останали да правят своите избори.

Харесва ми това, че либертарианците може да не харесват да живеят в общност, в която властта регулира в голяма степен живота им, но в същото време уважават правото на тези, на които им харесва да живеят в такава общност да го правят.

Книгата показва много области, в които държавната намеса (а също и щатската и тази на местните власти) подкопава личната ангажираност и примамва хората към зависимост. Има чудесни примери за западането на клубове за взаимопомощ след намесата на държавата и пр. Доказва и това, че светът е твърде сложен и е доста наивно да вярваме, че ако сформираме правителство от най-умните и добронамерени хора, те ще се справят с централизираното му управление по такъв начин, че да създадат повече благоденствие за повече хора, отколкото ако оставим хората на мира, да вземат своите малки решения, да грешат и да се учат от грешките си. Има примери и за чудесно работещи не-държавни инициативи (включително помагащи безвъзмездно на други хора), постигащи резултати, за които държавните чиновници дори не мечтаят.

Има някои нещица, с които не съм съвсем съгласна, но те са по-скоро в подробностите, отколкото в принципите, така че няма сега да мъдрувам за самотните майки и суровите наказания.

Препоръчвам я на всички, които са уверени, че вече знаят какво е най-добро за хората по принцип и как следва да бъде постигнато. Тази книга ще разшири кръгозора и смирението им.

Advertisements

22 thoughts on “Е ли костенурката либертарианка?

  1. Прекрасна книга; сериозна, но лесна за четене. Сложил съм я да си прави компания с „Отвореното общество …“ и някои статии на Попер, „Пагубната самонадеяност“ на Хайек и „Либерализмът“ на Джон Грей.

    Прекрасен е и заключителния ти параграф. Поздравления!

  2. Това е чудесно, но човек винаги живее в общност (просто не би оцелял по друг начин). Съвременото общество и удобствата, които то предлага, създават илюзията, че чевок може да бъде напълно независим.

    Но дори да е независим от социума, човек е само една нищожна прашинка от Природата, да не говорим за Космоса. Егото де гъделичка от това, че си независима и свободна личност. Социалните условия предоставят възможност да живееш с тази самозоблуда.

    Пожелавам никой да не изпада в ситуация, когато заблудата рухне и се окаже сам срещу челюстите на Цялото. 😉

  3. Да, социалните условия, в които живеят някои хора могат да ги заблудят, че всичко, което имат е в резултат единствено на собствените им заслуги, че могат да се справят чудесно и съвсем сами.

    Хубаво е, обаче, да има повече хора, които наистина да могат да се справят с повече неща. Такива хора при добро желание биха могли да помагат и на родените с по-малко късмет или изпаднали в беда.

    Но когато се увеличава броят на хората, които не умеят да се справят с кой знае какво, тогава всички потъваме, независимо дали повечето от нас са с добри намерения.

  4. Не, с този линк на корубата костенурката няма как да е либертарианка.

    lifeaftercapitalism.info е сайт който показва как би изглеждал света без капитализъм и без либертарианци. Силно мотивиращ.
    Не се препоръчва за либертарианци със слаби стомаси – може да повърнете.

  5. AK, подкрепям мнението ти, ама за сайт с повече писатели отколкото читатели едва ли си струва да се говори 🙂

  6. longanlon,

    На любителите на aftercapitalism-a препоръчвам горещо един доста популярен роман точно по тази тема – „Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд http://rand-bg.com/
    🙂

  7. Либертарианството е религията на средната класа 🙂 Удобна и практична, тя дава сили да се бориш със средно-тежки препятствия, като с всяко преодоляно вярата в свободата се усилва. Нещо като да хвърляш зарове върху които има само четворки и петици. Либертарианците вярват че с повече вяра можеш да хвърлиш и шестица (което не става), но замитат под изтривалката факта, че няма как да уцелят единица.

  8. Може би искаш да кажеш, че някои хора ВЯРВАТ, че не могат да уцелят единица 🙂

    За да разсея някои клишета около либертарианството, само да вметна, че либертарианството НЕ значи непременно да не те е грижа за другите и да не помагаш на никого, а че никой не бива да бъде принуждаван да помага. Либертарианството не казва, че ако държиш на свободата си, няма да изпаднеш в нужда и няма да се наложи някой да ти помогне.

    Разбира се, това не пречи да има хора, които се определят като либертарианци и в същото време не им пука за никого, освен за себе си – нормално е, защото либертарианството не казва дали трябва или не трябва да ти пука.

    Има и такива, които смятат, че изпадналите в беда трябва да се оставят да се справят сами, но либертарианството не казва дали трябва или не трябва да се помага, а това, че всеки трябва да реши според собствената си съвест, както и това, че не всеки опит за помощ всъщност помага наистина, и това, че някои действия, които не изглежда да помагат, всъщност помагат доста ефективно.

    Либертарианството не се самоопределя като панацея, но това не пречи хора, които се самоопределят като либертарианци да са фанатизирани и късогледи.

  9. Така де, използвах черно-бели краски за подсилване на контраста. Естествено човек от средната класа може да уцели всички цифри, но вероятността за крайности е пренебрежимо малка, а вярата е функция точно на вероятностите. Рационалните типове неправилно смятат че са имунизирани срещу вяра и че тя задължително принадлежи на недоучилите и немислещите. Да не говорим че наглед рационалните причини формиращи пазарната динамика често се оказват напълно ирационални.

    Въпросът с помощите към ближния няма прост и еднозначен отговор. Не знам защо си мисля, че ако го оставим на съвестта много хора ще измрат от най-обикновен глад. А какво е съвестта? Насаден изкуствено морал? Значи да таксуваме само благоприятните почви в които той е поникнал, а свободно самоопределилите се като лоши хора, при които не вирее съвест, да са освободени от тази тегоба. Класическа и доста разпространена схема на неправдата. Ощетяват се винаги добрите 🙂

    Представата на либертарианците за вселената може да се сравни с пред-Нютоновата визия за космоса – автономни тела се мотаят из ефира, всяко с посоката си и очевидно в празно пространство, т.е. няма свързваща ги среда. През тази призма хората са свободни елементи, изолирани един от друг, правят изборите си и не зависят от околните. Либертарианците например са твърдо против бейлаута на фалиращи банки. Според тях нещастниците трябва да платят за греховете си (грешния избор) с, да речем, живота си. Класическият либертарианец наблюдава потъващият Титаник и казва: „Приятели, виждам че сте се запътили към ледените води на отвъдното. Но аз няма как да предам идеала си и да стана от удобното кресло пред камината, за да ви помогна. Не съм човек който ще остави самотна една бутилка с хубаво червено вино. Освен това смятам, че човек трябва да понесе отговорност за избора си. Защо се качихте на този огромен и лъскав кораб? Толкова ли нямаше една надуваема лодка с която да преплувате океана? Ето че манията ви за величие бе наказана“. Примерно.

    Проблемът обаче е, че ситуацията с банките не е съвсем аналогична на корабокрушение. От Айнщайн насам е ясно, че физиката изглежда другояче. Всички ние сме свързани от невидима среда (в англ. си има подходяща дума), в която има кривини, които ние възприемаме като гравитация, т.е. планетите се търкалят около слънцето като топчета по ръба на фуния. Подобна кривина се формира и в едно абстрактно пространство от паричната сила, създавайки съответно и гравитация. Пари при пари отиват, е казал древният капиталист. Една голяма банка привлича повече капитали от една малка банка. Можем да си представим тази среда като един опънат чаршаф, върху който всички сме наредени, а паричните маси образуват вдлъбнатини. Фалитът на една банка представлява силно сътресение в една точка, което пък предизвиква вълнение от което никой не остава незасегнат. А се стига до фалит, защото е следвана прословутата рецепта на пълната пазарна свободата, като тежките последици (кризи) се дължат на неправилното допускане, че ние хората сме независими елементи и че ако едни пропаднат, то си е изцяло за тяхна сметка, защото бидейки разделени от вакуум нас не ни засягат чуждите дела. В този смисъл не бейлаутването е проблем, а че няма достатъчно пари да се бейлаутнат всички пропаднали. И тъй като никога няма да има достатъчно средства за подобни спасения, просто не трябва да се допуска пазарна слободия.

    Като цяло най-големите клишета ги ражда не друг, а пророк Ранд. Тя изгражда притчите си на основата на силно маргинализирани образи. Героите на романите и са като двуизмерни изрезки от вестник, при това карикатурни образи. Нейните последователи смятат, че този и похват служи за демонстрация на идеологически сблъсъци. Никой не казва обаче как подобен нагласен и семпъл сценарий се отнася към действителността, населена от пълнокръвни образи с много душевни измерения.

    Е, е ли костенурката либертарианка? 🙂

  10. Интересно 🙂 Бях забравил за тази тема. Значи Айн Ранд била и свръхемоционална… Чудно по какво толкова се различава от Шамана, след като чувствата са я подтикнали да рационализира в определена посока (в днешни дни шаманите са задължени да се аргументират за да не изгубят власт), а също и от Атила, след като чрез силата на словото си (физическата сила е популярна само сред варвари) е успяла дa подчини волята на президенти и федерални агенти…

    Накрая ще трябва да спомена и още едно име, кошмарът на либертарианците – Кейнс.

  11. За Кейн само съм чела, но не съм го чела, така че не мога да се произнеса 🙂 Но за Ранд смятам, че е доста повърхностна и ограничена 🙂

  12. Много ме възхищава вашата затворена интелектуална група! Всичко е красиво, това, което говорите помежду си. Радвате се на вашата интелектуална извисеност. И аз ви харесвам…..

    Обаче има ли всичко това някакво социално въздействие, защото дигиталният свят е избирателен и никой не чете това, което не го интересува? Имате ли вяра да разчупите херемитзма и да преформирате готовите на това умове?

    Защото такива има, но те вече са избягали надалеч от вас (нас)…

  13. Оги, не мога да разбера за какъв херметизъм говориш? Всеки блог има ограничен обхват, както и всяка традиционна медиа. Ти знаеш ли медиа, която да стига до всички хора, или поне до всички хора в една държава? Аз не.

    Не разбирам и какво значи да преформирам готовите на това умове. Пишещите онлайн имат нещо за казване, казват го, който има уши, ще го чуе. Щом пишем публично, очевидно имаме вярата, че някой ще ни прочете. Щом имаме посещения и коментари, значи имаме и читатели. Някои може и да научат нещо от нас, както ние научаваме от други, които пишат.

    Не разбирам и какво искаш да кажеш с това, че има избягали надалеч…

    Не мисля, че в този блог има затворена интелектуална група. Ако беше затворена, ти нямаше да имаш достъп до публикациите и възможност да оставяш коментар.

    Всъщност какво искаш да кажеш или попиташ?

  14. Не отричам, сте прави. Пък и не съм очаквал друг отговор. Не отричам, че се изхвърлих. Аз лично обичам провокациите – те са като камък в… езерото. Те предизвикват промяна на ъгъла на мислене. Иначе всичко тече като в спокойна вада (вода?).

    Признавам, че много ми харесвате (и кака Лидия и кака Сийка…и още много). Може би нямам място сред вас… но много като мен ви четат, сигурно се възхищават, може би имат възражения или други позиции…
    Както и да е, да бъдеш вездесъщ, застанал зад един великолепен блог, е като скрижалите на Мойсей…

    Не се присмивайте над провокаторите – те коригират нещо – траектория, затворено пространство, черна дупка… каквото и да е…
    Но раздвижват идеите – поне толкова можем…

    Желая прекрасни интелектуални изживявания…

  15. О, хайде сега Мойсей 😀 Нямам нищо против коментарите, особено тези по конкретната тема 🙂

  16. Подкрепям мнението на Костенурката за книгата, обаче преводът е много нескопосан!

  17. Pingback: Либертарианството – въведение - Блог за книги

Коментари са забранени.