Спестете ми реалността

Един мой приятел настоява за променяне на света по такъв начин, че да няма глад и принуда, а хората да правят само неща, които им харесват. Той казва, че когато стане родител, ще възпитава детето си да бъде добро и щедро, но не и ефективно и работливо, защото не иска то да бъде сведено до средство, до човешки ресурс. Доскоро той смяташе, че светът ще се устрои добре, ако богатите дадат пари и спасят бедните от глад и принуда, но тъй като реши, че няма да насилва богатите ако не са въодушевени от тази идея, ще си основе комуна, където нещата няма да се купуват или разменят, а ще се споделят и подаряват.

Би било хубаво хората да споделят и никой да не е оставен в недоимък, но нещата, от които хората се нуждаят или искат да споделят, трябва да дойдат отнякъде. Дори ако живеехме в безплатен склад, щеше да се налага някой да отвори хладилника, да включи печката, да обели банан. Освен това, някой трябва да произведе и ремонтира хладилника и печката, да откъсне банана и да го докара до склада. И ако този някой не е достатъчно работлив и ефективен, ще има доста хора, които ще чакат своя ред не само за хладилник и печка, но и за банан. А ако никой не е вдъхновен от идеята да произведе хладилник или печка, да набере банани или да ги транспортира, а ако освен това никой не иска да бъде сведен до човешки ресурс, до средство?

40 thoughts on “Спестете ми реалността

  1. Pingback: Спестете ми реалността « полетът на костенурката

  2. …а ако след 30 си още такъв – значи нямаш ум. Поне аз така знам продължението.
    Недоимъкът, ограничените ресурси са основната движеща сила в природата. На този закон се подчиняват всички живи същества, тъй че независимо дали ни харесва или не – важи и за нас.

  3. А има и друго. Някой трябва да определи реда, по който ще се отваря хладилника, защото „…ще има доста хора, които ще чакат своя ред не само за хладилник и печка, но и за банан“.
    Много важен „някой“, нали?

  4. http://krokotak.com/ е вълшебен пример за решение на по-големия проблем: този с възпитанието; създават ми настроение всяка сутрин.
    Но защо са ни необходими тези решения в свят на шум, аларми и модерни болести водещи до предизвестена смърт ?

    Приятелят ти влага бройка в човешки ресурс. А трябваше да налее талант.

    Това прави крокотак – арена на талант. Щото от ресурса имаме достатъчно. Лоши сме в употребата, в надграждането и постоянното възпитаване на ресурса. Моят човек зад С2С стратегията, за която вече издадоха книгата му й на бг каза, че градим процесите си с дизайн на боклук.

    Проблемът с комуните е само този: при сблъсък с другия, различния, генерират конфликт. Иначе в идеята за размяна няма нищо лошо; дори маите, чиито календар свършва 2012, много след тях, съдържа философията на взаимно споделяне.

  5. предполагам, че приятеля го чакат изненади. не омаловажавам ролята на възпитанието, но рано или късно всяко дете прави избор какво да „стане“. понякога възпитанието ускорява процеса, понякога го забавя.

    уважавам изкуството да бъдеш ефективен предимно защото освобождава време и пространство за неефективност🙂.

  6. Идеята е осъществима в Едемската градина където на Адам и Ева не им се е налагало да работят, за да се прехранват. Разпределението на световните блага никога не е било справедливо и няма да бъде. Спестяването на реалноста – да си заровиш главата в пясъка- никак няма да ни спести проблемите.

  7. Лид, не забравяй, че идеята на комуната ми е да бъде направена с достатъчно зрели хора, които да бъдат вдъхновени да белят банани и прочее🙂 Както, доколкото знам, прави Ганди, макар и не с комунална цел, по-скоро с философска🙂 Аз съм мързелив, но ако знам, че така ще постигна тази моя реалност, нямам против и да имам ред в чистенето на тоалетните и беленето на картофите… Зная, че това би нарушило много ефективната практика на разделението на труда, но все пак икономистите на комуната все ще могат да намерят някакво решение, сигурен съм🙂

  8. Приятелю, и без да живеем в комуна, у дома не заплащаме и не ни плащат, но мием тоалетни и белим банани, но се нуждаем и от неща, които никой в семейството не умее да прави. А ако вашата комуна се нуждае от такива? Например, ако не си намерите достатъчно зрял лекар, който да бъде вдъхновен да живее при вас?

  9. Protowan каза:
    „Спестяването на реалноста – да си заровиш главата в пясъка- никак няма да ни спести проблемите.“

    “Светът не може да се подобри от песимисти и циници, ограничени от очевидната реалност, светът може да се подобри само от мечтатели, които виждат една по-добра реалност и се стремят да я постигнат.”

  10. Да кажеш на черното – черно и да наречеш проблема – проблем, е цинично толкова, колкото да кажеш на негъра-негър. Това не е нищо друго, освен констатиране на факт. Отричането му или мечтата за промяна на този факт не променя с нищо реалността. Т.нар. „песимисти“ и „циници“ са често едни от най-човечните личности, едни от тези, които наистина обичат хората. Просто защото те имат ясна представа какво животно е човек и какви може да ги свърши; и всяко добро, което евентуално срещат не просто ги учудва, а им дава надежда и сила да продължат да бъдат такива. Това са хора, които нямат много илюзии, не се разочароват лесно и не обвиняват целия свят, когато той не отговори на очакванията им. За разлика от мечтателите.

  11. Лид, една хипотетична комуна по никакъв начин не би била някакво лекомислено тийнейджърско начинание… А ти сякаш го приемаш за такова и ми поставяш лесни хипотетични пречки🙂 Разбира се, че би бил намерен и един вдъхновен лекар, и разбира се, че ще трябва някакъв стабилен капитал, с който да се започне… Дори някакво известно време да кара на – външно дотиране ли се казваше? – идеята на комуната не е да

  12. не е да бъде да идеалното общество, а да ЗАПОЧНЕ да ги гради. В своето есе за Гражданското неподчинение, Торо цитира Свети Павел, който казва, че начинът да се направи промяна не е с малки точки непълно добро, а с една ярка точно абсолютно добро, „което да закваси всичко около него“🙂

  13. „Светът не може да се подобри от песимисти и циници, ограничени от очевидната реалност, светът може да се подобри само от мечтатели, които виждат една по-добра реалност и се стремят да я постигна“

    Красива мисъл! Проблемът е че светът не се ръководи от мечтатели, а от икономически интереси, които все още поставят страните от Третия Свят в най незавидното положение. Реалноста е горчива, но тя е такава каквато е и силно се съмнявам в способностите на мечтателите да променят каквото и да било. И понеже съм противник на позитивизма като течение предпочитам да се окачествя нито като песимист нито като оптимист- а като реалист!

  14. Разбира се, Сократ, Иисус, Галилео, Спартак, Джовано Бруни, Жан-Жак Русо, Николай Коперник, Зигмунд Фройд, Алфред Кинси, Мартин Лутър Кинг, боркините за вот на жените, Карл Маркс, Махатма Ганди, Паисий Хилендарски, Баба Тонка, Васил Левски, Христо Ботев, Гео Милев, Stalik и прочее кучки ги яли, нищо не са донели на тоя покварен свят… Защо ли изобщо са се борили…. Реализмът е истината, по-добре реалисти, все пак оцеляват най-приспособимите….

    Лонганлон, гледал съм го много оптдавна и в интерес на истината точно за него се сетих като коментирах днес! Аз не искам да крия Истината от никого; искам да предложа Алтернатива🙂

  15. Реалността е коварно-променлива. Това в крайна сметка е хубаво, защото животът става по-интересен. Докато тече.

    Голям „егоист“ може в един момент да прояви безкористно себераздаване – Алфред Нобел (дал състоянието си за прогреса на науката и културата).

    Безстрашен борец за „общото благо“ може в един момент да извърши ужасно злодейство – Левски (убил с нож дете, само защото то се е развикало, когато той е опитвал да ограби един ловешки чорбаджия).

    Аз лично не искам да живея в комуна и да чакам на опашка за банани. Помня тези времена – държавата свеждаше човешкия живот до филм, който можеш да изгледаш, но не и да промениш нещо съществено в сценария. Благодаря, не.

    Те обаче се връщат под друга форма тези времена.

    „Демократичните“ държави, издигнали знамето на свободното предприемачество, тъпчат същото това предприемачество по най-безмилостен начин. Държавната власт е бизнес-актив на най-арогантните „бизнесмени“. Международните корпорации са почти толкова корумпирани, колкото и международните мафиотски картели. Успехът поражда глад за още успех. Успелите стават деца без милост и спирачки. Организациите – в най-широкия смисъл на думата – промиват човешките мозъци и шлифоват полуроботи. Смирената любов изглежда смачкана от нарко-глада за краткосрочна изгода. Хората изглеждат полудели, прахосващи живота си в името на маловажни вещи и по този начин превръщащи се самите те в такива вещи.

    Мисля, че именно това гнети Sickdreamer.

    Мисля също, че проблемът не е в това как произвеждаме, а в това, как обсъждаме общите проблеми (на планетата, в страната си, в града, във входа) и търсим компромисни решения.

    Това, че сме обезправени и унизени граждани („Купуването и продаването на гласове е престъпление!“) ни отнема възможности за икономическа реализация и хвърля твърде много талантливи личности в коша за „човешки ресурси“.

    Кой е виновен? Мисла, че всеки от нас, най-вече. И най-вече – за себе си и за най-близките си хора. Какво да се прави? Да не се оставим рутината да ни превърне във вещи. Да мислим и действаме критично, смело и разумно.

    Всеки си е господар на съдбата и нито една ракета не може да се оплаква от космоса. Вярвам, че всеки може да намери сили да се издигне над битието на „човешки ресурс“ и да стане господар на съдбата си. Обща рецепта няма. Едни ще отидат в Кибуц, други – в манастир, трети – в публичен дом, четвърти – в затвор, пети – в лъскав офис на международна фирма, шести ще основат школа за обучение по английски в някой провинциален град, ще поддържат блогове и ще отстояват в тях ценностите на свободното предприемачество и правото да си егоист… или алтруист…

    Възможности – много. Гаранции – никакви за нищо. Или почти.

    Хубавото на тези блогове е, че поддържат жив общия ни език. Той е сред най-големите ни богатства, наследени от миналото.

  16. Мисля, че тук не сме се събрали да обсъждаме дали е по-добре да си мечтател или реалист, а конкретната тема – как би могла да се развива комуна, в която трудолюбието и ефективността не са на почит. Написах поста не за да се присмея на Павел (Sickdreamer / Приятел), a за да разсъждаваме по темата. Така че каня тези, на които това е интересно да продължат по темата🙂

    И така, за мен е важно да разбера какъв проблем вижда Павел в трудолюбието и ефективността, а също и дали такава комуна ще бъде затворено общество, което няма да общува с общества различни от него – например общества, функциониращи с парична пазарна икономика и пр.

    Така че каня Павел да развие мисълта си, а всички останали да допринасят по темата с аргументи и въпроси по същество. Да оставим настрана всички герои като Левски, Баба Тонка и пр. и да не разчитаме на красиви фрази, а на умението да мислим🙂

  17. Има няколко интересни ресурса, които искам да споделя по темата. Като почнем от филма Zeitgeist и Zeitgeist Addendum (http://www.zeitgeistmovie.com). Във втория филм има интервю с Джак Фреско, който има интересни идеи, споделени в следния проект: http://www.thevenusproject.com. Има и филм за него – Future by design.
    В общи линии твърдението на Фреско е, че докато живеем в съществуващата монетарна система, не може да съществува равенство между хората и ресурс за всички. Мисля, че това е доста вярно.
    Има добри идеи, които се засягат в този проект, но не съм се запознавал в детайли. Не коментирам дали това, което се предлага като алтернатива на съществуващото статукво може да се случи … някога.

  18. такива комуни, Lyd, са основната форма на съжителство на хората – наричат се „семейства“

    те работят добре, защото са малки и връзките между членовете са лични

    колкото по-голяма е една комуна, колкото повече връзките между членовете са по-малко лични и повече институционализирани, толкова повече процентът на грешка в отношенията се покачва (при това графиката на покачването му е твърде стръмна)

  19. „Лонганлон, гледал съм го много оптдавна и в интерес на истината точно за него се сетих като коментирах днес! Аз не искам да крия Истината от никого; искам да предложа Алтернатива“

    Не знам към кой точно е отправената препратка и за кой точно си се сетил. Лично аз не се изживявам като поредният Сократ или Левски на 21 век. Lyd е права, че дори в едно такова общество-каквито са били манастирите на времето- някой все пак трябва да се грижи за прехраната и за отварянето на хладилника. Всъщност много от поетичните идеали се свеждат до доста прозаични дейности. А борбата за тези идеали- някои от тях наистина необходими- често са ставали повод за кървави сцени и политическа борба за власт.

  20. @Лонги: още в първия си коментар намекнах за това, че независимо в каква икономика живеем, винаги имаме некомерсиализирана част от живота. Точно това имах предвид преди време, когато бях написала съвсем кратък постинг за безплатния обяд, но тогава ти набързо заключи, че говоря глупости, понеже бях споменала книгата на Тофлър „Революционното богатство“ – само заради думичките „безплатен“ и „революционен“🙂 Примерче: родителите осигуряват безплатен обяд на децата си години наред, независимо дали живеят в най-дивия капитализъм и дали са либертарианци до мозъка на костите си. Ако разширим малко перспективата, ще видим, че в САЩ има много повече хора, ангажирани във всякакъв вид благотворителност и доброволчество, отколкото някога е имало в соц. лагера🙂

    Другата ти важна забележка е за размера. Още когато Павел спомена, че иска комуна, го попитах защо му е важно тя да се разраства. Ти и аз смятаме, че размерът има значение – че големината на една общност предопределя не само количествени, но и качествени неща – характерът на взаимоотношенията, начинът на организиране на най-различни дейности, съсредоточаването на властта и пр.

    Бих искала да чуя какво другите (особено Павел) мислят по този въпрос. Препоръчвам книга на Aldous Huxley „Brave New World Revisited“, написана 30 години след романа „Прекрасният нов свят“. В нея Хъксли разглежда в отделни глави различните тенденции, за които е писал в романа – как са се развили в реалния свят и как евентуално може да продължат да се развиват. Ако не се лъжа, въпросът за размерите на общността беше разгледан доста добре. Книгите на Хъксли се намират безплатно и свободно онлайн.

  21. @ Владо

    Никак не ми хареса Цайтгайст – писала съм за това – доста повърхностен и разчитащ на евтини ефекти, но оставям това настрана.

    Относно паричната система, бих препоръчала да не се оставяте съществуването на пари да ви заслепява. Същността тук е в размяната и в собствеността. Парите са само помощно средство за осъществяването на размяната на „складирането“ на придобитото.

    Да си представим свят без размяна, но със собственост, в който на всеки е даден равен старт – нещо като библейската притча за талантите (монети), които били дадени на трима души и какво те направили с тях. Пак няма да има равенство, защото хората са различни. Напоследък играя Фармвил във Фейбук и с интерес наблюдавам какво се случва със „съседите“ – всички започват с равен старт – парче земя, малко пари, но вземат толкова различни решения, че състоянието на фермите им е смайващо различно, както и размерите на фермите🙂

    Относн ресурса … без значение дали имаме право на собственост или не, дали сме готови да сътрудничим или не, природните ресурси не са неограничени, а дали ще са достатъчни зависи от броя на хората, нуждите им, начина да ги използват. Другите ресурси – сътвореното от човешкия ум на теория е неограничено, но на практика … всеки използва ума си по различен начин🙂 Мисля, че много неща зависят от това какви преценки правим, какви решения вземаме, колко сме работливи и ефективни и пр.

    Има ли такава система, в която индивидуалните различия между хората да нямат никакво значение?

  22. Реалността е доста интересно понятие. Малко или много ние сме част не само физически, а и като мислене ОТ и В истинската реалност, но от друга страна живеем в своя собствена. Ние избираме каква да бъде тя, защото дори наглед неподложени на различен коментар събития сме свободни и в състояние да ги изопачаваме, както ни харесва-съзнателно или не. Хората се научават да вярват в това, в което искат.
    Затова всеки си има някаква основа за живота, която го направлява. Има си хватки и способи реалността да не го наранява, понякога да не го връхлетява и да е в страни от нея психически макар физически да е в средата на този кръг.
    Както например с отказа да не гледа новини, да не се интересува от политика и да не чете вестници. От година не гледам новини. Знам, че не този е най-правилният път, който споделям, че следвам, защото е лицемерно, но това е. То какво има да му гледаш на нашите политици, които само се заяждат един-друг и нищо не правят? Или какво има да му гледаш на младото поколение, което сякаш вече живее само с агресията?-и това го знам, нищо ново под слънцето. Но какво можем да направим ние като отговорни хора и част от това болно общество? Да заявяваме мнението си ли? Ето заявявам го, е? Тези хлапаци пак се убиват, политиците пак си играят на куче и котка вместо да работят.
    Знам, че има противоречие в тези думи. Искам да съм социално ангажиран, но отказвам да знам какво се случва. Трябва да намеря баланс. :-)) Оф, малко се откъснах от темата в статията. Но то какво има за добавяне. Браво Лидия!

  23. Добре, прочетох половината коментари… доста ме мързи за другите, съжалявам. Добра идея за промяна, но не мисля, че ставаше въпрос за социализъм, а за анархизъм. Половината я харесвате, другата я отричате, изразявайки страх от новото. Но никога няма да знаете дали има нещо по- добро или по- лошо от сегашното, ако не пробвате нещо различно. Извинете за краткия онлайн анализ🙂

  24. „Конкретната тема – как би могла да се развива комуна, в която трудолюбието и ефективността не са на почит“ е лесна за закриване. Лонги го прави в коментар 21. Какво още има да се добави?

    Много по-интересна ми е темата защо има мечтатели, които се откъсват от реалността и след време тя се променя по начина, по който са я измечтали, пред смаяните поглади на отчайващо трудолюбивите и ефективни реалисти. Мислех, че темата е за това…🙂

  25. Жоро, хората непрестанно мечтаят – това е част от човешкостта им – ето затова има мечтатели, но не всички мечтатели успяват да създадат реалност от мечтите си. Може би е по-коректно да зададем въпроса как мечтите могат да се превърнат в реалност. Аз мисля, че това няма да стане ако мечтателят не развива мечтата си, а просто тропа с краче и казва „Хубаво е пък да се мечтае!“ Ами да, хубаво е, кой отрича?

  26. Съгласен съм с последното за тропането с краче, Лид… И поради него се старая всеки път, като съм на маса с някого и той яде месо, да му говоря как всъщност яде части на убити и одрани животни, после накълцани и заедно замесени в кайма…Но това е друг въпрос🙂 И се извинявам, че два дни не отговарях в темата.

    Първо, комуната, за която говоря, по обективни съображения няма как да е откъсната от околния свят… По-скоро ми се иска да е едно голямо семейство, което има връзка с околния свят, но всичко, което влиза в него, се старае максимално да покрие благоденствието на членовете. Лонганлон прави уместна забележка за институционализирането, но вс еоще не мога да коментирам по този въпрос – но аз пък, за разлика от Protowan, се изживявам като някакъв Сократ или Иисус, или по-скоро като Йоан Кръстител, и разчитам, че с годините ми на опит и образоване ще мога да предложа и решение на проблема с институциите.

    Защо не ми харесва трудолюбието… Всъщност, на мен ми харесва. Когато трудът е творчество, когато да работиш значи да твориш. Когато работата я правиш от сърце. Аз нямам нищо против да бъда учител или да развия нечий форум или да съм модератор на някаква дискусия без всякакво възнаграждение – то ще ми направи удоволствие – стига да имам какво да ям и с какво да ида на кино. Не се имам за алчен, но съм човек. И поради тоя човещинка на всички хора, ние упражняваме професии, която ни дават възможност да ходим повече на кино, но пък не са ни толкова приятни, а и ги работим по доста часове на ден, което е някакво безумство – от 16 часа будно състояние половината минават в работа, а 1 или 2 за свързани с работата шридвиждане или оправяне на документи!

    Проблемът ми с така нареченото трудолюбие е това, че капитализмът, за да съществува, го превръща във висша ценност – ценноста „да изкарваш парите си сам“. Е, за мен пък висшата ценност е да си обичлив и да споделяш малкото, което имаш. Трудът за мен трябва да е форма на творчество – влагане на личната ти жизнена енергия в нещо, което ще те сближи със света, което няма да ти е чуждо. Разбира се, за пълното осъществяване на тази идея трябва и технологиите да напреднат дотолкова, че машините да заменят една голяма част от човешкия машинален ръчен труд…

    Ефективност. Поправете ме, ако греша, но ефективността не е ли това качество, според което на ЧОВЕШКИЯ РЕСУРС се придава полезност, т.е. и стойност? Имам смътното усещане, че в последните години мързеливиците са заклеймени като втора ръка хора, дори да имат други добри качества – защото не са ефективни ли? Разбираш ли, Лид, струва ми се, че комерсиализираният и некомерсиализираният космос на човека са твърде тясно преплетени и в момента, в който ОЧВЕШКОТО СЪЩЕСТВО стане ЧОВЕШКИ РЕСУРС, когато той изцяло започне да бъде разглеждан като СРЕДСТВО, ИНСТРУМЕНТ, КАПИТАЛ – тогава се явява трагедията. Както казва моят учител Фром: човекът трябва да е цел, а не средство. Това ми е проблемът с т. нар. ефективност. Аз искам да съм уважаван дори и безкрайно „неефективен“.

    Защо комуната трябва да се разрастне? Защото… аз не целя създаването на един остров на благоденствието и безметежен живот в него – разширяването се явява начин за пълна реформация на света. И тук искам да цитирам Свети Павел, както го цитира Х. Д. Торо в своето „Есе за гражданското неподчинение“ – „Не е толкова важно да има много като теб добри; по-важно е някъде да съществува абсолютна доброта – защото от нея ще се закваси цялото тесто“.

    Абе нека всеки да прочете това „Есе за гражданското неподчинение“ http://liternet.bg/publish6/dtoro/life/05.htm – много вдъхновява, че единственото, което е необходимо, за да се промени света, е пълна осъзнатост на масите и тяхно обединение🙂

  27. Павка,

    Ама ти си бил голям killjoy! Скоро може да останеш без приятели, които биха искали да си хапват на една маса с теб. Интересно ми е дали ти самият си вегетарианец.

    Изглежда, че си човек с мисия (щом се сравняваш с Исус и Сократ), но имай предвид, че когато човек има мисия, понякога започва да се възприема като месия, а оттам като по-добър от другите, които пък някак му помага да забрави, че хората имат право на грешки, започва да се опитва да ги предпази от тях, докато накрая започва да го прави против волята им.

    По какъв начин комуната ще бъде свързана със света – конкретно🙂 Смятате да търгувате със света ли? Или нещо друго?

    Относно трудолюбието и човещинката … мисля, че има различни хора – едни предпочитат монотонен труд, с който да си изкарват парите, който да не им хаби мозъчен ресурс, даже да им дава възможността докато си вадят парите да мислят за други неща. Има и такива, които предпочитат да влагат творчество. Всъщност в днешния свят тенденцията е вторите да бъдат по-високо платени. Да, някои избират да работят повече часове, но не на всички им е гадно. От тези, които избират да работят повече часове – един го правят за да оцелеят, други го правят за да си купят неща, без които могат, а трети го правят, защото обичат работата си. Трудно ми е да се съглася с обобщението ти, че за всички хора е присъщо да работят дълги часове нещо което не харесват само за да си купят някое и друго удоволствие. От твоите 16 часа будно състояние през по-голямата си част от живота на възрастен съм работила по 10-14 часа, но пък все творческа работа, която не включва придвижване на документи. Но не бих обобщила, че това правят всички хора🙂 Ако ти сега работиш по 8 часа нещо което не харесваш, можеш да помислиш как да промениш това, вместо да казваш, че всички хора се измъчват по цял рабоден ден от алчност или по принуда.

    Относно трудолюбието … никой на никого не налага да е трудолюбив или да изкарва парите си сам. Да, някои хора може да ценят трудолюбието и да искат да изкарват парите си сами, но това далеч не са всички хора. Иначе бихме имали доста по-проспериращи икономики😀 А за да споделиш нещо, трябва да го имаш. Това, което споделям с другите е това, което изработвам сама или което някой друг ми е подарил, но ако никой нищо не произвежда (независимо дали материално, интелектуално, духовно), няма да има нищо за споделяне. За да напреднат технологиите и да избавят хората от тежкия машинален труд (което едва ли може да стане в пълна степен), някои хора ще трябва да се потрудят и да бъдат ефективни.

    Да си ефективен, означава да използваш ресурсите си по най-разумния начин, така че от малко да получиш много. Да си ефективен не значи да блъскаш като вол, а да измислиш как да блъскаш възможно най-малко и да постигнеш желания резултат. В този смисъл доста от мързеливците са виновни за ефективността – понеже не им се блъска като волове🙂

    Интересно ми е какво означава това „Аз искам да съм уважаван дори и безкрайно „неефективен“. Как се проявява неуважението към неефективните? Как би искал да се прояви уважението?

    Искаш да реформираш света … а как знаеш със сигурност, че твоята визия за света е най-добрата? А ако хората не искат да реформират света си и да живеят по твоя начин? Ще ги уважаваш ли? Дали тези хора няма да се чувстват като теб сега – притиснати да бъдат нещо, което не им харесва?

    Чела съм Торо и винаги го препоръчвам на учениците. Не мога да се спомня къде той говори за маси и тяхното обединение. Струва ми се, че Торо е твърде голям индивидуалист и би бил един от първите, които ще възстанат против опита да им удържаш данъци, които да даваш на бедните или пък да се опитваш да им налагаш каквото и да е. А от неговия „Уолдън“ можеш да научиш доста за трудолюбието, ефективността и индивидуализма🙂

  28. Да, Лид, вегетарианец съм, но не ми допада съвсем да се наричам атака, звучи като някаква мода; предпочиотам да се наричам човек, който не яде животни🙂

    Наистина да се чувстваш с мисия крие големи рискове и Жоро вече 2-3 години е така мил да ме отрезвява и предупреждава за тях. За което сърдечно му благодаря! :]

    Комуната би била свързана със света информационно и икономически… Но икономически, разбира се, като единно цяло, а не на индивидуален внос-износ. Може би, не зная, не съм икономист, както казах🙂

    Аз не работя много, напротив, работя по 6-8 часа 6-8 дни в месеца и то работа, която мнооого ми допада🙂 Проблемът е, че на моите колежки явно не им допада чак толкова много, може би защото я работят цял живот, или защото я работят всеки ден по 8 часа средно, или защото шефовете понякога (или пък нерядко, не мога да преценя) се държат потиснически. Наясно съм, че когато трудът не е творчески, той най-често бързо изморява… И затова така желая да се работи по 4-6 часа на ден, а не по 8-12🙂

    Нямам намерение да налагам нищо на никого… Едно време го исках, мечтаех да съм великия обединител на света, който ще завземе властта посредством обединени бунтове на масите… Е, за съжаление, не вярвам да имам чак такъв потенциал🙂 Жоро и някои други влияния ме отрезвигха, че благоденствието и щастието често са различни за хората, и че глобална промяна в условията на труд не е възможна без насилие. ЗАТОВА и искам комуна. ДОБРОВОЛНА комуна🙂 А нейният пример, надявам се, би довел до нейното разрастване🙂

    Относно трудолюбието – Лид, ти ли не четеш внимателно или аз не се изразявам ясно? Аз в никакъв случай не допускам, че може да има материално съществуване на каквото и да е без труд! Напротив, в статията за социалните помощи ти посочих, че една комуна навярно би изисквала много повече труд в началото, отколкото в нормалния капиталистически свят. Просто искам трудът да е регулиран и доброволен. ОТНОШЕНИЕТО към труда, според мен, би променило работната среда и икономическите отношения в огромна степен.

    За ефективността май имаме различни дефиниции. Ако за теб ефективност е максимална рационалност в труда – с теб съм. Но аз го разбирам като принципа човек да върши нещо добре. В тоя смисъл моят социален статус (защото икономиката, какато казахме, моделира обществото твърде много) би се определял в голяма степен от това доколко сръчен в това, което правя съм. А ван Гог е неудачник🙂

    Лид, с Торо ми даваш хубава мисъл – индивидуализмът е много важно нещо за успешен колектив! Да си индивидуалист може би може да се дефинира като това да си осъзнат – нещото, което желаят Зигмунд Фройд и Карл Маркс. А осъзнатият човек вече може да е съвестен член на един рационален, продуктивен, толерантен и съзидателен колектив!🙂

    Относно бунта на масите, заповядай един примерен откъс🙂 Трябва да препоречета есето и да си взема поука за активността🙂

    По навик казваме, че масите още не са узрели, но всъщност напредъкът върви бавно, защото богоизбраните с нищо не са по-мъдри или по-добри от останалите. Не е толкова важно да има много като теб добри; по-важно е някъде да съществува абсолютна доброта – защото от нея ще се закваси цялото тесто11. Има хиляди люде, които ПО РАЗБИРАНИЯ са противници на робството и войната, но на дело не вършат нищо, за да ги премахнат; които се смятат за потомци на Уошингтън и Франклин, а седят с ръце в джобовете, признават, че не знаят какво да правят, и тъй нищо не правят; които забравят дори свободата заради свободната търговия и подиробед ведно с борсовия бюлетин спокойно прочитат и последните новини от Мексико, като може и да позадрямат над тях. А какво съобщава борсовият бюлетин за честните и родолюбивите днес? Че се колебаят, че се вайкат и навремени изготвят петиции, но тъй и не вършат нищо сериозно и решително. С цялата си добронамереност те чакат други да поправят злото, та да няма повече за какво да се вайкат. Най-много с безсилен глас и плаха благословия да подкрепят доброто, което ги подминава. На деветдесет и девет радетели за доброто се пада един-едничък добродетелен човек. А далеч по-лесно е да имаш работа с действителните притежатели на едно качество, отколкото с временните му ревнители.

  29. Вегетарианец е една неутрална дума, докато „човек, който не яде животни“ на мен ми звучи като „по-добър от тези, които ядат животни“😛 Може да пуснеш анкета в блога си ако искаш по-представителни резултати🙂

    Какво значи като „единно цяло, а не индивидуален внос-износ“? Значи все пак ще търгувате – от името на цялата общност. Или?

    Желаеш „да се работи“ по 4-6 часа, т.е. всички хора по принцип да работят толкова. А сигурен ли си, че те искат това? Познавам хора, които никак не им се налага да работят, но го правят само защото нямат идея какво да правят с времето си и скучаят. Такива са, например, една част от учителките, чиито мъже изкарват доста пари. Не си обичат работата, не я вършат както трябва, постоянно мрънкат, но все пак ходят на работа. В подобна ситуация са и някои ученици, които през лятото работят като сервитьори и продавачи. Има хора, които стоят на досадна работа, защото не им се иска да научат нещо повече или да си размърдат мозъка. Така че не всичко което е валидно за теб, е валидно за всички наоколо🙂

    Пак искам да разбера – искаш комуната ти да стане голяма или да се появят още комуни?

    Да, да направиш нещо от нищо изисква доста труд – ето защо много хора предпочитат да са на социални помощи, отколкото да правят комуни, и след като имат възможността да са на социални помощи, не правят комуни, нито пък бизнес, нито пък си търсят работа🙂

    Значи ти възприемаш ефективността като умение да вършиш качествено някаква работа. Повечето хора биха били вършили отлично едно или няколко неща, стига да открият таланта си и да го развият. Всъщност тези, които не ги бива за нищо са много малко – това са хората, които страдат от някакви сериозни увреждания. Съгласна съм, че за тези хора трябва да се погрижим, но нека оставим всички останали да изследват себе си и да се развиват, вместо да ги оплакваме,че може да не се справят и социалният им статус да е по-нисък. Нека зачитаме достойнството им и да вярваме в тях. Ако те е грижа за това хората да откриват и развиват потенциала си, защо не започнеш да правиш нещо за да им помагаш? Нужно ли е всички в твоята комуна да си разпределят работата така, че всеки да върши по малко от всичко? А защо да не дадеш една работа да се върши изцяло от хора, на които това им е силата и призванието, а друга работа – на други хора, на които това им е призванието? А накрая, ако остане някаква работа, дето всеки може да я върши, ама не е особено запален по нея, нека бъде разпределена по равно – както се прави в добрите семейства🙂

    Индивидуализмът е важно условие за успеха на някои колективи, но не на всички🙂 Въпросът, който ме безпокои относно Маркс и Фройд (особено втория, понеже за първия не знам кой знае какво) е дали тези хора се смятат за осъзнати и дали смятат, че осъзнаването, до което може да достигне човек е това, до което те са достигнали🙂

    Прочетох внимателно откъса, но не видях да се споменава за бунт🙂

  30. „Разбира се, за пълното осъществяване на тази идея трябва и технологиите да напреднат дотолкова, че машините да заменят една голяма част от човешкия машинален ръчен труд…“

    Всъщност машините отдавна го правят – още откак са били създадени. Но хората преследват все по-добър стандарт на живот, затова работят допълнително, независимо колко работа им спестяват машините.

  31. „Може би е по-коректно да зададем въпроса как мечтите могат да се превърнат в реалност. Аз мисля, че това няма да стане ако мечтателят не развива мечтата си, а просто тропа с краче и казва „Хубаво е пък да се мечтае!“ Ами да, хубаво е, кой отрича?“

    Лид, развитите мечти и симбиозата между мечтатели и „реалисти“ може да доведе до следната документирана реалност – http://www.youtube.com/watch?v=LPAxaFxjiDk&feature=related Харесва ли ти тя? (Знам, че в този век на ефективност едва ли ще намериш толкова време за поглед в историята, но все пак има някакъв шанс🙂 )

    Единственото, което ни пази от едно така драстично и тържествено потъпкване на индивидуалността, е културата. Затова, Лид, чета и пиша. Развивам езиковата (си) култура. Търся красиви фрази. Наслаждавам им се. Не е малко. Екологично е. Приятно е. Какво му е лошото? На кого пречи? Кого заплашва?

    Хубаво е да се мечтае, да се общува, после пак да се мечтае, после пак да се общува – крайно неефективно наистина, но това е част от човещината ни.

    Нека пристъпваме към реализирането на мечтите си много внимателно, защото може да се случи една опасна обърквация: към творящите Хора да се присламчат твърде много… „човешки ресурси“. Разпознаването става все по-трудно – нароиха се много човекоподобни „ресурси“, които не носят униформи и коварно се маскшрат с изискани обноски и красиви фрази. Аз лично напоследък разпознавам „ресурсите“ най-вече по тяхната безупречна ефективност. Хората, милите, неминуемо проявяват и слабости. Така ми дават шанс да проявя – или да не проявя – разбиране, смирение, съпричастност, благородство. Така опознавам живота. Така живея.

    Иначе днес, в началото на 21 век, бих бил автоматизирана поточна машина, или – ако предпочиташ стил „ретро“ – сподед определението за „новобранец“, дадено от един командир на полк през далечните години на моята задължителна военна служба – „машина за лайна“.

  32. Лид, относно думата за вегатарианец – аз се старая да се въздържам от констатации кое за мен е грешно и кое – вредно само когато чувствам риск с това да наруша безсмислено душевния мир на другия човек. Иначе разбира се, че ще посочвам кое е лошо и кое – добро според мен. Много съм тлерантен към лошие черти в характерите на хората (и в моя собствен, разбира се), но не ми допада идеята за релативистичен морал, където има две-три установени грешни неща, които служат за запазване единствено за запазване на физическия живот. Аз съм Дяволът в моя свят, или Обвинителят му🙂

    Относно разпределението на труда: в зависимост от това колко хора има налични и колко от тях са специалисти в някаква област – тогава ще се решава какво и как да се разпределя. А идеята на Маркс и Енгелс, както аз я знам, е да освободи човека от грижата за хляба, нуждата от конкурентност и прекомерната заетост, за да може човекът да усъвършенства своя вътрешен свят. Все пак, ако някой желае да се труди повече… да заповяда! Но идеята на комуната като цяло е да остава повече време за наистина важните неща🙂

    За Маркс и Фройд – нямам идея дали някъде са заявявали, че са осъзнати, но предполагам, че са, и че са го знаели. В откъса на Торо наистина не се споменава за бунт, но може би се хващаш за грешно използвана дума – за обединение на масите и колективно постигане по всевъзможни начини на желанията на масите.

    Лонганлон, все пак ще се стремим да не живеем като в Средновековието и все пак да имаме време😉

    Да убиваш животни е лошо. Не мога да обвинявам хората, но мога да сипя кал колкото искам и трябва на животноядството.

    Да, комуната ще търгува – като цяло или не няма да го реша аз, а някой по-опитен и знаещ в полеот на икономиката. Може би ще кажеш, че това ще доведе до замърсяване на духовността на комуната, но друг избор просто няма… освен ако не живеем съвсем мизерно.

  33. историята до сега показва, че ръката на комунизма е видима и винаги кървава…

    чудя се как след толкова примери не ви секва ентусиазма да очаквате друго

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s