Макдоналдизацията на обществото

Все още се чудя дали си струва да пиша за тази книга от 360 стр. / 16 лв, която успях да преглътна на няколко порции. Хвала за положения труд да се изследват доста области: пазаруване, хранене, образование, здравеопазване, религия, политика, медии, работа, туризъм, развлечения, спорт, раждане, смърт и пр., както и за енергията да се опишат безброй примери. Би било образователно за доста млади хора да се запознаят с тях, но за мен щеше да е достатъчно ( и не толкова досадно) да прочета доста по-стегнато изложение, структурирано по такъв начин, че да не оставам постоянно с впечатлението, че чета едно и също. Може би колекция от няколко есета щеше да ми се отрази по-добре.

Ако все пак някой реши да я чете, препоръчвам да си избере една област, например здравеопазване, и да прочете всичко написано в нея в различните глави, а после да похване друга област и да процедира по същия начин.

Като цяло макдоналдизацията е подход, който се базира на ефективност, изчислимост, предсказуемост и контрол – все неща, които в много случаи са довели човечеството до това, което много хора наричат прогрес, но доведени до крайност те снижават качеството на живота, особено осезателно в някои области.

Макдоналдизацията е неустоима за народните маси и отблъскваша за тези, които поставят качеството пред количеството. Тя е подклаждане от силите на мнозинството и отбягвана от тези, които могат си го позволят, включително тези, които я налагат и печелят от нея.

За едни тя е удобна, а за други мъчителна. Едни се бунтуват организирано срещу нея, в повечето случаи с минимален успех, а други индивидуално и елегантно се възползват от преимуществата й и избягват недостатъците й.

Сериозният проблем, обаче, е в това, че предпочитанията в много случаи са предопределени от средата, в която се раждаме и израстваме, а това може да означава, че макдоналдизацията е като търкаляща се снежна топка. Аз лично не се ангажирам с прогонзи за развитието на този процес или противоположните на него.

Тъй като читателите ще пожелаят примери, ето:

– бързото хранене – все по-достъпно и нискокачествено

– раждането в болница днес – такова, срещу каквото наскоро протестираха пред една софийска болница – „обработване“ за определено стандартизирано време максимален брой раждащи, без съобразяване със скоростта на естествените процеси и индивидуалните особености

– масовото образование – предназначено за хипотетичния средностатистически ученик, ощетяващо по-бавните и по-бързите, безразлично към интересите и индивидуалния стил на учене

Advertisements

5 thoughts on “Макдоналдизацията на обществото

  1. На мен лично не ми допадна книгата. Мисля че мога да мина и без нея.
    Прилича ми на Consumer Society for Dummies.
    Взети са базови примери от различни области, без да задълбочава или да казва нещо радикално ново.
    Всичко описано в книгата е достъпно безплатно в Нет-а, та даже мога сам да си намеря по-подходящти примери и по-задълбочени въпроси по различните теми, засегнати в горепосочената книга.

    Бих дал пари за „Consumer Behavior (8th Edition)“, ако имах 145 долара. Трудно бих намерил back-up information-a, която автора използва в книгата.

  2. както каза, за по-непретенциозните макдоналдизацията е манна небесна, защото им осигурява приемливо качество на ниски цени, а по-претенциозните просто я отбягват

    тия дето се бунтуват срещу нея са общо взето познатите муцуни – разглезени дечица на богатата средна класа, които не знаят какво значи да нямаш, имат се за „антиестаблишмънт“ и са особено възприемчиви левичарски фантасмагории…

  3. Повърхностно я прегледах преди време, повечето от нещата в нея са точни като заключения, макар и леко изведени до крайност. За съжаление – реална алтернатива на такова развитие не виждам откъде би се появила, докато стремежът е всичко да се превръща в масов продукт. А поне за момента това е стратегията на развитие в почти всяка област – дори и в изкуството, където вече този подход ми идва малко в повече.

    Сигурно съм излишно черноглед, но не виждам особените преимущества на този подход в повечето сфери на живота. Тоест виждам ги евентуално за обществото като цяло… но за отделния човек… вижда ми се спорно. Да, наистина това прави нещата достъпни за масите, но принуждава тези, които не харесват подобен „продукт“, да търсят целенасочено скъпи, „бутикови“ алтернативи. С мярка този подход може и да е бъде полезен – и да помогне на най-материално затруднените, но с цената на превръщането на иначе обикновени неща в почти лукс.

  4. За мен това е най-добрата книга по темата, не че имена като Eric Schlosser (Fast Food Nation) или Charles Fishmann (The Wall-Mart Effect
    ) са ми непознати.

    @Lydia: Не ти ли се струва, че отношението ти към писаното слово е макдоналдизирано 🙂 Предпочиташ есета пред монография? А защо не туийтове 🙂

    Не съм съгласен, че макдоналдизацията е неустоима за народните маси. Преди за жълти стотинки можеше да се хапне hand-made баничка. Сега „индустриален“ McСандвич с картофки е 5 лв. Коментари?

  5. В зависимост от това какво имаме да казваме, е подходящо да избираме различни форми и размери 🙂

    Масово производство не значи непременно „произведено от машина“. Може да е произведено от голям брой евтини работници. Не всяко производство е напълно механизирано, още по-малко роботизирано.

    Има и доста евтини хамбургери, които просто не са Мак и те, както виждаме са неустоими 🙂 Както и пресолената пица на парче и мазните банички 🙂 Разходете се по улиците 🙂

    Всъщност авторът показва и това как доведена докрай, макдоналдизацията всъщност не ни излиза толкова евтино, колкото ни я рекламират 🙂

Коментари са забранени.