Който не иска, да не работи

Вчера разбрах от Кака Сийка, че след около година помощите за безработни вероятно ще станат доживотни. Твърде вероятно е ако всичко друго си остане по старому, броят на безработните без средно образование и професия, а дори и без никаква грамотност да се увеличава. От либертарианската си гледна точка, Кака Сийка е убедена, че който не работи, не трябва да яде, и че е грозно и неморално здрави хора да си клатят краката и да живеят на чужда издръжка. Моята гледна точка е твърде различна, но тръгвайки от безусловната любов и грижа за целия свят, стигам до пълно съгласие с Кака Сийка, че дори я задминавам.

Смятам, че всеки човек трябва да има свободата да реши дали да работи, но свободите вървят с отговорности. Всеки трябва да осъзнава, че е отговорен за избора си и че никой не е длъжен да поеме отговорността вместо него. Да, човек може да разчита на милостта на други, но е грозно да изисква милост, дори и ако здравословното му състояние му пречи да се самоиздържа. Смятам, че всеки човек трябва да има свободата да бъде милосърден и да помага на когото си иска. В същото време, това не му дава права над тези, на които помага, така че не следва да изисква каквото и да е от тях.

Ето защо предпочитам никой да не бъде насилван да работи, и никой да не бъде насилван да поема отговорност за друг. Да, аз не искам социална държава; предпочитам социално отговорни граждани, а такива не се създават чрез принуда. Казвам това с ясното съзнание, че утре може да се окажа без стотинка, както и с отдавна взетото решение, че каквото и да се случи с мен, няма да потърся помощ от държавата. Ако някой има искрено желание да ми помогне без да ми налага условия, хубаво, ако не, да става каквото ще.

Не мисля, че преди да се появи идеята социалната държава, хората са били по-лоши и незагрижени за ближния. Напротив, тогава не са разчитали на държавата да помогне на изпадналите в беда, а са се наемали сами да го направят. Затова и много от изоставените бебета се появявали в кошници пред вратите на домовете – очевидно с надежда, че ще бъдат приети, а хората са смятали за нещо нормално да се погрижат за вдовицата и децата на свой роднина. Църковните общности са се занимавали с благотворителност, включително с образование и здравеопазване, което всъщност в някои части на света продължават да правят.

Да, по-лесно е просто да ти удържат от заплатата, вместо да намериш време дори да помислиш за хората в нужда, пък и по навик да смяташ, че всичко с което ти не би се ангажирал е работа на държавата. Не, не й е това работата на държавата. На мен ми стига тя да се грижи за безопасността и правосъдието, да осигурява качествено 12 годишно образование на всички деца, да контролира безопасността на лекарствата и храните, и да следи да не се затрие природата. Всичко останало си е наша работа.

Когато виждам, че държавата не може да се справи с нещата, които изброих, как да вярвам, че ще се справи разумно с безработните и социално слабите? Като назначи още чиновници? Не, благодаря, предпочитам да давам пари за благотворителност лично на нуждаещи се и на организации, на които имам доверие, че ще се справят със задачата почтено и ефективно. Да, предпочитам да дам пари на Мадона, отколкото на правителството, нищо че докато от луксозната си кола махала за довиждане на африканските дечица, държала антибактериален гел. От такъв държавните чиновници нямат нужда, понеже те никога няма да се ръкуват с циганин.

Дори вярвам, че такива организации е много по-вероятно да се справят с образованието на тези, които смятаме за неподлежащи на образование и въвличането им в смислени трудови дейности, които да генерират истинска стойност, част от която може да се превърне в пари. И ако ще говорим за социално предприемачество, не бива да забравяме, че то е всъщност бизнес, а не благотворителност и не следва да се субсидира от държавата.

Разбира се, нямам нищо против общности, които решават да се грижат за слабите централизирано и да финансират това чрез данъци, но не съм съгласна ако в тези общности има несъгласни, да бъдат принуждавани да се подчинят на мнозинството. Винаги съм намирала за смущаващо социалните проблеми да се решават с политическа принуда.

53 thoughts on “Който не иска, да не работи

  1. Тезата, че обществото ще реши проблемите си, посредством проявата на добра воля и самосъзнание за взаимопомощ, ми се струва крайно утопична, а вярата в човешкото благородство безкрайно се надценява. Подобен модел е архаичен и крайно субективен, за разлика от идеята за социалната дължава, където механизмите на подпомагане на неравностойните са институционализирани и урегулирани с ясни правила и критерии. Аз съм твърд противник благотворителността, като алтернатива на социалния ангажимент на държавата – противното е анахронизъм, сравним с отношенията „просия – милостиня“ (За най-общ пример, указващ насоката на мисълта ми, соча западно-европейските демокрации през последните 50 години). Недоволни от работата на държавата, често се среща логиката „заради бълхите да изгорим дюшека“. Правилната реакция е да търсим подобряването на работата на администрацията, а не да я премахваме, мислейки си, че без нея ще ни е по-добре (за справка виж в Сомалия как хубаво са си уредили живота без действаща държава).

    За мое учудване Longanlon разви една много умерена и прагматична теза (инак всички знаем за либертианските му увлечения), която набляга върху запазване на същината на един социален инструмент, чиято роля е да подпомага хората в кризисни моменти, а не да провокира към лентяйство.

  2. И аз както предният коментар се обявявам против милосърдието и благотворителноста. Милосърдието е прекалено много зависимо от волята и това дали на даващия ти лично му харесваш. Да речем че някоя християнска организация няма да ти даде помощ ако си разведена или си правила аборт. Или да речем аз съм пънкар, но това изобщо не допада на някой си работник в доброволна милосърдна организация. Още повече-подобни организации най-вероятно ще искат да имат контрол върху поведението ти. Миналото – минало, но виж, бъдещето ти трябва да е такова, че да се одобрява от даващите.
    Тъй, второто е, че Лонганон прекалено много споменава за мързеливи хора. Всъщност мързеливи хора няма. Има такива, които не са мотивирани да върша определена работа. Едва ли някой ще работи с ентусиазъм за 300 лева заплата и във фирма с единствената цел от спестените от заплати пари шефа-собственик да си сменя на всеки 6 месеца колата. Не че му трябва за бизнеса, просто иска да се изтъпани пред другарчетата си с новото возило, което всеки път е по-скъпо и изкилиферчено. Тъй че пак да повторя, мързеливи хора няма. Има такива, които имат съвсем друго призвание, ама нали при дивия капитализъм си длъжен да работиш за прехраната.
    От друга страна пък опита в редица страни (напр. Испания и Германия) сочи, че въреки че страните са социални, хората имат желание да работят. Честно казано и на мен ми се работи в Германия🙂. Хубаво място за работа е. Тук истерията по гоненето на големи печалби побърква хората и работната среда е отвратителна. Прибавете и некадърността на мнозинството мениджъри и масовите интриги, връзкарство, многото маймуни на клона (посредници и т.н.) и т.н. и ще разберете защо някои хора нямат желание за работа. Отделно и масовите нарушения на КТ, неплащането на извънредни, празнични, уволненията на служителки поради това че са бременни или може би скоро ще забременеят. Знам някои хора, които определено не са мързели, но работят няколко месеца в годината поради изброените причини. Но пък никой от тях не разчита на помощи за безработни, оправят се някак си.
    От друга страна социалните държави пък имат висока сигурност и висока производителност на труда. Скандинавските страни имат най-високата производителност на труда, а пък Германия има най-квалифицирната работа ръка. Тъй че една страна да е социална изобщо не значи, че отива към дъното. Точно обратното. Да не говорим, че в страни като Германия „социален мир“ е мантра и никой не оспорва нуждата от него. Пък и социалните държави поради тази си специфика имат и ниска престъпност. Тъй че заебете този си вид американски идеи за личната инициатива за социални нужди, щото преди 100 години хора са умирали от глад и мизерия въпреки че са живели в най-богатите по онова време страни. Или искате Дикинсов капитализъм??? Изобщо не може човек да живее добре, ако другите около него не са добре. Прекалено многото бедни хора прави една страна скапано място за живеене, с много бордеи по градовете и малки квартали, заградени с големи огради и с мощна тежковъоръжена охрана. И на никой няма да му е добре.

  3. А когато прекалено малко ентусиасти са принудени да издържат растящ брой немързеливи хора, които не могат да си намерят призванието?

  4. Немързеливите хора не би ли трябвало да могат лесно да откриват призванието си, ако са добре „стимулирани“ в едно отоворено към всякакви инициативности и професии общество като настоящето Западно?🙂 Боже, „стимулиране“ е толкова ужасна дума, чист бихевиоризъм😡

    И на мен не ми харесва идеята за соц. държава, която да доведе до закърняване на личната инициатива, Лид, но как да постигнем дост. популярна инициативност? Мен, подобно на колегата Unlegal, ме плаши перспективата за Дикенсов капитализъм. Какъв път на обществена (или общочовешка!) еволюция предлагаш?🙂

  5. Никой не може да бъде насилен да еволюира или да стане инициативен. Който иска и може, да създава стимули. И да се заредим с търпение.

    Звучи ми грозно да изискваме от друг (било то и от онова абстрактно нещо, наречено държава) да направи онова, което ние не можем или не искаме да направим.

    Да, някои неща можем да направим заедно, но само с група от съгласни.

    Останалото е насилие, което някои спасители на човечеството не се колебават да прилагат.

  6. Да разбирам ли, че за да не прилагаме насилие, трябва да достигаме до крайности, Лид? Крайности на злополучията, получили се за да не бъде насилван никого? ПРедполагам, че си съгласна, че не си струва. Въпросът е – къде е границата?…

  7. Айде кажи ми как ще задължиш един човек, който не иска да се грижи за друг, да го направи. Ама без да стигаш до крайности и злополучия. Не знам дали съм съгласна, понеже не знам какво имаш предвид под злополучия🙂

    Мисля, че е хубаво да правим разлика между добрите намерения и ефективните средства за постигане на някакви резултати.

    Мисля, че е хубаво човек да се опита да свърши нещо сам, да види на практика как работят методите, които на теория възхвалява и тогава да споделя мнение🙂 Ти пробвал ли си да издържаш хора, които са здрави физически и умствено, но не желаят да се издържат сами? Ако не – пробвай, вслушай се в СЕБЕ СИ, после направи ревизия на книжните си принципи и сподели🙂

    Знаеш, че аз съм загрижена за хората и ми се иска всеки да порасне и да се справя с живота си, но се съмнявам, че поемането на издръжката им за вечни времена е решение.

  8. „Да разбирам ли, че за да не прилагаме насилие, трябва да достигаме до крайности“

    ъъъ аз си мислех, че насилието е най-крайната крайност…

  9. Сега без много да хвърлям слюнки.
    Едно нещо ти куца. Това е, че искаме държавата да прави неща, които ние не искаме да ги направим. С някои неща само държавата може ефективно да се справи. Я се опитай сама да научиш шофьорите да спазват правилата съвсем сама. Можеш да цъкаш колкото си искаш по блога и всички медии, да сложиш на всички билборди надписи, в които ги призоваваш да бъдат добри и това няма да доведе до нищо. Може да се опитваш да им правиш забележки или скандали, но това ще стане със същия успех. Съвсем друго е държавната власт, която ако работи ефективно наказва също ефективно нарушителите. Ако сте чели Макс Вебер, той дава дефиницията, че само държавата има право да прилага насилие, т.с. при нея това е легитимирано по презумпция.
    Тъй, да се върнем на социалната политика.
    Всичкото пенене на Лидия и Лонги е свързано с това, че е възможно да има злоупотреба. Тоест хора, които могат да си намерят работа и да работят, умишлено не го правят, защото знаят за възможните пропуски в системата.
    Веднага да тръсна основното правило е, че възможността за злоупотреба с дадено нещо не е причина за неговото премахване. Ако приемем, че 60% от всички безработни имат наистина нужда от тези средства, а останалите 40% нямат нужда, то това не е причина да спрем парите на всички. Покрай сухото да изгори и мокрото.
    Да не зачеквам сега с колко неща се злоупотребява, сещам се, че с почти всичко се злоупотребява, алкохол, цигари, шоколад, отвертки (може някой да намушка друг с отвертка), леки коли, велосипеди, спортни фитнес уреди. Ами че то е възможно със собствените си заплати да злоупотребявате като си помисля. Да ги спрем ли?
    Дайте си ясно сметка за две неща:
    Първото е, че в определени ситуации човек може да иска да работи, но не може да си намери работа за повече от година. Да му се спрат парите в края на годината е доста лошо, тъй като с времето въпросната личност все по-трудно си намира работа, т.с. става дълготрайно безработен. Знаете ли, че в Бюрото по труда не могат да ви намерят работа? Особено по специалността ви? Сега ако се окаже, че и двамата родители са безработни и имат две деце, които трябва да ходят на училище, да имат учебници, тетрадки, дрехи и прочие необходими за образованието им неща. Ами ако е самотна майка/самотен баща? Липсата на помощи автоматично ги превръща в бездомници и ги мята в най-ниските слоеве на населението. Ако хората имат някаква квалификация, то като бездомни вече нямат шанс да работят по нея. Абе връщаме се на темата за Дикенсов капитализъм. После що толкова лумпени имало по улиците…
    Второ: помощите за безработни се плащат от самите безработни. Ако сте получавали фиш за заплатата и ако сте си направили труда да прочетете какво пише на него, то докато сте работили вие сте заделяли пари за помощи за безработни. Пари, които после ги получавате. Тоя фонд е солидарен, също като здравните вноски за НЗОК. Е, аз не съм ходил на лекар от почти една година, но не рева, че парите ми са употребени от някой друг. Е, ама ако се наложи да съм в болница и здравната каса (въпреки всички недостатъци и т.н.) ми плаща лечението за хиляди левове, никой не задава въпроса „Ама как така, защо ни и т.н.?“
    Има и последен аспект на нещата. Малко по-общ. Може ли човек да се чувства добре, когато има хора около него, които ровят по кофите например? Харесва ли ви да виждате просещи циганчета? Харесва ли ви да виждате отчаяни хора с мрачни лица? Харесва ли ви идеята вие понякога да изпаднете в подобно положение? От вашата гледна точка на вас не ви трябват никакви социални помощи, защото вие се оправяте сами знаете как да се оправяте. Е, има хора, които не могат да правят това и те не са виновни за това си положение. Никой не ги е научил на това, нито някой ги е научил как да научат нещо. Учили са в смотано училище, имали са смотани учители, имали са лоши родители. Е сега да ги оставим да се търкалят с плъховете в канализацията ли? Никога не критикувайте хора, за които не знаете нищо или не можете да се поставите в тяхното положение.

  10. Скъпи ми unlegal, никъде не съм казала, че всички функции на държавата са излишни.

    Относно гладуващите хора, имам доста личен опит с такива и не отричам лошия им късмет, но ако се поразровиш в разказите ми за ромите, които месеци наред издържах лично, ще разбереш как по-точно им „помага“ държавата. Да, смятам, че ако някой не е в състояние да прави нещо както трябва, по-добре да отстъпи правенето на някой друг. Относно подобряване положението на бедните, държавата досега не е демонстрирала никакви постижения. Ще се радвам ако ме обориш, разбира се.

    Относно тези, които учат в смотани училища и имат не кой знае колко просветени родители … да, пука ми за тях и всеки ден лично правя неща за такива хора. Хайде, обясни ми какво добро е направила за тях държава, пълна с граждани, на които не им пука за собствените съграждани? Принуждава тези, на които не им пука да помагат на бедните и нещастните? И как точно успява да го направи?

    А в текста си не съм забелязала да критикувам когото и да е. Напротив: поставям се в положението на всякакви хора и върша за тях неща, които държавата не върши. Поставям се в положението и на тези, които и да могат не искат да вършат нищо за себе си, когато има някой друг да го свърши … последното не е чак толкова трудно🙂

    Помисли за това, че има хора, които биха дали само ако са принудени, но биха ревали до небесата за това, че други не дават. Пиша от позицията на човек, който върви по земята, познава гладуващи и пр. и дава по собствено желание – повече отколкото много други в тази страна дават, понеже са принудени.

  11. Лид, аз с това за насилието имах предвид, че без минималното (минимално, Лонганлон, минимално насилие! :)) насилие във формата на удръжки може да се стигне до крайности. Лонганлон в моя блог ми поясни (за което отново благодаря :)), че дикенсовият капитализъм е бил в следствие не на липсата на соц. държава, а на прекомерно мигрирали в градовете от селата хора и поради това огромна безработица. Сигурно е прав. И все пак – какво ще стане, ако ей сега държавата намали данъците наполовина и ореже помощите за безработни? Вие разбирате по-добре, но няма ли това да доведе до някои неприятни последици? Действително, би се отразило добре на някои мързеливци, но от друга страна би обрекло на мизерия една немалка част от населението и вероятно би го тласнала да грабителства, за да се нахрани. Да не забравяме какво страшно нещо е човек да е гладен…..

    Не съм издържал никой все още, Лид, но след още 10 или 15 години може би ще съм направил това, което предлагаш. Впрочем, имаш едно голямо уважение от мен за опита ти с ромите (Грозданкиното семейство ли беше? :))

  12. Ако държавата намали данъците наполовина, у гражданите и фирмите ще има повече пари, а оттам и повече бизнес-активност и заетост, както и по-голяма торта, от която държавата да вземе процент под формата на данъци. И така: може да има малка торта, от която държавата да вземе голям процент или голяма торта, от която държавата да вземе малък процент. Но този малък процент от значително по-голяма торта ако се обърне в пари, представлява повече пари.

    Та част от тези пари, повтарям, ще бъдат инвестирани в бизнеса, а оттам ще се повиши заетостта и ще намалее нуждата от социални помощи.

    Освен това, ако данъците са по-малки, хората ще бъдат по-малко склонни да ги укриват🙂

    Айде помисли за този сценарий🙂

    А сега помисли за една мъничка тортичка, от която държавата взема все по-голям процент, за да покрива разходите си (вкл за социални помощи) … в един момент може да няма достатъчно тортичка за никого.

    Така че едно са добрите намерения, друго е адът, до който могат да доведат. Но какво от това, нали ще сме проявили човещина и ще сме си измили съвестта, а освен това ще бъдем популярни сред масата бедни …

  13. Ъх, това последното изречение за мен ли важеше?

    Добре звучи, Лид, но все пак – няма ли преди тортата да стане по-голяма цялостно, най-долният етаж да пльосне под тежестта на горните и да развали целия сладкиш? Това, което казваш, ми звучи правилно наистина, но тогава откъде идва този феномен социалната държава? Защо данъците стават все по-големи в Западния свят (ако съм прав)?

    Впрочем, този растеж на тортата ми напомни, че единствените начини икономиката да се подобрява е или да експлоатира външни работници/материални ресурси, или да генерира повече потребление, което значи да създава повече търсене, т.е. да манипулира все повече хората да искат повече, за да работят повече? Поправете ме, ако греша и вече не ви е досадно. Ако съм прав, това разрастване на икономиката доколко е оправдано от морална гледна точка?😕 Малко странична тема подхванах, само отговорете дали това са начините!🙂

  14. ха, толкова ли е трудно да се сетиш, защо данъците стават все по-големи?

    по-богатите са малко, по-бедните са много и се увеличават по-бързо (+емигранти). на кого е по-възможно да залагат политиците с популистка политика за лесно печелене на гласове?

  15. @Sickdreamer виж сега, явно с тая метафора те обърках. Зарежи многоетажната торта и си представи нещо плоско – има се предвид цялостното богатство на една страна🙂

    А данъците могат да стават все по-големи не само заради повечето нуждаещи се от издръжка, ами и заради всякакви други неща, за които държавата е решила да харчи🙂

    Не е задължително търсенето да задоволява измислени нужди; нито пък е задължително някой да бъде експлоатиран. Има истински нужди, има и честно заплащане. Но ако човек избере да гледа на капитализма по този начин, нещата изглеждат така. Ако избере да гледа на него като на свобода всеки да се опитва да предлага нещо полезно и в замяна на спечеленото да си набавя други полезни неща, може да изглежда и иначе.

  16. Основният проблем с държавната власт е, че с нея се злоупотребява, и то по много по-страшен начин от обичайното вече захранване на „обръчи от фирми“ с публични средства – чрез манипулирани обществени поръчки, чрез толерирана от държавата контрабанда, чрез източване на ДДС и т. н.

    „Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно“ – тази максима на лорд Актън и до ден днешен се смята за фундамент на политологията, за едно от най-проницателните наблюдения върху природата на човека.

    Няма нищо по-опасно за хората от държавната власт и по-точно от вярата, че тя ще се справи с обществените проблеми без наше индивидуално и осъзнато участие. Именно тази вяра е в основата на най-големите зверства, които човек е причинявал на друг човек. Тази вяра превръща чиновниците, а понякога и всички граждани, в машинки с ограничено мислене, в „апарат“ без душа, в шайка организирани, но безотговорни изпълнители. Такива са били например „лелките“ в „детския дом“ в Могилино, такива са били надзирателите в германските или съветските концлагери, такива са и днешните „защитници на демокрацията“, извършващи крайно немилосърдни неща – ето ви например една картина от Ирак от началото та този век: http://www.youtube.com/watch?v=nAYc-wFV2cQ Дали това наистина е „защита на демокрацията“ или е по-скоро поредна крачка към нов страшен конфликт? Кое пречи на милиони арабски младежи да видят този клип и да си направят съответните изводи, особено на фона на това „злодейско“ предложение: http://www.youtube.com/watch?v=y64XR36zsIM ?

    Начело на държавите като правило „изплуват“ най-вероломните представители на човешкия род, най-безскрупулните личности, наркотизирани от своята тъповато-помпозно-коварна представа за „успех“. Дори събирането на данъците е затънало в корупция, и то далеч не само в България. Ето изискванията на американския президент Никсън за поста шеф на данъчната администрация на САЩ, изразени в Овалния кабинет в началото на 70-те години на миналия век (когато, впрочем, САЩ отново осигуряват „защита на демокрацията“, този път във Виетнам): http://www.encyclopedia.com/doc/1P2-713986.html

    Не съм антиамериканец. Нещо повече, списание „Спектър“, което посолството на САЩ разпространяваше в България на български по Татово време, беше един от малкото източници на алтернативни мнения, с които разполагах и които ми помогнаха да се изградя като мироглед. Винаги ще бъда благодарен за това прекрасно – и тогава спасително за мен – списание.

    Дадох примери от САЩ, защото американците по-добре документират историята си, в това число срамотиите от нея (за разлика от нас, Българите, например).

    Тезата ми е проста: държавата няма да може да направи нещо по-добро от това, което искаме да направим ние, отделните личности. Да вярваш на „институциите“ на държавата е самоубийствено. Качественият живот включва и гражданска отговорност, което означава и участие в общите дела, но не формално (пускане на изборна бюленина, защо концертът, организиран от … партия ти е харесал), нито по принуда (плащам си данъците, щото иначе има глоби), а искрено и смело (например като съживяваш бездушния бюрократ, който ти трови живота, с искреност и поглед в очите).

    Не искам държавата да ми гарантира сигурно съществуване. Не искам това „щастие“: http://www.encyclopedia.com/doc/1P2-713986.html

    По-добре гладен и дрипав човек, отколкото добре облечен и нахранен добитък.

  17. Понеже някой може да е нямал търпение да прочете целия Жоров коментар, ще си позволя да копирам тази част:

    „Тезата ми е проста: държавата няма да може да направи нещо по-добро от това, което искаме да направим ние, отделните личности. Да вярваш на „институциите“ на държавата е самоубийствено. Качественият живот включва и гражданска отговорност, което означава и участие в общите дела, но не формално (пускане на изборна бюленина, защо концертът, организиран от … партия ти е харесал), нито по принуда (плащам си данъците, щото иначе има глоби), а искрено и смело (например като съживяваш бездушния бюрократ, който ти трови живота, с искреност и поглед в очите).“

  18. Лид, аз не се обърках с твоята метафора, просто я поизвъртях, за да я докарам за своя въпрос.

    Хубаво ми обясни за предубедеността и нагласата, но така и не ми отговори – как се равива икономиката, как става по-богата една икономика? Аз ли съм в грешка, или това, че мога да си купя сравнително евтин черен чай е за сметка на братята островитяни от Ямайка, които нямат питейна вода, но събират чай ръчно по цял ден? Или пък не биват ли привлечени толкова бизнеси в България, защото заплащат значително по-малко за работната ръка? Това не е ли експлоатация на т. нар. „човешки ресурс“ ? И все пак си мисля, че за да съществува една икономика, има търсене; а капиталистическата икономика дотолкова се е засилила да диша, че създава десетки индустрии само за да кара хората да търсят повече и повече, нищо че няма нужда. Може би съм в грешка, но мислите ли, че капитализмът ще се задоволи на едно ниво на дишане и няма да създава повече търсене? Или ще иска да диша все повече и повече и затова ще прибягва до всевъзможни манипулации и психози, за да стимулира търсенето? Как се развива икономиката?

    Ще съм благодарен, ако някой от вас ми каже КОИ функции на държавата трябва тя да изостави. И аз искам Анархизъм, ама не виждам как да стигнем до него. Вие?

  19. „как се равива икономиката, как става по-богата една икономика“

    благата в една икономика се увеличават въз основа на човешката изобретателност. прост пример (аз като се опитвам да си обясня нещо, винаги си го представям първо как е ставало при пещерните хора🙂 ):

    имаш кал по земята и едно племе неандерталци, които нямат никакви блага. един от тях се сеща да направи паници от тая кал, после да ги опече. благата (паниците) са се появили, а … никой не е бил експлоатиран за целта

    всички неща, до които имаме достъп днес, цялото богатство на света е постигнато въз основа на ресурси, които винаги си ги е имало, но сега са блага защото някой е измислиш начини да ги преработва, използва и продава на останалите хора.

    в този смисъл, ямайците берат чай, но ако някой преди това не беше внесъл чая от Китай в Ямайка, нямаше да има какво да берат, а ако някой (като мен) не купуваше този чай, нямаше да има на кого да го продават.

    разбира се, тогава въпросните ямайци щяха да са абсолютно неексплоатирани, но пък гладни

  20. Е какво, за да не са гладни ямайците, да изберем по-малкото зло и да ги експлоатираме и да им даваме трохи? Иначе е хубаво, че си един от техните промоутъри🙂

    Лонганлон, да не твърдиш, че икономиката не се развива посредством експлоатация? Само заради изобретателността на хората ли се развива?

  21. Sickdreamer, мисля, че те разбирам – и аз понякога се депресирам от този хъс на бизнеса за все повече и повече обороти, печалби, пазарен дял… Съвсем скоро ще осъзнаем, че най-ценните части на планетата не са тези, които сме превърнали в заводи, хотели, блокове и молове, а тези, които Господ ни е завещал, като езера, гори, морета и планини. Вярвам, че все някога ще дозреем до смирението и ще се поспрем, но пак ми се струва, че няма да дойде като задължение към държавата, а като индивидуално осъзнаване и преразглеждане на ценности.

    Военната тема, която сигурно е твърде отегчителна и отвлечена за някои хора, може наистина да изглежда не на място тук, но това е само на пръв поглед. Модерната война вече е бизнес проект – част от това, което ти наричаш „дишане“ на алчните за още и още пари. Инвазията в Ирак например си е чито и просто бизнес проект на стотина американски семейства (начело със семейство Чейни), които не им стига да осигурят материално охолство за 10 свои поколения напред – те това вече са го постигнали. Те искат, ако може, да са 100, или по-добре 1000, тези напълно осигурени в материално отношение поколения. Сигурно без колебание биха иззели целия кислород на планетата… Другите – кучета ги яли.

    Войната е близо, приятелю – страшна, безмилостна и луда. Видимото спокойствие днес не ни гарантира нищо за бъдещето.

  22. И какво, за да не кажат няколко леви „хуманитарни“ интелектуалци, че „не експлоатираме“ ямайците, да не купуваме техния чай? честно казано, не ми дреме, че това ще ги обрече на бедност (да не търгуваме техните продукти), но точно това ще е резултатът.

    и да, икономиката не се развива в следствие на „експлоатация“ на хора.

    да отнемаш нещо от някой друг за себе си, е експлоатация (т.е. да го караш да ти работи насила), но то само преразпределя блага, не ги увеличава. благата, произведени от крепостните селяни, отиват за феодалния им господар. колкото губят те, толкова печели той. Това не е развитие.

    Развитието се получава, когато някой започне да произвежда повече. А това може да се постигне само с нови начини за производство, нови технологии (лък и стрели за по-добър лов, идеята да се поливат посевите, създаването на акциите като финансов инструмент, позволяващ ти да почнеш бизнес без фактически да имаш никакви пари).

    Помисли – човекът, който е направил първия лък, не го е отнел от никой – измислил го е. Човекът, който е се е сетил, че посевите ще растат по-добре ако ги поливаш, не е откраднал идеята от друг. Човекът, измислил системата на акциите (всъщност една доста лява система, позволяваща обща собственост върху дадено производство, вкл. и от работниците, ако желаят да си купят акции) не е „експлоатирал“ никого за да я измисли.

    Именно изобретенията и технологиите – продуктите на човешкия ум са единствените, които увеличават общото количество блага (т.е. има развитие на икономиката). Отново примера с глинените паници – имаме някакво количество ресурси – кал и ръцете на един човек. Само неговата изобретателност и умения може да ги превърне в глинени паници, които са по-ценни от калта и времето, което е вложил в тях.

  23. Бих добавила и това, че увеличаването на населението и нарастването на покупателната му способност също кара икономиката да расте.

    Нека не забравяме, че капитализмът е просто форма, черупка, която може да бъде изпълнена с различно съдържание. Капитализмът дава възможност на хората да не произвеждат сами всичко което им е нужно, а само това, което могат да произвеждат най-качествено и ефективно. Иначе хората са заети най-вече с производството на храна и предмети от първа необходимост (в зависимост от географските и климатичните условия), като дрехи и жилища.

    Радвам се, че днес някои хора могат да пишат книги и софтуер, да произвеждат компютри и лекарства, да преподават и лекуват и т.н.

    Да, вярно е, че има алчни хора, които се опитват да натрупат повече пари, отколкото няколко поколения техни роднини може да не са в състояние да изхарчат, и за тази цел са готови да вредят – на други хора, на природата. Има и алчни хора, които нямат бизнес, може и да нямат кой знае колко пари, но също така вредят, като подкрепят вредящ бизнес, например.

    Постави същите тези хора в социализъм – те пак ще са алчни и пак ще вредят, без значение дали ще имат власт или не.

    Така че … каквито хората, такъв и капитализмът им, такъв и социализмът им.

    Да, милиони хора биват убеждавани да купуват излишни неща, но не мисля, че това се случва заради капитализма. И при социализма беше пълно с хора, които си купуваха какви ли не боклуци, колкото могат да докопат, запасяваха се – например с платове, които никога няма да се превърнат в дрехи, с чинии, които никога няма да дойде ред да използват и какво ли още не. При капитализма, поради ефективността на производството просто има повече неща, които хората биха могли да купят🙂

    Не виждам нещо принципно лошо в това нещо да се произвежда някъде, понеже би било по-евтино да се произвежда там. Когато хората купуват едно нещо по-евтино, остават им пари и за друго🙂 Това, че в една страна работниците получават по-ниски заплати отколкото в друга, не означава задължително, че са експлоатирани – че имат лоши условия на труд или получават пари, с които едва преживяват. В такива страни стандартът е по-нисък, така че заплатите биха могли да са съвсем прилични за този стандарт. Разбира се, може и да е точно обратното – може да работят в ужасни условия и да получават заплати, с които едва се оцелява. Примери можем да намерим и от двата вида.

    Така че и капитализмът и социализмът си имат различни начини на употреба. И едната и другата система носи в себе си семенца, от които могат да израснат и добри и лоши неща.

    Сетих се за един кратичък текст, който писах преди две години: не ставаме нито за комунисти, нито за капиталисти:

    https://lydblog.wordpress.com/2007/09/30/komunisti-kapitalisti/

  24. И какво, за да не кажат няколко леви „хуманитарни“ интелектуалци, че „не експлоатираме“ ямайците, да не купуваме техния чай? честно казано, не ми дреме, че това ще ги обрече на бедност (да не търгуваме техните продукти), но точно това ще е резултатът.

    Лонганлон,идеята за соц. държава и социализма се е родила точно заради това „недремене“ на по-голямата част от работодателите (и хората може би). Нямам против да минем на ниво анархизъм, както иска Лид, но как да стане това??

    Благодаря ти много за поредното широко обяснение на природата на икономиката, но явно говорим за различни неща – идеята ми беше не световната икономика, икономиката въобще като понятие, а егоистичната икономика – каквато е навсякъде. Националната икономика, или федеративната. За подобри своята икономика моята компания работодател, тя не само ще се стреми към иновации, но и ще се старае да експлоатира труда и възнаграждението ми, т.е. моята икономика. Или пък икономиката на Западния свят експлоатира всячески азиатската икономика, за да имаме евтини детски играчки, чайове, индийски дрехи и вие ще кажете колко още неща.

    Да, милиони хора биват убеждавани да купуват излишни неща, но не мисля, че това се случва заради капитализма. И при социализма беше пълно с хора, които си купуваха какви ли не боклуци, колкото могат да докопат, запасяваха се – например с платове, които никога няма да се превърнат в дрехи, с чинии, които никога няма да дойде ред да използват и какво ли още не.
    Лид, сама употребяваш две противоположни думи за двата режима – „биват убеждавани“ и „запасяваха се“. Разбира се, че го има и фактора човешка алчност, но трябва ли да го КУЛТИВИРАМЕ с огромни индустрии и НАУКИ – проклетите маркетинг и реклама?? Моята постановка (която далеч не е моя де, май Маркс е автора) за дишането и потреблението и търсенето, не е ли вярна?

    Ам… Да, Лид, съгласен съм че трябва да избягваме лошия модел на експлоатация, макар че и двата са експлоатация и според мен трябва да се стремим да избегнем и „добрата“ експлоатация. Ам… аз ли съм в грешка все пак, или Западният свят от няколко века се специализира да експлоатаира Източния и Африка? Както каза Жоро, последната мода в експлоатацията са войните. Аз мисля, че западният капитализъм има сериозен проблем с двата вида експлоатация…………

  25. Предният коментар беше мой. Но искам да допълня в отделен постинг:

    Нека не забравяме, че капитализмът е просто форма, черупка, която може да бъде изпълнена с различно съдържание.

    Постави същите тези хора в социализъм – те пак ще са алчни и пак ще вредят, без значение дали ще имат власт или не.

    Така че … каквито хората, такъв и капитализмът им, такъв и социализмът им.

    Не съм съгласен, Лид, изобщо. И не съм съгласен, защото имах късмета да прочета блестящата книга на Ерих Фром „Отвъд веригите на илюзиите“ , където авторът прави синтез между идеите на Фройд и Маркс. Маркс е направил нлестящата постановка, че духовният свят на обществото е в много пряка зависимост с материалният му свят, а материалният му свят е скачен съд с икономическият, и стават все по-скачени. Той посочва как всеки икономически строй възпитава в новите членове на обществото – децата и учениците – морални качества, които да отговарят на нуждите на икономиката, за да може тя да се развива. Той посочва как робовладелческият строй е учил, че хората не са равни, че се раждат роби и господари. Феодализмът е учил на послушание на авторитета, божествен или овластен, а с това и на феодала. Един етап на капитализма изисква спестовност, за да може да се натрупа капитал, а друг етап изисква потребление, за да може натрупаният капитал да се пусне в обращение и да се умножи. ТОВА е огромната истина, която трябва да осъзнаем. Хората сме егоисти, но не егоизмът е проектирал капитализма. Капитализмът проектира качества в нас, които иначе са активни в много по-малка степен. За да се развива капитализмът, той изисква да имаме дадени етични разбирания, част от които е проклетият дарвинизъм – по-силният печели. Ако мога да предположа лаически, най-модерният капитализъм внушава, че тряба да сме солидарни един с друг – но зад маската на човеколюбието стои простата и сега осъзната истина, че пълната гладкост в отношенията между чарковете на голямата машина носи по-голямо развитие. Затова и всички фирми имат психолози вече – не защото искат служителите им да бъдат щастливи хора по принцип, а защото искат машината да работи по-гладко. Пълна еманация на пълната практичност!

    „Постави същите тези хора в социализъм – те пак ще са алчни и пак ще вредят, без значение дали ще имат власт или не.“

    Така е. Но алчността е черта, която капитализмът възпитава, както българският комунизъм е възпитавал склонност към заобикаляне на правилата. Ако има едно ХУБАВО соц. общество, алчните хора ще са много по-малко или много по-малко алчни – просто защото обществото ще възпитава други ценности.

    Да, капитализмът действително е черупка, но тая черупка, за да поеме в себе си пълнежа, го изкривява в унисон със своята форма. В случая – според мен – в множество отношения ЛОША форма.

    Прощавай, Лид, ако патосът ми е неприятен и с него съм замърсил блога ти. Просто тая вечер видях на работа с очите си как проклетата сила на този, който държи хляба и вилицата, принуждава хората да мълчат като… като раи! – за да запазят хляба си. И се ядосах. Препоръчвам ти, Лид, „Отвъд веригите на илюзиите“ на Фром. Много.

  26. човече, имаш някаква представа за капитализма като за някаква демонична сила и от там нататък задълбаваш в собствените си фантазии, бъркайки ги със социално-икономически изводи

    „капитализъм“ се нарича просто частната собственост върху средствата за производство

    т.е. когато си направиш или купиш медникарско чукче, мотика за копаене на земя или металорежеща машина, когато спечелиш пари, тези неща са си твои, а не „общи“.

    останалото, както казах, са някакви твои отвлечени залитания в социо-антропологията и псевдо-икономически изводи

  27. Sickdreamer,

    Половината си живот съм прекарала в социализъм, а другата в капитализъм. Ако ще говорим за „хубав“ социализъм или капитализъм, все ми е тая в коя от двете системи ще попадна (тук, може би, представите ни за „хубав“ се разминават, но няма значение), но тъй като на този етап не съм видяла построен нито чак толкова хубав социализъм, нито чак толкова хубав капитализъм, предпочитанията ми клонят към капитализма заради по-голямата свобода.

    Солидарността и любовта са хубави неща, но когато на човек му идват отвътре, а не когато му заповядват да обича или да бъде солидарен. Освен това, не съм сигурна, че една малка група хора може да има толкова знания и добри преценки, че да планира цяла икономика, макар че на хората, които обичат реда и сигурността им изглежда красиво🙂

    Можеш да кажеш, че гладът може да ми отнеме свободата, но това е нещото, което смяташ ти за мен. Аз за себе си знам, че пред хляба бих избрала свободата. Знам и това, че не съм единствената.

    И аз харесвам Фром и ти препоръчвам „Да имаш или да бъдеш“🙂

    Относно битието което определя съзнанието … да, битието е по-силно от някои съзнания (може би на този етап повечето), но не над всички. Това е трудно да се разбере от убедени материалисти като теб, Sickdreamer🙂

    Аз не смятам, че един или друг начин на устройство на икономиката е изначално по-добър от друг; казвам само, че за едни хора е, а за други не е. Бих била щастлива, ако различните хора имат възможността да играждат общества според техните вкусове и да оставят на мира тези, които изграждат обществата си според различни вкусове.

    Освен това не е чак толкова лесно да решиш кой е експлоатиран и кой не. Ако ти не би се чувствал добре при определени обстоятелства, някой друг може и да се чувства🙂

    Мисля, че е хубаво да разшириш перспективата си. Всеки път когато посягаш към книга, която ще потвърди повтвърдените ти вече схващания, приготвяй следващата да е нейна противоположност.

    Освен това, би било хубаво когато проповядваш нещо, сам да го практикуваш, вместо просто да го искаш от останалите хора. Би бил по-убедителен ако сам дадеш личен пример🙂

  28. Права си за личния пример; може би трябва да се постарая повече, а не само колкото ми идва от сърце… Не мога да реша все още. Относно Ерих, „Да имаш или да бъдеш“ е първата книга от него, която прочетох, и която павира пътя в сърцето ми за неговите думи.

    В една своя книга, „Човекът за самия себе си“, Фром предлага един блестящ начин за формулиране на коректив за „етичност“, съответно за това какво е добро за човека и какво не. И преди тази книга аз самостоятелно смятах, че има неща за човека, които не са субективни – и в тях може да се търси пътя за по-идеално общество. Но и на мен ми се иска светът да е икономически разделен на две… За да има плавна революция. Но по хубав начин, не стил СССР епохата.

    Ти говориш за характер и битие. Не зная дали съм материалист, но наистина ми се струва, че в огромна степен желязото се кове точно когато е горещо, тоест битието винаги предопределя много сериозно посоката на разсъждения на човека. На мен и на теб включително, макар, предполагам, да се водим в малкото над битието. Нашите мисли контра битието въпреки всички са в огромна зависимост ОТ НЕГО…

    „На този етап може би повечето“ – може би? Какъв е процента на хората, развили противни на битието им принципи?

    Да, имаме малка част от человечеството, който се развива самостоятелно, индивидуално. Каква е бройката? Нищожна? Останалата е в голяма част продукт на системата, в която живее, каквато и да е тя. Ако се поставим в ролята на потенциални реформатори на света, както правя аз, имаме два пътя на действие: да се осланяме на человешката духовна еволюция, докато дойде анархизъм на Земята; или да се опитаме така да променим средата, че тя да промени человешкия духовен свят. Има и нещо друго: възможно е промяната на средата да бъде заради достатъчно узряване на масите – ако не е насилствена. Аз не зная какво е правилното, но се опитвам да го открия. Не се задоволявам с капитализма, който превръща всичко в материалния свят и в човешкия свят в търговия. Или греша за последното, Лонганлон, Лид?

    Освен това не е чак толкова лесно да решиш кой е експлоатиран и кой не. Ако ти не би се чувствал добре при определени обстоятелства, някой друг може и да се чувства🙂
    Лид, да не забравяме, че по-голямата част от хората нямат необходимата индивидуалност, за която ти говориш, за да осъзнаят своята възможна окаяност. Някъде четох, че голяма част от малтретираните деца смятат, че са заслужавали бруталното отношение от родителите си. Не смяташ ли, че е твърде възможно това да важи и за хората – те да не съзнават как се жертва на противочовечен начин на живот? Аз наистина вярвам, че големите трябва да се грижат за малките. Или ако не се грижат, то нека поне не приравняваме техния субективизъм до обективните последствия от начина им на живот😕

    „капитализъм“ се нарича просто частната собственост върху средствата за производство

    Лонганлон, да разбирам ли, че не смяташ, че дадения икономически режим косвено възпитава дадени морални ценности, които да поддържат неговото съществуване? Защото иначе се оказва, че капитализмът „просто“ възпитава човека да не се задоволява с това, което има, да превръща всички свои качества в капитал и да вижда пазар и пазарни отношения във всички сфери на своя живот. Кое от двете намираш за вярно?

  29. lyd,

    Много интересен пост. У мен се породиха въпроси.

    Как разбра, че си престанала да прекарваш живота си в „социализъм“ и си започнала да го прекарваш в „капитализъм“? Как би определила разликата между двете?

    Откъде знаеш, че пред хляба би избрала свободата? Може би имаш предвид, че вярваш в способността си да го направиш? Тази вяра абсолютно непоклатима ли е? Това ли ще е изборът ти при всички възможни обстоятелства? Не е ли възможно изключение?

    Как би определила поддържането на този блог и своето участие в него с коментари – като проповядване, като практикуване, или като нещо друго? Търсих отговор в блога ти, но не намерих – може да не съм търсил добре, така че може просто да посочиш линк.

    Благодаря ти за интересните разсъждения и дано решиш да ми отговориш.

  30. „Не се задоволявам с капитализма, който превръща всичко в материалния свят и в човешкия свят в търговия.“

    търговията (доброволната размяна) е единствения начин да получиш нещо от друг човек без да прибягваш до насилие

    да си против търговията в човешките икономически отношения означава да адвокатстваш на грабежа и робството – нещо, което вече няколко пъти си заявявал, че правиш съвсем съзнателно и не те притеснява

  31. @Sickdreamer

    не капитализмът, а хората превръщат „всичко в материалния свят и в човешкия свят в търговия“. Не всички хора, дори и да са израснали в капитализъм и дори и ако имат голям бизнес и предпоставки да действат от позиция на силата, за да заплащат ниско труда на служителите си и пр. И не всичко. А иначе на човек дори не му е нужен капитализъм за да е загрижен за собствената си изгода само, да вижда всеки и всичко като средство. Това отношение към нещата съществува много преди капитализма и се корени в човешкия егоизъм. Нали не мислиш, че егоизмът е ново явление, породено от капитализма? Може би ще можеш да отидеш една крачка напред ако се отърсиш от думи като „всичко“. Тогава ще видиш света в повече цветове и нюанси и няма да ти е толкова лесно да си толкова едностранчив и категоричен. Помисли над това, че егоистичният либертарианец Лонги отделя доста време да коментира в моя и твоя блог без да печели и стотинка от това🙂

    Когато казваш, че повечето хора не са дорасли да осъзнаят собствената си окаяност и ги сравняваш с малтретирани деца, ти поставяш себе си по-високо от тях и това те кара да се чувстваш в правото си да се погрижиш за тях като им обясниш колко са окаяни и им наложиш промени, които може да не ги карат да се чувстват по-добре. Ако аз предпочитам да съм ниско-платен работник, който има свободата да напусне Уолмарт и да разчита на подаянията на приятели, докато става късно и пише блог, вместо да съм винтче, което не може да се развие от добре замислената соц. машина и да заживее където си иска и да работи ако иска, кой си ти, че да ми кажеш кое е по-добре за мен? То е като да заставиш някого да не яде торта, понеже е вредно. Докато пишеш коментари тук или текстове в блога си, хубаво, но ако утре осъмнем в социализъм и ти започнеш да решаваш съдбата ни? Мислил ли си как на практика ще накараш хората да приемат „по-доброто“ битие, ако те не го възприемат като по-добро? Е, по същият начин са се чувствали много хора, когато са им отнемали земята, за да я включат в ТКЗС, когато са им затваряли мъничкото магазинче, в което собственоръчно са продавали произведени собственоръчно неща.

    Казваш имало обективни последствия от определен начин на живот и не можело да ги бъркаме със субективните усещания. А не са ли субективните усещания тези, които определят качеството ни на живот? Нали знаеш приказките за живеещи в бедност и свобода хора или животни, които били отведени да живеят в по-добри условия в царския дворец … започнали да креят и да копнеят да се върнат. На мен лично не ми е толкова лесно да се поставя в позицията на обективно преценяващ, понеже осъзнавам, че собствените ми предпочитания може да повлияят на преценката ми.

    Съгласна съм, че големите трябва да се грижат за малките и се радвам, че употреби точно това сравнение, защото можем да го приложим към текста, под който коментираме. Помисли над това: ако има твърде малко големи, на които се налага да се грижат за твърде много малки, дали ще се справят? Представи си обществото като семейство: ако е с твърде много деца, родителите ще изнемогват. Мисля, че поживотната „гарантирана“ от държавата социална помощ ще окуражи доста хора да си останат деца, ще натовари намаляващият брой играещи ролята на родители и в крайна сметка „родителите“ няма да печелят достатъчно за да осигурят прилично съществуване на „децата“, дори и ако честно си плащат всички данъци. Изобщо няма да говоря за субективните им усещания🙂

    Питаш Лонги дали не смята, че капитализмът учи хората да не се задоволяват с това, което имат. Да не би в соца хората да се задоволяваха с това което имат и да не ламтяха и да не крадяха и пр. само и само за да имат повече? Е, при капитализма имат законни начини да се снабдят с желаното. През соца също имаше телевизионни реклами🙂 А защо пропускаш другите „учения“ на капитализма: че човек трябва да се научи да е отговорен за себе си, работлив, ефективен и пр.? Може би трябва да хвърлиш око на класическите икономисти и тяхната доста земна мъдрост. Може този път наистина да зебележиш, че капитализмът е просто форма, която може да се използва и така, и онака? Прочети онази малка книжка „Икономиката в един урок“ – заради теб най-вече написах ревюто.

    @ Жоро

    Разбрах, че живея в капитализъм, когато системата съвсем обективно се смени след 1989🙂 Стана възможно (и наложително) човек да се грижи сам за себе си, без да разчита на държавата, което подтикна доста хора да стартират собствен бизнес. Има и други признаци, разбира се, но нали говорим за икономика🙂

    Определям писането в този блог като споделяне на мисли и преживявания (но да, от определена гледна точка може да се възприеме като проповядване, но … на какво? Може би на опитите за осмисляне🙂 Обикновено изследвам нещата от различни страни – ако не в един текст, то в няколко, дори и ако са доста отдалечени във времето – затова, например, някои ме определят като дясна, а други като лява, а аз не се определям като нито едно от двете). Можеш да разгледаш категорията „ромите“. Там ще видиш споделени разкази за това как съм помагала на две ромски семейства. Иначе мога да кажа, че като капиталист (сама съм си създала бизнес и работя сама за него) не експлоатирам никого – плащам на доставчиците си толкова, колкото поискат и не се опитвам да ги притискам да намалят цените, винаги съм имала клиенти, за които работя безплатно. Всъщност, имало е и период, в който съм била работодател, в който мисля, че повече давах отколкото вземах, а така мислят и бившите ми служители, макар че не получаваха кой знае колко пари. И да, дори този блог пиша за читателите му без да изкарвам или да планирам да изкарам и стотинка от него. Когато съм работила за други, съм влагала в работата си повече отколкото се изисква за да получа заплата, без да очаквам повишение, защото обективно е нямало как заплатата ми да бъде повишена, за което колегите ми са ме наричали „щедра до наивност“. Наскоро направих два блога за Правната клиника за бежанците и помагам с поддържането – доброволно и безвъзмездно. Не мисля, че капитализмът или социализмът е повлиял за нагласите, които диктуват такова поведение.

    Досега съм имала случаи, в които съм избирала свободата пред хляба: напускала съм работа без да ми е гарантирана следващата. Напускала съм сигурността на семейното жилище, за да започна живота си отново на квартира. Не изключвам възможността да се породят ситуации, в които да предпочета хляба, особено ако се налага да осигурявам този хляб за други, които не биха оцеляли без мен. Но това възприемам като съзнателен и свободен избор от моя страна, колкото и да съм притисната от обстоятелствата, но това е моята субективна гледна точка🙂

    @ Sickdreamer

    Споделянето е чудесно, но е хубаво да обмислиш идеята си докрай и да предложиш система, в която всеки да споделя всичко и като резултат да има достатъчно за всички🙂 Вземи предвид и ресурси, различни от сканирани книги и аудио/видео файлове. Дали при такава система ще намалее алчността? Интересно ми е как ще се случи на практика и кога – преди или след духовното израстване на всички възрастни индивиди по света? Хубаво е да проследяваш нещата докрай, да видиш как се случват на системно ниво и пр. Чудя се дали в един перфектен социализъм без търговия и пари ще е възможно да ти подаря нещо, за което някой комисар смята, че не ти е нужно и следва да дам на друг? Или тогава ще има от всичко по много, а това никак няма да натоварва природните ресурси? Или пък ще бъде забранено да се произвеждат някои неща с цел да не се натоварват ресурсите? Интересно ми е каква алтернатива предлагаш.

  32. задължително споделянето може да стане само чрез насилие…

    то е истинско само когато е доброволно – а тогава е размяна. човек разменя част от плодовете на своя труд, за удовлетворението от споделянето, както и за евентуалните ползи (социални, икономически), което то може да му донесе

  33. Да, ама Лонги, някои хора не слагат това удовлетворение в сметката ако няма други ползи, и така възприемат споделящите като загрижени единствено за другите. Ако се върнем на отговора ми към Жоро – да, аз пиша блога за читателите си и не смятам да печеля пари от него, но ако изпитвах отвращение от писането, нямаше да го правя🙂 Така че аз също получавам нещо.

    Въпросът е човек да погледне отвъд социализма и капитализма и да види, че някои базисни неща винаги са съществували. Ако човек прави нещо против себе си това по-достойно ли е? Човек може да избере да прави нещо, което го поставя в риск и затруднение, но един може да го прави, защото е решил, че това е нещото което иска да направи, а друг може да величае егото си като се смята за мъченик.

    В този смисъл за мен беше доста смущаващо да прочета откъси от писмата на Майка Тереза, която години наред до смъртта си се е чувствала отчаяна, изгубила връзка с Бог и пр. За мен е важно човек да не избира от позиция на мазохизма и мъченичеството, дори и ако избира сигурната си смърт. В този смисъл не смятам Левски за мъченик, а за щастлив човек.

  34. за майка тереза виж статиите и книгата на Christopher Hitchens, ама някой път ще пиша подробно за това:

    http://en.wikipedia.org/wiki/Christopher_Hitchens%27_critiques_of_specific_individuals#Mother_Teresa
    http://www.slate.com/id/2090083
    http://www.salon.com/sept97/news/news3.html

    само повод за размисъл за „благородните“ мотиви, които ръководят „благодетелните“ хора…

  35. lyd,

    Кое е съзнателен свободен избор и кое е продиктувано от външни обстоятелства понякога е твърде неясно. Една позната датчанка преди години ми каза, че в техния парламент разгорещено се обсъждал въпросът дали носенето на фередже от жените-мюсюлманки в Дания е израз на тяхната лична свобода или по-скоро на нейното ограничаване. Ти самата допускаш, че твоят собствен избор на хляба пред свободата може да бъде „съзнателен и свободет избор“. Което в известен смисъл отрича дилемата като такава.

    Не сме живели живота на Майка Тереза, така че не можем да оценим дали въпреки смущаващите си писания и действия тя все пак не е намирала в него някакво нейно си, уникално щастие. Както и Левски.

    Ще завърша с виц, който сякаш пасва тук. Един сексуален мазохист решил да види дали не е по-добре да стане нормален и отишъл на лекар за консултация. Лекарят внимателно изслушал описанията на твърде необичайните сексуални желания и практики на мазохиста и накрая попитал: „От колко време страдате от тези отклонения?“. Мазохистът отговорил: „Никога не съм страдал от тях – винаги са ме правили щестлив.“

  36. Жоро,

    Мисля, че всеки прави избор, но едни докато го правят, казват, че не са имали избор, други казват, че каквито и да са външните обстоятелства са направили своя избор и носят отговорност за него.

    Аз съм от вторите – колкото и да не ми харесват възможностите, от които мога да избера, поемам отговорността си.

    Виж, ако стоя на една скала и се чудя дали да се хвърля от нея и някой вземе, че ме бутне, тогава наистина ме е оставил без избор. Но ако някой стои отстрани и гледа и не се опита да ме спре, ако се хвърля, изборът си е бил мой🙂

    Ако се давя не по свой избор и някой реши да ме спаси, защото осъзнава, че не съм решила да се самоубивам, ще бъда благодарна. Ако реши да не се занимава с мен, няма да го държа отговорен.

    Да, принудата може да идва и под формата на лишаване от храна, но това все пак не е съвсем същото като да ти наблъскат в устата отрова, докато ми държат въцете. Ако бъда притисната от глад, мога да реша дали да се оставя на гладната смърт.

    Разбира се, има и фини случаи, в които успяват да докажат, че човек не е бил вменяем, когато е извършвал дадено действие, така че, да, нещата са хлъзгави.

    Ето защо аз искам хората да имат избор и да не бъдат притискани, насилвани, но държа този принцип да се прилага за ВСИЧКИ хора. Не искам да има притиснати от наближаваща гладна смърт, но не искам да има принудени да ги спасяват.

    Има много начини да се помага на хората. Намирам за етичен този, при който желаещите да помогнат се ангажират лично с помагането, а не с принуждаването на други да помогнат. Колкото и романтично да изглежда да се правим на Робин Худ.

    Но настояващите да се притискат едни да дават на други, всъщност се различават от Робин Худ по това, че Р. Х. сам се е ангажирал с това да отнеме от богатите и да даде на бедните, докато днес някои настояват това да бъде свършено от държавата. Така че тези хора, по никакъв начин не си цапат ръцете.

    В това време други се занимават с благотворителност, други със социално предприемачество. Не хабят толкова много думи да обясняват кое е морално и кое не, вършат истинска работа и дават добър пример.

  37. Лид, прочетох поста ти, изглежда ми много интересен, както повечето неща, които съм чел от теб. Мисля, че проявяваш дар да излагаш мислите си ясно и находчиво. Провокираш у мен нови идеи, въпроси и дори – струва ми се – прозрения. Така че писането ти е полезно, поне за мен.

    Ще коментирам тезите ти по същество, когато имам повече време, а сега само ще те помоля да обясниш какво е това „социално предприемачество“. Ако имаш възможност, напиши ми с какво точно се занимаваш като професия. Имам имейл адрес – antitaliban@abv.bg. Не ме питай защо такова име на имейл адреса – това е подробност. Истинското ми име е Жоро, както се обозначавам тук.

  38. Май ще трябва да напиша един текст за социалното предприемачество🙂 Крайно време е🙂

  39. Pingback: Социалното предприемачество « полетът на костенурката

  40. Лид,

    Моите наблюдения върху другите хора и най-вече върху самия мен ме доведоха до извода, че най-последователно в поведението ни се проявява нашата непоследователност. Понякога тя е отвратителна, а понякога – възхитителна. Или така изглежда.

    Наистина ли никога не хленчиш, Лид? Ами тогава ти си не човек, а желязо.

    Аз съм стар безотговорник, научил се да преодолява чувството си за вина по този въпрос. Угаждам си. Хленча. Експериментирам. Но с мярка. Гледам да не правя Големи Зулуми – например да не убивам, да не наранявам, да не се излагам на риск да бъда убит или наранен, нито аз, нито най-близките ми хора. Не винаги успявам да не правя зулуми. Наскоро едно куче-детенце се шмугна под гумите на колата ми и за стотна от секундата го сгазих. Карах с около 50-60, но много се вкиснах, даже два пъти се върнах на Мястото. Кучевото семейство жално го обикаляше и сякаш се надяваше сгазеното същество все пак да стане. Много кофти. Ще ми се да вярвам, че не съм бил виновен, но продължавам да чувствам вина. Пряко воля и разум. Уж.

    Но зная, че ще го преодолея и отново на улицата ми изгрява слънце. Животът продължава… до някоя незнайна дата, когато аз…

    Икономиката най-често възприемам като част от културата, а Министерството на културата – като продукт на нашата обща гражданска безотговорност, превръщаш таланта в подчинение и страх, прикрити зад достолепност и помпозност.

    Как си сигурна, че виждаш всички възможности, от които можеш да избереш? Могла си да благотворителстваш в полза на някое циганско семейство, и си го направила, но си могла – с твоя талант да се изразяваш – и да напишеш писмо до Президента на САЩ с молба да ти обясни защо не е приел онзи предложен от Саддам Хюсеин телевизионен дебат. Петима българи-войници загинаха заради тази престъпна война. И двама българи-шофьори. За малко да загубим и нашето национално съкровище – Бат Бойко, който по едно време се беше юрнал в Иракско да спасява шофьорите и да става герой…

    Може би трябва да си по-щадяща спрямо Sickdreamer. Момчето е на 19 и не е кандидат за диктатор, поне не още. Търси, бърка, пише прибързано и противоречиво… но спонтанно, от сърце и… най-важното е, че търси честно. Освен това – обича. Представи си пък че веднъж се случи така, че ти прозреш някоя негова правота…

    Ако отминеш човек в беда и той умре заради неполучената от теб помощ, ставаш престъпник по закон, Лид. Такъв е общественият ни договор. Може би несъвършен, но такъв. Ако детето ти се задави и му трябва вода на секундата, а до теб има непознат, свободолюбив и автономен чичко с бутилчица, но не ти я дава, защото си е негова, може и да му избодеш очите с пръсти от ярост. Защото детенцето кашля лошо, а чичкото-скъперник е смахнат. Или поне така се държи. Или просто така ти изглежда в момента. Или не ти пука какъв е, но ти трябва вода на всяка цена. Сега. Веднага. А после може да отидеш в затвора. Но детенцето ще живее заради антиикономически и насилнически предоставената водичка… Краен пример и дано не се случва на никого, но целта е да се илюстрира нашата човешка слабост и относителността на ценностите.

    Нямам блог, мързелив и алчен съм през по-голямата част от живота си, по-интересно ми е да чета написаното от други по повод написаното от мен, отколкото да пиша самият аз. За мен всичко това е в графа експариментиране.

    Имаш много хубав блог и го чета на порции с голямо удоволствие.

  41. Пивет Жоро!

    Ами не, не хленча, понеже съм открила, че с хленчене привличам внимание, което ми е по-скоро досадно, отколкото полезно🙂

    Никак не съм сигурна, че виждам всички възможности. Съвсем наясно съм, че виждането ми е доста по-ограничено, отколкото бих искала да бъде. За българите-войници и да бях чула какво се случва с тях, нямаше да ги оплаквам – който става войник трябва да е наясно, че е избрал да ходи на война, а там е опасно.

    Наясно съм и че всичките ми ресурси са ограничени, затова някак по-смирено подхождам към разрешаването на каквито и да е проблеми и се въздържам да давам препоръки как нещата може да се решат радикално🙂 В конкретния случай не знам дали е възможно на едро да се реши проблемът с бедността, а съм сигурна и че не става с една мярка, която да пасва на всички хора.

    Sickdreamer е млад и чувствителен, но все пак не е чак толкова крехък, че да му спестяваме реалността. Трябва да знае, че има хора, които могат да са на друго мнение и да се аргументират, че не всички от тях ще го правят по най-приятния за него начин🙂 Да, мога да прозра някоя от неговите правоти, понеже всеки ден по няколко пъти прозирам това, а после противоположното му, после онова, а после противоположното му … и преди да обявя нещо категорично, значи съм направила така много пъти, което не значи, че след това няма да застана на друга позиция🙂

    Да, детенцето може да живее заради тази водичка, но пък гадният чичко може да хвърли топа точно заради тази отнета водичка – няма как да знам какво е здравословното му състояние. Иначе изглежда героично и като на филм, но аз самата не бих се опитала да насилвам чичкото, нито пък да заставя със сила лекар да спаси човешки живот, но пък мога да убия човек, който се опитва да отнеме човешки живот – без да ми мигне окото🙂 Знам, че не мога да помогна на всички хора, така че може да се случи така, че да пропусна да спася някого, дори и ако това означава да бъда отговорна пред закона.

  42. Ще ти кажа каква алтернатива предлагам, Лид. Отдавна съм си я фомулирал и може някой ден дори да се опитам да я реализирам.

    Искам комуна. Защо? Защото харесвам комуналността. Моето семейство беше в известен смисъл комунално – винаги всичко е било общо и обикновено не е имало никакво възнаграждение за получаването на това или онова благо (за съжаление блага нямаше много). Сега в едно приятелско семейство младите и предприемчиви пораснали деца искат да купят от бабата парцел на село, в който един вид да инвестират. Моят светоглед това не го приема – това, което има семейството, е общо, щом потрябва на някого, и му се дава. Тази аналогия ми дойде от твоята аналогия за семейството и обществото, Лид. Много съм мислил и единственият (аз наистина съм твърде много против насилието, отнемането на част от заработеното наистина намирам за минимално и незначително насилие) ненасилствен начин за достигането на някакво семейство общество, в което всички са достатъчно зрели, е чрез създаването на комуна от малцина доброволци и нейното постепенно, естествено разрастване. Утопично, но…. възможно. Свят, разделен на две. Но мирен. Не че капиталистите биха позволили с драго сърце на един истински свободен свят да се развива…

    Капитализмът действително не е създал егоизма, не искам да кажа това. Искам да кажа, че за да съществува капитализмът, той култивира егоизъм и поризводните и сродни нему качества. А в моите представи разумното човешко семейство би трябвало да възпитава нещо различно. Да, капитализмът възпитава и добри качества… Но мисля, че Жоро е прав. Човекът не бива да е желязо.

    Източните мъдреци съветват хората да си останат деца. Тоест… казват, че еди от резултатите на духовното търсене е човекът да възтсанови детската си невинност. http://sickdreamer.wordpress.com/2009/10/16/happiness-and-wisdom/ тук давам, струва ми се, много добро обяснение за ролята на мъдрия и невинния човек. Струва ми се, че не бих имал против да живея в едно общество, където хората не са толкова силни и независими, но са щастливи и обичливи. И да, наистина не бих искал да принуждавам някой да бъде такъв насила… затова и съм фомулирал идеята с комуната. Впрочем, аз не желая моето дете, дай Боже някой ден да имам такова, да смята, че трябва да бъде работливо и ефективно. Не искам! Работата не би трябвало да е самоцел, а средство. Най-добре ако е вътрешнопотребна активност, потребност към себеизразяване, към творене, но не и самоцел да вършиш нещо, каквото и да е, а още по-малко – за възнаграждение. А думата ЕФЕКТИВНОСТ я ненавиждам. Аз не желая детето ми да бъде разглеждано като средство, като проклет човешки ресурс.

    Не мисля, че да споделяш значи да разменяш. Когато подариш нещо, ти действително получаваш удовлетворение, но то по никакъв начин не ти е дадено от другия. Може би търгуваш със себе си, но не и с другия. Няма я пазарщината с другия.

    Съгласен съм за личното ангажиране на Робин Худ. Вземам си поука и започвам да обмислям вредите от социалната държава. Благодаря ви, Лид, Лонганлон🙂

    За правото на собствен избор не мога да взема страна. В такива случаи обикновено действам частно, а не принципно… Но и за мен е висше уважение към някой да го оставиш да умре или разбие живота си.

    Благодаря ви и на двамата за загрижеността към мен – към Жоро за меката загриженост за вътрешния ми свят и към Лид за острата грижа за него. Все пак… без предизвикателство талантът може да залинее….🙂

  43. по въпроса за комуните – може много да научиш от израелските кибуци
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%B1%D1%83%D1%86

    ако задълбаеш във въпроса с допълнителна литература ще разбереш както до какви порядки води живота в комуна, както и защо те така и не са получили по-голямо разпространение

  44. Sickdreamer,

    И аз това казвам: кой както иска да живее и да остави другите на мира. Не мисля, че на капиталистите ще им избоде очите твоята комуна и ще се постараят да я саботират. Просто няма да търгуват с вас и толкова. Дреме им – има цял голям свят, пълен с хора, които искат да си купуват неща.

    Не разбирам, обаче, защо комуната трябва да се разраства. Би било интересно да разкажеш повече за тези планове в блога си.

    Иначе и аз препоръчвам да разучиш повече за кибуците в Израел и да премислиш и възможните проблеми.

    Относно ефективността и работливостта, те са необходими и в комуната, освен ако членовете и не се хранят, обличат и лекуват с манна небесна. Но това е нещо, което някои хора осъзнават, когато лично се сблъскат с необходимостта да се снабдяват с храна и други неща от първа необходимост🙂

  45. Да, много благодаря, ще се разровя за кибуците, не знаех за тяхното съществувание! На останалите въпроси отговорих в темата за спестяването на реалността🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s