Защо се случва така?

е въпрос, който ми с струва да задавам преди да премина към „Какво да се прави?“

Вече почти седмица умувам над зловещите истории за раждане в български болници, чета книги, статии, блогове, коментари. От всичко което прочетох, разбрах, че дори и „по света“, за който разказват, че родилките се третират като богини, а не като крави, не всичко е идеално, както и това, че за България също могат да се разкажат положителни и щастливи сценарии. Макар че последните няколко мои наскоро родили познати не са се оплаквали и дори оценяват положително случилото се в родилния дом, приемам, че в България в последните години има много случаи, в които родилките описват болничните си преживявания като насилие.

Не всички жени, обаче, възприемат като насилие едни и същи действия от страна на болничния персонал. Докато за едни актове на насилие са действия, които повечето хора биха определили като насилие, например удряне на шамар, за други актове на насилие са действия, които са задължителни или евентуални процедури, които са възприети като част от медицинския стандарт у нас и описани в документа „Информирано съгласие“, който постъпващите в болница подписват. Не ми е известно как следва да процедират медицинските екипи при отказ да бъде подписан такъв документ и какво се случва на практика. Така и не разбрах със сигурност дали съществува друг документ, с който пациентът да декларира, че поема пълна отговорност за съгласията и отказите си, и ако съществува такава възможност, какво се случва ако пациентът изпадне в безсъзнание или пък пожелае да съди екипа за неспазване на изискванията му, и как е възможно пациентът да докаже, че не е дал съгласието си за една или друга процедура. Дали действията на медицинският екип са довели до положителен или отрицателен резултат в такъв случай няма значение – важното е, че е нарушена волята на пациента. Но това е в сферата на теориите. Някой ще обясни ли каква е практиката у нас?

Поводът за моите размисли е противоречието между желанията на привържениците на естественото активно раждане и медицинската практика у нас. Активистите на естественото раждане настояват, че раждането е естествен процес, който в повечето случаи не изисква активна лекарска намеса, а още по-малко предполага медицинският персонал да заеме активната водеща роля, която е отредена на майката. Останах с впечатление, че тези, на които попаднах в българските блогове и форуми твърдят, че медицинският стандарт у нас не позволява практикуването на естествено активно раждане. Документът „Информирано съгласие“, който подписват родилките в „Тина Киркова“, ме смути най-вече с това “ С цел обезболяване и скъсяване периода на раждането, на бременната се прилагат определени лекарства“, тъй като не разбирам дали това се прави задължително на всички. Ако е задължителна част от процедурата и се прилага на всички, то тогава  наистина не можем да говорим за естествено активно раждане. Оставям настрана някои (по мое лично мнение) не толкова съществени процедури като бръсненето, които (според мен, субективно) не пречат обективно на процеса на активно раждане, но пък според други жени пречат, тъй като тези жени ги възприемат като актове на насилие, унижение и пр.

За мен ключов остава въпросът дали според официалния ни медицински стандарт раждането изрично следва да се ускори и вмести в определено време или не. Ако това не се налага от официалния стандарт, следва да изясним причините, поради които персоналът предприема такива действия. Може да се открият причини, които не се коренят непременно в меркантилността и мързела на медицинския персонал.

Друг важен въпрос е и прилагането на практика на процедури, за които пише, че се прилагат „ако е необходимо“. Възможно е такива да се прилагат и без да е необходимо, ако  това ще донесе приходи на болницата, ще улесни работата на персонала или ще съкрати времето, през което е ангажиран с раждането. Мисля, че някои по-трудоемки процедури, като цезарово сечение, едва ли се прилагат, когато не се налага, но въпросът е какво значи „налага се“ през погледа на лекаря. Изглежда, че понякога, не физиологичното, а организационното начало налага решението за такива процедури, и това се случва по-скоро на тези, които са показали, че могат да платят, които са избрали да раждат с точно определен лекар. Тъй като този лекар е поел не един такъв ангажимент, а има и други ангажименти, твърде вероятно е да предпочете да свърши всичко по график. Това може да е със съгласието на родилката, но може и да не е. И в такива случаи не можем да говорим за насилие над нея, но можем да говорим за измама. Но коя бъдеща майка в последния напрегнат момент ще се усъмни в лекаря, на когото е имала доверие, на когото е платила добре? И как може да разбере дали наистина е имало нужда от такава манипулация или не. Мислех си това, докато четох бодрия пост на Даниел Панев за това как е протекло раждането на жена му – платили са услугата „Избор на екип“, повикали са лекарката, след няколко часа Даниел се е свързал с нея и е разбрал, че е направила цезарово сечение по спешност. Кой може да разбере дали във всички такива случаи се касае за необходимост и спешност? Ако трябва да сме сигурни, май трябва да разполагаме с поне два екипа, та да може единият да контролира другия, и пак не можем да сме сигурни дали няма да се споразумеят 😀

Всичко това потвърждава мнението ми, че родилката не е в позиция на силата ако не я придружава наистина доверено лице, което може да направи добри медицински преценки И да отстоява правата й. Само второто не е достатъчно. А когато нещата опират най-вече до контрол, аз лично започвам да се притеснявам. Представям си в какво състояние на духа биха работили повечето хора ако над главата им е надвиснал контролиращ орган. Не ми се ще да раждам с екип, който е в това състояние на духа.

Ето защо за мен е важно не някой да надвие над друг, а да се работи в екип.

Това, което ме притеснява най-много в действията на жените, организиращи и подкрепящи бъдещия протест е перспективата, от която го правят. В моите очи нещата продължават да изглеждат така: майките срещу болниците. Аз не бих тръгнала да се бия с тези, към които ще се обърна за помощ за да родя дете, но бих се опитала да преговарям. Надявам се скоро да науча за такива опити – и мащабни и еднолични. Мисля, че един добър пример от вторите са историите на Бу за скорошното раждане на дъщеря й – 1, 2. Разликата между нейната стратегия и стратегията на майката, чиято история стана повод за протеста пред „Тина Киркова“ е огромна – не само по отношение на комуникацията с медицинския персонал, но и с близките.

Advertisements

39 thoughts on “Защо се случва така?

  1. Ако човек откаже да подпише Информираното съгласие, му дават документ, който да подпише, че поема отговорност, да. Ако изпадне в безсъзнание или нещо подобно, комисия от трима лекари може да вземе решение, доколкото знам.

  2. Тъй като стана въпрос за моето раждане – началник на отдела (или друг доктор, не съм сигурна а и не ме интересува) дойде и потвърди казаното от моята докторка, че е наложително секциото по спешност. Като чета постовете последните няколко дни се чудя – в друга болница ли съм раждала? аз останах очарована от песросанала – от докторите до санитарките всички бяха мили и любезни ( без значение дали са били от моя екип или не).

  3. Не отдел, а отделение бе жено 😀
    Иначе по темата: Аз като чета какви ги е вършила тая жена – все си мисля, че е отделила малко повече време за проучвания преди да си купи телевизора в хола, отколкото за предстоящото си раждане.
    Е ще ме извинявате, ама жена ми знаеше едва ли не 6 месеца предварително кой доктор ще ѝ води раждането, кой анестезиолог ще я обслужва и всичко останало. Съответно редовно се виждаше с гинеколога, обсъдиха вариантите за раждане,беше пратена при специалист, който да провери дали изобщо може да роди по естествен път, каквото беше и нашето желание, правха ѝ някакви тестове са поносимост към упойките и още много други неща, с които, най-вероятно, не са ме запознавали подробно.
    Е – не можа да роди както искаше. Шанс – предполагам, че е нормално и това да се случи.
    А колкото до това дали гинекологът е могъл да ни „излъже“ доколко е било наложително секциото – ми сигурно би могла. Ама защо да го прави? Като се замислиш – реално погледнато във всеки един момент някой може да те лъже… Е, и? Нима можеш непрекъснато да се съмняваш във всеки и всичко? Всъщност можеш, ама няма да свършиш добре…
    А ако се поставите на мястото на персонала на болницата може би ще усетите защо предпочитат ражданията със секцио и защо всъщност това е в най-голям интерес за обществото като цяло. Достатъчно е само да застанеш за няколко часа пред родилно отделение, да преброиш колко родилки приемат, да попиташ колко легла има в родилните зали и ще разбереш защо се предпочита един неестествен, но с достатъчно малък риск и с горе-долу за ясно определено време начин на раждане.
    Срещу съответното заплащане са достъпни много други начини на раждане – естествено, във вода, със, без присъствието на бащата и кой знае още какви. Ще кажеш, че не всеки може да си позволи да даде ~ 1000 лв за естествено раждане? Еми… съжалявам. И аз искам да карам Порше, ама не мога да си го позволя. Всъщност най-вероятно мога да си взема едно на лизинг, ама съм преценил, че преди това искам други неща. Въпрос на приоритети…

  4. Панев, пита се в задачата „А защо не открият закрите преди 20 г родилни отделения и закритите легла?“
    Никой не се сеща, че преди 20 г в България настъпи демографски срив покрай променните, покрай кризите, които българите бяха принудени да преживеят и да свият дотолкова съществувването си, че се отказаха да имат потомство години наред. Сега през последните 4-5г. започна лека-полека едно покачване на раждаемостта, защото хората си казаха, че лесно-трудно, деца все ще се изгледат. И хоп, вместо 20 легла, в родилните отделения вече са нужни 40! Ама никой от Министерството не забелязва този феномен или има лична изгода да се прави на сляп, щото иначе хляба на опериращите от бебе ще иде на кино (особено от такива като теб и жена ти, която много добре разбирам, защото е знаела какъв ад и предстои и е решила да си го спести!), никой по веригата не решава да предприеме нещо и затова жените раждат на конвейр, под час и дирижирано с хиляди грубости и унижения. Малцина могат да си позволят да плащат за екип и да се радват на що-годе прилично отношение към родилките.
    Но …забравяте една подробност. Ние не коментираме само насилието над естествено родилите жени, а и над тези, родили чрез секцио. Защото и там нещата не са розови, ама никак! А тези жени също са дарили живот!

  5. Lyd, никой не е тръгнал да се бие с лекарите. Един протест не е побой все пак. Не се опитвай да преекспонираш нещата. Нито ще има скандиране, нито викове и истерични крясъци.
    Протестът ще бъде мирен и мълчалив.
    Помисли си добре също защо самата Бу подкрепя протеста?
    Аз го подкрепям със същите подбуди.

  6. А – и само да уточня: ние платихме 1000 лв за избор на екип – 900 лв + VIP родилна зала (т.е. самостоятелна зала) – 100 лв. Секциото по спешност си беше по спешност, и поради това, предполагам, е поето от Здравната каса, за което и двамата плащаме здравни осигуровки всеки месец и за него не сме плащали допълнително. До колкото знам – ако искаш такова по желание, цената му е +500 лв.
    Не знам дали стана ясно от изложението ми по-горе, да та обясня: според нас времето на родителите при вземането на решения относно раждането изтича с приемането на майката в родилно отделение за раждане! Преди това те трябва да са се погрижили за избор на екип (в който за 6 месеца все трябва да са изградили доверие, че ще действат максимално в интерес на майката и на плода и в съответствие на желанието на родителите), да са избрали най-добрия възможен начин за раждането (Надя има относително голям диоптър и първоначално не беше ясно дали изобщо ще може да ражда по естествен път) и да се потготвят максимално психически и физически (в петъка преди раждането (в сряда) Надя си ходи на фитнес, и, до колкото си спомням, е правила „мъртва тяга“ с 45 кг) и да осъзнаят, че от един момент нататък правилните решения не ги вземат те…

  7. Защото, abendsternfotografie, отговорът е пределно прост – ПАРИ! Според теб кое е по-евтино – да се открият закритите легла или да се въведе практиката на раждане с цезарово сечение?

  8. P.S. Още по-малко са тези, които могат да си позволят да карат порше. И какво – да идем пред офиса на Порше БГ и да протестираме ли? Който иска – намира начин! 1000 лв НЕ СА препъникамък!

  9. Не става въпрос да сравняваме ябълки с портокали, защото между естественото раждане и желанието да притежаваме Порше няма нищо общо.
    Става дума за отношението към жените, които искат да имат избор, различен от наложения стандарт и поради това биват поругани и насилени. И защо трябва да се спонсорира една и без това корумпирана система?

  10. lyd, според мен лекарите в един момент са решили, че в интерес на всички – и на раждащата, и на бебето, и най-сетне за самите лекари, е раждането да приключи възможно най-скоро. Затова е и започнало това масово използване на окситоцин, пукането на мехура и бързането като цяло. Явно си мислят, че каквото и да става, щом не продължава прекалено дълго, все е по-добрият вариант. Аз съм раждала 2 пъти, но и 2-та пъти преди да родя прекарвах дни около родилното отделение. Това е подходът – бързане, бързане, бързане… За цялото киснене около предродилан зала, уверявам те, нямаше нито една жена, която да беше оставена просто да си роди. Хващам се на бас, че поне половината си бяха избрали предварително лекар и екип за раждането. Но проблемът далеч не е там – просто българските АГ-зи така работят – дори да им се плати петорно, няма начин да протече раждането по друг начин, защото те искрено вярват, че пестейки от времето, което отнема раждането, пестят и от болката. И ако им се появи жена, която им казва, че предпочита да ражда 20 часа пред това те да се намесват в естествения процес на раждането, разбира се, че ще я сметнат за ненормална! Е, мисля, че е крайно време да им стане ясно, че има неща, с които е редно да се съобразяват, въпреки, че тяхното лично мнение е по-различно! Ако всичко с родилния процес е наред, бебето не страда ( а това има как да се проверява, всички знаем!) и майката не желае да й се „помага“, това е желание, което трябва да бъде уважено. Никой не може да гарантира, че всичко до края ще бъде наред, но на жените трябва да им се даде шанс поне да опитат да родят нормално! Сега това не се случва и едно от доказателствата за това е именно информираното съгласие – там буквално е описано как в българските болници не можеш да родиш естествено. Уф…

  11. @Панев: протестът на майките е именно защото днес в повечето родилни отделения (няма да казвам всички) нещата са уредени така, че да е удобно, бързо и улеснено за персонала. А всъщност главното действащо лице е майката. А най-важното в случая е какви ще са последствията за бебето. Когато става въпрос за раждане на ново човешко същество, не бива да се намесват материалните възможности на родителите. Всяка родилка заслужава право на избор, на добро отношение и спокойствие в най-важния момент не само от нейния живот, но и за съществуването на човешкия род. Без значение дали може да даде 1000 лв за това или не.
    Не знам защо смяташ, че рискът от секцио е сравнително малък. Явно жена ти не смята така, щом е държала да роди естествено. Риск има и за майката и за бебето и се надявам все по-малко хора да мислят като теб по този въпрос.
    Аз съм за протести по възможно най-много начини, най-вече защото повечето родилки приемат отношението и порядките в родилните отделения и гинеколози, даващи съвети от рода: “ Ти изкарай до 9-ти месец, раждането е моя работа“ за съвсем нормално.
    Моето раждане беше много мъчително, за щастие приключи добре и за мен и за детето ми. Но съм преживяла част от нещата, за които разказват и другите жени. Не искам да ги преживявам пак, макачр, че може би ще ми се наложи. Ако зависи от мен, обаче, аз ще направя всичко възможно да не стане така. И не само това, ще опитам да направя така, че други жени също да не ги преживяват.

  12. Панев,
    Сравнението ти с поршето е неуместно. Никой в България още не е въвел задължителна осигуровка, в случай че решиш да си купуваш Порше.

  13. Стефка – а нима някой в България е въвел задължителна осигуровка за зачеване, раждане и отглеждане на дете?!?! Ако да – то и аз, и счетоводителите ми сме го пропуснали…

  14. Е, що за дивотия? Едно секцио излиза по-скъпо както на родителите, така и на държавата; ползите от него са повече от спорни. Вие си раждайте както искате и както се налага, разбира се, но доводите, които прилагате за убеждаване на останалите са несъстоятелни.
    Темата тук обаче не е за и против секцио или нормално раждане.

    Тук говорим за насилие, физическо или психическо, над родилки. По повод нашумелия предстоящ протест вчера пак говорих с приятелка, която ми разказваше за себе си и други жени, родили с цезарево сечение, които се молели да ги обезболят след раждане, разбирате ли – да се молиш за нещо, което ти се полага, в крайна сметка не си животно – за да получат отговор, глупости, нищо ти няма, стига се лигави.

  15. Те, гадовете, ги крият тези задължителни осигуровки под странни имена, да се бърка народа. Казват им например ‘Фонд общо заболяване и майчинство’, не знам защо, може би защото има общо с майчинството?

  16. Мили хора, за пореден път уточнявам, че не съм против протестите срещу насилието. Въпросът ми е, че само с протести не се решават нещата, а че трябва да се изяснят всичи възможни причини в болниците да се предпочита бързото раждане. Ето, успяхме да напипаме нещо, което досега не бяхме споменавали: наличието на по-малко легла. Аз също смятам, че секциото излиза по-скъпо отколкото поставянето на още едно легло. Освен това, за разлика от Даниел, смятам, че има лекари, които успяват да убедят плащащи родители в предимството на методи и манипулации удобни и изгодни за тях, така че въпросът не е само в наличието или отсъствието на пари. Не смятам, обаче, че генезисът на проблема ми е ясен докрай, нито пък че ми е ясно как може да се реши най-добре. Затова толкова умувам. Чудя се дали няколко съдебни дела срещу лекари и болници няма да бъдат по-ефективни. Затова и задавам въпроси – ако е имало насилие, как е възможно да бъде доказано. Протестирането е най-лесното нещо, по-лесно от въвличане на всички страни в конструктивен диалог, а страните не са само майките и медицинския персонал.

  17. Разбира се, че само с протести не се решават нещата. Опити за разговори с лекари се правят от много време – поединично и организирано. Всъщност, този протест се появи именно след един такъв опит за разговор с „добронамерен“ лекар. За справка, може да погледнете темата в бг-мамма.
    Доказването на насилието е най-трудното нещо. Жената е сама, когато ражда. Все още в БГ мъжете масово не разбират защо трябва да присъстват на раждането. Отделно има жени, които предпочитат да не са с мъжете си. Други придружаващи лица, обикновено не се допускат. И в един спор относно проявено насилие се оказва, че имаме думата на родилката срещу думата на екипа. Защото искрено ме съмнява някой от екипа да не подкрепи насилника/лекаря.
    Между другото, това отношение на лекарите не е единствено и спрямо родилките. То е повсеместно. Миналата зима имаше протест по повод на подобно отношение спрямо деца в детско отделение. Не ми се говори за отношението към раковоболните, които си отиват и техните близки. Та, системата мирише отвсякъде…

  18. Вал, е точно затова трябва да се разказват историите на родилките с травматичните преживявания – за да стане ясно, че не просто някаква твърди че са я удряли, макар екипът да отрича, а че явлението е системно.
    Между другото, информираните съгласия в различните болници не са еднакви, но това, което аз подписвах за нормално раждане, включваше единствено съгласие за кръвопреливане при нужда и съгласие за епизиотомия при нужда. Без никакви обяснения кое значи при нужда, какви потенциални нежелани ефекти може да има епизиотомията и т.н.
    Лид, ускоряването с медикаменти действително е стандарт и се прилага на всички нормално раждащи, с изключение на тези, които се явяват с надничащо между краката бебе и няма време. Също спукването на мембраните на 4 см разкритие се прилага рутинно и задължително се вливат медикаменти в третата фаза на раждането при изхвърлянето на плацентата.
    Много е серозен проблемът и с индуцирането на раждане, тъй като много често се индуцират родилки без никакво медицинско основание, просто за удобство на екипа, на който е платено за раждането, за да се осъществи точно в определено време. Примерно „Довечера съм дежурен, ти ела при мен, ще сложим една таблетка и до сутринта ще си родила.“ Има лекари, които никога не биха направили това, но има и такива, които биха излъгали, че се налага поради медицински показания, и дори биха го направили седмица-две по-рано, защото излизат в отпуск примерно. За тези случаи е ключова информираността на пациента и възможността да се води диалог с лекаря, но също и самата практика за платен избор на екип донякъде благопрятства подобни явления.
    Съгласна съм, че единствено протест не е достатъчен и че съдебни дела също трябват, надявам се да има. Но протестът е ключов – просто публичното физическо заставане на определен брой хора зад тази кауза има различен ефект от писането в блогове.

  19. Лид, при такава тема умерената ти позиция ми се струва доста неуместна (да бъда и аз умерен). Помисли, става въпрос за толкова важен момент в живота (мн. по-важен от свадбата примерно).

    Преговори добре, ше помогнат в единични случаи, ама като цяло няма да променят тези практики. Такива неща само с протести стават.

    Пишеш че при теб не е било много зле.. Чувала си за ужасни и за прекрасни истории, но не преживяла някоя от крайностите лично. Сигурно за това си така умерена.

    Бях на раждането на лапето, лично присъствах. Продължи 16 часа от които само последните 4-5 бяха интензивни. Оставиха ни в много уютна стая със затъмнено осветление, и разните му апарати – само жената, акушерката и аз. Нямаше никакъв проблем майката на жената да дойде за малко да я види. Акушерката се появяваше само от време на време и правеше разни измервания. Смяната и свърши, колежката и продължи по същия начин. Само в последните интензивни часове беше постоянно при нас, но нямаше нищо от сорта на повишаване на тон, да не говорим за шамари и темподобни. Беше много спокойна и окуражаваше жената. Доктора се появи в последния половин час, малко преди бебето да излезе. Мен ми дадоха да отрежа пъпната връв, доктора заши жената бързо но внимателно, и отпраши към следващата родилка. Когато бебето излезе, акушерката го изми от кръвта и след 10 секунди го даде на жената.

    Ей тва е човешко отношение. Остана един чудесен спомен. Жената беше спокойна, беше с близките си, никoй и нищо не я стресира. А тва което става в БГ са идиотски практики от времето на баба ми!! Поздрави от Karlsruhe

  20. Нямам нищо против с протести да се реши проблемът – по-лесно е отколкото с преговори, проучвания, мислене и пр. Само дето съм малко скептична …

    Моите проблеми по престоя в болницата не бяха свързани с процеса на раждане. За него нямам никакви оплаквания. Но не съм чак толкова безчуствена, че да не мога да си представя и друго.

    Понякога, обаче, свръхчувствителността към случващото се със собствената ни личност, може да ни направи за глухи и слепи за преживяванията на околните. Мисля, че раждащата майка също трябва да уважава тези, които се опитват да й помогнат – дори и ако не са способни да го направят както на нея й харесва.

  21. „А ако се поставите на мястото на персонала на болницата може би ще усетите защо предпочитат ражданията със секцио и защо всъщност това е в най-голям интерес за обществото като цяло. Достатъчно е само да застанеш за няколко часа пред родилно отделение, да преброиш колко родилки приемат, да попиташ колко легла има в родилните зали и ще разбереш защо се предпочита един неестествен, но с достатъчно малък риск и с горе-долу за ясно определено време начин на раждане.“

    Абе идиот, ти и раждането ли тръгна да ми оптимираш??? Машина ли си, кво си? Ела в Германия, тука е перфектното място за тебе (макар че тука жена ти ще я посъветват да роди естествено и да кърми колкото и пускат циците, но поне 6 месеца препоръчително). По евтино излизало – ВТФ!!! Нали после 1 седмица жената е на легло бе! По-сложна операция е, която струва по-СКЪПО. А за психо ефектите чел ли си нещо? Ефекти между майката и детето които се задействат само при естествено раждане. Представи си родиш се и майка ти е в безсъзнание.. буфкат те в едно легло и първите ти часове в новия свят си напълно сам. Аве кво ти обяснявам…

  22. Можем да си проучваме и мислим колкото си искаме в Cyberспаце.. само дето ефекта е слаб. А да водиш диалог с идиоти е изгубена кауза.

  23. „тези които искат да и помогнат“ … are sega. Така е било по времето преди родилните домове – идват бабите в къщи и ти помагат да родиш. В днешно има екип на които това му е работата, не е толкова лично. Ако се отнасят човешки сте ги уважавам, ще ги обичам даже. Но ако някои крещи/дърпа/бута жена ми – за това нямам никакво разбиране.

  24. Лид,
    Едва ли някой очаква проблемите да се решат с протест. Протестът е само ясен знак, че началото на така необходимия диалог се е забавило.

    До Даниел Панев: Мислех, че задължителната здравна застраховка покрива бременност и раждане. Ако имаш точна информация, че ги изключва, кажи. Щото това би било дискриминация.

  25. Ами ако жена ти крещи, дърпа и бута лекаря? Какво следва да направи медицинският персонал?

  26. Напълно нормално е една раждаща жена да крещи – така тя вокализира болката и помага на шийката да се отпусне по-лесно (проста физиология). В такъв момент (особено, когато контракцията е в пика си) никой не би искал да бъде пипан, преглеждан или насилствено разширявана шийката. Естествена реакция на жената е да се предпази от тези излишни за момента процедури. А медицинския персонал би трябвало да се понаучи на търпение и уважение към Даряващата живот, а не да я рови през 15 мин и да я стресира допълнително.

  27. Лид,
    Целта на протеста е именно диалога, а не да се дадат права на родилката да млати лекаря. (А иначе не виждам, как ако я боли много, родилката може да си наложи да не крещи.) Протестът е изрично обявен като мирен протест. Въпреки множеството ти постинги, не разбирам какво точно те притеснява в идеята за протест. Сериозно.
    Ако в резултат от повдигането на тези въпроси бъде доказано, че грубостта и неналожителното ускоряване на раждането са по-скоро изключения, още по-добре.

  28. Притеснява ме не протестът, а това, че в последните няколко дни няколко души упорито настояват, че в родилните отделения насилието е стандарт. Аз не знам дали е така и не засега не мога да се доверя на тези твърдения, както и на тези, че едва ли не всички възможни манипулации се прилагат върху всички родилки и то рутинно. Притеснява ме това: „Но в крайна сметка дори и две жени да бъдат насилени по такъв начин, са прекалено много. Затова решихме да организираме мирен протест с плакати пред 1АГ „Св. София“, като същевременно внесем и протестна нота до директора на болницата с приложени разкази на жени, родили там, с копие до Министъра на Здравеопазването и до медиите.“ Значи ли, че една болница ще отнесе гнева на пострадали във всякакви други болници? Струва ми се, че протестът ще бъде подкрепен безкритично и от хора, които нито са имали какъвто и да е опит с раждане в България, нито пък са се потрудили да направят проучвания. Откъде да знам, че просто някой няма интерес да очерни една конкретна болница. И изобщо, винаги когато се излива гняв и се проявява агресия се притеснявам. Сега ще кажете не ме ли притеснява агресията на медицинския персонал? Когато се запозная с достатъчно случаи, в които конкретни жени застанат с истинските си имена и говорят за конкретни лекари в конкретни болници ще съм убедена, че става въпрос за истински проблем. Все още не съм убедена. И не, онази покъртителна история не ме изпълва с гняв към лекарите. Аз я възприемам по един друг начин.

  29. Да крещи от болка е едно, да се кара с опитващите се да й помогнат друго. Те какво по-рано да правят? Да се превърнат в звероукротители ли? А после да ги обвинят в насилие? Не ми се иска да съм на тяхно място. Може би трябва да се работи за това майките да се научат на известен самоконтрол. И аз съм раждала, и мен ме е боляло, но съм имала доверие и съм се отнасяла спокойно към персонала, опитвала съм се да сътруднича, а не да се съпротивлявам. Може би затова съм родила по-леко и по-спокойно – без адреналин, а с окситоцин.

  30. „Ако в резултат от повдигането на тези въпроси бъде доказано, че грубостта и неналожителното ускоряване на раждането са по-скоро изключения, още по-добре.“

    Не ли редно ли обвинителите да докажят, че грубостта е практика? В правото не си ли невинен до доказване на противното? В случая не е ли коректно организаторите на протеста да докажат, че има системен и устойчив във времето модел на поведение, който отговаря на представата за „насилие“?

    И (макар, че въпросът към Лид) – аз не съм против протестите. Хубаво е обаче да не се върви „на юруш“ за каквото и да е. В момента по сайтове и социални мрежи се разнася вестта за готвения протест. Куп млади майки яетат „Да спрем насилието!“ и си казват „Правилно! И аз съм За това“, без да знаят как е започнало всичко. Смея да твърдя, че от самото начало следя събитията около форума и протеста. Затова съм скептичен както към разказа на майката, така и към последвалата първосигнална реакция от БГ мамите „Въстание! Всички на оружие! (на протест)“

    Чувствителен съм към условията на раждане и отношението към родилките. Темата ме вълнува и интересува.
    Но оставам с неприятното впечатление, че конкретният повод е съмнителен! А вие се ангажирате с конкретен случай. Редно бе да помислите трезво, преди да действате по точно този конкретен случай.

    И да – аз четох обясненията за процентите в петицията и все така ги намирам за неадекватни. Вероятно защото съм спал в часовете по логика…

  31. Според мен, има причини толкова много жени да се идентифицират с въппросния разказ. Аз не съм раждала, но имам лош опит с гинеколози от рутинни прегледи (включително с платени такива). Бях убедена, че проблемът е в мен, докато не попаднах на внимателен гинеколог и не разбрах, че не е нужно прегледът да е силно-болезнен и че това да сме само аз, лекарят и сетрата в кабинета не е лукс. Преглеждали са ме (на платен преглед) в присъствието на тъщата, балдъзата и пр., пушещи и пиещи кафе в кабинет без параван, зад който да се съблечеш. Предполагам, че подкрепящите протеста имат сходни отрицателни преживявания. Едва ли историята на тази жена щеше да привлече толкова отзиви, ако беше действително едно изключение. Просто мнение.

  32. Стефка – след като не си раждала, ще те помоля да си спестиш част от коментарите – поне тия, касаещи раждането.
    Жена ми е отказвала да се качи на магарето само защото, според нея, гелът не е бил достатъчно затоплен – за какви присъстващи роднини (по съребрена линия?!) ни говориш ти? Нима очакваш държавата да се погрижи да теб, след като самата ти не знаеш какво искаш?

  33. Руси, дришльо (нищо лично към останалите участници в дикусията – просто не мога да му отговоря лично – липсва ми бутончето „Отговор“ към неговото мнение) – каква седмица, какви 7 дена на легло!? Жена ми роди с цезарово сечение в 19:16, в 20:00 си говорихме по телефона и звучеше все едно нищо не е станало, в 7 на следващата сутрин вече си ходеше, все едно нищо не се е случило?! А, да – живели сме и ний достатъчно дълго време на по-цивилизовано място то Карлсруе – ромбоида по поречието на р. Мозел между Белгия, Франция и Германия, управляван от Великия Херцог. В момента една от Top 5 компаниите в световен мащаб (в мултитрилионна индустия, базирана във Frankfurt am Main) ме е наела като консултант – аре пък да сме видели това и онова от живота тук и там, а?

  34. Panev,
    I ti ne si rajdal. Nito si se podlagal na ginekologichen pregled. Nito si bil s jenite, koito tvyrdyat, che imat losh opit, rajdaiki. Koi komentari iskash da si spestya. Komentaryt, che spored men bolkata pri rajdane moje da e tolkova silna, ta rodilkata da ne moje da ne vika? Ili komentaryt, che ne namiram za udachno sravnenieto mejdu rajdane i pokupka na porshe? I ne, nikoga ne sym ochakvala dyrjavata da se griji za men. Vinagi sym si plashtala pregledite lichno.

  35. Lyd, това, което предлагат АГ-болниците в страни като Англия, Германия, Франция, Америка смятам би могло да се постигне и тук. Начинът по който те действат с жените, отиващи при тях, за да се сдобият с рожба. Причината да не става е липсата на пари и място. Ако има достатъчно средства да се осигури на всяка родилка стая, в която да могат да я посещават близки и роднини проблемът няма да го има…поне предполагам. Ако се осигури спокойствие и уют. Ако месец преди да се приеме една жена и се обясни от съответната болница, в която си е избрала да ражда какво ще се случи с нея с постъпването и в заведението тя ще знае и ще е подготвена. Вина за това, че предварително не се обясняват тези неща имат и родилките и персонала. Нищо не пречи за 10 минути да се обсъдят предварително нещата. Кой какво от кого иска. От болницата да предупредят момичето да се обръсне примерно и да и обяснят защо. Да кажат кога да се появи, когато започне родилния процес и какво ще се случи. Предварителна подготовка трябва да има. Задължително. Може би това е едно от нещата, които трябва да се променят в страната ни. Да бъде назначен човек, който тихо, усмихнат, спокойно да разяснява на раждащите какво ще се случи с тях и защо са необходими съответните процедури. Струва ми се лекари и акушери отдавна трябваше да са седнали да обмислят при какви условия ражда една жена и по какъв начин и какво може да се промени. Особено с всички филми, които гледаме по телевизията, в които жената си ражда в стаята, заобиколена от роднини, приятели…хванала ръката на мъжа си, който от своя страна държи камера…изобщо…идилия. После отиваш в нашата си болница и ти се изсмиват над желанието мъжът ти да присъства. За какво ми бил? Ми защото детето е негово и защото искам едно приятелско лице до мен. Получих го след заплащане в частна болница и смятам, че не е честно. В обществена болница обаче е трудно това желание да бъде осъществено, защото не си сама родилка в стаята и защото те пребъркват през 15 минути за разкритие.
    Сега за въпросът с насилието над родилките. Ще ми се да вярвам, че няма на тоя свят хора, които биха се държали зле с жена, която ражда. Явно има. Начинът да ги няма в нашите болници е поименни жалби срещу съответните лица, разгласяване на деянията им и санкции от началниците им. Дори и да няма доказателства, то със сигурност отзвук ще има. Но говоря за ИМЕНА. Не да се скача срещу всички акушерки и доктори, заради постъпките на един такъв. Нека този, който е насилвал си понесе последствията. Започне ли това да става редовна практика смятам няма да посмеят да се държат по този начин. Но така анонимно…и срещу всички. Не съм съгласна. Опитвам се да измисля какво може да се промени, но не мисля, че разговорите ще променят нещата. Съмнявам се, че лекарите са доволни от положението, но те не са тези, които могат да осигурят нужното спокойствие на родилките. За тази цел както вече споменах са нужни средства. Ако има достатъчно стаи, в които една родилка да се чувства като у дома си, ако тя предварително е информирана какво и предстои…ако има възможност до нея да са най-близките и, то до конфронтации няма да се стига, а и за лекарите работата също ще е песен. Аз подкрепям майките в техния протест, но честно казано все още не мога да разбера срещу Кого е техния протест и какви са исканията им? Защото от това, което прочетох е, че желанието е лекарите да не им се бъркат по никакъв начин и болницата да се превърне просто в хотелска стая. Не е честно спрямо докторите просто, понеже ако нещо се случи с родилката или бебето отговорността е тяхна и ще им се иска обяснение за всяка една тяхна постъпка или липсата и. За грубото отношение вече казах. За мен е недопустимо отношението от разказите, които прочетох и продължавам да вярвам, че начинът да се оправи това е уютна стая с близки хора и една спокойна родилка. Ще ми се повече разумни искания в този протест, а не „Разпрни го!“
    И да допълня…дори и всички тези неща да са налице, то не е гаранция, че раждането ще протече така, както си го представя жената. Аз отидох с нагласата за едно такова слънчево, безпроблемно раждане и имах всичките условия, за да го имам, но не би.

  36. Съгласна съм с теб, chinuk. Да, може да се постигне, но това ще отнеме време. Въпросът е какво да се прави дотогава – организирано и поединично. С неясен протест срещу всички по принцип е лесно, но нищо не се постига.

  37. Като за начало – ясно формулирани искания, изясняване от кого зависи изпълнението им и съответно да се виси с плакати в ръка пред неговата врата. Тъй напосоки леко идва ала „Пуцай, куме!“ И организаторите на протеста могат да преведат историите със страшните раждания, да опишат как се ражда в България и да го изпратят до медиите в чужбина или да се разпространи в интернет…на колкото се може езици повече. Забелязала съм, че когато чужденците ахнат колко сме зле, тогава и тук някак си започват да мислят по този проблем. В сегашния вид всичко е прекалено емоционално и не мисля, че някой ще обърне сериозно внимание, тъй като и самите протестиращи не са уточнили към кого точно се обръщат и какво реално искат да постигнат. Мрънка се на общо основание, което е голяма грешка. Трябва да се изисква, не да се оплакваме колко е лошо положението. Не какво Не искаме, а какво искаме. Мисля, че би трябвало да се почне с това, а после вече да се разчустваме със страшни истории. Това последното не го пиша с ирония, тъй като съчувствам искрено на майките изживели подобни раждания.

    И още нещо…Лично мнение, но фанатизираните привърженици на дадена кауза само я загробват. Крайностите никога не са привлекателни и те са най-малко подходящите хора за започването на една такава инициатива. Ако самите протестиращи не желаят да има диалог не виждам какво изобщо може да се постигне. Само да седиш и да тропаш с крак и да смяташ, че ти си и истината и живота…не става. Со кротце, со благо…

Коментари са забранени.