Да си разказваме страшни случки

Както вече писах, БГ Мама организира протест срещу насилието и потъпкването на правата на родилката. За целта са направили блог. Този блог, обаче, служи не само за обява, а за да събира истории за насилие и потъпкване правата на родилките. Тук всеки, който е преживял нехуманно отношение от страна на болничен персонал и неразбиращи близки, може да разкаже своята история. Аз пък се чудя кому е нужно това.

Разказите за тежки бременности и раждания винаги съм възприемала по начина, по който възприемам разказите за казармата. Разбирам нуждата човек да сподели травматично преживяване, за да си помогне да се излекува от него, но не разбирам защо е нужно да го предъвква с години. Вероятно това го кара да се чувства значим. Пък и раждането и казармата за знакови преживявания в нашата култура – поколения наред са повтаряли максимата, че ако не си ходил в казарма, не си никакъв мъж, а ако не си раждала, не си никаква жена. Да, да, има поколения, за които е било срамно военната комисия да реши, че си негоден за военна служба, а решението да не родиш или невъзможността да го направиш, все още се смятат за осъдителни или будещи ако не презрение, то поне съжаление.

И аз съм раждала, но за съжаление, не мога да се похваля с кой знае какви страдания и садистично отношение от страна на персонала. Не че престоят ми в болницата беше безоблачен, но споделям трудните моменти единствено с хора, за които има истинска вероятност да се сблъскат с подобни, за да се подготвят как да ги избегнат. Иначе и аз знам един куп страховити истории, понеже съм лежала в отделение за патологична бременност, но не намирам за необходимо да ги споделям с бъдещи майки и да им вдъхвам страх и негативни нагласи.

Да, в много български болници условията са мизерни, а персоналът е малко и често груб, а понякога и не особено компетентен, но щом една жена е решила да ражда, по-добре е да намери начин да го направи по-безболезнено и с по-малко рискове, да се подготви за реалността – да прави разликата между това, което може да промени и това, което не може, да намери силата да направи първото и спокойствието да приеме второто. Не виждам нищо мъдро и позитивно в това жените да отиват в родилното изпълнени със страх и отрицание, по-смелите като на война, а по-плахите като на заколение.

Да, има много неща, които трябва да се променят и подкрепям движението за промени в медицинските стандарти и отношенията между болничен персонал и родилки и пр., но знам, че промените няма да се случат изведнъж, а докато се случат, много български жени ще родят. За мен е важно това да се случи по най-добрия за тях и децата начин.

Ето защо смятам, че успоредно с инициативите за промени в институциите, е важно да текат инициативи за подготовка на бъдещите майки. Всъщност такива инициативи вече съществуват. Тази, за която знам е на сдружението „Естествено„, което организира групи за подкрепа, курсове и други събития и публикува на сайта си статии и други полезни материали. Ето и сайтът на „Ла Лече Лига“ в подкрепа на кърменето.

Аз самата не съм се интересувала активно от всички тези неща, защото не ми се е налагало, но от това, което ми е попададало на български, съм останала с впечатлението, че дава доста противоречиви послания на бъдещите майки. От една страна ги евангелизира в естественото раждане, а от друга страна ги оставя с горчивото усещане, че тук, в България няма да родят така, както би било добре за тях и децата. Може би точно това е причината за състоянието, в което е била онази жена, чиято история ме накара да пиша вчера: била е подготвена за естествено активно раждане, но пълна със страх, че ще й попречат да го осъществи, и като че собствените й очавания са се превърнали в самоизпълняващо се пророчество – от момента, в който е започнала да се подготвя за постъпване в родилното отделение, тя се е превърнала в кълбо от нерви, което е елиминирало шансовете за компромиси и споразумения между нея, близките и болничния персонал.

Мисля, че докато в България все още са валидни досегашните практики, докато условията в болниците не са се променили, би било добре бъдещите майки да се подготвят за тях и да открият и споделят начини, чрез които да надхитрят системата „отвътре“. Убедена съм, че повечето от тях ще успеят ако са наистина уверени в себе си, добронамерени към медицинския персонал, отворени за преговори и не настояващи да привлекат внимание ако наистина искат минимална намеса.

Ето защо бих призовала за създаването на блог, в който да се публикуват истории на успеха и предложения за справяне в реални условия. Ако в очаквате в болницата да няма топла вода, а искате да загреете корема си преди раждане, как бихте могли да го постигнете? Сигурна съм, че има начини и че в България има жени, които имат желанието и интелектуалния капацитет да намерят отговори на такива въпроси. Просто трябва да насочат емоциите и интелекта си в по-позитивна посока.

Същото се отнася и за откритите действия за промяна на системата – вместо с гняв, нека се заредим с творческо вдъхновение, вместо с горчивина, че тук нищо не може да се промени, с повече оптимизъм. Иначе за какво да се прави всичко това? За да си намерим повод да покрещим и да си излеем фрустрацията? А после какво?

27 thoughts on “Да си разказваме страшни случки

  1. Lyd, в този същия блог можем да събираме и тези разкази, с най-голямо удоволствие! Защото обмисляме издаването на книга на български за бременността и раждането за българки от българки по света и у нас.
    Затова такива разкази са добре дошли и ще бъдат използвани целенасочено, че и така може!

  2. Досега се въздържах от коментар, защото все ще се намери някой, който да каже – а ти, като не си раждала, трай си.

    Не съм раждала, нямам намерение и да раждам. На всичко отгоре, не се и срамувам от това.

    Но пък съм съгласна с нещата, които пишеш в този и в предишния си пост. Добре е подробностите около раждането да се уточняват предварително, за да няма културни шокове. Също така е добре лекарите да престанат да издевателстват над пациентите – ако ще и не от хуманистични съображения, защото пациентите са в безпомощно състояние, а защото, ако нямат пациенти, няма да имат и заплата. За да започнат лекарите да гледат на пациентите (в частност – на родилките) като на клиенти обаче, си трябва цялостна реформа на системата на здравеопазване. Защото понастоящем наличието на повече пациенти в една болница се санкционира, а не се поощрява. Затова е логично, че голяма част от медицинския персонал възприема пациентите като наказание, а не като клиенти.

  3. В крайна сметка положението е такова, каквото е. Имаме избор – да раждаме при тези условия или да раждаме след като се променят. Ако ще раждаме преди да са се променили, следва да се съобразяваме с реалността, което за мен в много случаи означава да изиграя тези, които ми пречат по техните правила, ако не мога да се споразумея. Ако ли пък и двете не стават – да съм подготвена, че мога и да не успея и да приема положението.

  4. Коментар на Мария Ст. от БГ Мама:

    Не виждам смисъл от пренасяне на дискусията на сто места в уеб пространството, нито пък имам желание аз да участвам в такова, затова коментирам тук.

    Първото писание беше горе-долу ОК, второто определено ми идва в повечко /като оставим настрана факта, че мястото му не е тук/ Smile

    Първо, именно такива разкази подготвят жените за действителността в бг болниците. Такива разкази може би ще помогнат на докторите да се разпознаят и погледнат отстрани. От друга страна съмнявам се, че действа много лековито за майките да се връщат към тях и да описват в подробности неща, които едва ли искат да си спомнят.

    Второ хубавите разкази ги има, на доста места из нета, включително и на сайта на Естествено, където на този етап публикуваме единствено разкази с happy end или най-малкото с положителна окраска. Така че там има достатъчно материал за това кой как се е справил със системата. Това е част от нещата, които се коментират на срещите ‘на живо’. И за съжаление на този етап е повече или по-малко въпрос на късмет, а не на конкретни действия, които може да предприеме бременната.

  5. Още не съм проверила сайта за споделените истории, но ще ти кажа аз как възприемам чуждите истории (с условието, че това, което е добре за мен може да не е за друг.
    Ти казваш, че:
    „Иначе и аз знам един куп страховити истории, понеже съм лежала в отделение за патологична бременност, но не намирам за необходимо да ги споделям с бъдещи майки и да им вдъхвам страх и негативни нагласи.“
    За мен това не е нито всяване на страх нито на негативна нагласа. Напротив, когато знам какво се е случило на някой преди мен, ще знам как да лавирам, за да избегна същия изход за мен. Например, ако не се интересувах и разберях едва в болницата, че ще ми правят клизма или пък ще ме бръснат (тия две неща ги научих едва преди година от една раждала приятелка, не ги казва никой обикновено) сигурно щях да рухна психически още при тия първи унижения. Точно като унижения ги приемам. Може да е естествено аз или другите да се бръснат, но някой друг да ми го прави в такъв момент…
    Ако не се споделяше този опит/неприятни случки и не бях се интересувала, сигурно нямаше да имам нищо против да ми сложат окситоцин, щях да се чудя за какво говори доктора като спомене „епизотомия“ (и е късно за възражения).

    И понеже съм човек, който обича винаги да е с написано домашно, аз чета такива истории. Не е нужно да опитам от горчилката лично. предпочитам да се поуча от чуждите грешки. И наистина, както казваш и ти Лид, може би в настоящите условия най-важното е да знам за кое мога да отстъпя и за кое не. Между другото един добър пример за това е разказа на Бу за второто й раждане (http://missby.wordpress.com/2009/10/17/yanas-birth/)

    И между другото искам да вкарам тук и бащата. Струва ми се, че, ако бащите присъстваха, в един голям процент тези случки нямаше да са се случили. И говоря за бащата като също толкова информиран участник в раждането, който е там, за за защитава жена си и нейните интереси, а не както се възприема в „най-либралните“ схващания, че е там, за да среже пъпната връв.

  6. Мхм! И аз за това си мислех, че е хубаво някой близък да присъства на раждането точно поради тази причина, но това трябва да е някой, който да запази и здрав разум и лоялност.

  7. Чета тука разказите на Бу и си отбелязвам „аз съм отстоявала позициите си спокойно, но уверено.“ „Аз преговарям за всичко, до последно. Някои неща се получават, други не толкова (като това с водите). По някое време пак започвам да преговарям за нещо (не помня какво), но докторът ме отрязва. Аз съм честна с него – ‘Ако мине’. Е, не всичко минава.“

  8. Mislya, che jenite, koito prodyljavat da predyvkvat travmatichni istorii, go pravyat, zashtoto travmata ne e izlekuvana, ne poradi jelanie da se chuvstvat znachimi. I kato znam podozritelnoto i sueverno otnoshenie, s koeto mnogo bylgari se otnasyat kym psihoterapevtichnata pomosht, ne se uchudvam, che tolkova istorii se predyvkvat do bezkrainost.

  9. Stefka, oк, но какво правим, когато тези жени от БГ Мама дъвчат ли, дъвчат и все не се излекуват?

    Съвсем не приемам, че постоянното повтаряне на страшни травматични истории ще ги излекува само по себе си.

    В момента те сами превръщат насилието срещу себе си в някакъв фериш или мантра, които трябва да се повтарят. Добре, намирането на виновни (определени лекари, както и цялата държава) ще канализира техния гняв. Ще протестират. Ще си пишат във форуми и блогове. Но това пак няма да ги излекува.

    Вместо до безкрайност да (съ)преживяват травматични истории, майките биха могли спокойно да осмислят опита си и да предложат нещо по-градивно.

  10. Никак не личи историите в новосъздадения блог Ненанасилието да са с цел намиране на приказка, сплашване на останалите бъдещи родилки или пък за да се чувстват значими. Блогът е създаден с много ясна цел и ясен повод: организиран протест пред Тина Киркова по повод едно системно насилие към родилките от болничния персонал изобщо. Разказаните истории са илюстрацията към причините за протеста. Те са доказателство за системността на насилието с реални хора. Тези истории са толкова изблик на негативизъм колкото и историите, разказани от родители с деца с увреждания за перипетиите им в системата в блога за Могилино.

    Като страничен ефект обаче абсолютно вярно е, както казва Пипилота, че такива случки показват на други бъдещи родилки с какво има да се справят като попаднат в болницата. Какъв е worst case scenario , когато не са платили за екип, за акушерка или нямат подкрепа от познати.

  11. Ели, организаторите на протеста твърдят, че не протестират само срещу този персонал, а срещу насилието изобщо (така коментираха в моя блог). Нямам нищо против протеста, нито пък срещу това да се подготвят бъдещи майки за евентуалностите в болницата, но дотук ми се струва, че резултатът е страх и гняв, което на никого не е помгнало да роди по-леко – просветените майки могат да го обяснят и научно – кои хормони улесняват и кои затрудняват раждането.
    Смущава ме това, че нещата се мислят само през една перспектива, а тя като че не дава разултати. Не знам доколко една наплашена жена е в състояние да измисли нещо кой знае колко умно за справяне с описаните ситуации, особено в последния момент. А когато не й се предлагат сценарии за справяне, а единствено разкази за обратното?
    Така че нито защитавам садистичния мед. персонал по принцип, нито протестирам срещу протеста, просто нещо ми се губи в цялата работа.
    Искам да работя за тази кауза, но когато изразявам съмнение относно начина, по който се действа, на някои хора им изглежда, че съм против работата за каузата изобщо.
    Не може да се говори срещу цяло съсловие, а след това да се иска това съсловие да проявява нежни чувства към теб. Не може когато си по-слаб да победиш с натиск и крясък, ако изобщо нещата трябва да се поставят на тази плоскост.
    Когато има конкретни медици, които не си вършат добре работата, срещу тях трябва да се вземат конкретни мерки … но това какво точно може да се направи не е тема на този разговор.

  12. Да кажа и аз, макар че не съм раждала, а и не ми предстои поне през следващите няколко години, или точно заради това- историите наистина плашат и определено не мисля, че това е начинът една бъдеща майка да бъде подготвена. Да, определено трябва да има нагласа, но това би могло да стане при разговор с приятелка, раждала напоследък. Мисля си, че много бих се притеснила, ако започна да обмислям кой от ужасните варианти ще ми се случи на мен, след заравяне в подобни истории.
    Не искам да бъда разбрана погрешно- отношението не някои лекари/акушерки е нечовешко и определено трябва да се промени. Бъдещите майка наистина трябва да имат идея, какво би могло да им се случи, но не по този начин. Аз обаче след такива истории се плаша…

  13. Искам само да ви кажа, че една част от инциаторите на протеста са преживяли естествени, активни или домашни раждания и знаят истината за другата страна на монетата. Протестът определено е срещу насилието срещу желанието и правото на Жените, които даряват живот, да им се позволи да го направят, както те мислят, че е най-добре, а не да бъдат унижавани, мачкани и „изнасилвани“ от бебе, каквато е масовата практика в българските родилни клиники.
    Сега протестът е пред 1 АГБ „Св. София“, догодина ще бъде доста по-добре организиран и то пред всички родилни клиники в София, а дай Боже и в другите градове.

  14. stefka, четох петицията. Някои точки будят искреното ми недоумение. Нямам смисъл да се разпростирам нашироко, но т.нар. квотен принцип с процентите ми е леко налудничав и неадекватен. Как така да има проценти за една или друга манипулация?
    А че лекари са участвали в изготвянето на петицията – супер, но има лекари и лекари. Както виждаме, има медици, които явно са на друго мнение. Дори тук дойде да коментира д-р Сербезов – с доста неутрално мнение – и му се нахвърлиха като хуни на печено прасе.
    Това пък ме кара да си спомня за повода на цялата кампания – писмото на една майка. Доста истерично звучеше. Дали с основание, или не – няма да коментирам, но все пак съм доста скептичен към конкретния случай с майката – мъченица. То тръшкане, то жалби… Нейното поведение ме навежда на мисълта, че както има следродилна депресия, изглежда има и следродилна агресия.
    Затова предлагам вместо протести БГ Мамите по-добре да си организират групи за самопомощ.

  15. И това ще стане, след като не получават подкрепа от местата, където трябва, сами ще си помогнат. Групи за взаимопомощ има по цял свят, няма да бъде новост и за ту.
    Жалко, че за теб като мъж, Шлемовеец, този разказ звучи истерично! От такива мъже като теб е докарана родилната помощ на тоя хал – никакво уважение към жената, тя просто е обект, предмет, а не живо същество.

  16. Шлемовеец,
    В предишната тема – БГ мама срещу болниците – има отговор на въпроса ти за цифрите, цитирани в петицията. В последния коментар е.

  17. Всички, които коментират тук, независимо дали са на едно и също мнение, се интересуват от проблема. Би било хубаво вместо да се заяждат един с друг и да се квалифицират по един или друг начин, да се опитат да водят диалог, не само да се опитват да надвикат другия, ами и да разберат какво иска да каже. Несъгласният с теб не е задължително против теб или каузата ти.

  18. Както вече писа razmishlyotini, целта на споделянето на травматичните истории не е подготвяне на бъдещи родилки какво може да им се случи – целта е да не се мълчи по проблема, за да може обществото да си даде сметка за съществуването му. Този същият дебат (без шамарите) е воден в Европа през 70-те години на 20 век и в резултат нещата там са се променили драстично. Така че целта на споделянето е именно нещата да се променят за тези, на които предстои тепърва да раждат, а не страховитите истории да се отнасят и за тях.
    И да, обществото има потенциал да промени медицинските практики, въпреки че първоначалният тласък идва извън самата медицинска общност, това е правено и в България, освен на други места.

  19. Дебат означава да се даде думата и на други – страни и гледни точки. Въпросът е да се отиде отвъд констатирането и възмущението.

  20. Така е разбира се, но без констатирането не може да стартира нищо, а възмущението има енергията да предизвиква промени, гневът може да бъде много ценен в подобни ситуации. Ако тези майки са ядосани, не виждам защо техните чувства трябва да се приемат с подозрение или неуважение. Чувствата не са нещо лошо, измамно или срамно, те са породени от конкретни събития и напълно заслужават да бъдат изразени и чути като част от общата картина на случващото се.

  21. Виж, твоето изказване не е истерично.

    А за родилната помощ и лекарите ще ти кажа моето сексистко и неуважително мнение:

    Какъвто народът – такива и лекарите му! Вероятно какъвто е процентът на скатавките, мързеливците, арогантните, грубите, истеричните хора у нас, пропрционално такъв е техният дял във всяка една сфера. В полицията, в образованието, в услугите…

    Лекарите не си вършели работата? Били груби насилници? Не показвали уважение към родилките? Хм, склонен съм да допусна, че една голяма част от БГ Мамите, които сега вдигат шум и се готвят за протест, в своята професия също може да са мързеливи скатавки, резсеяни, груби, крещящи женици.

    Както каза г-м Панев в една друга тема: вероятно истеричната родилка, от чиято жалба започна всичко, е отделила повече време да си купи телевизор за хола, отколкото да се запознае с условията в болницата и да планира и уреди раждането си.

    За което нито един лекар не може да има вина.

  22. Е, аз пък не смятам гневът за добър съветник и обикновено настоявам за успокояване и анализ, който включва вглеждане и в собственото поведение.

  23. Определено и протестът, и новосъздадения блог, са против насилието изобщо. Говорим за такова, а не за конкретни прегрешения на конкретни лица. Дискусиите в БГ мама показват, че такова насилие е тенденция при ражданията. Същото го казват и в коментари другаде жени, които са раждали наскоро. Тези истории в блога не са предназначени за обмяна на опит с бъдещи родилки, а именно като аргумент за системността. А иначе защо пък да не служат и на други родилки като информация какво не работи като подход.

    Доколкото разбирам, това ще е първият подобен протест във връзка с ражданията, така че не бих могла да приема, че този подход е показал да не не работи. Напротив, научавам се, че досега са се провеждали други действия, които явно не са променили нещата: преговори с лекари, петиции и опити да се изработят документи. Всъщност протестът сам по себе си не е конфронтация; той е израз на несъгласие. Те не са тръгнали да се бият.

    Става дума за проблем. И първата стъпка за разрешаването на проблема е той да бъде първо признат като такъв. Да, дебат означава всички заинтересувани да могат да изкажат мнение, но излиза, че в болницата само лекарите имат думата. Този протест е възможност да се чуе думата на други. Гневът е за неща, които са се случили или се случват в момента, а не на всяка дадена майка, дошла в родилното, за неща, които очаква да й се случат. Едва ли някоя се гневи предварително.

    Пациентът винаги е по-слабия и да бъде обвиняван за претърпяно насилие над себе си, защото сам го е провокирал или дори защото не е комуникирал успешно, е най-малкото странно. Още повече че както личи от многото разказани лични истории, провокирането се състои просто във факта че е изразил желание относно прилаганите към него процедури. А това явно му се дава по право, защото самият факт, че трябва да подпише документ за информирано съгласие означава, че има право и да не се съгласи. Иначе тези процедури щяха да бъдат дефолтни и ничие съгласие нямаше да се търси.

    Определено ми е странна препоръката към раждащите майки просто да бъдат дипломатични, разбиращи, сговорчиви когато раждат. От така разказаните истории не личи нищо какво в комуникацията им не е било „спокойно, но уверено“, с какво точно тяхното държане е различно от комуникацията на Бу, която е имала хубаво раждане. Единствената разлика която забелязвам е че Бу си е платила – но не за избор на екип, а на акушерка, която да преговаря с отговорните лекари за нейните желания. Или поне е имала предварителна уговорка с акушерка дори и да не си е платила. Имала е и възможността да обясни на доцента защо има едни или други предпочитания за раждането, но не личи с какво поведение другите родилки са си отрязали такава възможност; напротив, те също са я търсели.

    Просто не приемам, че отговорността да се предпази от насилие или унижение е отговорност на самата родилка и нейната възможност за комуникация – с персонал и с близки. Или да си плати.

  24. Но човек трябва да търси начини да се справя докато ситуацията все още си стои непроменена, нали Ели. Защото докато ние си говорим, някои други скоро ще влезнат в болницата да раждат и на тях днешният протест няма да им помогне с нищо, ето защо трябва да се помисли как могат да си помогнат сами. Докато си говорим за светлото бъдеще, някои отнасят на гърба си настоящето. Е, за тях ми е думата.

    Ти какво ще ги посъветваш?

    А онази жена с покъртителния разказ е отишла точно уплашена – тя сама си го казва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s