Под гъбката

По гъбката има не само мравки или пък само мишки, или пък само врабци, или пък само пеперуди, или пък само зайци

Тази сутрин се опитах да опиша ситуацията на бежанците. До момента, в който пиша този текст не съм получила ксенофобски коментари, както и такива, които да ми разяснят, че България е бедна страна, която не може да си позволи да осигури на кой знае какъв стандарт на собствените си граждани, камо ли на чужденци, но може и да получа – виждала съм такива на други места.

Всъщност аз не знам колко бедна е България и колко население може да изхранва, какъв най-висок стандарт може да му предложи, защото не знам много неща и се съмнявам дали има някой, който може да е наясно с голямата картина – колко пари и други материални активи има или могат всеки момент да постъпят в страната или да изтекат навън; още по-невъзможно е някой да е наясно какъв е нематериалният ресурс, който може да бъде впрегнат в различни начинания.

Когато моите сънародници четат за сериозни проблеми, често първият им въпрос не е как да се справим с проблема, а кой е отговорен и трябва да бъде порицан, как можем да го порицаем по-добре и как да отнесем въпроса до международни институции, които да го разрешат. Като че все по-малко вярваме, че можем да се справим сами. Може и да е с основание – дойдоха от BBC да ни покажат какво се случва в домовете за деца с увреждания, например.

Но нека се върна на въпроса за бежанците и имигрантите. Наистина ли нашата страна не може да поеме повече отколкото поема? Наистина ли е невъзможно да се справим добре с уреждането на временното пребиваване и всичките свързани с него процедури и нужди?

Зависи от гледната точка. Ако приемем, че сме много бедни и безпомощни и не можем да осигурим дори малко дрехи и завивки втора употреба, малко доброволна здравна, психологическа, преводаческа и правна помощ, малко повече жилищна площ, значи не можем да помогнем за известно време на известен брой хора.

Ако приемем, обаче, че не сме толкова малки, жалки и безпомощни, може да се окаже, че има достатъчно хора, които биха могли да организират набирането на материална и нематериална помощ, както и достатъчно хора, които могат да окажат такава.

От гледната точка зависи дали ще решим, че това е наша работа или пък дали да се захванем с нея ако е чужда.

Струва ми се, че ако повече хора помогнат с мънички неща – напишат, преведат или разпространят текст, отделят и изпратят дрехи, които смятат да изхвърлят, отделят 1 час седмично да дават правна консултация, да преглеждат болни, да преведат разговор или да поговорят с някого за нуждите му, да поиграят с децата, проблемът няма да изглежда и няма да бъде чудовищен.

Докато пребивават в България – докато чакат решение за статута си или пък като легални бежанци и имигранти, чужденците могат не само да консумират, но и да продуцират. Те идват със своите знания, умения и гледни точки – ресурс, който може да бъде впрегнат да помогне на себе си или на други. Въпросът е някой да им представи тази перспектива, да им покаже, че не са безпомощни жертви – за това се нуждаем от хора, способни да окажат психическа подкрепа (дори и ако не са специалисти), както и от хора с идеи (дори и ако не са социални предприемачи). Тази перспектива следва да бъде показана и на нашите сънародници, които се страхуват, че чужденците могат да отнемат от оскъдните им ресурси.

Нали си спомняте приказката за малката гъбка, под която се приютила една мравчица, но лека-полека, докато спре дъждът, се събрали още пеперуда, мишка, врабец и заек? Поуката е, че гъбките могат да растат.

Advertisements

7 thoughts on “Под гъбката

  1. Криминалното им досие не е ясно; за страна с малко ресурси като бг, няма начин да се разбере дали не са извършили престъпление, дали не са нарушили закона там, откъдето идват.
    Наивно е да се говори за национална политика за бежанците и емиграцията, докато няма Европейска яснота по въпроса.

  2. Да подредим приоритетите в страната; политическата коректност може и да изисква хуманност към всички. Нека се почне отвътре навън.
    Ресурсите са ограничени.
    Загуби се много време в лутане.
    Нека веднъж, ама ясно, да се почне от едно. от А.

  3. Всеки има право на по-добър живот според мене, всеки чужденец трябва да получи шанс да се установи в страната в която ще се чуства щастлив и в която смята да изгради своето бъдеще.

    Преди десетина години имах няколко приятели, повечето от които бяха „нелегално пребиваващи“. Всъщност това си бяха съвсем нормални хора. Те искаха да работят, да си създадат семейства или поне да получат шанс легално да заминат за страна в която легално да се установят и да бъдат такива каквито им се иска да бъдат.

    Разбира се шансовете им у нас бяха минимални. Лишени от възможността да легализират престоя си, те попадаха или в капаните на корумпирани ченгета (които им уреждаха документи и гражданство срещу петцифрени суми) или попадаха в лапите на нагли трафиканти (трафикантите например уреждаха документи за пътуване от корумпираните ченгета за да ползват човешката стока като мулета за трафик на дрога).

    Всички тези чужденци – мои приятели, влагаха невероятни усилия, опитвайки се да стоят настрана от криминалния свят, осъзнавайки, че вероятно това може би е единственият им шанс да намерят живота за който са мечтали. Всички без исключение бяха изключително старателни работници, преводачи, студенти, продавачи и търговци които никога не получиха шанса да бъдат по-полезни у нас.

    Трима от тях в момента са в Щатите, един в Канада, двама във Франция, един в Германия и един (при това политически бежанец) бе принуден да се завърне в страната от която е избягал по политически причини. Заради смянятя на режима спаси кожата но нещата бяха на косъм.

    Скоро в България – една от страните в Европа с най-бързо остаряващото население (В ЕС България е на последно място с отрицателен прираст от -5 на хиляда) няма да има кой да плаща пенсиите. Но въпреки това скоро едва ли ще бъдат преодоляни примитивните стереотипи на мнозинството български граждани по отношение на чужденците у нас.

  4. Az,mislq ,4e se zablujdavame i sme slqpi tolkova ,4e nas samite ne mojem da ustroim, kamoli da podpomognem na emigranti koito iskat da jiveqt v Bg.DARJAVA………………………NE-!!!!!!!!!!!- STRANA koqto e korunpirana ot vsqkakva gledna to4ka,razviva6ta se za edni mn dobre a za drugi mn zle.-za6to li, ta nie iskarvame zakuskite na nqkoi, koito ne ni ostavqt ve4erq.Nqma disciplina i li4en morar.Tuk stava duma za pari…..pari ….i pak pari a tezi pari koito gi nqma ,lo6o mu se pi6e .Ne sam materqlist no vsi4ko se kopuva s pari.

Коментари са забранени.