Наистина ли искаш да работиш за …?

Когато някой нов ученик ми каже, че иска да учи бизнес и да работи в голяма международна компания, почти никога не е правил опит да научи повече за това какво би могла да представлява работата му, а представите му се свеждат до това да бъде облечен в елегантен делови костюм и да седи в лъскав офис. Очаква тайните на занаята да му бъдат разкрити по време на следването му в университет.

Първата ми реакция към такива изявления е да си представя стрес и посредственост и да задам на ученика въпроси за размисъл, а ако успея да го накарам да се задълбочи, му препоръчвам и книжки, които да му помогнат да осъзнае какво се случва в сферата на бизнеса днес и какви са тенденциите, а ако се окаже още по-любознателен, го насърчавам да погледне и към по-широката картина, от която бизнесът е само част. Успоредно с това, обаче, насърчавам ученика да се вгледа навътре и да научи повече за себе си, да види по-ясно какво наистина иска. Понеже човек може да печели добре и без да носи дрехи, в които не се чувства удобно, както и без да върши неща, които го съсипват, а това може да се случи дори и ако не работи за голяма международна компания.

Една от книгите, които ще занеса в офиса следващата седмица е „Следи вместо пепел: как да работим с мисъл“ на Аня Фьорстер и Петер Кройц, авторите на „Всякакви, но не!стандартни„, за която писах преди година и половина. За съжаление новата е доста по-скъпичка (27лв), но изданието е висококачествено🙂

Надявам се от тази книга учениците ми да научат, че днес достъпът до информация е твърде голям и расте, така че би било глупаво да разчитат на това в университета да получат знания, които да им осигурят трайно предимство. Всъщност голяма част от тези знания са достъпни за тях още днес и би било хубаво да се потопят в тях, така че да не се появяват в университета с умове като бели дъски, а поне с истински базисни знания за света (ама да оставим нуждата от това като тема за други текстове), пък и днес би било смехотворно да не могат да покажат в мотивационните си есета, че са изследвали поне частица от наличното безплатно знание в областта, за която кандидатстват.

За мен е важно да им стане ясно, че успехът не зависи толкова от големината на кофата със знания, а от умението да виждаш това, което други не са видели, както и от любовта, която влагаш в работата си, а най-вече от това дали откриваш в нея смисъл.

Иска ми се учениците, които мечтаят за хубава работа в големи международни компании да не бъдат движени от страх, а от страст, и да са толкова добри и креативни, че да не треперят в очакване да бъдат избрани сред хиляди кандидати за работа, а да бъдат тези, които избират, а компаниите да се състезават за тях. Ако все още държат да работят за компании, разбира се.

Беше ми приятно да открия, че авторите са чели внимателно любимия ми Виктор Франкл (оцелелият след пребиваване в концлагер виенски психотерапевт, който е написал чудесна книга за смисъла), както и любимата ми Исабел Аленде, както и други любими🙂 За мен е важно тези, които пишат за бизнес да познават повечко неща извън тази област.

Ето една презентацийка – манифест на авторите

9 thoughts on “Наистина ли искаш да работиш за …?

  1. Моето мнение е, че няма значение какво ще изберат дори да сбъркат, стига да влагат страст в това, което учат. Всъщност възможно ли е да знаеш на 19-20 години какво ще те влече след 20 години, примерно.

    За мен не е важен този избор и темата на учене. Важно да се научиш да чуваш своя глас (мислене) и да го следваш, важно е да не правиш защото така всички правят и така трябва. Важно е да усъвършенстваш погледа си върху света и да разширяваш границите на мисленето си. Другото е междудругото. Но си мисля, че не с тази идея ти дават пари родителите им. Защото изброените неща могат да има доста обществено неодобряван резултат.

  2. @ nin Ами човек се учи да чува собствения си глас, когато изследва неща, които му се струват важни. Ако на някого се струва важно да има нещо общо с бизнеса, то би следвало да изследва бизнеса и своите вътрешни желания, влечения.

    Има ученици, които казват, че не знаят какво искат, но знаят със сигурност, че не искат еди-какво си. В такива случаи ги подканвам да изследват това – как се решили, че не го искат и пр.🙂

    Подканвам ги да мислят и за неща, които не са чували, да ги поопознаят.

    А с каква идея ми дават пари родителите не може да се каже еднозначно🙂 Понякога за да постигна целта, за която ми плащат, се налага да правя доста неща, за които не ми плащат🙂

    @in2h2o Разговорите с хора, на които основната им работа не е да дават съвети на ученици са лукс. Ето защо за такива разговори учениците трябва да са подготвени – да са понаучили нещичко за себе си и света преди въпросните разговори. Иначе не ще да са в състояние да кажат друго освен това, че искат да изкарват много пари, и че това може да стане като работят за голям бизнес, а и няма да са в състояние да задават смислени въпроси.

  3. Някои хора избират дадена професия защото харесват същността й и искат да й повлияят по някакъв наин.
    Поне за мен това важи с пълна сила.🙂

  4. Мой приятел беше на висока позиция в една много голяма международна корпорация – беше шеф на филиала на компанията в една европейска страна (не България). Командваше няколко фабрики, дистибуцията, всичко. Абе юпи отсекаде, издигнало се с много труд и много отдадена енергия… Естествено, заради това получаваше наистина много пари.😉

    Когато кризата принуди корпорацията да свие дейността си в тази страна, го изхвърлиха на улицата без каквото и да е колебания. Поразпитах аз и разбрах, че това не е изключение.
    Това е маниера на корпоротивния бизнес – изтискват те, подхвърлят ти някой и друг кокал (съобразно поста, до който си додрапал) и в един момент, когато силите и възможностите ти явно са изхабени (което неминуемо става в този род дейност), машината те изплюва…😉

    Добре че има нови и нови легиони от млади идиоти, та никога няма празнини в системата. ))))

  5. Ne e to4no taka, Wolf. Sorry za latinicata.
    Sledvashtijat pat kato im dotrjabva edin kato prijatelja ti – da ne go namerjat na kryshata ?
    Za tova nivo trjabva opit. A opit e i krisa.

  6. В крайна сметка бизнес-компанията не е благотворителна организация и държи на работа толкова хора, колкото може да си позволи. Не бих нарекла експлоатация ситуацията, в която служителят е образован и има избор да остане на работа или не. Щом остава, значи е съгласен да работи качествено за съответното заплащане – самият той го е удостоверил с подписа си. А работодателят не се е ангажирал да му плаща доживотно. И това е ясно и на двете страни.

  7. Лид, не вярвам, че не рабираш това, което искам да кажа. А то е просто – светът от известно време е натикван да се движи в релсите на едни изродски взаимоотношения и правила, като хората с всичка сила биват убеждавани, че те са нормалните и единствено възможните…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s