Светът е плосък

Прочетох разширеното издание на „Светът е плосък“ на Томас Фрийдман ( има и още по-ново! ). Това е описание на няколко тенденции на глобализацията под влиянието на явления като падането на Берлинската стена, Интернет и пр. Книгата на Фрийдман е дебеличка (600+ страници), защото включва доста примери – разкази за хора, фирми, държави. Основната теза не е революционна, а нещо, за което съм чела в други книги и което виждам с очите си – че днес като цяло е по-лесно да достигнеш до образователни ресурси и възможности за бизнес и сътрудничество във всякакви области, но също така е по-трудно да се държиш на повърхността, защото конкуренцията ти е глобална.

Преди да сте чели книгата можете да обвините Фрийдман в крайност и едностранчивост, но е по-добре да не бързате. Той отделя достатъчно място да опише и хора, фирми и държави, които остават встрани от тези процеси, да се порови в причините и последствията. Разглежда и общества, в които една част е плоска, а друга не.

В книгата не се говори само за икономика, но и за ценности, религия и пр. Тъй като тези дни пак спорим за Исляма, ще си позволя да препиша едно пасажче: “ Мой приятел, южноазиатски мюсюлманин, ми разказа следната история. Неговото индийско мюсюлманско семейство се разделило през 1948, като половината отишли в Пакистан, а другата половина останали в Мумбай. Когато пораснал, попитал баща си защо индийската половина от неговото семейство успява повече от тази в Пакистан. Баща му му казал: „Синко, когато един мюсюлманин расте в Индия и вижда човек, който живее в голяма къща високо в планината, той казва: „Татко, един ден ще стана като този човек.“ А когато мюсюлманин расте в Пакистан и вижда човек, живеещ в голяма къща на върха на планината, той казва: „Татко, един ден ще убия този човек“. Можете да се досетите, че в тази книга се говори и за това как се създават терористи.

Докато четох си мислех обичайните неща – че тук, в България, повечето хора не могат да оценят това, което имат и да се възползват от него, а пропиляват живота си в мрънкане, че това, което ще ни досъсипе не е липсата на пари и инфраструктура, а затриването на човешкия ресурс с помощтта на недекватното образование, пораженческите нагласи и преобладаването на нискокачествени медии и че вярата, че някой  отвън ще ни спаси е безпочвена. Я по-добре вижте интервюто с Иво Христов.

Иска ми се всички мои ученици да прочетат тази книга (или подобни на нея), пък току виж някой повярвал в нещата, които непрекъснато повтарям, поне в простичката теза, че добре образованият и продължаващ да се образова човек (не този, който се тъпче с информация и дипломи, а този, който се стреми да разбира света и неговите движения) има доста по-сериозни шансове за оцеляване и и процъфтяване от невежата (дори и ако невежата има повече дипломи).

Ето две лекцийки на Фрийдман в MIT. Старата и новата. Не съм ги гледала още, но предполагам, че дават адекватна представа за книгите.

14 thoughts on “Светът е плосък

  1. Дори и богата на примери книгата за мен пак си остава едностранчива, защото примерите са подбрани така, че да подкрепят тезата на автора. По-интересно ми е как авторът успява да пропусне очевидни противоречия между тезите си и реалността. Защитавайки балоните като двигател за иновации пропуска очевидни мизерии от които доста хора пострадаха /намираме се в постбалонен етап в момента в който си пишем тия неща/. Концентрирането на ресурс пари/власт в ръцете на малцинство, доведе до извращения като Монсанто /мнозина платиха с живота си, а още повече ще го направят след като започнат да гърмят екологичните балони създадени от компанията/, горещо прокламирана от г-н Гейтс, същият който на няколко пъти се опита чрез прокарани в интерес на корпорацията му закони да задуши възможна конкуренция. В заключение, развитието не е функция на капитализма. Не е функция и на глобализацията. Развитие е имало винаги, при какъвто и да е обществен строй и във всеки исторически етап. Желанието да доминираш и да завоюваш /умишлено използвам тази дума/ е оказало негативен ефект върху развитието, колкото и да се напъват клакьорите на така наречения капитализъм да оправдаят мизериите причинени от постулатите на които се базира идеологията им. А глобализацията не е от вчера. И за съжаление отново облагодетелства малцинството. Дори и в процес на възход и развитие хората от страни като Индия плащат сериозна цена. Суетшоповете са част от нея. Аварии на промишлени предприятия, осакатяващи стотици хиляди и поколенията след тях. В страните от които производствата се изнасят, работниците са на улицата. На практика малцина от работещите са и собственици в компанията. Накрая всички са задлъжнели на малцинството притежаващо и фирмите, и капиталите, и всички други ресурси върху които са успели да сложат ръка /малко като бг прехода ;)/. Удачна препратка е Талеб, примерите са за малцината успели, а множеството прецакани не фигурира. Болшинството научни открития се раждат в лаборатории и университети финансирани с обществени средства, а след това се прехвърлят в частни компании, а те отново се оказват собственост на един ограничен кръг лица, на всичкото отгоре са и субсидирани отново с обществени средства. А пари за здравеопазване и образование няма.. за някои.. за повечето. Та какво му е плоското на света?

  2. Аз я чета в момента книгата. Особено след като бях в Индия и видях част от нещата, за които говори той с очите си съм страшно впечатлен. Определено е книга която те инспирира да бъдеш голям, да се бориш и да постигаш целите си!

  3. Явно и аз трябва да прочета книгата. Споровоте около нея ме заитригуваха като географ.

    PS: Поздравления за якия блог. Наскоро в скайп се пишех Летящия пълзуняк, което като израз някак си май осмисля биологически идеята за Полета на костенурката.

  4. Глобализацията сама по себе си не е нито лоша, нито добра. Зависи от начина на употреба или неупотреба. Нормално е авторът да се фокусира върху тезата си … както се фокусират върху тезите си и Талеб и Наоми Клайн. Въпросът не е да отхвърляме едната или другата теза, защото и двете реалности съществуват и е добре да знаем и за хубавото и за лошото, така че не само да направим информиран избор, но и да сме подготвени да го отстояваме след това.

  5. Съгласен. Напълно🙂 Но тъй като се оказва че има много готови да стъпват по главите на останалите за да станат като някой от успелите, е необходимо да се напомни за цената която е платена.. Иначе се получава доста.. пропагандно. А мнозина не успяват да съберат сили да се запознаят и с обратната страна на монетата.. било от малодушие, било от липса на емпатия..😉

  6. Ами то успяването може да стане по много различни начини. Някои от тях не включват стъпване по главите на другите🙂

  7. Препоръчвам да погледнеш и Flat Earth News.
    Вярно, че тя не е посветена на глобализацията, а начина, по който медиите реагират и влияят на обществото, последиците от интерепретацията им за реалността, но мисля, че двете имат много общо.

  8. Защото да мислиш е трудно.
    Да преценяваш действията си, да се интересуваш от другите, да анализираш отношенията си, да разсъждаваш, да се вглеждаш в причинно-следствените връзки…
    Истината е, че това не е лесно.

    И мнозинството избират прекия път.
    Особено, когато толкова много източници охотно предлагат да го направят вместо тях и заливат етера с „КАКВО ДА ПРАВИМ“, „КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ“, „Кое е правилно“ и пр. и пр., изземайки и изривявайки правото си да си кажат мнението, до чистото и директно налагане.

    Медиите имат способността и възможността да правят това и в повечето случаи им се разминава безнаказано, защото информацията е в огромни количества. Докато провериш фактите в детайл и откриеш за какво иде реч, петнадесвт хиляди нови неща са станали междувременно и никой не се интересува за какво говориш.

    Давам за пример медиите, защото това уча и имам директен опит от начина, по който работят, но истината е, че това се разпространява и в много други сфери.

    Най-големия проблем е наказването на онези, които са на въпреки на масовто мнение.
    Биват обвинявани, че се правят на интелектуалци, че тежкареят, че се имат за нещо повече, че всъщност застават на въпреки само заради позата и пр., и пр.
    Съответно не-мисленето се налага като норма, като правилност и това, което следва е нашата реалност.

    Защо хората избират „лесния“ начин.
    Защото другия начин е трудния.

    В Бристол има един чудесен парк и един симпатичен ъгъл от керамични плочки. Вертикалната му част представлява тръба, от която се излива вода и риби. На хроизонталната му част (която аз неправилно наричам „под“, когато е всъщност земя), отново имаме риби, които обаче са само скелети, сиреч, умрели са и те се носят по течението.
    Най-отгоре с големи букви е написано: ‘Only the dead fish go with the flow.’🙂

  9. Глобализацията е обратим процес; това тече в момента.
    Текущата криза бе опитомена с рецепти, които научихме от кризта 1939.
    Правителствата действаха бързо и използваха данъците ни да запушат дупките из финансовата система. Спряха появата на нов Хитлер.

    Но
    настоящата криза
    още не познаваме.
    Не знаем какво е било разрушено, примерно като изчезналите професии и какви нови познания ще ни трябват, за да създадем новите продукти за несъществуващите пазари.
    Не знаем какво е от другата страна.
    Политическият отговор на непосредствените проблеми е: зелено.
    Но компаниите, за разлика от публичните институции, отдавна мислят за околната среда и климата.
    Политиците сега я почват.
    Има шанс да се спре регионализирането и протекционизма и върнум глобализацията обратно.
    Ще платят пак неадаптивните. Запитайте се адаптивен ли е лидера ми, компанията ми, индустрията ми и ако не е – вдигайте платната.

  10. Да, човек трябва да си задава тия въпроси на няколко нива: на ниво собствената си личност, организацията за която работи, както и страната, в която живее

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s