Като нямат хляб, да ядат пасти

В Египет се спазва няколковековна традиция по време на свещения празник Рамадан децата да разнасят цветни фенери и да искат почерпка. От няколкостотин години тези фенери се произвеждат ръчно в египетски работилници … допреди няколко години, когато пластмасов китайски внос с батерийки и мелодийки залива страната. С парите си майките гласуват за по-безопасния вариант. По същият начин в Мексико гласуват за по-евтините статуетки на Девата от Гваделупа, покровителка на страната.

Всеки ден с парите си гласуваме „за“ или „против“ традиционни ръчни занаяти и масово производство, здравословни и боклучави храни, високо и ниско качество, ужасни условия на труд и справедливо заплащане и т.н. Колкото по-често купуваме определена стока, толкова по-силно подкрепяме свързаните с нея ценности и бизнес-практики.

Някои смятат, че нещата така или иначе вече са произведени, така че няма значение дали ще ги купим. Напротив, има значение. Ако твърде малко се купуват, производството им ще бъде спряно.

Някои смятат, че да купуват евтино е хубаво, но да получават малко е лошо. Колко от споделящите тази философия правят връзката между двете – че за да купуваш евтино, някой трябва да получава малко. Утре твоят труд ще бъде купен евтино, а част от заслугата ще бъде твоя.

Някои смятат, че са твърде бедни, за да си купуват висококачествени стоки. Днес, докато дъвчех филия пълнозърнест хляб, си дадох сметка, че 400 грама от този хляб струват не повече от пакетче Бейкролс или Брускети, а с малко сиренце и домат, 100 грама от него – не повече от мазна баничка, че килото на чипса е доста по-скъпо от най-качественото българско саламурено сирене, било то и козе. Спомням си добре зимата, в която заради икономии купих три чифта детски ботушки; с тези пари можех да купя един, който да не се разпада след пет дни, а да издържи цял сезон, а после да бъде завещан на друго дете. С което не искам да кажа, че алтернативи се намират лесно, а че по-често отколкото предполагаме си струва да ги потърсим.

Някои смятат, че цената или познатата марка са най-надеждинте ориентири за качество. Макар че по инерция ги използвам доста по-често отколкото искам, от опит знам, че има почтени и кадърни хора, които експлоатират себе си, за да се утвърдят / задържат на пазара (особено в сферата на услугитв). Обичам да ги поощрявам като избирам тях и им давам бакшиши, за да им вдигна самочувствието, за да се престрашат по-скоро да искат нормално заплащане, след което ги рекламирам, за да им разширя пазарния дял. Знам, че има надути заради марката цени, които си струва да платиш само ако си сноб.

Да, ориентирането в океана от стоки, услуги, марки и цени не е лесна работа, но ако човек започне да чете етикети и да се замисля, постепенно всичко си идва на мястото и се изграждат нови, по-полезни навици.

Advertisements

5 thoughts on “Като нямат хляб, да ядат пасти

  1. Само не разбирам, защо според теб ужасните условия на труд са по-лоша алтернатива на безработицата?
    Ако страните от третия свят не произвеждат евтина продукция (която да се купува на запад), те няма да произвеждат нищо.
    А и нима е чудно, че точно такива страни се славят с корумпирани правителства? Спред мен там е разковничето, а не че някой купува евтиното.

  2. О, не съм влагала оценъчност, просто изброявам най-различни неща 🙂 Това противопоставяне безработица-ужасни условия на труд къде го видя?

  3. Вярата, че пазарът ще самоурегулира справедливост, посредством високото самосъзнание на потребителите е красива, но ми се струва крайно утопична. Хора, като Вас Лидия, навярно винаги ще останат статистическо пренебрежимо малцинство (казвам го с искрено съжаление). Именно тук е ролята на държавата (и наднационалните организации), като коректив (друг е въпроса, че държавата в повечето случаи често повече вреди, отколкото да допринася за подобрение). Ако на пазарът се спре достъпа на продукти на почти робска експлоатация (на хора поставени на ръба на отчаянието), каквато безспорно представлява една крайно мизерна надница, то ще се прекъсне икономическият стимул за появата й. Уви, това изисква огромни правителствени и наднационални усилия, за които считам, че не достига воля в съвременния свят.

Коментари са забранени.