Време е да помислим за завещанията си

Тези дни eleni и майка й се заровили в съкровищата на тавана на стогодишната им къща. Ето какво се замислила тя снощи „А какво ще остане от мен след 100 години? До едно време ще има писма, картички, снимки, тефтерчета с рисунки и мисли… А после? Ще се намери ли някой пра-правнук хакер, който да успее да влезе в пощата ми, за да прочете любовните писма? Изненадах се с осъзнаването на това колко голяма част от следите, които оставям в последните години са в електронен вид. Ще знае ли някой от семейството ми след 100 години, че съм четяла блога ти с удоволствие, макар да съм коментирала рядко?“.

Аз пък преди малко в „Свеът е плосък“ на Фрийдман, четох за следния казус: баща поискал от Yahoo паролата на починалия си син, но му било отказано. Ето защо е хубаво, ако искаме да оставим електронното си наследство на някого, да намерим начин паролата ни да стигне до него след смъртта ни. Може би е време да си подготвим завещанията?

Моят син знае основните ми пароли, но може би е добре да оставя всичките в електронната си поща? А дали всички електронни следи които оставям са толкова ценни? Всъщност повечето не са. И дали за мен е толкова важно да оставя следи? Мдааа, бива да помисля по тези въпроси, след като достатъчно голяма част от живота ми е виртуална🙂

Всъщност веднъж мислих за това.

9 thoughts on “Време е да помислим за завещанията си

  1. Сигурно съм мракобесен в пророчествата си, но се надявам на завръщането на най-важната за хората информация отново на хартия. Някак си перспективата за изцяло електронно бъдеще, с всичко изцяло в Интернет, не ме блазни особено. Такова бъдеще прави хората твърде уязвими.

    Естествено, намират се и хора, които предричат непрекъснат технологичен възход и смятат тези, които като мен гледат на това с опасение, за идиоти. Това си е тяхно право, разбира се🙂

  2. мдааа, интересна дискусия се е завихрила в твоя блог🙂 аз пък приемам уязвимостта и отказвам да се опитвам да бъда неуязвима, но съм съгласна с теб за затъпяването🙂 за широкото образование съм, но също така съм и за това да се доверявам и на специалисти (ако смятам, че са от тези, на които може да им се има доверие) … щото имам приоритети🙂

  3. Как слушате стари плочи без грамофон с игличка?
    А имате ли важна информация, записана на ония, първите големи дискети? Как я ползвате?
    Колко години ще минат до времето, когато някой любопитен ще изрови стара машинка и ще се мъчи да вади информация от „всичкото в интернет”? И как ще го открие този „Интернет”?

    Точен е Аспарух – иска ли ви се след сто години някой потомък да научи нещо, останало от вас, напишете го на хартия!
    Да го издълбаете на камък ще ви отнеме повече време…😀

  4. Хартията има значително по-малко време на живот от виртуалния свят. След сто години тя ще се разпадне на прах, заключена в някоя изгубена малка кутия. Електронният свят няма да изчезне. Освен ако не ни уцели метеорит с размера на София… Тогава ще видим тия дето могат да си поправят хладилника сами, как ще си сглобят сал само със зъби и нокти.

    Изобщо някой тук да знае нещо за прапрабаба си, освен че е била млада навремето и е предала рецептата за дребни сладки примерно. Сега всеки има камера на телефона си. Бъдещите правнуци ще могат да видят цял сериал от живота на прабабите си на висока резолюция, а именно – неморални тийнейджърки от началото на 21 век, превърнали се впоследствие в досадни морализаторки. Коя хартия ще ви донесе тая информация?

  5. Едно от важните неща, които открихме на тавана беше писмото, което майка ми е написала на баща ми, когато са се развеждали. И докато го четях ми хрумна, че може би на децата, които още нямам, някой ден ще им е важно да могат да видят каква съм била на 15, 20, 25 или на днешните почти 30. И в тоз ред на мисли – достъпът до пощата ми би бил безценен:) Иначе… далеч не всичките ми виртуални следи си заслужават четенето.

    Харесва ми това, което казваш за уязвимостта. Може би така се разчиства вътрешно и всякакво пространство за нови неща. Ще го мисля още това:)

    А хартията далеч не е така нетрайна – таванът ми е пълен с книги от преди 100 и повече години;)

  6. Не бях помисляла за това, което ще оставим в наследство след години. И така както ни омръзват нещата дали пощите, блоговете , фейсбук или каквото и да е от тях ще се запази 100 години? Сега като решим сменяме адреси, акаунти, трием, сменяме компютри, GSM-и,… Мисля, че ако не купуваме книги, не пишем или събираме невероятни съкровища(за нас) нищо няма да им завещаем.
    Тази публикация ме накара да се замисля за бъдещето.

  7. Хм, да не би пък хората като са нямали компютри да са запазили всичко. Ами ако всичко се пазеше офлайн, нямаше да остане място къде да дишат новите поколения🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s