В „Кауфланд“ ли ще работят децата ти?

В „Светът е плосък“ на Томас Фрийдман чета за ниските заплати в „Уолмарт“. Не бих могла да нарека това експлоатация, защото никой не е задължен да започва или да остава на работа в „Уолмарт“. Вярно е, че много от служителите не са достатъчно квалифицирани за да намерят по-добра работа или да започнат собствен бизнес, но докато в Китай и Индия има много хора, които не са израснали в по-богати / образовани семейства, но успяват да се образоват, какъв по-точно е проблемът с тези деца на Америка?

Може  би същият, който имаме с много от децата на България, които живеят доста по-удобно от повечето си връстници в Индия и Китай, но за разлика от тях не са мотивирани да учат.

Ето защо не намирам за несправедливо по-добрите работни места постепенно да се изместват в Индия, при отлично владеещи английски доста по-образовани и амбициозни младежи.

Ако нашите деца гледат твърде дълги часове предавания т типа на „Цената на истината“, „Биг брадър“ и сериали, ако в училище не им преподават добре и не очакват много от тях, ако вкъщи им повтаряме, че престъпниците, а не образованите имат шанс, индийците ли са ни криви?

Advertisements

25 thoughts on “В „Кауфланд“ ли ще работят децата ти?

  1. Успеха на всяко дете се корени в семейната среда. Ако родителите не смятат образованието за ценност и не могат да обяснят защо трябва да се мъчиш с безинтересните уроци и скучни учители, никой няма да може да помогне.
    Всеки един родител, който не е успял да накара детето си да научи английски и да има компютърна грамотност, отглежда потенциални служители на „Уолмарт“. Научаването на тези две неща не изисква дори да ходиш на училище – може да те смятат за малко тъп, ако не си учил история, география, литература, рисуване, биология … – но с английски и компютър винаги ще си намериш прилична работа и ще имаш избор.
    Мотивацията за учене е задължение на РОДИТЕЛЯ – и ако той се провали, провала е негов и само негов. Аз съм ИТ специалист и нещата, които работят не се учеха в нито едно училище; всичко съм научил сам. 90% от образованието ми е формирало една обща култура, 10% от него ползвам реално. Образователната система има много малко отношение към моя успех или провал; родителите ми – огромно.

  2. Но като цяло книгата е доста зле. Една от малкото за които съжалих за похарченото.. С малки изключения – пълен въздух.

  3. 1. Индийски младежи, отлично говорещи английски? Страхотен оксиморон! Доста компании, хванали вяра на подобни „фридманизми“ вече се разочароваха и си изнесоха кол-центровете от Индия. Или просто се отказаха от идеите си да аутсорсват там(http://arstechnica.com/business/news/2006/09/7826.ars).
    2. В Индия не се гледа толкова телевизия, защото на много места няма сигнал. Там още се практикува изгаряне на невестата, ако се издъни и прегори манджата или излезе на пазар без разрешение. Това, което „сериозни и задълбочени“ журналисти като Фридман виждат в Индия, не е същото, което виждаt реалистите, напр. икономистът Стивън Левит (в Superfreakonomics, 2009).
    3. На децата влияят хиляди фактори, едни от които са родителите и училището (върху, които влияят други фактори). Който прави факторен анализ при толкова на брой фактори, нищо смислено няма да получи 🙂

  4. Здравей,

    Защо си мислиш, че индийците са много квалифицирани? Може и да има такива, но повечето нито знаят английски, нито знаят какво правят, но въпреки това биват назначавани, защото получават малко пари. Което пък създава проблеми отстреща.

  5. @Иван, къде изгарят невести, това да не ти е някакво африканско племе. Виждал ли си индийски град поне на снимка или говориш наизуст?
    @Doni, в Индия английският е официален език и всички с някакво образование го говорят добре.
    Съгласен съм с Лидия, че срещу изнасянето на работни места няма какво да се оплаква никой. Щом има хора, които са достатъчно мотивирани и достатъчно квалифицирани да вършат дадена работа, няма нищо лошо да се даде на тях.

  6. @Прасунсен: „Повече от 100 000 млади индийки умират всяка година в пожари, много от които „изгаряния на булки“ или други подобни форми на домашно насилие.“ казва авторът когото цитирам (на стр. 5 от книгата). Също като Фридман, човекът е автор на бестселъри, но за разлика от Фридман, той е уважаван професор по икономика в Чикагския университет и като такъв цитира източниците си.

    Снимките на индийски градове не дават възможност да се виждат изгарянията, но филмите за Индия (като Slumdog Millionnaire) дават представа що за страна е това. Организация, за която работех, изнесе хелп-деска си в Индия. Както съм виждал снимки, така съм ги чувал и как говорят – по-зле и от българи/българки (и тройно по-неразбираемо). Когато американeц/англичанин чуе индиец на телефона, той отказва да говори с аргумента: Don’t you have native speakers there? I don’t wanna discuss my problems with pakis! Това не е расова дискриминация (индийците са от нашата раса), а отношение към езика им (индийската форма на английския).

  7. @Иван, аз съм живял в Индия и мога да ти кажа, че такива представи са ужасно изкривени. Представят най-голяма демокрация в света и страна с образовани и приятни хора като някаква варварска паланка. Автор на бестселъри? То и оня фон Деникен е автор на такива, но говори пълни глупости. Да, английският им е малко странен, но го говорят на по-добро ниво от доста българи, които твърдят, че знаят английски.

    Както и да е, изместваме темата. Дразнят ме широкоразпространените заблуди относно Индия, а и други държави, затова се намесих.

  8. @Прасунсен: Хубаво е, че си живял в Индия. Аз не съм 😦 , но понеже живея в Уеб, та взех че се амбицирах и … се подкрепих с факти. The Lancet (доколкото знам) е едно от 2-те най-уважавани медицински списания в света. Така, че … не става дума за заблуди.

    Новината: http://www.msnbc.msn.com/id/29466749/

    Текста на The Lancet (както може да се види авторите са индийци): http://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(09)60235-X/fulltext#

  9. Съгласен. Няма лошо компаниите да аутсорсват работни места в Индия или където и да е. Няма лошо и децата пък и не само те да работят в „Кауфланд“ – по-добре така отколкото да стоят без работа.

  10. Това, което може би имат индийските младежи е хъс. Защото за тях да имаш работа често е въпрос на оцеляване. Затова и гледат да учат повече, защото алтернативата е да изпаднат обратно в гетото, от където са дошли.
    Може би нашите деца са твърде добре материално осигурени, за да искат да надскочат себе си. Но определено не смятам че отстъпват по нещо (освен по спортен хъс може би) на връстниците си от която и да е точка на света.
    А, и между другото – индийците обожават риалити шоутата 🙂

  11. Иван & doni

    (+1)

    имам доста вземане-даване с т.нар. аутсорснати индийци.
    пълен антоним на думите „амбициозен“, „работлив“ и „квалифициран“.
    всекиму пожелавам такава конкуренция за работното място.

  12. Безмилостния закон на пазара си казва думата – може да се добереш с шуро-баджанащина до работното място, но ако си некадърник, никой няма да те тръпи. Добре образованите и добре подготвени хора имат предимство за получаването на работни места, а за задържането им е необходим труд, съобразителност и постоянство. Така или иначе вече и от секретарките се иската два чужди езика и компютърна грамотност.

    Относно Индия и хората там:
    Нямам статистика за това доколко са образовани индийците, но мога да споделя личен опит от близо десетгодишната ми работа във външната търговия с всякави държави. Случи ми се само два пъти да общувам с производители на алпака – две отделни фирми.
    Изпратих запитване за определени количества и артикули, получих офертата същия следобед (за справка – на китайците им трябват поне три дни, ако говорим за повече от 10 ралични артикула, на индонезийците – месец и нещо). За по 5 мейла и един телефонен разговор с всяка от компаниите имах два сключени договора в рамките на 8 работни часа. Пратихме аванс, натовариха контейнерите в рамките на договорения срок. С една дума – професионално и бързо изпълнение, каквото не съм получавала и от европейски фирми.
    И английския на хората, с които се чух, беше ако не с добро произношение, то поне граматически правилен.

  13. Мисля, че проблемите в тази дискусия идват оттам, че понякога свръхобобщаваме. Нямах предвид всички индийци, всички българи и всички американци, а просто трендове 🙂 Времето ще покаже дали ще продължат в тази посока или ще се променят, колко хора ще се присъединят към тях. Засега само констатираме, че все повече хора от развиващите се страни имат достъп до образование и го използват, както и че доста хора от по-развитите страни не използват наличните ресурси.

  14. Ако разсъждаваме на принципа на laissez-faire икономиката, няма никакъв проблем работните места на американските фирми да се изнасят в Индия. Проблемът от американска гледна точка е, че Америка се рекламира като страна на възможностите (land of opportuinity), a когато някой небогат човек няма достъп до добро държавно средно образование (защото училищата се финансират от данъците на живущите в определен район), той на практика не е получил равен шанс. За индийците това не е проблем, тъй като продължават да вярват в неравните възможности въпреки Ганди. Китайците от друга страна имат образователна система, която насърчава образованието особено в по-бедните райони, поне на думи.
    Та ако американските политици кажат откровено, че в ситуацията на глобална икономика не им е изгодно да гарантират конкурентото публично образование на американските граждани (до 12 клас), а им е по-изгодно да дадат работното място на по-малко платен човек в Индия, всичко ще си дойде на мястото. Такова изявление обаче би коствало политическата им кариера.

    За да не съм голословна: в университета, в който преподавах, имах студентка от беден, западащ град. Благодарение на собствените й амбиции и тези на майка й, беше завършила училище с висок успех и беше изкарала добри резултати на САТ, отзовавайки се в съответния университет. Проблемът обаче беше, че момичето, макар да беше хванало цакат на въпросните тестове, нямаше никакви реални познания и умения за анализ и въпреки огромното си трудолюбие отпадна поради многото изпити, които не са в тестов формат.
    Ако това работливо и умно момиче, някой ден завърши дните си в Уолмарт, причината ще бъде именно, че системата никога не й е дала шанс да се развие.
    Индийчетата, на които съм преподавала в същия университет, са масово от много богати семейства и са завършили частни гимназии в Швейцария и други евроопейски държави.

  15. Към Стефка: въпросното момиче… няма ли да свърши в Уолмарт, защото системата не дава висше образование на хора без реални познания и умения за анализ, както поне според мен е правилно??? O.o

  16. Sickdreamer,
    Bярно, че системата не дава и не трябва да дава работа, която изисква аналитични умения, на хора, които ги нямаm. Въпросът е, че американската идеология обещава, че системата ще ти даде тези умения, независимо от материалното положение на родителите ти, ако си работлив и умен. Момичето е и умно, и работливо. Но в града, от който е, няма свястно училище, нито свястна библиотека. Нито пък майка й е имала възможност да плаща за частни учители и летни курсове, през каквито са минали останалите ми студенти.
    Аз нямам намерение да давам морална оценка на системата, само обяснявам защо за не малко американци, вярващи в Американската самореклама, е проблем, че работни места се изнасят в Индия или Китай.

  17. Съвсем точно, Стефка! И българите по същия начин вярват, че сме най-умните в света. И тук, в България, общественото образование ( и не само) е много по-зле отколкото признаваме, но също така е вярно, че повечето от тези, които имат достъп до повече (уроци, онлайн ресурси) не са наясно какво всъщност трябва да постигнат и къде се намират, така че от достъпа до ресурси няма никаква полза. Аз съм един от тези ресурси, но ми е ужасно трудно да обяснявам на учениците си какви академични и employability умения се очаква да имат – нали като излезнат от класната стая попадат в среда, която им крещи обратното на това, което казвам. Какво като са от семейства, които имат и образование и пари? Тези неща в България не гарантират, че родителите осъзнават какво се случва със света.

  18. Mo’e ли да внеса малко странични мисли?
    За мен цялата дискусия е малко притеснителна, и то на много равнища. Това, че честен труд (колкото и „непривлекателен“ да е) се използва като страшилище, нещо от рода на „ако не учиш, ще живееш от социални помощи или ще отидеш в затвора“. Това, че никой не допуска варианта едно дете да е много старателно, но по рождение да не е особено интелигентно или да има, например, синдром на Аспергер или свръхактивност с липса на внимание и да не става за високоплатена и престижна работа. Това, че дори всички да сме с по два мозъка, се нуждаем от хора, които да метат улиците или да ни продават стоките, от които се нуждаем. Това, че тези хора се разглеждат като недостойни за уважение. В тоя ред на мисли, можете да видите този линк:
    http://chaoticidealism.livejournal.com/40490.html
    Също и това, че хора отнякъде си също се използват като страшилища (ако не залягате над уроците си, китаец или индиец ще ви вземе хубавото работно място).
    Колкото до индийците, смятам, че като всички хора и те са различни. Тези, с които аз съм си имала работа, не ми харесаха. Шикалкавяха, мързелуваха, пазаряха се за оценки и, най-лошото, не се къпеха. Но не бих тръгнала да обобщавам за всички индийци наред.

  19. Това преекспониране на конкуренцията и конформизма като залог за успех е доста пристрастно. Немалка част от света живее по съвсем други обществени модели и то не лошо, но не по „западните“ критерии. В края на краищата всяка обществена система толерира и промотира определени характерови особености и социални умения. Това няма връзка с ценността на конкретната личност от гледна точка на потенциала и. По-просто казано, хората, подходящи за бойци няма да прогресират в общество на търгашество, каквото е съвременното „либерално и глобализирано“. Разбира се, и обратното в примера също е вярно.

  20. Майа М,
    Напълно допускам варианта, за който пишеш, но в момичето за което писах, беше умно и работливо, просто разликата между него и останалите беше огромна и не по негова вина. Не че в реалния свят чия е вината има голямо значене.

    Аз лично уважавам метачите и чистачите, които си вършат работата почтено, повече от затрахователни агенти, които отказват лечение на болен пациент с обяснението, че е „експериментално,“ за да спестят пари на фирмата си (в случаите когато лекарите не го смятат за експериментално, а са се убедили от практиката си в добрите му резултати). Но в крайна сметка, метачите и чистачите моето уважение не ги топли. Нито пък на застрахователните агенти с горните характеристики им става по-студено от това, че не ги уважавам.

    И да, безспорно, от чистачи и метачи има огромна нужда. Но ако твоето дете реши да стане, да кажем travel writer (или нещо друго, от което според теб няма въйпиюща нужда), ще му кажеш ли: „Ми ти по-добре стани чистач, маме.“

    Никога не бих казала на дете, „Учи, щото иначе китайче или индийче ще ти вземе работата,“ но бих му казала: „Учи, но и си създавай контакти, защото ако нямаш контакти, може и да не се намери кой да оцени добрите ти качества, дори да ги имаш.“

  21. Естествено, че бих предпочела моето дете да стане безполезен заместник-министър, който само смуче огромна заплата от парите на данъкоплатците, вместо полезен уличен метач. Но сега си говорим не лично, а по принцип, нали :-).
    Между другото, след като прочетох поста на Хаотичната идеалистка как са я карали да стои права зад касата, за да създава добро впечатление у купувачите, започнах да гледам специално дали касиерките седят. По мои наблюдения най-често са седнали в „Т-маркет“, а най-рядко – във „Фантастико“. Столовете там дори не са с нужната височина. Веднъж, когато във „Фантастико“ почти нямаше клиенти, чух продавачките да си говорят за своя колежка, че „тя си позволявала да седи, защото работела от еди-колко си години във веригата“. Заговорих ги и те казаха същото като американката – че шефовете им ги натискат да работят прави. Обадих се на телефона за връзка с клиентите и казах, че може би касиерките им се нуждаят от по-удобни столове и аз бих искала да ги виждам седнали. Господинът отсреща с насмешка ми обясни, че касиерките били предпочитали да работят прави.
    Какво правим – бойкот на „Фантастико“? А дали онези отрудени женици ще спечелят, ако си загубят работата? Може би трябва повече хора да звънят на телефона на „Фантастико“. И да се обадим и в „Т-маркет“ да кажем колко сме доволни, че техните касиерки седят.

  22. В България за съжаление и фирмената добре заплатена работа е като работа в Уолмарт – механично изпълнение на задължения без особена мисъл. Разбира се, има и изключения, но общата картинка е такава.

    Да изясня за Уолмарт в Щатите. Той не е просто подробност от пейзажа, който умните и талантливи, макар и бедни деца се очаква да преодоляват, за да се реализират. Уолмарт и подобните му унищожават общности, в които такива възможности за напредък са съществували. Ако в някоя селска област е имало малки фирми, магазинчета и фермички, в които обикновените хора са си изкарвали прехраната с прилични доходи, макар и без блестящи перспективи, навлизането на Уолмарт помита тези частни бизнесчета, където хората все пак са могли да мечтаят и да се чувстват господари на съдбата си, и техните бивши собственици в един момент може би работят същото, само че на мизерна заплата. Така че не бих абсолютизирала свободната воля на хората работещи в Уолмарт сами да са избрали работното си място без натиск, просто заради липсата на амбиции. Не е никак така.

    Не бих абсолютизирала и предимствата на индийското образование. Да, в него голямата ценност е усърдието, както и в китайското, но това не непременно означава, че то се прилага за мислещи занимания. Най-вероятно е да се прилага за запаметяване, което помага за развитието на един млад човек, но може да бъде и много ограничаващо. Като пример: преди няколко години много американски университети са решили да не приемат стария TOEFL като доказателство за владеене на английски заради многото китайски кандидати, кото на хартия го изкарвали добре, но след пристигането си се оказвало, че не могат да го говорят. Или пък: в Япония решили да разрешат икономическата си стагнация с почерпване от индийския опит и като начало решили, че това трябва да започне с купуване на ноу-хау на индийското образование. Внесли си учители, които да преподават по индийската тайна рецепта. Но те са си карали по методата на запаметяването и дриловете както си е в Индия… Образованието и неговият подход е само един елемент от цялостната социална картина. На едно място една техника работи, а на друго не, защото съчетанието на останалите елементи е различно. Както пише Стефка, то също зависи от класата, произхода, етц. За китайците съществуването на офшорни фабрички може би е нова възможност за лично развитие по отношение на предишните възможности и в контекста на културата им, а в България същото би имало съвсем различен ефект.

    Майя, как става така че в селските/бедните райони се раждат не особено интелигентни деца, които просто трябва да приемат, че за тях е отреден честният непривлекателен труд? Синдромът на Аспергер точно обратното, се проявява в 3aсилена възможност за концентрация и абстракция, а хиперактивността и дислексията се считат за благоприятни фактори за израстването на бъдещи преприемачи. Социалният произход е най-влиятелният предиктор за образованието на едно дете и в него няма място нито личните интелектуални качества на детето (а какво значи товa всъщност, при положение, че днес се приема, че има разнообразие на интелигентности?), нито болестите, които дори и да ги има, дори и да са спънка, лесно се преодоляват с различни методики. Да отречем ли възможност за образование на едно сляпо дете заради това, че е сляпо и просто трябва да приеме „недъга“ си и да си работи честен труд в Кауфланд? Пардон, и в Кауфланд не биха го приели.

  23. Майя, аз говоря за хора, които имат потенциал и амбиции, че и ресурс да правят нещо различно от това да метат улиците, но в същото време растат в среда, която обезсилва и потенциала, и амбициите и ресурса. А у нас нещата се случват още по-коварно, защото, за разлика от случая, който описва Стефка, тук имаме уж образовани родители, а съществуването на добре платена рутинна работа у нас (за каквато споменава Ели (размишльотини), още повече подсилва неразбирането за това какво се случва на световния пазар на труда и какви умения се търсят.

    И защо да не говорим за страшилищата, след като те наистина съществуват – нима не съществува заплащане, с което е почти невъзможно да се оцелява? Нима не същестува миграция на работни места?

    Между честен и принудителен труд има разлика. Точно за това ми беше думата – изглежда, че всеки е свободен да напусне Уолмарт, но за много хора всъщност не е така, защото нямат представа какво друго биха могли да правят, нямат идея как биха могли да се квалифицират да го правят или пък тръгват със старта на студентката на Стефка (и много по-нисък) и е много, много трудно да напреднат, понеже докато се образоват, ще трябва и да работят в Уолмарт, и така…

    Говоря за шансовете, които родителите, учителите и пр. фактори на средата прецакват.

  24. Разбира се, всеки заслужава своя шанс. Но не съм убедена в ползата от страшилищата (може би „плашилата“ е по-точно). Страхът мобилизира физическите сили и някои способности за анализиране, но не точно тези, които ти трябват, за да разгърнеш потенциала си дългосрочно. Аз сега се радвам, че не послушах съветите на всички, които ме плашеха, че с биология не се намирала работа и не се хранело семейство. Освен това мисля, че ако страхът те мобилизира да избегнеш някаква участ (напр. да работиш в „Кауфланд“), това може да те накара да гледаш отвисоко аутсайдерите, който не са успели да я избягнат.
    Разбира се, в света, който искам да видя, всеки трябва да разгърне възможностите си и да намира в работата си удовлетворение – и материално, и не само. И здравото учене е предпоставка за това, да. Но този „свят за всички“ изисква също и добри работни места във всяка точка на земното кълбо и достойно заплащане и отношение към хората на неквалифицирания труд.
    Синдромът на Аспергер дава на личността силни страни, но далеч не винаги може да се използва за професионално реализиране. Хаотичната идеалистка има тази диагноза. Тя и други хора с Аспергер, които съм чела, често се оплакват, че стереотипът „много умни и надарени в логиката“ повече им вреди, отколкото им помага.
    В блога на друг аутист (уви, не помня кой точно и не мога да дам линк) бях чела с какво плашило обработват родителите на аутистчета да ги подлагат на една конкретна отвратителна терапия: „Ако не осигурите на детето си приложен анализ на поведението, вие може би го обричате да поздравява клиентите на входа на Уолмарт“.
    Блогърът съветваше родителите на деца с увреждания да правят за доброто на децата си каквото ги глава научи, да не се поддават на плашила и да си имат едно наум, че каквито и усилия да полагат, може детето им да не успее да стане изпълнителен директор, както им се иска.
    Според мен този съвет е добър и за родители на деца без увреждания.
    Всеки от нас или близките ни във всеки момент може да претърпи болест или травма, след която да се приземи в „Кауфланд“. И тогава може да съжалява, че е гледал на този труд само като на нещо, от което да се спасява.

  25. Майя, когато тъкмо когато говорим за условията на работа в Кауфланд у Уолмарт и насърчаваме всеки да разива потенциала си, можем да се надяваме, че в следващите поколения ще има хора, които са наясно със света, а точно такива хора могат да насърчават други хора да развиват потенциала си, както и да направят разни неща, за да има living wages в Кауфланд и Уолмарт. Разбирам твоята позиция и споделям, че не е добра идея да гледаме отвисоко работещите в Кауфланд и Уолмарт, но това е съвсем друга тема 🙂

Коментари са забранени.