Сигурността, Санчо …

И защитниците и противниците на социализма у нас като че ли еднакво вярват в това, че преди 1989 у нас е имало сигурност по отношение на физическото оцеляване – храна, подслон, ниска престъпност – за (поне привидно) съгласните с режима. Не съм толкова сигурна, тъй като тогава беше възможно да бъдеш наклеветен ( дори анонимно ) за неща, които не си си помислял да извършиш, след което и да бъдеш наказан ( дори със смърт ). Не наричам „сигурност“ ситуация, в която имам осигурена храна и подслон, но всеки момент, по нечий каприз, бих могла да изгубя живота си ( дори буквално).

Advertisements

13 thoughts on “Сигурността, Санчо …

  1. Мисля си, че това разбиране не е от идеализирането на миналото, а от съзнанието, че в сегашни условия поне у нас е необходимо да си изключителен, за да постигнеш някакъв реален резултат. И че ако дори и за миг не си толкова изключителен, те застрашава незабавно падение. Нонстоп ходенето по въжето изглежда уморително, никой не иска да живее в непрекъснато състезание.

    За добро или лошо, сега се налага да рискуваш, за да успееш, докато тогава е можело да не се бориш – и да не успяваш, но от това да не падаш стремително. Мисля си, че именно това тежи на хората днес – и те в масата си съзнават, че не са изключителни, а не им се иска да падат. Някога те като че ли са намирали утехата именно в масовата си незабележимост – в това, че и да не са изключителни, все някак ще оцелеят. При това без да се увълчват в името просто на битието и съществуването.

  2. Никой, който не е живял по онова време, не може да разбере разликата…

    И още – релните резултати се постигат не толкова от „изключителните“ хора (всъщност такива няма), а от хората, които нямат скрупули и са… бих казал доста примитивни като личности.

  3. Не съм съгласна с това, че е необходимо да си „изключителен“ или пък примитивен и безскрупулен, за да си изкарваш прехраната днес. А не се смятам за нито едно от двете, но някак се справям. Предполагам, че същото важи и за преждекоментиращите 🙂

  4. Май под „релни резултати“ и „изкарване на прехраната“ се разбират най-разбични неща… 😉

  5. Ами който е повдигнал въпроса да уточни. Аз искам да постигна резултати в работата си (по отношение на качество и заплащане) и ги постигам в удовлетворителна за мен и клиентите ми степен. Нито аз се смятам, нито клиентите ми ме смятат за примитивна и безскрупулна. Познавам доста хора, за които мога да кажа същото.

  6. Отговорът на тази тема е дал изключително точно Black Wolf: „Никой, който не е живял по онова време, не може да разбере разликата…”
    Първо, „онова време” не е 1944-1989 г. в комплект – разликите вътре между годините са солидни.
    Второ, точно за поставения въпрос няма „черно или бяло” – примерно, кражби и тогава имаше, ама, кой знае защо, ( 😉 ) нямаше железни врати, затворнически решетки по прозорците и нищо не се случваше на колата като я забравиш отключена една седмица (аларми изобщо не бяха познати). Следователно,
    Трето, компонентите ги има във всяка епоха, въпросът е кой от тях колко хора от цялото засяга.
    Четвърто, за прехраната – когато темата е „живеем за да работим – работим за да живеем” вие на кое блюдо на везната сте в разсъжденията си? 🙂
    И четвърто, но много съществено – така ни се е паднало, че тази контрастна съпоставка правим между „социализъм” и „демокрация” (и нея слагам в кавички 🙂 ). А всъщност става въпрос за различия между тоталитарни и демократични режими. И за плюсовете и минусите в тях за обикновения човек.

  7. Аз съм противник на „социализма“, наричан още и по-правилно див азиатски комунизъм и не вярвам че тогава е било по-сигурно. Било е същото. Престъпления е имало и винаги ще има. Разликата е, че тогава не е изтичала никаква информация от МВР, за да се поддържа илюзията за сигурността. Нямало е вестници като Труп и 24 часа шит. Естествено престъпността е била с една идея по-малка, защото когато престъпници са на власт, те вече не се наричат така. След промените се върнаха към сивия сектор и оттам модулираха тази лавина от помия която ни се изля.

  8. За престъпността… ами беше не с една, а с поне 20 идеи по-малка. За протокола. 😉
    Има обаче една според мен изключително съществена разлика. По времето на „Тато“ (за младежите – това е бай Тошо) лично аз не мислех с каквато и да е СЯНКА НА ТРЕВОГА за утрешния ден. Отраснах в семейство, което беше малко под средното ниво на доход и въпреки това имах възможност да си купувам средно 20-30 книги МЕСЕЧНО. 😉
    Сигурност в живота? Е, няма пълна, но тогава бих я оценил ок. 97 %…. 😉
    Да, нямаше свобода. Всъщност, КЪДЕ в съвремнното общество има свобода? Къде в общество, познаващо държавната организация има свобода?… Къде има демокрация?

    А по темата „живеем за да работим – работим за да живеем” … Всъщност човек не се ражда, за да работи.

  9. По комунистическо време в Костенец двама приятели (женени мъже) предлагат да закарат съседката си (ученичка, живееща в съседната къща) до вкъщи. По пътя я изнасилват, пребиват я и я изоставят (неясно жива или умряла) в гората, където, гола и в безсъзнание, я намира някакъв овчар.

    На извършителите им се разминава, защото имат стабилни връзки с партията, а случаят се потулва, защото по време на комунизъм престъпления няма. Семейството на жертвата следва да мълчи, все едно нищо не е било.

  10. Да, случваха се такива неща. но количеството им е съвсем несравнимо – мисля, че който твърди обратното нещо си криви душата. 😉

    Някак си сегашния образован българин, човекът, все още чете книги, се срамува да признае, че сега живее по-лошо. Поне с една идея по-лошо. И няма шанс да заживее по-добре (поне в билизките 50 год.).

  11. Pingback: Комунизмът си отива? 20 години по-късно « Шлемовеец

  12. Black Wolf, аз не живея по-лошо отколкото живях тогава. Вярно е, че по времето на комунизма съм била на издръжка на родителите си, защото 1989 завърших гимназия, но ако нещата бяха останали каквито бяха, нямаше да мога да работя това, което правя сега и определено щях да изкарвам по-малко пари. Вярно е, че сега нямам финансова стабилност, но тогава финансовата ми стабилност щеше да зависи от това дали си затварям устата ако нещо не ми харесва. Сега, когато нещо не ми харесва, съм свободна да си тръгна и да се захвана с друго. Майка ми дълги години беше безработна или работеше от време на време по член 64 (заместване) защото си отвори устата за нещо, което смятам за съвсем невинно, а именно – защо някои партийни шефове не си връщат заетите от библиотеката, за която отговаряше книги. Но ако я питаш днес, тогава имаше стабилност … но ако баща ми не изкарваше достатъчно или си беше отворил устата за нещо такова?

  13. „Трето, компонентите ги има във всяка епоха, въпросът е кой от тях колко хора от цялото засяга.“

    @Графе и само един да е потърпевшия, ако това си ТИ, за теб е 100%…

    ПП. Говоря от личен опит.

Коментари са забранени.